По повод на ограничаването на достъпа на вярващи до православните храмове по различни официални поводи и допускането до св. Литургия „с пропуски“, публикуваме откъс от изследването на Александър Смочевски, доктор по канонично право на Солунския университет.

Светата Литургия по дефиниция е обществено богослужение – общо и общностно дело. Църквата е общо дело, с битието ѝ е общение (митр. Йоан Зизиулас). Както вече сме писали по повод на коронавирусната епидемия, достъпът и пълноценното участие в св. Литургия е свободен за всички членове на Църквата, върху които не е наложено каноничното препятствие на епитимията. Този достъп не може да бъде забраняван (дори по икономѝя) за всички онези верни, които отговарят на съответните канонични изисквания (срв. Правило 4 на Седмия вселенски събор и др.) Светите Тайнства на Църквата са възникнали, родили са се, израснали са и са се развили в евхаристиен контекст. Всички тайнства на Църквата имат литургичен характер. Те са живот в общение и в общност. По този въпрос сръбският литургист Ненад Милошевич пише:

Грузинската православна църква има последователна политика срещу хазарта, която излиза далеч извън общите нравствени призиви. Грузинската църква не се ограничава с проповеди, че хазартът е грях. Подходът ѝ поне от 2019 г. насам има четири практически измерения: законодателно лобиране и участие в работни групи; сътрудничество с медицински и психологически специалисти; работа с UNICEF и държавните институции; превенция, насочена особено към децата и младите хора и настояване пред държавните органи за реално прилагане на ограниченията.. В този смисъл тя възприема лудоманията (хазартна зависимост) едновременно като духовно-нравствен, семеен и обществено-здравен проблем.

За активна църковна политика по този проблем може да говорим поне от 2017 г. Тогава по инициатива на патриарх Илия II в Младежкия център при катедралата "Св. Троица" се събират представители на Църквата, правителството, парламента, НПО и семейства на зависими. След срещата прот. Андрия Джагмаидзе съобщава, че ще бъде създадена работна група с представители на държавата, обществото и Църквата. Обсъждат се възрастови ограничения, единен регистър на зависимите, възможността близки да поискат чрез съд забрана за игра и, много важно, ограничаване на рекламата, която първоначално дори не е включена в законопроекта. Министерството на финансите заявява на самата църковна среща, че е готово да обсъди добавянето ѝ.

През 2019 г. в бедната страна проблемът достига критични размери – хазартът достига приблизително 24% от общия отчетен оборот на грузинския бизнес сектор. Над 50 % от учениците са играли хазарт въпреки забраната за участие на лица под 18 г. в онлайн хазартните игри. Изследване на Центъра за изследване на хазарта и превенция на лудоманията отбелязва като основна причина изключително агресивната реклама на онлайн казината – интернет реклама, SMS съобщения и билбордове, които правят хазарта да изглежда „модерен“ сред подрастващите. В резултат на натрупаното обществено напрежение има парламентарен натиск за промяна на закона. Тогава Грузинската патриаршия също се включва и започва да разглежда проблема не като въпрос за личната нравственост, а като среда, която активно привлича децата към хазарта.

Енцикликата на папа Лъв XIV Magnifica humanitas е най-съдържателното до днес институционално осмисляне на изкуствения интелект, оформено във вид на енциклика. Не защото в нея се казва нещо принципно ново за етиката на AI, а защото тя полага под съответния дебат философска и богословска основа, достатъчно солидна, за да може успешно да се противопостави на онази инструментална логика, която самият документ диагностицира.

Основната енергия на медийните реакции към първата енциклика на папа Лъв XIV отиде в заглавията: папата предупреждава, призовава към регулиране, настоява за предпазливост. Всичко това е вярно, но телеграфното преразказване пропуска най-важното – онова, което всъщност отличава този документ от един експертен доклад или кратък аналитичен меморандум. Енцикликата отказва да разглежда AI като технически проблем, изискващ управленски решения. Вместо това тя вижда в AI въпрос, изправил се пред нас, за това какви същества сме ние – и му дава отговор, разбира се, не изчерпателен, но внимателно обмислен: технологичната индустрия засега не е предложила нищо подобно.