Деяния на апостолите, 12 глава. 1 – 18. Ирод преследва Църквата: убиването на Яков, затварянето на Петър в тъмница и чудодейното му освобождаване. 19 – 23. Смъртта на Ирод в Кесария. 24 – 25. Завръщането на Варнава и Савел в Антиохия.
Деян. 12:1. В това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло,
„В това време“, – т.е. докато Варнава и Савел изпълнявали поръчението на антиохийците (Деян. 11:25, 30).
„Цар Ирод“. Това е Ирод Агрипа I, син на Аристовул и Вероника, внук на Ирод (наричан Велики), който търсел да убие Господ след раждането Му и вместо Него избил витлеемските младенци (Мат. 2:1, 13), племенник на Ирод Антипа Галилейски, убиеца на Йоан Кръстител (Мат. 14 и сл.). Такова било това семейство убийци, окървавили ръцете си с най-драгоценната за християните кръв…
Цар Ирод се родил около 10 г. преди Рождество Христово и израснал в Рим. След възкачването на император Калигула на престола, получил тетрархията на своя починал чичо Филип (Мат. 2:22; Лука 3:1) и тетрархията на Лисаний (Лука 3:1) с титлата цар. Скоро той обединил под своята власт и тетрархията на другия си чичо - Ирод Антипа. Накрая император Клавдий, приемникът на Калигула, присъединил към владенията му и Юдея заедно със Самария, така че той подобно на дядо си владеел цяла Палестина (Йосиф Флавий, Юдейски древности, XVIII, 7, 2; XIX, 5, 1; 6, 1; Юдейската война II, 9, 6; 11, 5), при което вече нямало отделен римски прокуратор над Палестина. Умрял през 44 г. сл. Р. Хр., като царувал не повече от четири години, след което Юдея отново била превърната в римска провинция.
„Вдигна ръце... за да стори зло“ – или със затваряне в тъмница, или с телесни наказания, или с други жестоки мерки, стигайки включително до убийства, пример за което се дава по-нататък.
Деян. 12:2. и уби с меч Якова, брата Йоанов.
Яков, братът на Йоан (Богослов) Зеведеев станал вторият християнски мъченик, върху когото точно се изпълнило предсказанието на Господ (Мат.20:23). Допълвайки краткото известие на дееписателя за неговата мъченическа смърт, църковното предание разказва, че онзи, който обвинил апостола, сам бил обърнат към Христос от обвинявания и заедно с него се сподобил с мъченическа смърт (Евсевий Кесарийски, Църковна история. II, 9). Ето как възкликва свети Йоан Златоуст: „вече не юдеите и не Синедрионът, но царят вдига ръце, за да стори зло. Това е висшата власт, най-тежката бран, още повече, че била в угода на юдеите“.
Деян. 12:3. А като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра - тогава бяха дните на безквасници, -
„Тогава бяха дните на безквасници“ – дните на безквасниците са започвали от деня на Пасхата и са продължавали 7 дни. Ако Ирод обикновено пребивавал в Кесария, резиденцията на тогавашните юдейски управители, то споменаването на дните на безквасните хлябове дава да се разбере, че Ирод се възползвал от пребиваването си в Йерусалим за празника Пасха за гонението срещу християните и затварянето на Петър, за да удовлетвори юдеите. Ниското сметкаджийство, което го ръководело, било да угоди с действията си на колкото може повече хора: съвсем по иродовски и достойно за онези, в угода на които се извършвало злото.
Деян. 12:4. и, като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, като мислеше след Пасха да го изведе пред народа.
„четири четворки войници“, т.е. четири смени по четири души. Такава засилена охрана се поставяла единствено за особено важни престъпници, а в дадения случай тя изпълнила задълженията си съвсем не така, както се очаквало, понеже „колкото по-внимателна била охраната, толкова по-удивително било разкриването на Божията сила...“ (блажени Теофилакт Охридски).
„като мислеше след Пасха“. На празник, при това толкова велик като Пасха, не се позволявало да се произнася смъртна присъда или да се извършва екзекуция, и затова Ирод Агрипа искал да осъди Петър след края на празника.
„да го изведе пред народа“ – за тържествен публичен съд, осъждане и смъртно наказание. Любител на зрелищата, възпитан от кървавите римски зрелища, царят искал да направи народно зрелище и от осъждането и екзекуцията на първовърховния апостол.
Деян. 12:5. И тъй, Петър беше пазен в тъмницата; а в това време църквата непрестанно се молеше Богу за него.
„А в това време църквата непрестанно се молеше Богу за него“. От забележката става ясно, че чудното освобождаване на апостола е било дарувано най-вече по молитвата на Църквата за него. „Те (т.е. вярващите) се намирали сега в най-опасното положение. Били ужасени както от това, че онзи (Яков) е бил убит, така и от това, че този (Петър) е хвърлен в тъмница.. Но те не се възмущавали, не повдигнали смут, а се обърнали към молитвата, прибягнали към тази непобедима поборница...“ (свети Йоан Златоуст).
Деян. 12:6. А когато Ирод щеше да го изведе, през нея нощ Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, и стражари пред вратата пазеха тъмницата.
„През нея нощ“, т.е. преди деня, когато Ирод искал да съди Петър „Петър спеше между двама войници“, прикован към тях с две вериги, както се правило при засилена охрана (Йосиф Флавий, Юдейски древности, XVIII, 6, 7; Плиний, Ер. X, 65).
Деян. 12:7. И ето, Ангел Господен застана, и светлина блясна в тъмницата. Ангелът, като побутна Петра в хълбока, събуди го и рече: стани скоро! И веригите паднаха от ръцете му.
„Светлина блясна в тъмницата“ – φῶς ἔλαμψεν ἐν τῷ οἰκήματι. В славянския превод.: „свет возсияя в xpаминe“ – може би не в цялата тъмница, а в онази част от нея, където спял Петър.
„като побутна Петра“. Сънят на Петър в тези тревожни минути бил толкова дълбок, че единствено раздвижване е могло да го разбуди. „Виждаш ли, - казва свети Йоан Златоуст, - Петър спи, не се предава нито на униние, нито на страх. През онази нощ, когато искали да го изведат на смърт, той спял, предавайки всичко на Бога“.
Деян. 12:8. Тогава Ангелът му рече: опаши се и обуй си обущата. Така той и направи. После му казва: облечи дрехата си и върви след мене!
„Опаши се и обуй си обущата“. „За това му заповядва да се опаше и обуе, за да му покаже, че не е привидение, та Петър да се събуди от съня си и да се убеди, че това е истина. Затова тозчас веригите паднали от ръцете му и му било казано: „стани бързо“. Това са думи, чиято цел не е да смутят, но да убедят да не се бави...“ (свети Йоан Златоуст).
Деян. 12:9. Петър излезе и вървеше след него, и не знаеше, че това, що прави Ангелът, е истина, а мислеше, че гледа видение.
Деян. 12:10. Като минаха първата и втората стража, дойдоха до железните врага, които водеха за в града и които им се отвориха сами: те излязоха и преминаха една улица, и тозчас Ангелът отстъпи от него.
Деян. 12:11. Тогава Петър, като дойде в себе си, каза: сега разбрах наистина, че Господ прати Своя Ангел и ме избави от ръцете Иродови и от всичко, що иудейският народ очакваше.
Деян. 12:12. И като се поогледа, отиде към къщата на Мария, майка на Иоана, наричан Марко, дето бяха събрани мнозина и се молеха.
„Иоана, наричан Марко“, който след това придружавал Варнава и Савел в Антиохия (Деян.12:25). Съществуват няколко различни предания за този Йоан-Марко: според едни той е същото лице като евангелист Марк и Марк, племенника на Варнава (Кол.4:10). Други го различават от св. Марк и племенника на Варнава. Трети, различавайки го от св. апостол Марк, го считат за племенник на Варнава. Това разногласие, разбира се, не може да говори против историческа достоверност на този разказ в книгата на Деянията.
Деян. 12:13. Когато Петър почука на пътните врага, една слугиня, на име Рода, отиде да подслуша.
Деян. 12:14. И, като позна гласа на Петра, от радост не отвори вратата, а притърча и обади, че Петър стои пред вратата.
Деян. 12:15. А те й казаха: ти не си с ума си! Но тя твърдеше, че е тъй. А те думаха: това е неговият Ангел.
„Ти не си с ума си!“ На гръцки език: μαίνῃ. В славянския превод: „беснуешися ли?“, т.е. безумстваш ли? Толкова чудно и невероятно изглеждало съобщеното.
„Това е неговият Ангел“. Както често се случва, когато човек се обърка, изправяйки се пред нещо малко вероятно и необяснимо, той намира обяснение за случващото се, което е не по-малко трудно и чудно, и също толкова малко обясняващо възможността за невероятното. Учението за ангела пазител и ръководител на спасението на всеки човек би могло да се основава и потвърждава от учението на Господ за ангелите на младенците. Това учение е известно и на апостол Павел (Евр.1:14).
Деян. 12:16. В това време Петър все чукаше. А когато отвориха, видяха го и се смаяха.
„когато отвориха“ – вече не само слугинята, а всички събрани се втурват към дошлия и му отварят вратата.
Деян. 12:17. А той, като даде знак с ръка да мълчат, разправи им, как го е извел Господ из тъмницата, и каза: обадете за това на Иакова и на братята. И като излезе, отиде на друго място.
„обадете на Иакова“, т.е. на предстоятеля на Йерусалимската църква, брат Господен „и на братята“, т.е. на останалите вярващи - за да се успокоят.
„отиде на друго място“, като по този начин проявил благоразумна предпазливост, което напълно съответствало на наставлението на Господ (Мат.10:23). „Не изкушавал Бога и не подхвърлил самия себе си на опасност, понеже те правели това само когато им било заповядвано...“ (свети Йоан Златоуст). Съществува древно предание, че Петър е бил в Рим през първите години от царуването на Клавдий (Евсевий Кесарийски, Църковна история, II, 14–15). Ако това е така, то най-удобното време за подобно пътешествие на Петър е било именно това. По всяка вероятност пътуването се осъществило през 44 г. след Р. Хр., след юдейската Пасха, през четвъртата година от царуването на Клавдий. След това дееписателят не говори повече за Петър чак до апостолски събор (Деян.15).
През това време (няколко години) той напълно е можел да извърши предполагаемото пътуване - и за по-голяма безопасност, и поради своята ревност да проповядва Христос в самия център на живота на тогавашния свят.
Деян. 12:18. Като се съмна, между войниците стана не малка смутня, какво ли е станал Петър.
Деян. 12:19. А Ирод, като го потърси и не намери, разследва стражарите и заповяда да ги погубят. След това слезна от Иудея в Кесария, и там живееше.
„Слезна в Кесария“. Там била тогавашната обичайна резиденция на римските управители на Юдея. Празникът Пасха свършил и Ирод можел да напусне Йерусалим. Освен това сега му било неудобно да остава в града, защото се срамувал от онази част от народа, начело със Синедриона, на която бил обещал безвъзмездно зрелище на екзекуцията на апостола.
Деян. 12:20. Ирод беше разгневен на тирци и сидонци; а те се наговориха, дойдоха при него и, като склониха на своя страна царския постелник Власта, молиха за мир, защото страната им се хранеше от царската област.
Описвайки смъртта на Ирод непосредствено след разказа за освобождаването на Петър, дееписателят иска да представи тази смърт като Божие наказание за Ирод заради гонението срещу Христовата църква.
„Ирод беше разгневен“ – по каква причина е неизвестно.
„царския постелник Властта“ – τὸν ἐπὶ τοῦ κοιτῶνος τοῦ βασιλέως. Това е главният служител на царя, пазител на живота и съкровищата му. Такива служители много често ставали висши сановници на държавата, ползвайки се с голямо влияние върху царя и държавните дела (срв. Деян. 8:27).
„молиха за мир“. Приятелските отношения били особено необходими предвид опасността от глад (свети Йоан Златоуст). Финикийците получавали по-голямата част от зърнената пшеница от Палестина, тъй като самите те били предимно търговски, а не земеделски народ. Затова Ирод без война можел твърде да им навреди, което ги принудило да го молят за мир.
Деян. 12:21. В определения ден Ирод се облече в царска дреха, седна на трона и говореше към тях;
Приемът на пратениците се състоял в специално определен ден на тържествена публична аудиенция.
„се облече в царска дреха“ – според разказа на Йосиф Флавий „изтъкана от сребро“.
Деян. 12:22. а народът викаше: това е Божий глас, а не човешки.
Деян. 12:23. Но изведнъж Ангел Господен го порази, задето не въздаде Богу слава; и той, изяден от червеи, умря.
Юдейският историк Йосиф Флавий достатъчно подробно разказва за обстоятелствата на смъртта на Агрипа, с някои подробности и различия (Юдейски древности, XIX, 8, 2; ср. Деян.18:6, 7) при общо сходство с дееписателя. Според Йосиф Флавий царят присъствал в Кесария на игрите в чест на кесаря; в един от тези дни напълно е могъл да се състои и приемът на пратениците на царя. Неговите великолепни, изтъкани от сребро дрехи блестели на слънцето с ослепителен блясък; това дало повод и на ласкателите за най-непремерени похвали, в които те го нарекли бог и поверили себе си на неговото благоволение. На царя, изглежда, е било по сърце подобно ласкателство, което веднага му навлякло Божия гняв: виждайки над себе си бухал, той изпаднал в суеверен страх и заедно с това изпитал такава остра болка в корема, че бил отнесен незабавно на ръце в двореца, където след пет дневна агония починал.
Страхът на Агрипа от бухала се обяснява с това, че в Рим един гадател му предсказал, че ще умре, когато види за втори път бухал над себе си. Когато това се случило, Агрипа се разболял, спомняйки си с ужас за предсказанието. Това обяснение не изключва другото, по-сериозното, на дееписателя, който казва, че причината и началото на болестта е в невидимото поражение на Ирод от един ангел. Двамата разказвачи не си противоречат и в посочването на продължителността на Иродовите мъчки – Йосиф Флавий директно посочва пет дни, а Лука се изразява по-малко определено, като казва: „изяден от червеи, умря“.
Разказът за смъртта на Ирод е важен със своята хронологична дата (44 г.), която позволява да се определи времето на предишните и следващи събития от живота на църквата.
Деян. 12:24. А словото Божие растеше и се разпространяваше.
Деян. 12:25. Варнава и Савел, след като изпълниха поръчката, върнаха се от Иерусалим (в Антиохия), като взеха със себе си и Иоана, наречен Марко.
Срв. Деян.11:28–30.
