Мобилно меню

2.5652173913043 1 1 1 1 1 Rating 2.57 (46 Votes)
1_60.jpgСв. Йоан Кръстител - Ивановден

"Не аз съм Христос, но съм пратен пред Него" (Иоан 3:28)

Църковният канон е определил на всеки иконостас до иконата на Господ Иисус Христос отдясно да се намира и иконата на Неговия Предтеча - св. Йоан Кръстител. В бедняшка дреха от камилска вълна, сурова и строга се откроява фигурата на великия Божи пророк, застанал на централния исторически прелом между старата и новата ера.

Св. Йоан Предтеча започва безпощадната си и изобличителна проповед край бреговете на река Йордан (около 15-та година от управлението на римския император Тиберий), за да подготви общественото служение на Богочовека Иисус като Месия и Спасител на всички човеци. "Покайте се - призовава той, - защото се приближи очакваното царство на Духа. Прави правете пътеките на Божията правда: пътят към осъществяване на Божествената истина е пътят на духовната обнова".

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (59 Votes)

1_30.jpgКогато ви говорих за съдържанието на библейските пророчески книги – тази най-важна и в известен смисъл централна част на Стария Завет, ги нарекох „книги на надеждата“, защото те са устремени и винаги ще останат устремени към най-високия връх, към необозримото бъдеще, което след време философите биха могли да нарекат пневмосфера, сфера на духа, която ще замени ноосферата – настоящия период от битието.

Тази надежда сякаш има две посоки. Едната е насочена към вечността, развива се в безкрайността на историята и преминава отвъд пределите на земното време там, където заложените в нас вечни потенции могат да се реализират в пълнота. Втората посока е устремена към центъра и като че в сърцето на историята: това е Новият Завет – най-важната ос в световното развитие.

Въпреки че в самия текст на Новия Завет рядко срещаме указания, че Иисус Назарянина се яви в света „в края на времената“, трябва да помним, че става дума за края на определен исторически отрязък, или, както са казвали в древността, еон – голям промеждутък от време. Можем да попитаме: защо е било необходимо това?

4.8404255319149 1 1 1 1 1 Rating 4.84 (94 Votes)
1_11.jpg29 август е един от най-мрачните празници на Православната църква. По принцип българите възприемат всеки празник като ден, “празен” откъм работа и изпълнен с радост и веселие (особено на трапеза). Но в църковния календар присъстват няколко празника, на които се спазва строг пост, защото възпоменават убийства – Разпети петък, Кръстовден, Йордановден, Усекновение. Последният празник отбелязва отсичането на главата на св. Йоан Кръстител. За драматичните събития, свързани с него, разказват еврейският историк Йосиф Флавий, в своята книга „Юдейски древности” (18:119), и евангелистите Матей (14:3-12) и Марк (6:17-29).

В центъра на тези събития е Иродиада - еврейска принцеса (княгиня) от Иродовата династия. Родена е около 15 г. пр. Хр. Омъжена е за чичо си Ирод ІІ, който е син на цар Ирод Велики и Мариамна ІІ. Нейният мъж е обвинен от параноика Ирод Велики, че съзаклятничил с майка си да го убие. Не е убит, но е отстранен от властта и живее заедно с Иродиада в едно от пристанищата на Палестина. Около 14 г. сл. Хр. Иродиада ражда дъщеря, която нарича Саломе (Саломия) на името на нейната баба по майка.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
1_1.pngНеотдавна на сайта Богослов.ру беше публикувана статия на прот. Ростислав Снигирев, преподавател в Калужската духовна семинария, посветена на винаги актуалната тема за съвременните преводи на Св. Писание.

В качеството си на руски национален превод на Библията синодният превод е текст, който генетично принадлежи към един особен вид библейски преводи – т. нар. национални Библии, появили се през ХVІ век и притежаващи редица свойства, които ги сближават.

На първо място, по функционалното си предназначение националните Библии съвместяват функциите на богослужебните и учебните преводи. Изначално заявената цел на създаването на синодния превод е необходимостта от съществуването на учебен текст на Библията на разбираем език. По-късно в протестантските деноминации типът на синодния превод придобива също и характер на богослужебен текст.
 

4.9789473684211 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (95 Votes)

1_29.jpgИли проклятие ли е анатемата?

Най-често историята ни служи за оправдаване на собствените ни грешки и почти никога за поука

В последните няколко години думата „анатема“ отбеляза сериозно присъствие в аргументацията на един митрополит и на няколко свещеници в диалога им с отдавна секуларизираното ни общество. Особено интересен беше един от последните призиви за „анатема“, отправен към политик, за когото не е известно дали въобще е член на Църквата. Объркването идва от това, че мнозина смятат, че отлъчването и „анатемата“ са две различни наказания и, докато отлъчването е канонично наказание, приложимо вътре в Църквата и за нейните членове, то „анатемата“ е църковно проклятие, употребявано преди всичко срещу нехристияни, т. е. това е един вид тайнствено църковно оръжие, което се употребява тогава, когато противникът е непримирим и е последен аргумент, който трябва да го накара да отстъпи, ако не иска да понесе последиците от това проклятие. Проклятие ли е в действителност „анатемата“? Може ли да бъде използвана спрямо нехристияни? Какво представлява всъщност анатемата?

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.