Мобилно меню

4.27272727273 1 1 1 1 1 Rating 4.27 (11 Votes)
1_65.jpgАнгликанската и протестантската евхаристия

Продължение на статията за Евхаристията на Запад "Евхаристията в Римокатолическата църква"

1. Англиканство

През 1534 г. английският крал Хенрих VІІІ, вбесен от отказа на папата да му даде развод, издава т. нар. акт на “супрематия”, с който прекъсва връзките с Римокатолическата църква и се обявява за глава на църквата в Англия. Доктрината на Англиканската църква е силно повлияна от протестантските идеи, но запазва и значителна част от римокатолическото учение. Символът на вярата се състои от 39 члена, някои от които (28-31) представят учението на Англиканската църква за Евхаристията. Направен е опит Евхаристията да бъде изчистена от някои крайности на Римокатолическата църква. Терминът „пресъществяване” и доктрината за „конкомитанцията”, която води до причащаване само с Тялото Христово, се отхвърлят като небиблейски. Забранява се употребата на “запасни” дарове, пренасянето и превръщането им в обект на поклонение, както и частните меси (чл. 28). Парадоксално е, че някои английски писатели като Джон Дън (1572-1631), Джон Милтън (1608-1674) и Джон Драйдън (1631-1700) в произведенията си използват символи на пресъществяването, което е отхвърлено от Англиканската църква.[i]       

4.68421052632 1 1 1 1 1 Rating 4.68 (38 Votes)
diskos_i_potir.jpgМоето "Писмо до протестантите за Православието"

Ако ще коментираме с протестантите смисъла и начина, по който се отслужва Светата Евхаристия, ще трябва да си изясним два първостепенни въпроса, без яснота по които диaлогът изобщо няма как да започне. А и да започне, ще бъде или формално-протоколен, без плод и цел, или няма да е никакъв диалог, ами най-обикновена препирня. Пък от препирни и полемики, заради самите полемики, между тези сред нас и сред тях, които искат да бъдат християни, няма вече смисъл, освен на едно начално ниво на среща, в което се опитваме да разберем кой какъв е и какъв планира занапред да бъде. За няколкостотин години, надявам се, протестантите разбраха, че Игнациус Лойола (контрареформаторът) и Йоан Тетцел (продавачът на папски индулгенции) не са представителна извадка и богословски таван в римо-католицизма, а колко по-малко у нас като източно-православни. За същото време ние, иска ми се да го вярвам, установихме, че при цялата своя многоликост и притеснителни често тенденции, протестантите ще си останат християни.

Двата въпроса, с които се налага да започнем, са въпросът за авторитетите в едно разискване и въпросът за легитимността на диалога.

3 1 1 1 1 1 Rating 3.00 (28 Votes)
1_4.jpgНа 19 април 2010 г. се навършиха 450 години от кончината на един от бащите на немската Реформация – Филип Меланхтон. Както приживе, така и във вековете той остава в сянката на Лутер. Но отдавна са признати изключителните му заслуги към Реформацията като неин първи систематичен богослов, хуманист от световна величина и обновител на тогавашното схоластическо образование. За протестантите Меланхтон се нарежда непосредствено след Лутер и Калвин.[i]

Рожденото му име е Филип Шварцерд (букв. „Черноземски”). Той е роден на 16 февруари 1497 г. в градчето Бретен до Карлсруе. Баща му по професия е военен и завежда арсенала на местния граф. След като усвоява четмо и писмо у дома си, на 10-годишна възраст Филип е изпратен в латинско училище в Пфорцхайм. Скоро след това той остава сирак, защото баща му е убит. Под ръководството на учителя Георг Зимлер Филип изучава латински, гръцки и философията на Аристотел. Като юноша той изпитва силното влияние на неговия дядо – изтъкнатия хуманист Йоханес Ройхлин, който го убеждава да смени аграрното си фамилно име с гръцкия му превод – Меланхтон.

4.5625 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (32 Votes)
0.jpgУвлечени в политическата шумотевица и икономическата криза, нашите медии пропускат един забележителен юбилей – 500 години от рождението на Жан Калвин. Рожденото му име е Жехан Ковен. Той е французин, роден в градчето Ноайон в областта Пикардия. Майка му е дъщеря на кръчмар и умира, когато Жан е невръстен. Баща му е нотариус в местната катедрала и писар в съда и естествено иска да види сина си като свой приемник. Калвин първо изучава латински и философия, но е насочен от баща си да следва право в Орлеан и Бурж. Като младеж си спечелва прякора „accusativus” (винителен) поради острата си критика към разбиранията и поведението на неговите състуденти. На младини Калвин е хуманист, но под влиянието на книгите на Еразъм и Лутер става фанатичен протестант и се отказва от римокатоличеството около 1532 г. Неговото обръщане не е внезапно, а постепенно. Тогава издава първата си книга – тълкувание на трактата на Сенека „За милосърдието”. През 1533 г. неговият приятел Никола Коп е избран за ректор на Парижкия университет и трябва да произнесе встъпителна реч. Публиката очаква да чуе обичайните куртоазни клишета, но става съвсем друго – Коп произнася огнена реч, в която защитава идеята за спасение само с вяра и призовава за връщане към „чистото Евангелие”. Избухва скандал, след който Коп е принуден да избяга от Париж в Базел, а Калвин минава в нелегалност и се крие в Нойон и Орлеан. През януари 1535 г. той също отива в Базел.

 

И рече старецът...
"Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: "Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?" Тогава чух глас, който ми рече: "Смирението." "
Св. Антоний Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.