- Ваше Високопреосвещенство, празниците възпитават, не са само утеха и отмора за човека, но и поучение. Имат ли те и днес тази своя сила? Питам ви, защото мина и тази Пасха, както и другите големи празници, и радостта ще отстъпи място на трудното ежедневие. Как човек може да запази възкресно настроение?

- Едно нещо е празникът като празнуване, а друго е празникът като църковно честване. Първото внася разнообразие в живота ни, а второто е промяна в нашата монотонност.

Възкресението е различно като църковно събитие и като празнично отбелязване. Но и от църковна страна има развита богата празничност: разнообразни служби, символи с изнасянето на Кръста, плащаницата, опелото Христово, – всички тези неща се редуват. Имаме, разбира се, и червените яйца, свещите, агнето, възраждането на природата, връзката с пролетта и т. н.

Красиви обичаи. Всички те ни говорят за един празник на радостта, празник на любовта, празник на външните форми, на човешките връзки. Църквата обаче не празнува просто някакво възкресяване. Църквата празнува Възкресението на Христос, което означава три неща: първото е съкрушаването на силата на дявола, второто е победата на Христос над смъртта и третото е възможността на човека да възкръсне и самият той.

С Христовото Възкресение се разкрива Неговата божественост, тъй като нито смъртта, нито гробът успяват да Го задържат, но същевременно се проявява и възможността на човека да разкъса връзките на смъртта. Ще го обясня с един прост пример.

Разговор с Белоградчишки еп. Поликарп, викарий на Софийския митрополит, за Страстната седмица, епархийските иницитиви за празника Възкресение Христово и как е подобаващо християните да посрещнат Пасха

- Ваше Преосвещенство, отмина Великият пост и вече сме в първите дни на Страстната седмица. Защо тя е толкова важна в контекста на изминалия пост и предстоящия празник на Христовото Възкресение?

- Като православни християни и като последователи на Господ Иисус Христос ние вървим по Неговите стъпки, доколкото ни стигат силите. Той е нашият пример и божествено вдъхновение, Той е нашият Спасител и всеки християнин трябва да проумее, че ние следваме Него – Сина Божи, Месия, Който чрез Своята саможертва даде спасение за всеки човек. През Страстната седмица ние съпреживяваме онова, през което Той премина: залавянето, изправянето на съд, бичуването, носенето на кръста към Голгота, разпятието, погребението и Възкресението. Съпреживявйки тези моменти, ние показваме, че сме Негови, че сме Христови. Така се вдъхновяваме да Му подражаваме при изграждането ни като личности, като християни. Така живеем и с надеждата да бъдем с Него и в царството Му. През Страстната седмица ние ставаме причастни на всичко, през което Христос премина за спасението на човека. Изповядваме онова, което Той ни е завещал, което следваме в живота си и което ни води към спасение и вечен живот.

Страстната седмица като настроение и като вдъхновение ни насочва по стъпките на Христос, напомня ни за голямата ни отговорност да бъдем пример за тези, които са около нас. Да бъдем като Христос: смирени, търпеливи, жертвоготовни, за да достигнем като Него до Възкресението.

Разговор със ставр. ик. Алин Аркадие Пуишор, експерт по Религия от Окръжния училищен инспекторат в гр. Кълъраш, Румъния. Свещеникът има пет деца и съпругата му е учителка по Религия.

Беседата с о. Аркадий се проведе при посещението на русенски директори на училища и учители по Религия в общ. Кирнодж в Румъния (тук). При визитата си в северната ни съседка педагозите, водени от о. Кирил Синев и д-р Росица Георгиева, началник на РУО-Русе, наблюдаваха уроци по Религия в местното училище и разговаряха с учители и свещеници, ангажирани с преподаването на предмета.

Първият въпрос към о. Аркадий е свързан с организацията на преподаване на Религия в общината.

Отец Аркадий: В Румъния религиозното образование се подкрепя от държавата. То е част от общия учебен план – от подготвителния клас до 12 кл. Финансира се от Министерството на образованието. Преподава се само от квалифицирани учители. В окръг Кълъраш половината от преподавателите по Религия са цивилни богослови, а другата половина – духовници. Положението в окръга не ни позволява да поддържаме голям брой щатни преподаватели. Имаме около 80 щата и 100 преподаватели.

Интервю с архим. Никодим (Петре), оглавяващ в Отдела по Мисия, статистика и пастирска прогноза на Яшката архиепископия, игумен на манастира „Бучум“

В началото на м. март имах духовната радост да се поклоня на мощите на св. Петка в Яш, Румъния. Бях приет в отдела по Мисия, статистика и пастирска прогноза на Яшката архиепископия. В подотдела Pro vita се запознах с мащабния проект Марш в защита на живота (насочен срещу абортите), озаглавен Уникален от първата секунда, който ще се проведе на 23 март в Румъния и Молдова. С отец Александру Бачу, отговарящ за подотдела Ромско малцинство, разговаряхме за пастирската дейност сред ромите. А с отец Йоан Пую беседвахме за църковните лагери и пешеходни поклоннически пътувания.

Всички домакини проявиха откритост в разказите за своята дейност и ангажираност към потребностите на вярващите в България, както и готовност за сътрудничество в областта на православното мисионерство.

За мен беше голяма чест да бъда приет от архим. Никодим (Петре), епархийски съветник, оглавяващ целия отдел по Мисия, статистика и пастирска прогноза на Яшката архиепископия, който сподели за българската аудитория своя ценен опит в работата с младежта.

В интервю за Двери доц. д-р Атанас Славов разяснява промените в новия Закон за вероизповеданията, както и  възможностите, които дава за разширяване на пастирската, социалната и образователната дейност на БПЦ.

Доцент д-р Атанас Славов е юрист-конституционалист, преподавател по публичноправни науки в СУ „Св. Климент Охридски”. Доктор по право (и православна политическа теология) на Университета на Глазгоу (2016 г.) и доктор по конституционно право на СУ (2009 г.). Бил е съветник по конституционни въпроси на вицепремиера и министър на правосъдието (2014-2015 г.), съветник по законодателни въпроси на вицепремиера и министър на вътрешните работи (2016 г.), конституционен експерт към Съвета по законодателство в Министерство на правосъдието, понастоящем е адвокат. Автор на монографиите „Гражданското участие в конституционната демокрация“ (Сиела, 2017 г.) и „Върховенството на конституцията. Същност и гаранции“ (2010 г.). Член на настоятелството на Института за изследване на религиозната свобода, на Института за пряка демокрация, член на Атлантическия съвет на България и други граждански организации. Църковен настоятел в столичен храм.

- Доц. Славов, в края на миналата година след доста оспорвани дебати Народното събрание прие промените в Закона за вероизповеданията. Какво наложи тези промени в закона?

- Според вносителите на законопроектите основните мотиви са свързани със защитата на националната сигурност, като се осъществи превенция по отношение на идващите извън страната финансови потоци – най-вече по отношение на мюсюлманското вероизповедание.  В тази връзка смятам, че не е редно и правно обосновано това да се извършва с промени в Закона за вероизповеданията, тъй като целта на този закон е да гарантира едно основно човешко право и защитена от Конституцията свобода на личността – свободата на вероизповедание в различните ѝ форми. Към настоящия момент действат други специални закони в сферата на националната сигурност: Закон за мерките срещу финансирането на тероризма, Закон за противодействие на тероризма, Закон за мерките срещу изпирането на пари, Закон за ДАНС и др.