В Гръцката православна църква дейностите за подкрепа и превенция на зависимостта от хазартни игри са децентрализирани, тоест, организирани са по митрополии и енории, в сътрудничество със специализирани държавни и лечебни структури.

Приоритет е свещениците да бъдат обучени да разпознават зависимостта и да насочват към лечение. Например, митрополията на Тесалиотида и Фанариоферсала през юни 2022 г. организира обучение на духовенството със специалисти от Центъра за лечение на зависими лица „Изход“ (специализирана терапевтична програма за зависимости в Гърция, базирана основно в Лариса). Свещениците са запознати със зависимостите от наркотици, алкохол, хазартни игри и интернет, както и са обучени за работа със засегнатите семействата.

В Сърбия проблемът с хазарта се оценява като сериозен, особено сред младите, но няма сериозно изследване на зависимите след 2014 г. Тогава Институтът по обществено здраве съобщава, че 51–93 хил. души с проблемно или патологично залагане, от които 14–33 хил. са в най-тежката, патологична категория. По-новите оценки са на експерти, но без национална статистика. През юни 2026 г. сръбското национално радио обобщава актуалните оценки като над 90 000 души със сериозен проблем, който се отразява на личното им здраве и техните семейства. Сред непълнолетните проблемът е още по-сериозен – почти всеки пети 15–16-годишен е играл за пари, въпреки че хазартът е забранен за непълнолетни.

В Сърбия Църквата също е реагирала на проблема с хазартната зависимост, но за разлика от Румъния и Грузия не е предприемала публичен натиск за промяна на законодателството, за да защити хората, които са най-податливи да изпаднат в зависимост. Акцентът е поставен върху лечението, пастирската помощ и рехабилитацията на зависимите.

Преди няколко дни в малък български град баща уби двете си дъщери и се обеси. Той е играел хазарт, имал е дългове, семейството му е било разбито. Нашата църква през последните години заявява публично като свой приоритет „запазването на семейството“, но с изключение на една частна инициатива на християни във Варна („Отвори очи“) и в столичния храм "Покров Богородичен" (вж тук), Църквата ни не разпознава хазарта като опасност за семейството. А с голямата си енорийска мрежа в цялата страна, особено в малките населени места, тя има огромен потенциал да участва в справянето с тази болест. В поредица от няколко публикации ще представим как в други поместни Православни църкви подхождат към този проблем.

Румънската православна църква не се ограничава до морална критика на хазарта. Ръстът на пристрастените към хазарт е показал, че не е достатъчно Църквата да каже, че „хазартът е грях“, а духовникът да увещава човека „да спре“. Агресивната реклама, лесната достъпност на онлайн-залаганията, многобройните казина и бедността много бързо могат да доведат човека до състояние, в което не може „да спре“. Семейството му е разбито, той е потънал в дългове – кредити, бързи заеми, скрити задължения, които не може да върне. Световната здравна организация вече посочва самоубийството сред основните здравни последици от хазарта - хората с хазартно разстройство лесно изпадат в депресия и са имали приблизително 15 пъти по-висок риск да починат от самоубийство.

Вчера в синодната палата се състоя среща на премиера Румен Радев с Негово Светейшество Българския патриарх Даниил и синодните митрополити (тук). Официалното съобщение за разговорите между тях е пестеливо и до голяма степен стандартно. То почти не се различава от други подобни съобщения за визити на висши държавни чиновници при Светия Синод. Премиерът е отбелязал ролята на БПЦ като „стожер на националната памет, култура, история и традиции“, обсъждали са религиозното образование и сътрудничеството на църква и държава в грижата за българите чужбина. Общи и безопасни теми, които не изискват бързо и конкретно решение.

По-интересни от текста на прессъобщението обаче са снимките от събитието, които биха могли да ни разкрият повече за станалото. Министър-председателят не идва сам, а с едни от най-приближените си хора – Николай Копринков, началник на политическия му кабинет, Кирил Атанасов, отговарящ за медийната му политика, и Димитър Здравков, депутат от „Прогресивна България", председател на Комисията по образованието и науката в НС. Нито една жена не омекотява суровия изглед на делегацията. Сериозни и строги мъже, дошли да преговарят.

От началото на студентските протести през декември 2024 г. в Белград и Нови Сад вниманието неизменно е насочено и към Сръбската православна църква и нейната реакция на случващото се в страната. Още в самото начало на протестите пролича желание Църквата да бъде изолирана при настоящата криза „в чисто духовните въпроси“ и да не взима отношение към злободневието, а ако взима – то да е само с общи призиви за „помирение“.

Притеснението на властта се дължи на опита от близкото минало, когато Сръбският патриарх Павле подкрепи демонстриращите срещу Милошевич през 1997 г. студенти и така предотврати кървавия разгром на протеста. Поради тази причина всяка индикация, че патр. Порфирий, досега напълно лоялен на сръбската национална политика, може да подкрепи студентите, беше последвана от налагането на цензура. Пример е „хакването“ на официалната фейсбук страница на патриарха след публикуване на новина за началото на студентските протести с участието и на Православния богословски факултет. Също така в манастира „Високи Дечани“ бяха принудени да свалят свой коментар в друга социална мрежа, в който просто се казваше, че „днес, 22 декември, в манастира дойде голяма група вярващи от Белград, но има повече от тях на протеста на белградския площад Славия“. „Това изтриване на съобщението на манастира „Високи Дечани“ показва, че подобни нагласи в Църквата се пресичат в зародиш“, смята Слободан Саджаков, професор в университета в Нови Сад.