Моето "Писмо до протестантите за Православието"

Ако ще коментираме с протестантите смисъла и начина, по който се отслужва Светата Евхаристия, ще трябва да си изясним два първостепенни въпроса, без яснота по които диaлогът изобщо няма как да започне. А и да започне, ще бъде или формално-протоколен, без плод и цел, или няма да е никакъв диалог, ами най-обикновена препирня. Пък от препирни и полемики, заради самите полемики, между тези сред нас и сред тях, които искат да бъдат християни, няма вече смисъл, освен на едно начално ниво на среща, в което се опитваме да разберем кой какъв е и какъв планира занапред да бъде. За няколкостотин години, надявам се, протестантите разбраха, че Игнациус Лойола (контрареформаторът) и Йоан Тетцел (продавачът на папски индулгенции) не са представителна извадка и богословски таван в римо-католицизма, а колко по-малко у нас като източно-православни. За същото време ние, иска ми се да го вярвам, установихме, че при цялата своя многоликост и притеснителни често тенденции, протестантите ще си останат християни.

Двата въпроса, с които се налага да започнем, са въпросът за авторитетите в едно разискване и въпросът за легитимността на диалога.

Увлечени в политическата шумотевица и икономическата криза, нашите медии пропускат един забележителен юбилей – 500 години от рождението на Жан Калвин. Рожденото му име е Жехан Ковен. Той е французин, роден в градчето Ноайон в областта Пикардия. Майка му е дъщеря на кръчмар и умира, когато Жан е невръстен. Баща му е нотариус в местната катедрала и писар в съда и естествено иска да види сина си като свой приемник. Калвин първо изучава латински и философия, но е насочен от баща си да следва право в Орлеан и Бурж. Като младеж си спечелва прякора „accusativus” (винителен) поради острата си критика към разбиранията и поведението на неговите състуденти. На младини Калвин е хуманист, но под влиянието на книгите на Еразъм и Лутер става фанатичен протестант и се отказва от римокатоличеството около 1532 г. Неговото обръщане не е внезапно, а постепенно. Тогава издава първата си книга – тълкувание на трактата на Сенека „За милосърдието”. През 1533 г. неговият приятел Никола Коп е избран за ректор на Парижкия университет и трябва да произнесе встъпителна реч. Публиката очаква да чуе обичайните куртоазни клишета, но става съвсем друго – Коп произнася огнена реч, в която защитава идеята за спасение само с вяра и призовава за връщане към „чистото Евангелие”. Избухва скандал, след който Коп е принуден да избяга от Париж в Базел, а Калвин минава в нелегалност и се крие в Нойон и Орлеан. През януари 1535 г. той също отива в Базел.