Глава 16. 1-4. Желанието на фарисеите и садукеите за знамение от небето и отговорът на Спасителя. - 5-12. Квасът на фарисеите и садукеите. - 13-20. Изповедта на Петър. - 21-23. Христовата реч за страданията. - 24-28. Учението за кръста.
Мат. 16:1. Тогава пристъпиха фарисеите и садукеите и, изкушавайки Го, поискаха да им покаже личба от небето.
(вж. Марк 8:11; Лук. 11:16, 29).
Марк (Марк 8:11-13) е малко по-кратък от Матей (стихове 1-4). Още древните тълкуватели са забелязали известна несъобразност и неестественост на споменатата тук връзка между фарисеите и садукеите в Евангелията. Обяснявали го с факта, че макар фарисеите и садукеите да се различавали по своите догми, те действали в съгласие срещу Христос. Обединяването на фарисеите и садукеите може да показва и показва по-нататъшното и зловещо развитие на враждебността към Христос. Все по-тревожни новини за движението в Галилея достигат до столицата и това предизвиква опасения както сред управляващите религиозни класи, така и сред зилотите. От психологическа гледна точка това е напълно разбираемо. Сред хората съществува постоянна тенденция да се съобразяват с установените религиозни форми и те са враждебно настроени към нововъведенията, особено когато засягат материалните им интереси. Затова е естествено да се отнасят враждебно към учение, което е изцяло извън кръга на тези общи положения. Марк говори само за един фарисей (Марк 8:11), но садукеите на Матей може да са били иродиани. Матей споменава заедно фарисеите и садукеите пет пъти (Мат. 16:1-6, 11-12).