Думата „гуру“ (учител) днес е позната на всеки и нейният смисъл, мисля, е ясен. Тя дойде до нас от някои източни религии, по-специално от индуизма. В някои източни религии ясно дават да се разбере, че ако един адепт няма гуру, то той е кръгла нула и не може да достигне никакви духовни висоти, той ще пропадне.
В този смисъл източните религии по някакъв начин приличат на тоталитарните секти, чиито лидери се издигат в ранг на гуру. Така в една от книгите на кришнаитите е написано как ученикът трябва да се отнася към учителя си. Падайки на земята пред него, той казва следните думи: „Ти си моето духовно слънце, а аз съм незначителна искра от твоето сияние; ти си мой господ, а аз съм твой слуга завинаги. Нектарът на твоите лотосови стъпки опиянява всичките ми сетива и аз разчитам само на безкрайната сладост на твоето свято име. Какво мога да кажа аз, падналият, по своя собствен ум? Тук съм, само за да изпълня твоята воля. Изпитвам голямо удовлетворение, като изричам думите, които ти поставяш в устата ми. При това дори няма да се замислям дали са правилни или не“.
Преди няколко дни, на 20 януари, почина светогорският монах о. Теоклит Дионисиатски, почитан в Гърция като един от съвременните старци и известен в целия православен свят със своите аскетически трудове и със защитата си на православието.
Христофор Събев отново „изгря” в медийното пространство, за да потвърди, че когато разколът се превърне в „образ” на собствения живот, това може да има пагубни последици. На 24 юни 2005 г. Христофор Събев получи титлата Средецки митрополит и екзарх на Америка в „Истинно-православната църква в Русия” (на Рафаил). Уточнението в скобите е много важно, защото има още десет „Истинно-православни църкви в Русия (вж. справката). "Израстването" на Христофор Събев в църковната йерархия традиционно е свързано с алтернативни подходи. 
