Матей 24 глава. 1-3. Поводът за есхатологичната реч на Христос. 4-14. Събитията преди края. 15-28. Бедствия преди Второто пришествие. 29-31. Второто пришествие. 32-51. Увещания за бдителност.
Мат. 24:1. И когато Иисус излезе от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат сградите на храма.
Синоптиците посочват точно мястото, откъдето Спасителят и учениците Му излизат, а именно Елеонския хълм (стих 3; Марк 13:3). Оттам ясно се виждат храмът и Йерусалим с цялото им тогавашно великолепие. Това сео потвърждава и от забележките в Мат. 26:6 и Марк 14:3, откъдето става ясно, че след дългата "есхатологична" реч на Елеонския хълм Иисус Христос е пристигнал във Витания, без да се връща в Йерусалим. Той напуска храма с думите: "Ето, оставя се вам домът ви пуст" (Матей 23:38). "Сякаш Той изтръскал праха от нозете Си пред дома, който трябвало да остане празен". По пътя за известно време сградите на храма престанали да се виждат. Но след един остър завой по пътя те отново се появили в цялото си великолепие. Учениците, които придружавали Христос и които със сигурност били чули думите Му за запустяването на храма, не можели ясно и добре да си представят как това запустяване ще се случи на мястото на видимото за всички великолепие.
Строежът на храма е започнат около 20 години преди Христа от Ирод I и е завършен около 63 г. сл. Хр. Сградите все още не били завършени, но вече били великолепни. Храмът бил едно от чудесата на света. Какво е било значението на тази сграда? Всички евреи свързвали с Йерусалим и храма най-светлите надежди, които щели да се осъществят с идването на Месията. А сега Месията казва, че храмът ще запустее. Затова учениците се приближили до Христос (по време на пътя) и Му посочили великолепието на ἱεροῦ, т.е. на самия храм и околните сгради. Марк разказва това малко по-различно: учениците не сочат на Христос сградите на храма, а само един ученик Му говори за това какви са неговите камъни и сгради. При Лука също е малко по-различно: някои - вероятно от учениците - разказват по пътя на Христос с какви "скъпи камъни и приноси" е украсен храмът. Във всички тези разкази няма и най-малкото противоречие в свидетелствата на синоптиците и е възможно всичко да е било точно така, както те го разказват, като единият от тях обръща внимание на едно, а другият - на друго.
Мат. 24:2. А Иисус им рече: виждате ли всичко това? Истина ви казвам: няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат.
Тъй като според Марк 13:1 само един ученик е говорил с Христос, в Марк 13:2 Той отговаря само на него. В Матей и Лука Той говори на всички ученици.
Ако учениците не могли да съчетаят мисълта за предстоящото запустяване на храма и на всички храмови сгради с тогавашното им великолепие, Христос сега само засилва изразената по-рано мисъл, като казва, че в храма ще има не само вътрешно запустяване, но и външно, че "няма да остане камък върху камък" от това, на което учениците се възхищават.
Всичко това се изпълнило буквално. Κελεύει Καῖσαρ ἤδη τήν τε πόλιν ἅπασαν καὶ τὸν νεὼν κατασκάπτειν (кесарят заповядва да се събори целият град и храмът)", казва един еврейски историк (Йосиф Флавий, " Юдейската война", VII, 1, 1). По време на юдейската война и превземането на Йерусалим от Тит храмът е опожарен, а "градът е изравнен със земята". Останали са само трите кули в двореца на Ирод и част от стената - първите като паметници на някогашната крепост на града, а вторите като защита при подновяването на обсадата. С похвална реч към войската, награди за изключителни военни подвизи, благодарствена жертва и пиршество Тит отпразнувал трудната и с много жертви постигната победа (Schürer). Йерусалим паднал през септември 70 г. сл. Хр.
Мат. 24:3. И когато седеше на Елеонската планина, дойдоха учениците Му при Него насаме и рекоха: кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света?
Докато се изкачвал на Елеонския хълм, Иисус Христос спрял и седнал. Марк добавя: "срещу храма" (κατέναντι τοῦ ἱεροῦ). "Насаме" (κατ´ ἰδίαν) показва, че разговорът се е състоял само в присъствието на учениците и по-нататъшната реч е била произнесена насаме с тях. Изглежда, че изразът ταῦτα ("това") във всички синоптици не е имал за цел да предизвиква някакво особено недоумение. Преди това Христос е говорил за разрушаването на Йерусалим и храма и въпросът кога ще бъде "това" е разбираем и естествен от страна на учениците. Възможно е той да е бил предизвикан и от факта, че учениците са се страхували да не станат сами свидетели на разрушението. Онова, което Христос е предсказал, само по себе си е било плашещо. Възможно е това да е било причината за въпроса на учениците.
Но докато първият въпрос ("кога ще бъде?") е напълно разбираем и естествен, вторият, напротив, създава значителни трудности при тълкуването. Лука, а очевидно и Марк, се ограничават само с въпроси, свързани с разрушаването на Йерусалим (Свети Йоан Златоуст: ὁ δὲ Λουκᾶς ἕν φησιν εἶναι τὸ ἐρώτημα, τό περὶ τῶν Ἰεροσολύμων), - макар че те имат не един, а два въпроса. Но Матей, освен въпроса за разрушаването на Йерусалим, присъединява и въпросите за така наречената "парусия" (παρουσία), не съвсем точно преведена с руската дума "пришествие", както и за "свършека на века".
Какво означава това? Каква е връзката между въпросите за времето на разрушаването на Йерусалим и "присъствието" на Христос и свършека на века? Ясно е, че за да разберем това, трябва да разгледаме самото значение на изразите "парусия" и "свършек на века".
Думата парусия е използвана само в Евангелието на Матей, за първи път тук и след това в стихове 37 и 39 - следователно само в една от разглежданите глави. Но тя се среща няколко пъти при апостол Павел (1 Кор. 15:23; 1 Сол. 2:19, 3:13, 4:15, 5:23; 2 Сол. 2:1, 8), Яков (Яков 5:7-8), Петър (2 Пет. 1:16, 3:4, 12) и Йоан (1 Йоан 2:28).
Във всички тези случаи се говори за парусия на Христос. Но освен това само при апостол Павел има употреба на думата изобщо за хората (1 Кор. 16:17; 2 Кор. 7:6-7, 10:10; Фл. 1:26, 2:12) или за Антихриста (2 Сол. 2:9); на руски език παρουσία се превежда ту с "пристигане", ту с "присъствие", ту с "пришествие". Парусия може да означава и пришествие (adventus), но само в преносен смисъл. Същинското значение на думата е от παρά, предлог, показващ близост, и εἰμί - съм, тоест присъствие, и то близко, лично явяване. Употребена от апостол Павел, когато говори за Христос, думата означава най-общо Неговото второ пришествие, Неговото второ идване.
Никъде в Новия завет тя не се използва за въплъщението на Христос, дори във 2 Петрово 1:16. Думата се среща у Игнатий Богоносец ("Послание до филаделфийците", 9:2), където също е използвана в смисъл на второто пришествие на Иисус Христос (ἐξαίρετον δὲ τι ἔχει τὸ εὐαγγέλιον, τὴν παρουσίαν τοῦ σωτῆρος, κυρίου ἡμῶν Ἰησοῦ Χριστοῦ, τὸ πάθος αὐτοῦ καί τὴν ἀνάστασιν), Ерм (Ерм, "Пастир", 58- ἡ δὲ ἀποδημία τοῦ δεσπότου ὁ χρόνος ὁ περισσσεύων εἰς τὴν παρουσίαν αὐτοῦ), Юстин Философ (Dialogus cum Tryphone, 52, 1 - προεφητεύθη, ὅτι δύο τοῦ Χριστοῦ παρουσίαι ἔσονται). С думата παρουσία, използвана от апостол Павел (1 Кор. 15:23), очевидно се означава не само идването на Христос само по себе си, но и принадлежащата Му сила и власт да възкресява мъртвите.
Когато задават въпросите си на Христос, учениците едва ли мислят за възкресението. Но че са приписвали на Христос някаква необикновена сила, неприсъща на обикновения човек, личи от факта, че са свързвали Неговото второ присъствие (парусия) с συντελεία τοῦ αἰῶνος - свършека на века. Изразът е дори по-труден от парусия.
По смисъл думата συντελεία е идентична с τέλος, но с тази разлика, че, поне понякога, означава завършване на нещо със съучастието на някое лице. Ако учениците се бяха изразили по друг начин: "Какъв е знакът за Твоето присъствие и за свършека на века?" и бяха използвали тук τέλος, това би означавало, че краят на века е независим от личното присъствие на Христос. С други думи, учениците щяха да зададат на Христос не един, а два въпроса - първият за Неговото явяване, присъствие, пришествие, а вторият - за края на века. Но думата συντελεία поставя края на века във връзка с пришествието на Христос.
Оттук виждаме колко важен за екзегетиката и апологетиката е този евангелски израз. На никой обикновен човек не би могъл да бъде зададен такъв въпрос. Той е бил зададен и е могъл да бъде зададен само на Личността, която питащите са разпознали като Месията. Оттук е очевидно, че учениците не са задали на Христос три въпроса, както твърди Йероним (interrogant triä quo tempore Jerusalem destruenda sit; quo venturus Christus; quo consummatio saeculi futura sit), а два, защото последните въпроси представляват, така да се каже, само двойна форма на един и същ въпрос (граматически един).
"Свършека на века" (συντελεία τοῦ αἰῶνος) е "технически апокалиптичен израз". С това можем да се съгласим, защото изразът, използван от пророк Даниил (Дан. 12:4, 13 - превод на Седемдесетте), очевидно се е превърнал поговорка и е преминал в апокалиптичната литература от онова време (вж. ап. Варн. 13:3, 27:15, 29:8, 30:3, 54:21, 56:2, 59:8, 82:2, 83:7, 23; Ass. Mos. 1, 18; Енох. 16:1 и др.).
В Евангелията συντελεία се среща само при Матей (Мат. 13:39-40, Мат. 13:49, 24:3, 28:20) и веднъж в Посланието до евреите (Евр. 9:26). Думата "век" се среща много често в Новия Завет. Тук тя не означава, както правилно е отбелязано, "свят" или "вселена", а " век", т.е. известен период от време с неговите особени характеристики.
Следователно въпросът на учениците може да бъде перифразиран по следния начин: Какъв е знакът за Твоето присъствие ("пришествие") и за обновяването на този свят и преобразяването му към по-добро? Незадоволителното състояние на обществото по онова време карало много хора да копнеят и да очакват по-доброто. Това по-добро е било предсказано от пророците. Впоследствие тези очаквания се изродили в хилиазъм. "Въпросът на учениците предполага, че между разоряването на Йерусалим и второто пришествие на Христос ще има интервал, през който те няма да Го видят отново. Учениците не можели да не забележат това; и затова нито въпросът им, нито речта на Господ имали за цел да свържат двете събития. Това трябва да се има предвид, когато се изучават думите на Христос" (Едершейм). Векът, за който учениците говорят, е "сегашният зъл век".
Мат. 24:4. А Иисус им отговори и рече: пазете се да ви не прелъсти някой;
Думите на Спасителя служат като отговор на въпросите, зададени от учениците (ἀποκριθείς е само в Матей). Не е известно защо глаголът βλέπετε тук, в руския превод, е предаден с думата "пазете се", макар че със сигурност думата има и такова значение. По-добре - наблюдавайте внимателно, бдете. Преводът "да не ви прелъсти" е неточен, не изразява смисъла на оригинала и замъглява речта. Прелъстен от какво? В гръцкия език на всички евангелисти πλανάω, което означава да се отклониш от правия път, да накараш някого да се лута, да го водиш насам натам, да заблуждаваш. С други думи, учениците трябвало да внимават внимателно да не бъдат подведени или измамени от някого.
Както се вижда, първият въпрос на учениците "кога ще стане това (т.е. разрушаването на Йерусалим)" остава без отговор, поне не пряк. Вторият въпрос за идването и свършека на века също не получава директен отговор в стих 4. Но тъй като именно за това се говори по-нататък, стих 4 може да се разглежда като въвеждащ в цялата по-нататъшна реч.
Правилно е отбелязано, че по-нататъшната реч на Христос съдържа, ако не изключително, то предимно практическо учение, че тя няма за цел да разкрие преждевременно съдбата на света, нито да определи часа и деня (като цяло времето) на края на света, а само да научи учениците как трябва да се държат в постоянното очакване на свършека на света.
Тази "есхатологична реч" на Христос е изпълнена с огромни трудности при тълкуването, което е разбираемо, тъй като тя се отнася до бъдещите съдби на света като цяло. За нейното обяснение е изразходван голям труд. Тя е станала причина за много заблуди, произтичащи от неправилни тълкувания. За да я тълкуваме правилно, трябва преди всичко да имаме предвид, че в нея се говори, от една страна, за съдбата на Йерусалим, от друга - за бъдещите съдби на царствата, а от трета - за края на света.
Този троен смисъл на текста ще наречем за краткост първи, втори и трети смисъл. Тя е свързана, макар и леко, със съдбата и живота на всеки човек. Някои (не без успех) са се опитвали да я тълкуват единствено във връзка със съдбата на Йерусалим и еврейския народ, други - само за края на света и второто пришествие. И двете тълкувания могат да се считат за правилни.
За да разберем как това е така, трябва да имаме предвид, че речта разкрива такива събития, които, както казахме, могат да бъдат разглеждани от три основни страни или гледни точки. Това е по-лесно да се види чрез пример. Ако човек застане на някакво равно място, пред него се открива един хоризонт; ако се издигне няколко сажена по-високо, пространството пред него се разширява и хоризонтът се отдалечава; ако е още по-високо, се открива друг хоризонт. Такава е и речта на Христос. Ако я разгледаме от най-ниска гледна точка, ще установим, че в нея може да се обясни почти всичко, свързано с непосредствените събития - превземането и разрушаването на Йерусалим; ако се изкачим по-високо, ще видим предсказание за съдбата на народите и царствата; ако се изкачим още по-високо - за окончателните съдбини на света.
Между тези три основни гледни точки, разбираемо, има много междинни, които правят едно нещо ясно за едни, а друго - за други. Речта разкрива най-фини и всеобхватни знания за народопсихологията, които вече са частично проверени и доказани от историята. Никой друг не би могъл да произнесе такава реч освен Христос. За да я разберем, трябва да предположим, че някой историк, учен или обикновен прорицател би се опитал да изложи накратко и в общи линии (в рамките на 51 стиха) миналите и вече познати съдби на човечеството. Не можем да очакваме, че трудът им ще бъде напълно съвършен, защото да обхване и обобщи цялата маса от минали събития е трудно за всеки човек, колкото и знания да притежава.
Този пример ни дава възможност да разберем колко трудно е да се говори изключително за бъдещите съдби на човечеството, макар и само в общи линии. Такава задача не би могла да бъде изпълнена с такова съвършенство от никой друг освен от Христос. Мнозина са се опитвали да докажат, че Неговата реч е само отражение на тогавашната еврейска есхатология. Но Едершейм доказва с множество цитати, че еврейската есхатология се е движела в съвсем противоположна посока от мисленето на Христос.
Автентичността на тази реч е не е оспорвана почти от никой. "Планомерното единство на речта в Матей - казва Цан, - изключва хипотезата, че тук в първоначалния контекст е вмъкнат материал, взет не от спомени за словата на Иисус, а от някакъв юдейски или християнски апокалипсис". Контрастът между юдейската картина на последния съд и тази, очертана в Евангелията, е толкова поразителен, че само той може да послужи за защита (ако е необходимо) на есхатологичния раздел на Новия завет, както и за доказателство за голямата дистанция, която съществува между учението на Христос и теологията на синагогата (Едершейм).
В разглеждания стих Спасителят говори преди всичко за нетърпението на учениците. В това се крие опасността "те да станат жертва на измамни вести за Неговото присъствие" (Цан). Ето защо Той ги приканва да бъдат предпазливи; те трябва да внимават, за да не би, докато очакват истинския Месия, да станат жертва на някаква измама.
Мат. 24:5. защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина.
(Срв. Марк 13:6; Лука 21:8).
Същата идея, но с напълно различни изрази, се повтаря по-нататък при Матей (стихове 23-26) и в паралели при Марк (Марк 13:21-22) и Лука (Лука 17:23); при последния - в друга връзка. Въпросът за съответствието на Христовите думи с историческата действителност е повдигнат още от Ориген, който казва, че по времето на апостолите малцина са се наричали християни, с изключение на самарянина Доситей, поради което (неговите последователи) се наричат доситейци; а също и Симон, за когото се разказва в Деянията на апостолите, че се провъзгласил за велика Божия сила (qui se virtutem esse Dei magnam pronunciabat). Освен тях, доколкото Ориген знае, не е имало (лъжехристи) нито преди, нито след това. Теофилакт говори за същите лица като Ориген, но Евтимий Зигабен добавя Менандър "и други". Йероним говори само за Симон Влъхва; по-късните екзегети - също за Тевда и за един неизвестен египтянин, за когото съобщават Йосиф Флавий ("Юдейска война") и Лука (Деян. 21:38).
За да обясним защо има толкова малко сведения за хората, които са си присвоили името Месия, нека кажем, че тези хора - ψευδόχριστοι - винаги са били твърде микроскопични, за да оставят след себе си дълбоки следи в историята. Несъмнено има много лица (например сред хлистите, руска секта на "бичуващите се" от средата на XVII век), които наричат себе си "Христос" и "Божия майка", но всеки, който не е запознат с историята на хлистите, би се затруднил да назове конкретните имена на тези, които са приели такава титла.
Същото би могло да се случи и в периода между смъртта на Христос и времето на разрушаването на Йерусалим. Месианското очакване, силно развито по онова време и дало началото на цяла месианска литература, не би могло да бъде само теоретично, а със сигурност е било изразено практически, макар че не можем да назовем точно имената на лицата, приели названието Месия. Много е вероятно примерите с Тевда и египтянина да не са били единствените, както обикновено се случва. Що се отнася до съществуването на фалшиви месии след разрушаването на Йерусалим, те са били многобройни, съществуват, както казахме по-горе, и в момента, и несъмнено ще се появят в голям брой преди последната световна катастрофа, последвана от пълното обновяване на сегашния греховен свят.
Думата "съблазнят" в руския превод е също толкова неточна, колкото и в стих 4.
Мат. 24:6. Ще чувате боеве и вести за войни. Внимавайте, не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане; ала туй не е още краят.
Който е чел историята на юдейската война на Йосиф Флавий, може да се убеди, че всичко това е станало преди разрушаването на Йерусалим. Император Веспасиан не обсажда Йерусалим веднага, а първо потушава съпротивата на галилеяните. Така започнали в Палестина войните и слуховете за война. С тях след мирната епоха на Август бил пълен и целият свят по онова време. Тацит свидетелства за това в началото на своята „История“ (Historia, I, 2). През 38 г. сл. Хр. в Александрия избухва бунт, който дава повод за оплаквания на евреите срещу Флак и за отстраняването му; по същото време в Селевкия пак по време на бунт са избити повече от 50 000 евреи. Силен бунт имало и в Ямния, близо до Йопия. Теофилакт свързва думите на Христос с "военните действия на римляните край Йерусалим". Това е първото значение на Христовите думи. Второто е, че "войните и военните слухове" са били силен подтик за хората да приемат Христос. А третият смисъл е особеното развитие на войните и военните слухове преди страшния съд и края на света.
„Не се смущавайте“ (в руски превод: не ужасайтесь). Срв. 2 Сол. 2:2.
"Всичко това" - πάντα ταῦτα - не се среща в най-добрите ръкописи. Затова преводът трябва да бъде следният: "ето, не се плашете, защото така трябва да бъде." В Марк е буквално сходно с Матей (но без γάρ и допълнително ἐστίν), а в Лука е добавено ταῦτα (но без πάντα). Войните и военните слухове сами по себе си не трябва да дават основание на учениците да мислят, че с тях идва краят (на Йерусалим, на царствата, на света).
Мат. 24:7. Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове;
(Срв. Марк 13:8; Лука 21:10-11.)
В Матей и Марк изразите са почти идентични, но Лука предава речта на Христос по различен начин и по-подробно, отколкото останалите синоптици. Постоянното съществуване на борби на народи и царства, на глад и земетресения едва ли има нужда да се доказва. Следователно всичко това може да е било преди разрушаването на Йерусалим и след него, и ще бъде също преди Страшния съд. Във времената на големи кризи в човешката история всички тези бедствия са били и са усещани особено силно от хората. Това е несъмнен исторически факт от общ характер.
Впрочем още от онова време се посочват няколко случая, в които виждат буквалното изпълнение на Христовите думи. Така например през 45 или 47 г. е имало силно земетресение в Крит, през 51 г. в Рим, през 53 г. в Апамея и Фригия, през 60 г. в Лаодикия и Фригия и т.н. От историческа гледна точка е известно, че по това време е имало четири пъти глад (срв. Деян. 11:28), два пъти е имало мор, от който са пострадали 30 000 души в Рим.
Мат. 24:8. а всичко това е начало на болки.
(Срв. Марк 13:8 (край)).
"Болки" - ὠδίνων, в собствен смисъл, родилни болки. По време на световния еволюционен процес отначало има, както при раждащата жена, само предвестници на по-нататъшни мъки, а след това започват самите мъки. За " скърбите на Месията" тук очевидно не става дума. В 3Езд.15-16 има подробно обсъждане на подобни беди (срв. особено 3Езд.16:39-40).
Мат. 24:9. Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име.
(Срв. Марк 13:9-11; Лука 21:12-14.)
В Матей подробната реч на Марк и Лука е представена накратко. Тя е била изложена от Матей по-рано на друго място - когато апостолите са били изпратени да проповядват (Мат. 10:17-21), така че евангелистът не повтаря тук предишните думи. Думите от този стих могат да се свържат с гоненията на християните от страна на Нерон, с отношението на евреите към апостол Павел и т.н. Апостол Павел казва: „хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега.“ (1 Кор. 4:13). Изглежда неправилно мнението, че тук Спасителят не говори на учениците, а на Църквата. По-правилно е да се мисли, че речта е към учениците и (чрез тях) към Църквата.
Мат. 24:10. Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят;
Относно израза „ще се съблазнят“ вижте коментарите към Мат.5:29. Целият стих е идентичен по смисъл с речта от Мат. 10:21-22 (вж. коментарите).
Мат. 24:11. много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина;
Речта не е тъждествена със стих 5: там се говори за лъжехристи, а тук - за лъжепророци. "Виждате ли тройната война, а именно с измамниците, враговете и лъжебратята?" (св. Йоан Златоуст). На друго място Йоан Златоуст преброява тук седем войни, а дори и много повече: "Виждате ли безбройните видове войни, нови и необикновени?".
Най-напред идват лъжехристите (стих 5); по средата - лъжепророците (стих 11), а накрая и едните, и другите (стих 24). Gradatio bimembris (постепенността е двойна). За лъжепророците и лъжеучителите в първоначалната апостолска Църква се говори особено ясно в Деяния 20:30; 2 Пет.2:1; 1 Йоан 2:18, 1 Йоан 2:22-23, 26, 4:1; 2 Йоан 1:7; в писмото на Юда; Рим.16:17-18; Гал.1:7-9; Кол.2:18; 1Тим.1:6-7, 20; 1Тим.6:3-5, 20, 21; 1Тим.6:3-5, 20-21; 2Тим.2:18, 3:6-8; Откр.16:13, 19:20, 20:10. За лъжеапостолите срв. 2 Кор.11:13.
Мат. 24:12. и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта;
Ако в едно семейство преобладава беззаконието или неморалността, която е също беззаконие, тогава, както всички знаем, любовта между членовете на семейството пресъхва. Това важи и за отделните общества, държави и народи. От липсата на взаимна любов между гражданите винаги можем да съдим, че беззаконието се е вкоренило сред тях; от съществуването и развитието на беззаконието можем да заключим, че взаимната любов между гражданите е престанала да съществува. С няколко думи тук е уловена и изразена тънката народопсихология.
Мат. 24:13. а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.
(Срв. Марк 13:13; Лука 21:19. Мат.10:22; 2 Тим. 2:12; Евр. 3:6, 14, 6:11; Откр. 2:26).
Някои смятат, че "докрай" се отнася до смъртта, други - до разрушаването на Йерусалим, трети - до периода на изпитание, а четвърти - до явяването на Иисус Христос при второто Му пришествие. Трябва да отбележим, че макар думите на Христос в Матей и Марк да са буквално сходни, в Лука изразът е съвсем различен: "чрез търпението си спасете душите си". Няма как да разберем защо има такава разлика. Но думите на Лука хвърлят светлина и върху изразите, запазени в Матей и Марк Общата идея на всички тези изречения е, че спасението зависи от търпението и издръжливостта по време на бедствия. Това отговаря на естеството на обикновените житейски борби. Под "край" тук се разбира краят не на личните, а на общите бедствия, които сполетяват човечеството. Когато бедствията приключат, ще настъпят спасение и радост, както след родилните мъки. Спасението изглежда се разбира не само външно, но и духовно, нравствено и вечно. Човекът, който е преминал през горнилото на изпитанията, става δόκιμος - благоразумен, разумен, изпитан (срв. Яков 1:12).
Мат. 24:14. И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.
(Срв. Марк 13:10 - разместване, направено по неизвестни причини.)
Блажени Августин казва: "Ако някой мисли, че думите: "Евангелието на Царството ще бъде проповядвано по цялата вселена" означават, че самите апостоли са направили това, то въз основа на надеждни свидетелства може да се докаже, че това не е било така. Защото в Африка има безброй народи, сред които Евангелието все още не е проповядвано".
Това разбиране на въпроса изглежда малко ограничено. Който чете апостолската история, вижда, че още преди разрушаването на Йерусалим проповядването на Евангелието е било толкова широко разпространено, че ако не абсолютно, то в относителен смисъл може да се каже, че Евангелието е било проповядвано в цялата вселена.Понастоящем може да се каже, че християнството е универсална религия, въпреки че много народи все още не са просветени от светлината на Евангелието. Христовите думи ще получат абсолютен смисъл преди края на света, когато всички народи ще узнаят за Христос и Неговото учение, което е напълно възможно с оглед на изключителната енергия, с която Евангелието се проповядва вече почти две хиляди години (факт, който няма равен на себе си в историята на другите религии).
Думата “краят” тук означава не само краят на Йерусалим, но и края на царствата `изобщо на световните промени) и на света.
Мат. 24:15. И тъй, кога видите да стои на свето място "мерзостта на запустението", за която е казано чрез пророк Даниила (който чете, нека разбира),
(Срв. Марк 13:14; Лука 21:20.)
Според Цан думите от Лука 21:20-24 се появяват от паралела с общата основа на речта в Матей и Марк Този раздел при Лука започва по същия начин, както при Матей в разглеждания стих и при Марк (Марк 13:14) с израза ὅταν δὲ ἴδητε. При Матей и Марк, както и в Лука, същото предложение към жителите на Йерусалим да избягат в планините се среща в речта за запустяването на храма и за скръбта на бременните и кърмещите в тези дни. Но останалата част от съдържанието на Лука е съвсем различна, а именно: той описва обсадата и разрушаването на Йерусалим, избиването на много от жителите, пленяването на останалите и продължаващото господство на езичниците в Йерусалим. При Матей и Марк се описват последните мъки на обществото, които ще приключат с пришествието на Иисус Христос. Тук, според Цан, са безсилни всички усилия да се хармонизират текстовете на синоптиците. Трудно е да се съгласим с подобно мнение. Пророческата реч на Христос в много случаи прилича на везна, която се накланя ту в едната, ту в другата посока. Понякога Спасителят говори много отблизо за предстоящите събития в Йерусалим, все едно вече се докосва до тях, все едно центърът на тежестта на словото му се отнася именно до тях. Но не бива да забравяме, че везната веднага е тогова да се наклони в другата страна и тогава речта Му започва да означава нещо друго. Трудно е да се предположи, че Христос във въпросния стих от Матей не е казал нищо за разрушаването на Йерусалим, но също така е трудно да се предположи, че Той не е засегнал тук Своето Второ пришествие, заимствайки образи от бедствията, заплашващи Йерусалим. Лука набляга повече на първото, а Матей и Марк - на второто. Така че тук няма противоречие в свидетелствата на евангелистите.
Поставената в началото на стиха частица “и тъй” (οὖν) показва, че новата реч е свързана с предходната. Тук се съдържа отговор на въпроса на учениците “кога ще бъде това”. Тази частица винаги е затруднявала екзегетите. От една страна тя показва, че стих 15 се явява заключение на предишната реч. Но си задават въпроса, дали тук не е въведен анахронизъм? Не е ли странно да се прави извод от това, което ще се случи в края на века, и чрез това да се определи какво ще се случи при разрушаването на Йерусалим? Всъщност тук няма нищо странно. Не бъдещото унищожение на света служи като образ на унищожението на Йерусалим, а обратното. Затова Йоан Златоуст правилно казва, че οὖν не изразява, че Спасителят се връща към предишната си мисъл, защото това, за което се говори тук, не е казано преди, а е само по-нататъшна мисъл, присъединена към предходната.
Местата от книгата на пророк Даниил, за които говори Спасителят тук, се намират в пророчеството за седемдесетте седмици, смятат се за много неясни и затова се превеждат по различен начин (Дан.9:26-27, 12:11). За нас тук е важно само това, че в единия случай (Дан.9:27) Седемдесетте превеждат еврейския израз ("шикуцим мешомем" - множествено число) с βδέλυγμα τῶν ἐρημώσεων, а в другия ("шикуц шомем" - Дан.12:11) с τὸ βδέλυγμα ἐρημώσεως. Евангелистите поставят член τῆς пред ἐρημώσεως, който не е в превода на Седемдесетте в Дан. 12:11. По-вероятно е обаче евангелският израз да съответства на това последно място и да е заимстван оттам. “Шикуц шомем”, βδέλυγμα ἐρημώσεως, “мерзостта на запустението” се счита, че е станало при евреите нещо като terminus technicus за обозначаване на идолите, поставени в храма, и свързаното с тях идолослужение. В такъв смисъл изразът е употребен в 1 Мак. 1:54, 59, където се казва, че в “петнадесетия ден на Хаслев” (декември) “сто четиридесет и петата година” ((168 г. пр. Хр.) сирийците (Антиох Епифан) "поставиха върху жертвеника мерзост на запустението" (βδέλυγμα ἐρημώσεως) и "на двадесет и петия ден от месеца" (Хаслеб) "принасяха жертви на жертвеника, който беше над олтара". Възможно е под "мерзостта на запустението" пророк Даниил да е имал предвид същото нещо. Но какво точно е имал предвид Спасителят, когато е предсказал мерзостта на запустението в Йерусалим, е трудно да се каже.
Йероним казва, че изразът може да се разбира или просто като Антихриста, или като изображение на кесаря, което Пилат поставил в храма, или като конната статуя на Адриан, която се е намирала в самата Светая Светих до времето, когато е живял Йероним. Някои смятат, че мерзостта на запустението тук се отнася до ужасяващите действия на зилотите по време на обсадата на Йерусалим от Веспасиан и Тит. Но каквито и ужаси да са извършвали зилотите, едно е сигурно - че идолопоклонството им е било чуждо. От казаното дотук трябва да предположим, че Спасителят възприема известната библейска поговорка само в общия смисъл, както я разбирали юдеите, според които езическата власт щяла да доведе до опустошение - да превърне града и храма в пустиня. В този общ смисъл се изразява и Йосиф Флавий за запустението, предсказано от Даниил и предизвикано от римляните (Antiquitates iudaicae, X, 11, 7 - ὁ Δανίηλος καὶ περὶ τῆς 'Ρωμαίων ἡγεμονίας ἀνέγγραψε, καὶ ὅτι ὑπ᾿ αὐτῶν ἐρημωθήσεται).
"Който чете, нека разбира" е точен превод. Но тук е трудно да се каже дали това са думи на Христос или на евангелиста. Повечето коментатори смятат, че става дума за "църковна бележка", която, подобно на славословието в Матей 6:13, се е промъкнала в текста. Някои твърдят, че това предположение е напълно произволно, защото същият израз се среща и при Марк Решението на въпроса зависи от това как трябва да се разбира думата ἀναγιγνώσκω - дали в смисъл на "забелязвам", "разпознавам", "разбирам", или в по-специфичния смисъл на "чета". Думата има и едното, и другото значение. В първия случай тя била казана от Самия Христос, а във втория не може да се отдаде на Него, а само на евангелистите. Първото е по-вероятно.
Мат. 24:16. тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините;
(Срв. Марк 13:14, Лука 21:21)
Веднага щом Христовите ученици забележат на святото място признаците на започващата мерзост на запустението, то нека не се бавят, а да се спасяват в планините. Христовите ученици запомнили тази заповед и се спасили (Евсевий Кесарийски, Църковна история, III, 5). Бягството в планината било, може би, нещо обичайно за юдеите, когато ги заплашвала някаква опасност (срв. 1 Мак. 2:28).
Мат. 24:17. който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си;
(Срв. Марк 13:15, Лука 21:21, Лука 17:31)
Изразите при Матей и Марк са сходни, но при Лука са съвсем различни. Отново има напомняне на нуждата да се спасяват с бягство във време на опасност. Разбира се, думите на Христос са образни.
Мат. 24:18. и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си.
При Лука има още едно допълнение (Лука 21:22), което не се среща в Матей и Марк, чиито изрази са приблизитено еднакви. Ако човек не бива да слиза от покрива в дома си, то колко по-малко трябва да се връща от полето, за да вземе дреха. Това е препратка към обичая в горещите страни да се работи без връхни дрехи.
Мат. 24:19. Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни!
Тези думи са напълно сходни при всички синоптици. За жените с деца е много трудно да се спасят с бягство. Говорейки за разрушаването на Йерусалим, Ориген отбелязва: "И тогава нямаше милост нито за бременните жени, нито за тези, които кърмеха, нито за самите деца". Ужасните бедствия, сполетели евреите и Йерусалим, са описани от Йосиф Флавий в " Юдейската война" (срв. Евсевий Кесарийски, Църковна история, III, 5, 6).
Мат. 24:20. Затова молете се, да се не случи бягството ви зиме или в събота;
(Срв. Марк 13:18, където са пропуснати думите "в събота".)
В евангелието на Лука този стих изобщо не се среща. Става дума за невероятната трудност на спасението. Забележката в Матей "в събота" е характерна и подчертано еврейска. Имало е случаи, когато евреи са били избивани от враговете си само защото не са искали да правят нищо в събота (1 Мак. 2:32-37; 2Мак. 5:25-26). Христос казва, че нещастието може да застигне учениците Му в такива дни, когато те ще се наслаждават на почивка. Подобна реч от общ характер носи и донякъде специална окраска, като всъщност се отнася за еврейските ученици на Спасителя. Тук изобщо не се говори за фарисейско спазване на съботата. Това е само образен израз, чиято цел е да ги подтикне да не се стесняват дори от религиозните разпоредби, за да избегнат опасност.
Мат. 24:21. защото тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде.
(Срв. Марк 13:19; Лука 21:23).
Речта на Христос е много подобна на Дан.12:17: "ще настане време тежко, каквото не е имало, откак съществуват люде до днес", ἐκείνη ἡ ἡμέρα θλίψεως οἵα οὐκ ἐγενήθη ἀφ´ οὗ ἐγενήθη ἐγενήθησαν ἕως τῆς ἡμερας ἐκείνης срв. йер. 30 :7; 1Мак.9:27).
"Защото" се отнася не само до предходния стих (19), но и изобщо до цялата реч в стихове 16-20. Думата "тогава" не се отнася само за времето на разрушаването на Йерусалим. По отношение на разрушаването на Йерусалим предсказанието на Спасителя се потвърждава напълно от сведенията на Йосиф Флавий в "Юдейската война".
Мат. 24:22. И ако не се скратяха ония дни, не би се спасила никоя плът; но заради избраните ще се скратят ония дни.
(Срв. Марк 13:20; Лука 21:24.)
При Марк речта е подобна на тази при Матей, но при Лука е съвсем различна. Според тълкуванието на Августин под дни се разбират самите бедствия (mala ipsa), както и на други места в Писанието се говори за нещастни, скръбни и лукави дни (Бит. 47:9; Пс. 93:13; Еф. 5:16).
"Никаква плът" - хебраизъм ("ло кал") означава: никой от живите хора или дори животни. Това, разбира се, има общ смисъл. Но Йоан Златоуст смята, че тук под всяка плът Спасителят "има предвид юдеите". Предсказанието на Христос се е изпълнило върху юдеите. Повече от един милион от тях загиват по време на обсадата на Йерусалим от Веспасиан и Тит, а 97 000 са отведени в плен. Като цяло, ако се доверим на свидетелството на Йосиф Флавий, по време на юдейската война загиват 1 356 460 евреи.
Идеята, че Бог пощадява нечестивите заради избраните, е характерна за Стария Завет (Бит.0 18:24-33). Под "избрани" тук могат да се разбират християните или праведните хора като цяло (вж. Рим. 11:12-29). Посочват се и обстоятелствата, поради които наистина по време на обсадата на Йерусалим "дните се съкратиха". Тит бързал с кампанията срещу юдеите, като възнамерявал да придружи баща си в Рим и да участва в триумфалното му шествие и последващите тържества.
Мат. 24:23. Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е - не вярвайте;
(Срв. Марк 13:21)
Надеждите за избавител или избавители винаги са естествени по време на големи бедствия. А в случая с евреите те са били особено силни. От това можели да се възползват (и наистина се възползвали) различни хора, които (може би не с цел да измамят) събирали народа, за да го въвлекат в кървава борба. Не е известно те да са се наричали месии (освен Бар-Кохба, Schürer, Geschichte, I, S. 685; и може би Теуда). Но че такива хора е можело да се появят - това може да се счита за безспорен исторически факт.
Мат. 24:24. защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.
(срв. Марк 13:22).
Тези думи могат да бъдат обяснени по три начина (tripliciter - Йероним): като отнасящи се или за времето на римската обсада на Йерусалим, или за края на света, или, според Йероним, за борбата на еретиците с Църквата и за такива антихристи, които под фалшивия предлог на познанието се борят срещу Църквата. За лъжехристите в Новия Завет се говори само тук и на паралелно място в Марк От историческа гледна точка не може да се докаже изпълнението на пророчеството преди разрушаването на Йерусалим. Лъжехристите, заедно с лъжепророците, ще дават големи (но фалшиви) чудеса, за да заблудят доверчивия народ (πλανηθῆναι), но не само този народ, а дори и най-добрите, избраните.
Мат. 24:25. Ето, казах ви отнапред.
(Срв. Марк 13:23. В евангелието от Марк този текст е малко по-пълен и различен. Срв. Йоан 16:4; 2 Кор.7:3, 13:2.)
Засилване на предишната и последващата реч, което показва нейната важност. Нещо като често използван педагогически похват.
Мат. 24:26. И тъй, ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте;
(Срв. с Лука 17:23 - в друга връзка и по-близо до Мат. 24:23 и Марк 13:21, отколкото до въпросния стих).
В гръцкия език не е изразен основният субект (в руския език подчертаното "Той"). Но е ясно, че става дума за истинския Христос, за Когото ще проповядват хората или лъжепророците. Христовите последователи не трябва да се отзовават на призива на такива хора и да не вярват на слуховете за Месията. Истинското явяване на истинския Христос ще бъде съвсем различно и няма да остави съмнение у никого.
Мат. 24:27. защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески;
(Срв. Лука 17:24 в друга връзка.)
Не можем да се съгласим с Бенгел, че credibile est, Christi adventum fore ab oriente (вероятно пришествието на Христос ще бъде от изток), защото оригиналът не казва нищо за това. Споменаването на изтока и запада е от индиферентен характер; би могло да се каже и обратното. Пришествието на Христос е сравнено само с обикновения блясък на мълниите, особено през нощта, когато целият небесен свод сякаш е осветен от тях. Посочени са бързината и внезапността. В някои ръкописи няма καί (и) след οὕτως (така ще бъде пришествието...). От този стих нататък пришествието на Христос се превръща в основната тема на речта. По-маловажните теми сякаш са погълнати от по-важните. Но в речта все още могат да се открият първи и втори смисъл.
Мат. 24:28. защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите.
(Срв. Лука 17:37.)
Истинският смисъл на стиха изглежда е, че второто пришествие на Спасителя ще бъде в предопределено време, когато злото е достигнало пагубно развитие, както преди потопа или разрушаването на Содом и Гомор. Когато животът напусне едно тяло, то се превръща в труп и към него се стичат орли. Така ще бъде и когато в света настъпи най-силното развитие на злото. Тогава Синът Човешки и Неговите ангели ще се появят, за да извършат Божествения съд.
Мат. 24:29. И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят;
(Срв. Марк 13:24-25; Лука 21:25).
Ако началото на речта касае най-вече съдбата на Йерусалим и на еврейския народ и само иносказателно може да се тълкува във връзка със съдбата на царствата и на света, то сега е обратното. Към това нека добавим, че смисълът на цялата реч като цяло е изключително тънък и не може, очевидно, да бъде изразен в обикновена тълкувателна реч. Тук се крие същата правда, каквато се забелязва и в речите на останалите старозаветни пророци. Например при пророк Исаия: “Дигни се, светлей (Иерусалиме); защото дойде твоята светлина, и слава Господня изгря над тебе” (60:1). Само с помощта на много внимателен анализ може да се разбере, че това е истина, че думите на пророка се отнасят и към разрушаването на Йерусалим с всички изпитани от него беди. Същото важи и за Христовите думи.
Думата εύθεως (веднага) е създала множество затруднения на критиците, които, според една удачна забележка, “са ползвали микроскоп за разглеждането на онова, което трябва да се гледа с телескоп”. Думата има твърде широк смисъл и, означавайки “внезапно”, “скоро”, даже и “веднага” указва и на големи отрязъци от време, за които няма какво да се кае, предвид това, че предсказанието на Христос се отнася за бъдещето. Както казахме, думата има както “миниатюрен”, така и обширен, космически смисъл.
В речта си тук Христос сякаш все повече и повече се издига към небето. Отначало Той говори за слънцето и луната, след това за звездите, и накрая, за силите, действащи в най-висшите сфери на битието. Тук е изобразен “денят Господен”, великият и страшният. За самата природа той ще бъде страшен, “слънцето ще помръкне, и луната няма да даде светлината си, звездите ще изпаднат от небето” (този израз обикновено се разбира не в собствения му смисъл, но е възможно и такова разбиране), “и силите небесни ще се разклатят”. Всички тези изрази са образни и какво обозначават все още не е известно. За използване в тълкуванията Principia на Нютон не може да става и дума. Това би било толкова разумно, колкото да се обяснява Евклид с Омир и Омир с Евклид. Тук можем да наблюдаваме само прилика с предсказанията и величествените видения на древните пророци. (Ис.5:30, 13:10, 34:4; Йер.4:28; Йезек.32:7-8; Йоил.2:10-11; Ам.8:9-10; Михей.3:6; Соф.1:15; Зах.14:6; Аг. 2:21: Кажи на юдейския управител Зоровавел: "Ще разтърся небе и земя”)
Мат. 24:30. тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма;
(Срв. Марк 13:26; Лука 21:27.)
Какво е "знамението на Човешкия Син", което ще се появи на небето? Св. Йоан Златоуст тълкува този израз положително - за кръста. "Тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човешки", т.е. кръстът, който е по-ярък от слънцето, защото слънцето потъмнява и се скрива, а кръстът се явява; той не би се явил, ако не беше много по-ярък от слънчевите лъчи". Други тълкуват "знамението" в смисъл, че или ще се появи необикновена звезда (както при раждането на Христос), или това ще бъде самият Христос, или че става дума за възкресението на мъртвите. Второто пришествие на Човешкия Син няма да прилича на първото. Той ще дойде "на небесните облаци с голяма сила и слава". Дали тази сила и слава ще бъде само външна, или духовна, или и двете, не е възможно да се каже определено и всички опити за разрешаване на тези въпроси са само догадки.
Мат. 24:31. и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата.
(Срв. Марк 13:27; Лука 21:28 тук има думи, които не се срещат в Матей и Марк).
Всички изрази са образни. Вместо "с гръмогласна тръба" в оригинала - "с голяма тръба" (μετὰ σάλπιγγος μεγάλης). В Марк няма този израз. В няколко ръкописа е добавен φωνῆς (както в руския превод), а в някои е пропуснат изцяло изразът "с голяма тръба" или "гръмогласно".
"От четирите вятъра", т.е. от всички страни. "Защото от всеки край духа собствен вятър, а те (ветровете) са четири" (Евтимий Зигабен).
Думата ἄκρος означава "горен", "краен". Тук тя е използвана вместо "граници", "предели" (ἄκρα δέ τὰ ῥηθέντα πέρατα - Евтимий Зигабен). Срв. 1 Кор. 15:52; 1 Сол. 4:16.
Мат. 24:32. От смоковницата вземете подобие: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято;
(Срв. Марк 13:28; Лука 21:29-30.)
Изобразяването на Христовото пришествие и на Страшния съд завършва в предходния стих, а от стих 32 се предлагат увещания с по-практичен характер; и тази реч продължава през цялата 25 глава. Смокинята тук служи само като "притча"; думата тук се разглежда като равностойна на думата "пример" (παράδειγμα). Смокинята е била основна част от местната култура много преди евреите да завладеят Палестина. Липсата на реколта от смокините свидетелствала за народно бедствие.
Какво означава в руския превод “клоните й станат меки”, е трудно да се разбере. В оригинала е “издънката… нежна” (κλάδος... ἁπαλός) се отнася до поникването на пъпките и младите издънки. Това се случва преди настъпването на горещите пролетни и летни дни. По напъпването на дърветата съдим за настъпването на топлите дни и приближаването на лятото. Мисълта на разглеждания стих е обяснена по следния начин.
Мат. 24:33. тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата.
(Срв. Марк 13:29; Лука 21:31.)
Обяснението на стиха зависи изцяло от това какво трябва да се разбира под "това всичко" (ταῦτα πάντα, или, според други четения, πάντα ταῦτα). Въпросът за значението на този израз е бил препъни камък за много екзегети. Твърди се, че при отговора на този въпрос едно нещо е безспорно сигурно, а именно, че тук не се има предвид "всичко", за което пророчески се говори в предходните стихове (стихове 29-31), или изобщо това, за което се говори в стихове 5-31. А какво?
Св. Йоан Златоуст разбира тук "това, което се случи в Йерусалим: войни, глад, мор, земетресения, лъжехристи, лъжепророци, повсеместното разпространение на Евангелието, бунтове, размирици и всичко, което трябва да се случи преди Неговото идване". Отговорите на този въпрос, дадени от други тълкуватели, са неясни. Казва се например, че под "всички тези неща" се разбира онова, което е дало повод за откровението, дадено от Христос. По-вероятно е да се предположи, че тук се имат предвид най-общо знаменията на времето, за които Христос говори по-рано в 24 глава. Както по действията на един човек можем да съдим за неговия характер, наклонности и навици, така и по явленията, които се случват в човешкото общество и в света, можем да съдим за състоянието на обществото и на света. Изглежда, че св. Йоан Златоуст обяснява това изречение най-добре от всички коментатори.
Изразът “близо, при вратата” няма паралел при Матей и Марк, но при Лука се казва “близко е Царството Божие”. Може да приемем ἐγγύς при Матей и Марк за мъжки род и да преведем: Той, тоест Месията, е близко; но може да направим и както в руския превод. Във втория случай изразът трябва да означава по-скоро настъпването на предсказаните събития.
Мат. 24:34. Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.
(Срв. Марк 13:30, Лука 21:32)
Св. Йоан Златоуст казва, че Спасителят “тук говори не за тогавашното поколение, а за верните. Родът се обозначава не само според времето, в което живее, но и според начина на религията и живота, както, например, когато се казва “това е родът на търсещите Господа” (Пс. 23:6). Притч. 21:11-14 и Йер. 8:3
Блажени Йероним разбирал израза “този род” двояко - aut omne genus hominum significat, aut specialiter Judaeorum (което означава или целия човешки род, или специално евреите).
Мат. 24:35. Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.
(Срв. Марк 13:31 и Лука 21:33)
Изразите при Марк и Лука са буквално сходни. При Матей има малки отклонения (παρελεύσεται е съгласувано с γῆ и παρέλθωσαν). Подобни думи са били казани и за старозаветния закон (Мат. 5:17, Лука 16:17). Сега Спасителят говори за Своите собствени думи. Ние не можем да съдим за това какво ще бъде изпълнението им в бъдещето. Но че думите на Христос не са “преминали” и до днес, е засвидетелствано от историята. На тази основа следва да мислим, че те няма да преминат и в бъдеще.
Мат. 24:36. А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец;
(Срв. Марк 13:32)
Мат. 24:37. но както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески;
Буквално “както беше в дните на Ной, така ще бъде”. В Матей са пропуснати думите на Лука (Лука 21:34-36). Паралелът при Лука са думите в Лука 17:26, казани в друга връзка. Историята за потопа, за която говори тук Спасителят, е добре известна. Преди голямата катастрофа хората се държали както обичайно. Така ще бъде и по време на Второто пришествие.
Мат. 24:38. защото, както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега,
Мат. 24:39. и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички, - тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески;
Срв. Лука 17:27. Препратките обаче са общи, към Бит. 6:5, Бит. 6:11-13, Бит.7:7.
Мат. 24:40. тогава двама ще бъдат на нива: единия взимат, другия оставят;
Мат. 24:41. две жени мелещи на мелница: едната взимат, а другата оставят.
Срв. Лука 17:34, което съдържа допълнителна мисъл към казаното от Матей в тези стихове. Матей пропуска Лука 17:34, а Лука пропуска Матей 24:40. Преходът от „дните на Ной” към казаното в разглежданите стихове е много интересен. Както потопът настъпил внезапно във време, когато хората не го очаквали, не мислили за него и били безгрижни, така ще бъде и пришествието на Сина Човешки. Но по време на потопа гибелта била всеобща; загинали всички хора с изключение на Ной и неговото семейство. При Второто пришествие ще бъде различно: едни ще бъде взет от полето, друг - оставен. Същото се казва и в 41 стих. В 40 стих се говори за двама мъже, а в 41 стих за две жени.
“Две мелещи във воденичните камъни” - руският превод е неточен, защото в оригинала “воденичните камъни” е в ед. число(ἐν τῷ μύλῳ) и така текстът става неразбираем. Какво означава жени, мелещи във воденичните камъни? В някои ръкописи стои ἐν τῷ μύλωνι – на мелница (in pistrino) (така е и в бълг. превод, бел. пр.) Такъв прочит обаче не се приема за пправилен. Правилното четене ἐν τῷ μύλῳ означава “с воденичен камък” и по този начин изразът означава “две (жени) мелещи с воденичен камък”. (dativus instumenti с ἐν; см. Бласс, Gram., S. 114). За обичая жените да мелят се говори в Изх. 11:5 и Ис. 47:2. Смисълът на изразите в разглежданите стихове очевидно е, че от двамата мъже на полето и двете жени, които мелят, двама са спасени и двама погиват.
Мат. 24:42. И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ.
(Срв. Марк 13:33, 35).
"В кой час" (ποίᾳ ὥρᾳ) на руски език трябва да се замени с израза "в кой ден" (ποίᾳ ἡμέρᾳ), защото последното четене трябва да се смята за по-вероятно. Стихът е правилното и логично заключение от току-що казаното, където се е говорило за неочакваността на парусията на Христос. Този извод има практическо естество и представлява призив за бдителност. Редът и ходът на мислите са напълно естествени и стават още по-естествени, ако разгледаме по-нататъшната реч. Затова нямат основание забележките на някои екзегети, че в речта на Христос, изложена в Матей, има "объркване", което е основание за интерполация.
Мат. 24:43. Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата.
(Срв. Лука 12:39 - в друга връзка)
Мат. 24:44. Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.
Срв. с Лука 12:40 - почти буквално еднакво, с транспониране, само че ὅτι ᾗ ού δοκεῖτε ὥρᾳ става ὅτι ᾗ ὥρᾳ οὐ δοκεῖτε и пропускане на началното di toato.
Предходният пример (стих 43) посочва предполагаем случай на обикновена кражба и грабеж, за които обикновено стопанинът на къщата не знае предварително. В разглеждания стих презумптивният изказ е променен в позитивен и смисълът му е следният: Не бъдете като стопанина на къщата, който не знае кога ще дойде при него крадецът. Вие също не знаете кога ще дойде Синът Човешки, но бъдете будни по всяко време, защото това винаги може да бъде неочаквано.
Мат. 24:45. А кой е оня верен и благоразумен слуга, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме храна?
(Срв. Лука 12:42 - с някои изменения.)
В Матей δοῦλος е "роб", а в Лука οἰκονόμος е иконом (в руски превод "домакиня"). Последният израз може би е по-точен, но той се среща само при Лука (Лука 12:42, 16:1, 8), но не и при другите евангелисти. Разлика в смисъла няма, тъй като икономите обикновено са били избирани измежду робите. Изразът не се отнася само за учениците (както е особено видно от по-нататъшната беседа в 25 глава), нито пък казва, че само те трябва да се държат правилно и да бъдат верни и разумни роби, а изобщо за всички хора. Τίς тук не е εἴ τις. Въпросът служи за продължение и, така да се каже, за подробно обяснение на предходната беседа.
Мат. 24:46. Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй;
(срв. Лука 12:43).
“Тъй” - т.е. правилно, добросъвестно и навреме да дава храна на робите - другите хора, които служат при същия господар. Това може да се разбира както буквално, така и в духовен смисъл. Посочва се задължението да се отнасяме към хората честно и добросъвестно, защото господарят може да се върне неочаквано и да накаже негодния роб. Онзи роб, който е станал началник на другите роби, който се държи съвестно с тях, е блажен (μακάριος).
Мат. 24:47. истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот.
Срв. Лука 12:44 - където само ἀμήν е заменено с думата ἀληθῶς.
Служебните права на роба преди са били ограничени, въпреки че той е бил поставен за началник. Но ако господарят му виждал, че робът изпълнява вярно възложените му задължения, той разширявал правата му и го превръщал в началник и управител не само на робите, но и на цялото си имущество.
Мат. 24:48. Ако пък лошият оня слуга каже в сърцето си: няма да си дойде скоро господарят ми, -
Мат. 24:49. па начене да бие другарите си и да яде и пие с пияниците, -
(Срв. Лука 12:45, с разлика в израза.)
Стихове 47 и 48-49 изобразяват очевидно един и същ роб, поставен да отговаря и управлява други роби. Той може да се държи добре или зле. Първо се разглежда първият случай (стихове 46-47), а след това вторият (стихове 48-49). Дори един добър и верен роб, отчаян, че господарят му скоро ще се върне, може да промени предишното си добро поведение. Пороците, описани от Христос, са били добре познати в Палестина. Пиянството се споменава повече от тридесет пъти в Стария Завет. То е силно осъждано от пророците (Ис. 28:1 и др.). Образите в речта на Христос са взети директно от живота и са ярко оцветени. Всеки ще се съгласи, че това, което казва Той, продължава да бъде така и днес.
Мат. 24:50. господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае,
(Срв. Лука 12:46.)
Мисълта е същата като тази, развита в предишната беседа - за неочакваността на второто пришествие на Христос, за нуждата от постоянна бдителност и очакване, както и за съответното поведение.
Мат. 24:51. и ще го отдели и подложи на еднаква участ с лицемерците; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Срв. с Лука 12:46 - вместо "с лицемерците" Лука казва "с неверните". Последното изречение "ще има ... със зъби" го няма в Лука. В останалите случаи е налице буквално сходство. Думата "ще отдели" тук в преносен смисъл означава "ще накаже жестоко" (буквално διχοτομέω означава "разцепвам", "разделям на две"). Че διχοτομέω не трябва да се разбира тук в буквалния си смисъл и че нечестивият слуга няма да бъде убит, се вижда от следващите думи, където се говори за неговата "участ" заедно "с лицемерите". Изглежда, че думата "участ" веднага се превръща в място за мъчоение и след това се казва, че ще има "плач и скърцане със зъби" (за обяснение на този израз вж. коментарите към Матей 8:12).
Относно "разделянето на две" вж. Дан. 2:5, 3:96, 13:59; Евр. 4:12, 11:37.
