Енцикликата на папа Лъв XIV Magnifica humanitas е най-съдържателното до днес институционално осмисляне на изкуствения интелект, оформено във вид на енциклика. Не защото в нея се казва нещо принципно ново за етиката на AI, а защото тя полага под съответния дебат философска и богословска основа, достатъчно солидна, за да може успешно да се противопостави на онази инструментална логика, която самият документ диагностицира.

Основната енергия на медийните реакции към първата енциклика на папа Лъв XIV отиде в заглавията: папата предупреждава, призовава към регулиране, настоява за предпазливост. Всичко това е вярно, но телеграфното преразказване пропуска най-важното – онова, което всъщност отличава този документ от един експертен доклад или кратък аналитичен меморандум. Енцикликата отказва да разглежда AI като технически проблем, изискващ управленски решения. Вместо това тя вижда в AI въпрос, изправил се пред нас, за това какви същества сме ние – и му дава отговор, разбира се, не изчерпателен, но внимателно обмислен: технологичната индустрия засега не е предложила нищо подобно.

На Богоявление Вселенският патр. Вартоломей служи във Фенер с Киевския митр. Епифаний, предстоятел на автокефалната ПЦУ, по повод седемгодишнината от предоставянето на томоса за автокефалия. Словото му след богослужението излага възгледите на патриарха за църковната ситуация в Украйна и за нейното развитие. То е издържано в традиционния църковен стил, но има полемичен, макар и не конфронтационен характер и е важно за разбиране на позицията на патриаршията.

Патриарх Вартоломей недвусмислено заявява, че намесата на Константинопол в църковната ситуация в Украйна не е била произволна или политически мотивирана, както твърдят критиците му, а е отговор на тежка и продължителна църковна аномалия. Той говори за възстановяване на една „дълбоко изкривена и анормална църковна ситуация“, която е изисквала намесата на майката-Църква.

„Изминаха като един ден вече седем години, откакто тукашната майка-църква с усърдие и труд пое своите отговорности за възстановяването на една изкривена църковна ситуация“.

Авторът Георги Бакалов е юрист, преподавател по право в Нов Български университет

„А ти, когато правиш добро дело, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, за да остане благодеянието ти в тайна“ (Мат. 6:3-4)

Споделям с всички един анализ, защо актовете следва да имат мотиви… И правя това, защото, както са казвали древните, „Amicus Plato, sed magis amica veritas“ или на български: „Мил ми е Платон, но истината ми е по-мила“.

За какво става дума

Когато разсъждавах как ще бъде най-уместно да започна своето изложение по коментирания от юриста Александър Тодоров въпрос за „касирането на избора на епархийските избиратели и дължимото канонично поведение на клириците и миряните“, се сетих за един цитат от Св. Писание: „Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу“ (Лука 20:25).

Не бих желал да изпадам в размишления относно смисъла на това послание, защото тези, които проявяват жив интерес към Св. Писание и светоотеческата книжнина, знаят колко много смисъл съдържа едно изречение. Не искам да размишлявам и защото нямам самочувствието да съм изразител на едната правда, а също защото знаем, колко опасно е многословието според св. Отци!