Вчера в синодната палата се състоя среща на премиера Румен Радев с Негово Светейшество Българския патриарх Даниил и синодните митрополити (тук). Официалното съобщение за разговорите между тях е пестеливо и до голяма степен стандартно. То почти не се различава от други подобни съобщения за визити на висши държавни чиновници при Светия Синод. Премиерът е отбелязал ролята на БПЦ като „стожер на националната памет, култура, история и традиции“, обсъждали са религиозното образование и сътрудничеството на църква и държава в грижата за българите чужбина. Общи и безопасни теми, които не изискват бързо и конкретно решение.

По-интересни от текста на прессъобщението обаче са снимките от събитието, които биха могли да ни разкрият повече за станалото. Министър-председателят не идва сам, а с едни от най-приближените си хора – Николай Копринков, началник на политическия му кабинет, Кирил Атанасов, отговарящ за медийната му политика, и Димитър Здравков, депутат от „Прогресивна България", председател на Комисията по образованието и науката в НС. Нито една жена не омекотява суровия изглед на делегацията. Сериозни и строги мъже, дошли да преговарят.

От началото на студентските протести през декември 2024 г. в Белград и Нови Сад вниманието неизменно е насочено и към Сръбската православна църква и нейната реакция на случващото се в страната. Още в самото начало на протестите пролича желание Църквата да бъде изолирана при настоящата криза „в чисто духовните въпроси“ и да не взима отношение към злободневието, а ако взима – то да е само с общи призиви за „помирение“.

Притеснението на властта се дължи на опита от близкото минало, когато Сръбският патриарх Павле подкрепи демонстриращите срещу Милошевич през 1997 г. студенти и така предотврати кървавия разгром на протеста. Поради тази причина всяка индикация, че патр. Порфирий, досега напълно лоялен на сръбската национална политика, може да подкрепи студентите, беше последвана от налагането на цензура. Пример е „хакването“ на официалната фейсбук страница на патриарха след публикуване на новина за началото на студентските протести с участието и на Православния богословски факултет. Също така в манастира „Високи Дечани“ бяха принудени да свалят свой коментар в друга социална мрежа, в който просто се казваше, че „днес, 22 декември, в манастира дойде голяма група вярващи от Белград, но има повече от тях на протеста на белградския площад Славия“. „Това изтриване на съобщението на манастира „Високи Дечани“ показва, че подобни нагласи в Църквата се пресичат в зародиш“, смята Слободан Саджаков, професор в университета в Нови Сад.

Напоследък се забелязва траен стремеж в църковните ни среди свещениците, които са председатели на храмове, да се наричат предстоятели. Това се прави и в устната, и в писмената реч. Затова ще се спрем накратко на тези две понятия от църковния живот, съответно от църковното право, за да посочим кое е правилното определение.

И двете думи като безброй други понятия от църковния речник имат гръцки произход. Председател отговаря на гръцката προκαθήμενος (чете се прокатѝменос и означава „седящ отпред, начело“), а предстоятел на προϊστάμενος (чете се происта̀менос и означава „стоящ отпред, начело“).

Тази църковноправна терминология е отразена в основния закон на Българската православна църква – Българска патриаршия (т. е. в устава ѝ, приет в края на 2008 г. и влязъл в сила от началото на 2009 г.) и трябва да се употребява според неговия нормативен текст.

В Устава на БПЦ-БП думата предстоятел е употребена общо четири пъти и се отнася само към глава (ръководител) на поместна православна църква. Тя се среща съответно в членове 39, 48, 49 и 94. В първите два случая е употребена в множествено число – за всички предстоятели на поместни православни църкви, а във втория – за предстоятеля-патриарх на БПЦ-БП, съответно в единствено число. Затова не е допустимо думата предстоятел да се употребява за енорийски свещеник (женен или от монашестващите), който е председател на църковното настоятелство на храма и за краткост обикновено се нарича председател на храма.

След обявяването на резултата от повторния избор за Сливенски митрополит председателстващият Св. Синод Врачански митрополит Григорий, наместник-председател, се обърна в приемния салон на Синодната палата със слово към новоизбрания митрополит Арсений, в което очерта очакванията към дейността на новия митрополит. От своя страна слово-отговор произнесе и митр. Арсений.

Всеки нов митрополит произнася след каноническия си избор слово, което би трябвало да очертае неговия облик като пастир, приоритетите в дейността му. По правило у нас тези слова са стандартни, изобилстват от цитати и казват малко за реалните намерения на новите митрополити.

Изборът на новия Сливенски митрополит обаче премина в безпрецедентна за новата история на БПЦ обстановка: с касиран епархийски избор, с опит на известното мнозинство в Св. Синод да промени устава на БПЦ, за да бъде избран желаният от тях кандидат, масови протести в столицата и епархията, с повторно проведен епархийски избор, до който не бяха допуснати фаворитите от първия тур и на който необходимата част от избирателите (21+1) бяха променили „позицията си“ в негова полза. Към това се прибави съслужението на Пловдивски митрополит Николай с епископи на автокефалната ПЦУ във Фенер. Това действие рефлектира върху еп. Арсений като негов викарий и ожесточи настроенията срещу него в т.нар. проруски църковни среди. Затова и след каноническия избор в неделя по време на традиционното извеждане на новоизбрания митрополит от Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ привърженици на тези среди го съпровождаха с викове „Недостоен!“, което не се е случвало в новата история на нашата църква.

Най-четените публикации в Двери за изминалата година са свързани с дълбоката криза на Църквата, породена от превръщането на православието в основа на новата тоталитарна идеология в Русия. Благославянето на войната от страна на Московска патриаршия неминуемо разтърси цялата Православна църква и отприщи дълбоки процеси във всички православни общности по света. Затова не е изненада, че най-четените материали през годината поставят въпроси за характера на тази криза и нейните прояви в различните области на църковния живот.

„За идеологията на „Руския свят“ като лъжеучение“ на Богословската академия във Волос е най-четената статия през годината. След нея следват „Украинската църква на Московска патриаршия: Как настроихме против себе си украинското общество“ на украинския клирик архим. Серафим (Панкратов) и „В Твое име ще излъжем, че е в Твое име“ на руския философ Михаил Епщейн.