Мобилно меню

4.25 1 1 1 1 1 Rating 4.25 (40 Votes)

ДостИзмамаа неочаквано се появи днес една новина - изявление на синодния отдел "Връзки с обществеността" за това, какво БПЦ в лицето на своя патриарх не е направила. Винаги е по-добре, разбира се, да се споделя какво си направил, но ето, че има и такива "казуси" (вижте тук).

Новината за тази идея (не знам дали може да се нарече инициатива) на български клирици е добра и интересна. Затова смятаме, че услужливостта и добронамереността на медиите да я разгласят явно е провокирана от желанието на цялото общество Църквата ни да се включва в социално значими дела. А това с телефонните измами наистина е такова. Още повече че "контингент" както на измамниците, така и на Църквата ни са старите хора. И какво по-естествено от това клириците да поискат да ги защитят? Това им е дори сред основните задъжения, щом са пастири, а не наемници. Затова буди повече тревога, отколкото успокоение въпросното изявление.

4.55172413793 1 1 1 1 1 Rating 4.55 (29 Votes)

292786На редакционната поща на портала „Двери на Православието“ през изминалите дни се получиха честитки и поздравления от наши читатели. Едно от най-трогателните, дошло от Северна Италия, от градчето Макерйо, 20 км северно от Милано, решихме да споделим с останалите ни читатели. То е от българката „Стоянка Аламанова от Етрополе“, както сама тя е написала, и гласи:

На вас, които усърдно се трудите на Божията нива, честитя от все сърце светлото Рождество Христово и пожелавам мирна и благоденствена година.

Аз съм стара и немощна и вече не мога да се черкувам, и единствено във вашия сайт общувам (еднопосочно) с единоверци, чувствам се частица от Православната църква, получавам просветление да разбирам малко по-добре Светото Писание. А и да си обясня някои неща от живота на БПЦ, които тревожат ума ми на стара християнка, която трудно свиква с промени.


Благодаря ви от сърце – с думи. Нека Всевишният ви възнагради със Своята благодат.

В Христа,
Стоянка Аламанова от Етрополе

Въпросната госпожа е родна сестра на известния етрополски свещеник Николай Аламанов, които са общо седем сестри и братя на своите родители. Г-жа Стоянка е и добра църковна певица и свещениците в град Етрополе споделят, че винаги е идвала да пее по време на богослуженията, когато е в родния си град.

Благодарим за насърчението и за добрите думи!

4.9 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (10 Votes)

03b18eb4ff9fa76b9d865861ed34762eУтре, 4 декември, след светата литургия в Стара Загора ще се проведе изборът на нов митрополит в епархията. Избирателите са се събрали от тази вечер, както обикновено, за да се видят и да си поговорят, каквото и да означава това. Около 10 ч. утре трябва да започне гласуването в специална зала в сградата на митрополията. Всичко това ще може да се гледа и по интернет.

Прави впечатление, че по старозагорския избор има едва ли не информационно затъмнение, както някои го определят. Разбира се, при известната зависимост на медиите у нас (от личности и организации) нищо не пречи да се каже на журналистите да не пишат много, да не се вдига шум. Нататък всичко е ясно.

Дори и тези съмнения да са напълно безпочвени, прави впечатление, че се прокраднаха дребни нещица, ей тъй, "за цвят", за определен кандидат, който при това е родом от епархията. Че бил пожелан от д. Галактион да го замести, че бил ходил в епархията лично да агитира в последните дни. И доколкото последното би било нарушение на устава, Двери направи проверка. Оказа се блъф, както се очакваше. Но констатацията на Двери не може да премахне от интернет-пространството "небрежно" лансираното злословие.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)

98 ApostolosMathiasДнес, 9 август, отпразнувахме паметта на светия Христов апостол Матия. По явно невнимание в два-три лични профила в интернет (вероятно копирали грешката от популярни православни сайтове) името му беше неоправдано объркано с името на светия Христов апостол Матей - митаря, когото Спасителят повикал направо от митническия му тезгях (или бюро, или деск, ако щете!). Паметта на този апостол, митаря Матей, празнуваме на 16 ноември. На този апостол, който не спестява за себе си нелицеприятното определение "митар" (означавало и тогава нещо не особено престижно, както е сегашното "митничар", поне в широкото обществено разбиране), са кръстени доста мъже, дори и жени у нас.

Името обаче на св. апостол Матия в православната традиция е по-малко известно. За разлика от католическата (наследена и в протестантската) традиция, където името Матиас, Мат(и)яш и сродни често се срещат. Помня и един католически манастирски храм в Регенсбург, Германия, посветен тъкмо на св. апостол Матия. Съответно, за разлика от Матиас/Матиаш името на св. ап. Матей там звучи Матеус, Матеуш и пр.

Изписването на двете имена, и двете от еврейски произход, се различава във всички езици. При това Матиас/Матия съдържа и теофорната наставка "-иах", макар че крайното "х" не се чува; тази наставка произлиза от еврейското име на Бога Йахве/Яхве (затова се нарича и "теофорна", каквато е също наставката "-ил" в множество еврейски имена). По този начин са образувани имената Захария, Малахия, Софония, Езекия и пр. (те нямат нищо общо с остарелите форми в косвен падеж на някои имена в църковническия съвременен български език, напр. "дяда Григория", "дяда Йоаникия" и под.). За всички тях, както и за Матия, не е правилно да се произнасят с окончание "-ий", напр. Матий, Захарий, Малахий и пр., а правилното е окончанието с "-ия": Матия, Захария, Малахия, Софония, Езекия.

4.55555555556 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (45 Votes)

90 lcv"Треби" е понятие, което неправилно се свързва преди всичко със свещениците като извършители на треби. Самата дума показва, че те са наша, на християните, потребност, наша поръчка към свещениците да отговорят на нашите религиозни нужди. Така честотата и времето на извършването на требите също зависят от нашите нужди. Които много често са... сезонни. Нямам предвид обаче периодите на религиозния живот през годината според църковния календар, а тъкмо сезоните, годишните времена, които обуславят някои раздвижвания, временна миграция на населението и пр. 

Представете си планинско село днес в България. То изглежда горе-долу така: една трета от населението се е преселило в други населени места, обикновено в градове, където има някаква работа за преживяване; една трета се е преселило в чужбина, независимо далечна или близка, за да оцеляват по-добре, отколкото това е възможно у нас; и последната една трета, все хора в третата и четвъртата дори възраст, пазят, доколкото могат, старите домове на село, откъдето останалите са "излетели".

Идва обаче лято. За него цяла година мечтаят най-вече втората и третата група хора, особено последните. От чужбината си идват за броени дни или за 2-3 седмици синове и дъщери, внуци и внучки. И тъкмо в това време те искат да направят помен или опело, кръщение или венчание. Досещате се, че най-често това са религиозни нужди, възникнали доста преди това, но "нужди ради" те се удовлетворяват, когато е възможно на живеещите в чужбина. Добре, но в селото църква може и да няма, а и да има, може тя да не е в годно или прилично състояние. И дори да е в отлично състояние, може да няма свещеник (почти 90% от българските села нямат свещеник!). Решение има - ще отидат в близкия град, където поне свещеник има. И се започват едни треби за чудо и приказ. Хората доволни, свещениците - също; нищо, че основанията за доволство са различни.

На такъв случай се натъкнах тази неделя: вилна зона в Родопите, пристига си внучката от Германия и води на вилата, където е семейството, момче от онази страна, при това православен, украинец, с германско гражданство вече. Ще се женят в най-близкото до вилната зона градче, православна сватба ще вдигнат. Свещеникът нито ги знае, нито ги познава, нито ще ги види повече. Но трябва да ги венчае. И понеже е ревностен пастир, ще се опита в малкото минути на разположение да им обясни за задълженията на брачния живот на християните, за жертвената любов, за неразлъчването от хората на "онова, което Бог е съчетал", за възпитанието на децата в православната вяра и страх Божи. Дано запомнят поне нещичко от тия ценни напътствия, защото благословението не Църквата не е магия, трябва да има и начин да се мотивира християнско поведение в брака.

Друг пример е манастир в "селски район", където завърналите се гурбетчии (нищо негативно няма в това определение, има само доста тъга, но това е друга приказка) отиват да извършат своите треби от предимно този тип: кръщение, венчание, опело или помен за починали. Свещениците от близките селища наоколо ревнуват (да не кажа по-силна дума), че завърналите се в летен отпуск хора от тези селища ходят в манастира, вместо в селските и градски храмове. И трябва да признаем - не без основание. Но хората имат възможност да изберат къде да отидат, имат и мотивировка за това. Така или иначе в манастира и в много такива манастири (далеч не във всички, разбира се) юли и особено август са месеци на върволици от хора, идващи за треби. Летни треби. Кого да осъдиш?!

Другият вид летни треби са по морето. Ех, морето!... През жадуваното лято селата и градчетата по нашето черноморско крайбрежие увеличават няколкократно жителите си. Много от тези крайбрежни номади също искат там, на морето, да се венчаят, да се кръстят, някои ще направят и помен, защото денят се случва по време на техния отпуск. Свещениците нямат право да откажат (щом всичко е изрядно) и извършват всички тези летни треби. Християните, които ги поръчват, обикновено остават удовлетворени от отношението на свещениците. Но - дотам. Повече (в 99% от случаите) свещеникът и християните повече няма да се видят. На всичко отгоре не се знае, дали в мястото, където живеят (хипотезата е в България), има свещеник, има църква. Но лятото е минало, религиозната потреба е удовлетворена. Летни треби. Кого да осъдиш?!

Хората, разбира се, най-малко са виновни. Свещениците не само не са виновни, но и нямат право да откажат тези летни треби. Просто има нещо сбъркано в системата. Но тя не зависи от тези хора, нито от онези свещеници. А проблемът не е летен. Той просто си е хроничен.

 

И рече старецът...
"Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините."
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.