Мобилно меню

4.9322033898305 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (59 Votes)

pic 1663089361Най-консервативната от всички православни църкви на руската традиция, Руската православна задгранична църква, избира нов първоиерарх във вторник, 13 септември. За тази цел Архиерейският събор ще се проведе в сградата на Св. Синод на ъгъла на „Парк авеню“ и „93-та улица“ в Ню Йорк (на снимката). Тринадесет от седемнадесетте епископи, които са членове на РПЦЗ, ще имат право на глас на събора.

Вечерта на 17 септември в Знаменския събор в Ню Йорк избраникът ще бъде обявен в ранг митрополит, а на следващата сутрин по време на светата Литургия ще бъде интронизиран и ще му бъде връчен жезълът, който символизира властта на първойерарха на РПЗЦ. Общуването на архипастирите, духовенството и богомолците ще продължи с празнична трапеза, за която ще бъдат поканени около петстотин гости. Все още няма информация дали от Москва ще пристигнат официални представители на Руската православна църква. Напълно възможно е организаторите на събора да правят всичко възможно, за да не дойде никой – „гостите от Москва“ в момента изглеждат много токсични.

Във всеки случай тържествата и празниците бързо ще приключат и първойерархът неизбежно ще трябва да решава доста сложни проблеми. Натрупали са се доста от тях. Агресията на Русия срещу Украйна постави Руската православна църква в изключително трудна ситуация. Официално Руската задгранична църква се опитва да запази мълчание, като се фокусира върху практическата помощ за Украйна и украинските бежанци в различни страни, но гласовете в подкрепа на Русия са доста силни. Разбира се, чуват се и остри критики по адрес на Руската православна църква, но това са гласове на миряни, които йерархията не коментира публично. Ето какво писа през април 2022 г. Елена Зезюлина, адвокат с двадесетгодишен опит и енориаш на църквата „Св. Серафим“ в Сий Клиф, Ню Йорк:

4.9276018099548 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (221 Votes)

Abazovic PorfirijСръбската православна църква се оказа незаобиколим фактор за политическите и обществените процеси през последните близо три години в малката адриатическа република Черна гора. Всичко започна през декември 2019 г., когато управляващата Демократична партия на социалистите (ДПС) на президента на Черна гора Мило Джуканович прокара през местния парламент закона за имотите на вероизповеданията, с което посегна върху собствеността на СПЦ.

Аргументите на Джуканович и на правителството в Подгорица бяха, че с този акт се възстановява една историческа правда, свързана с края на Първата световна война, когато не само Черна гора, а и Цървата ѝ биват насилствено присъединени към Кралството на сърби, хървати и словени – Югославия, а Черногорската църква влиза в състава на СПЦ.

4.8888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (9 Votes)

Съвременни старциПрез последните години на български език бяха издадени много стойностни книги за съвременни светци. Българските читатели познават живота на св. Паисий и св. Порфирий, на св. Ефрем Катунакиот и св. Йосиф Исихаст, на св. Софроний Сахаров, на св. Гавриил Ургебадзе и др. Те са особено популярни сред православните християни у нас не само заради многото разкази за чудеса и впечатляващи намеси на Божията благодат в човешкия живот, но и заради нещо, от което всички имаме нужда. И то нужда по-голяма и насъщна от което и да е чудо. Животът на всички тези хора, наши съвременници, свидетелства просто и убедително, че Христос не е останал някъде далеч в миналото, в някакъв „златен век“ на духовността, от който до нас са достигнали житията на древни светци, а за нас остава единствено участта да се вглеждаме назад и да търсим Неговото присъствие в пустини, пещери и други екзотични за съвременния човек места, които днес посещаваме само в рамките на поклоннически пътувания. Всичко това е красиво и има своите почитатели, но живият Христос остава скрит зад високите стени на отминалите епохи.

Докато животът на хората, успели да познаят Христос днес и да станат Негови приятели, поразява със своята плътност. Разказите за тях показват, че те са хора от плът и кръв, а не икони или безплътни небесни същества. Те са същите като нас, разговарят на същите теми, имат особеностите на своя характер, своите човешки слабости, водят същия начин на живот като нас – изобщо подобни са на нас във всичко, освен в едно: за основна цел на своя живот са поставили да се научат да обичат Христос, да Го познаят и да подражават на Неговата любов към хората, смирение и жертвоготовност. Най-ценното, към което се стремят независимо от попрището, на което Светият Дух ги изведе, е простотата на исихията, в която чуват гласа на Бога в сърцето си.