Всеки, който е гледал кадри от тържествено посрещане на православен патриарх в Йерусалим или Витлеем, вероятно е забелязал нещо необичайно: пред църковното шествие вървят младежи в униформи, с барабани, духови инструменти и дори шотландски гайди. На пръв поглед това изглежда почти „келтско“ и сякаш няма нищо общо с православната традиция. Всъщност този обичай е характерна особеност на палестинското християнство и съчетава стария местен церемониал с наследството от Британския мандат над Палестина.

Самото тържествено посрещане на църковен предстоятел с процесия е много по-старо от британското присъствие (Великобритания получава мандат от Обществото на народите, сетне ООН, през 1920 г. да управлява Палестина, Йордания и други територии в региона след разпадането на Османската империя. Отказва се от този мандат през 1948 г., за да се създаде държавата Израел - бел. ред.). В Йерусалим и Витлеем официалните влизания на патриарси отдавна са част от местния църковен и градски церемониал. Днес Йерусалимската патриаршия продължава тази практика: при големи празници патриархът и Божигробското братство преминават в шествие, а пред тях вървят местните скаутски състави с музикални инструменти. Така също и на Бъдни вечер по стария календар през януари 2026 г. патриарх Теофил III потегля към Витлеем, предвождан от скаути с музика.

Скаутите, разбира се, са по-ново явление. Скаутското движение навлиза в Палестина в края на османския период, а след установяването на британското управление получава силна институционална подкрепа. През 1920-те и 1930-те години британската администрация активно насърчава създаването на скаутски дружини в училищата. Такива се появяват както в християнски, така и в мюсюлмански учебни заведения; сред ранните центрове на скаутското движение там са училището „Св. Георги“ и Terra Santa College в Йерусалим.

В Гръцката православна църква дейностите за подкрепа и превенция на зависимостта от хазартни игри са децентрализирани, тоест, организирани са по митрополии и енории, в сътрудничество със специализирани държавни и лечебни структури.

Приоритет е свещениците да бъдат обучени да разпознават зависимостта и да насочват към лечение. Например, митрополията на Тесалиотида и Фанариоферсала през юни 2022 г. организира обучение на духовенството със специалисти от Центъра за лечение на зависими лица „Изход“ (специализирана терапевтична програма за зависимости в Гърция, базирана основно в Лариса). Свещениците са запознати със зависимостите от наркотици, алкохол, хазартни игри и интернет, както и са обучени за работа със засегнатите семействата.

В Сърбия проблемът с хазарта се оценява като сериозен, особено сред младите, но няма сериозно изследване на зависимите след 2014 г. Тогава Институтът по обществено здраве съобщава, че 51–93 хил. души с проблемно или патологично залагане, от които 14–33 хил. са в най-тежката, патологична категория. По-новите оценки са на експерти, но без национална статистика. През юни 2026 г. сръбското национално радио обобщава актуалните оценки като над 90 000 души със сериозен проблем, който се отразява на личното им здраве и техните семейства. Сред непълнолетните проблемът е още по-сериозен – почти всеки пети 15–16-годишен е играл за пари, въпреки че хазартът е забранен за непълнолетни.

В Сърбия Църквата също е реагирала на проблема с хазартната зависимост, но за разлика от Румъния и Грузия не е предприемала публичен натиск за промяна на законодателството, за да защити хората, които са най-податливи да изпаднат в зависимост. Акцентът е поставен върху лечението, пастирската помощ и рехабилитацията на зависимите.

Преди няколко дни в малък български град баща уби двете си дъщери и се обеси. Той е играел хазарт, имал е дългове, семейството му е било разбито. Нашата църква през последните години заявява публично като свой приоритет „запазването на семейството“, но с изключение на една частна инициатива на християни във Варна („Отвори очи“) и в столичния храм "Покров Богородичен" (вж тук), Църквата ни не разпознава хазарта като опасност за семейството. А с голямата си енорийска мрежа в цялата страна, особено в малките населени места, тя има огромен потенциал да участва в справянето с тази болест. В поредица от няколко публикации ще представим как в други поместни Православни църкви подхождат към този проблем.

Румънската православна църква не се ограничава до морална критика на хазарта. Ръстът на пристрастените към хазарт е показал, че не е достатъчно Църквата да каже, че „хазартът е грях“, а духовникът да увещава човека „да спре“. Агресивната реклама, лесната достъпност на онлайн-залаганията, многобройните казина и бедността много бързо могат да доведат човека до състояние, в което не може „да спре“. Семейството му е разбито, той е потънал в дългове – кредити, бързи заеми, скрити задължения, които не може да върне. Световната здравна организация вече посочва самоубийството сред основните здравни последици от хазарта - хората с хазартно разстройство лесно изпадат в депресия и са имали приблизително 15 пъти по-висок риск да починат от самоубийство.

Вчера в синодната палата се състоя среща на премиера Румен Радев с Негово Светейшество Българския патриарх Даниил и синодните митрополити (тук). Официалното съобщение за разговорите между тях е пестеливо и до голяма степен стандартно. То почти не се различава от други подобни съобщения за визити на висши държавни чиновници при Светия Синод. Премиерът е отбелязал ролята на БПЦ като „стожер на националната памет, култура, история и традиции“, обсъждали са религиозното образование и сътрудничеството на църква и държава в грижата за българите чужбина. Общи и безопасни теми, които не изискват бързо и конкретно решение.

По-интересни от текста на прессъобщението обаче са снимките от събитието, които биха могли да ни разкрият повече за станалото. Министър-председателят не идва сам, а с едни от най-приближените си хора – Николай Копринков, началник на политическия му кабинет, Кирил Атанасов, отговарящ за медийната му политика, и Димитър Здравков, депутат от „Прогресивна България", председател на Комисията по образованието и науката в НС. Нито една жена не омекотява суровия изглед на делегацията. Сериозни и строги мъже, дошли да преговарят.