Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

49213136 976208605909044 9059001503838109696 n copyСъбитията от последните седмици доведоха хората до голямо объркване: какво ще става, какво да правим? Защо да постим, ако всичко изглежда безсмислено и какъв трябва да бъде този Велик пост? Отговорите на тези и други въпроси търси Вероника Словохотова в разговор със свещ. Александър Сатомски, предстоятел на храма „Св. Богоявление“ в руския град Ярославъл.

- Сега ни се струва, че много от обикновените неща загубиха смисъл, в това число и постът. И наистина, защо ни е той сега?

- В такива ситуации – не ни се струва. Много от привичните ни действия се обезценяват в даден момент. В самия църковен календар е вложената идеята за цикличност: всичко е добре, всичко се повтаря, оттук се движим нататък. От време на време обаче не става така. Всичките тези високопарни изказвания, които чухме през пандемията, за това, че „светът вече няма да е същият“, сега ни се струват направо смешни. Сега ние разбираме, че той няма да е предишният поради други, по-прости и по-ужасни неща.

В даден период за някого това е хващане за обичайното и познатото, може да се окаже единствената котва, която го държи вменяем. За тези, за които нещата не работят така, ще кажа: не можем да се преобуем във въздуха и не можем да преосмислим живота си за секунда.

Кризата ни дава тласък, от нея започва движението. Дори на това ниво ми се струва, че не бива веднага да се отхвърлят всички привични практики. Всяка обаче трябва да се оцени в новата ситуация и да си зададем въпроси, които обикновено не сме си задавали. Постът се предлага в рамките на една схема, а ние сега се намираме в рамките на съвсем различна. И сме изправени пред творческата задача да решим какво да направим.

4.9811320754717 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (212 Votes)

46534554Защо гласът на свещениците на Руската православна църква в Русия не се чува седмица след началото на непрестанните удари на руските въоръжени сили в Украйна и защо „специалната операция“ не може да се нарече свещена война? Кратък разговор с прот. проф. Георги Митрофанов, преподавател по църковна история в Санкт-Петербургската духовна академия.

- Отец Георги, първият ми въпрос е прост: в ада ли сме или още не сме? Как възприемате случващото се? Вие лично страхувате ли се?

- Стилът на интервюто едва ли предполага толкова емоционално поставен въпрос. Но тъй като го зададохте така, ще предваря отговора си със стихотворение на един от най-трагичните руски поети на 20 век Николай Стефанович:

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (71 Votes)

25 224123Разговор за доброто и злото в ерата на войната с Украйна и света

Озлоблението или, обратно, отчаянието и объркването, с които всички се сблъскахме след началото на войната в Украйна, ни поставя пред проблема за доброто и злото. Тези понятия са някак банални, познати на всички от детската градина, но всеки път, когато доброто стане неразличимо от злото, не е ясно с какво всъщност си имаме работа. Дали ние създаваме доброто и злото, или доброто и злото ни създават? Това абсолютни истини ли са или субективни оценки? Променят ли се с течение на времето понятията за добро и зло, участват ли в моралния и духовен прогрес на човечеството? Бих искал да обсъдим всичко това точно сега, когато всеки ще трябва да вземе решение, за да разбере на чия страна е. За това говорихме с богослова, писател, специалист по християнска философия, проповедник, дякон Андрей Кураев.

- О. Андрей, вие наблюдавате какво се случва днес с Русия и света. Можете ли да предадете какви са чувствата, които изпитвате при тези новини?

- Огорчен съм, защото съм на такава възраст, че не съм сигурен, че ще преживея сегашния консенсус. Че ще видя Русия, която разбира себе си и своето място в света по различен начин. Засега виждам изпълнението на най-лошия сценарий. Защото през 90-те светът наистина беше многополюсен, независимо какво казва нашият президент за него. Да, имаше очевиден полюс – САЩ. Но имаше и други два полюса, които набираха сила – Китай и ислямския свят. За Русия това беше важен избор – към кого да се присъедини.

4.7438016528926 1 1 1 1 1 Rating 4.74 (121 Votes)

maxresdefault 2През януари т. г. доц. д-р Клара Тонева, дългогодишен преподавател по История на религиите в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, спечели конкурс за професор и стана първата жена богослов с професорско звание в България (тук). В интервю за Двери проф. д-р Тонева разказва за своя път в областта на теологията и за мястото на жените в богословската академчината общност и в живота на Църквата.

- Проф. Тонева, какви са предизвикателствата пред една жена-богослов професор днес?

- В личен план те не са по-различни от предизвикателствата, които има всяка съвременна жена – дъщеря, съпруга и майка, но в професионален план – да, сякаш разбирането, осъзнаването за отговорност става по-сериозно. И в настоящия момент, и досега не съм възприемала работата си просто като работа: да четеш, да размисляш, да преподаваш и накрая – да напишеш текст. Безспорно това е важна част от нея, но работата е най-вече служение, тя е особена работа, работа на Божията нива. И когато споделям с Вас осъзнаването за по-сериозна отговорност, имам предвид тъкмо отговорността пред Бога, а от втора страна – пред Църквата и пред студентите, които са почвата, на която посяваме.

4.8888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (54 Votes)

NjelaniteНа 24 февруари (четвъртък) от 19:00 ч. на сцена „Дерида“ на ул. „Цар Самуил“ № 32 в София предстои третото представление на „НеЖеланите“ на режисьора Любомир Сапунджиев. Със средствата на документалния театър спектакълът засяга важната, деликатна и общественозначима тема за абортите и отношението на възрастните към децата. Целта на представлението е не да осъжда, а да предостави на зрителите материал за размисъл. В интервю за Двери режисьорът на „НеЖеланите“ разказва за създаването и посланията на постановката.

- Каква е основната идея, заложена в „НеЖеланите“?

Л. С.: Идеята на спектакъла е да съпостави диаметрално различни истории, всяка от които свързана със зачатието на едно дете. Всяка история е отделен разказ, който предава по автентичен начин личните „изповеди“ на хората, които са ги преживели. Отделните истории са наситени с много емоция и смятам, че могат да помогнат на всекиго от нас да разбере по-добре човешката страна на една болезнена тема.

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст