Съдът и убийството на първия мъченик – св. Стефан

Всичко това Стефан умело предава, като оставя самата история да говори от себе си, спирайки се най-вече на историята на Мойсей, когато съпротивата на народа е заслужила изобличението на този най-велик законодател и посредник между Бога и народа.

След като споменава за построяването на храма и подкрепя виждането си за него чрез изказването на пророка, повече или по-малко спокойният ход на мисълта е прекъснат от директна и смела атака и изобличение на неправедните съдии в най-тежък грях срещу Месията и Бога.

Тъй като след тази величествена реч Стефан не се връща повече в християнската община, тя очевидно е била възпроизведена от някой от присъстващите привърженици на християнството (като Никодим, Йосиф от Ариматея или Гамалиил), от когото е станала известна на цялата християнска общност и е била включена в съчинението на дееписателя.

„мъже, братя и отци“ – това е почтително обръщение към присъстващите: първото и второто към всички присъстващи, а третото  –  по-специално към членовете на Синедриона и старейшините.

„чуйте“ – предисловие и молба да бъде изслушан, тъй като речта няма да бъде кратка.

„Бог на славата“– Бог, Комуто славата е свойствена. С това възвишено начало на речта си Стефан дава да се разбере колко несправедливо е обвинението, че е богохулник (Деян. 6:11). С това той нанася първия тежък удар върху суетната представа на юдеите за значението на външния храм за прославата на Бога. Св. Йоан Златоуст казва: „Ако Той е „Бог на славата“, очевидно няма нужда от прослава от нас или чрез храм, защото Той Самият е източник на слава. Затова не си и помисляйте да Го прославяте по този начин“.

„се бе явил“  –  ὤφθη. Указва на външното явяване на Бога на славата, като лъчезарно сияние, в което Йехова се откривал (срв. Деян. 7:55; Изх. 24:16; Ис. 6:3; Пс. 23:7).

„в Месопотамия, преди той да се засели в Харан“ – Χαῤῥάν, древен град в Месопотамия, разположен на древен керванджийски път. Изглежда, че тук има противоречие с разказа в Битие. По-нататъшните Божии думи, цитирани от Стефан като изречени при това явяване (Деян. 7:3), са били казани, според разказа на Мойсей (Бит. 12:1), на Авраам при явяването на Бога в Харан, а не преди преселването му в Харан. Според разказа в Битие, Тара (Терах), бащата на Авраам, заедно с цялото си семейство, сред което бил и Авраам, напуснал Ур, халдейски град, и се отправил към Ханаанската земя, и като стигнал до Харан, там спрял и умрял (Бит. 11:29 – 32); и тук Авраам имал откровение, при което били изречени думите, предадени от Стефан и Мойсей, а не в Ур, в Халдейската земя (Деян. 7:4), както казва Стефан.

Това е така, защото според свидетелството на Филон и Флавий тогавашните евреи, особено тези от Александрия, вярвали, въз основа на преданието, че първото явяване на Бога пред Авраам не е било в Харан, а в Ур Халдейски (за който Мойсей не говори изрично), че вследствие на това явяване бащата на Авраам  –  Тара  –  се отправя със семейството си от Ур до Ханаан, но умира по пътя към Харан, и че след смъртта на Тара Бог отново се явява на Авраам и повтаря заповедта да продължи пътуването. Това предание, че Бог се е явил на Авраам още в Ур Халдейски, има сякаш потвърждение, а може би и основа в самия Мойсеев разказ. В едно от следващите явявания, вече след това в Харан, Бог казва на Авраам (Бит. 15:7). „Аз съм Йехова, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам тази земя в наследство“.

От това следва, че докато е бил още в Ур, Бог е заповядал на Авраам да напусне тази страна и да отиде в Ханаан. Същото следва и от книгата на Неемия, където в устата на Ездра са вложени следните молитвени думи: „Ти си Бог Йехова, Ти избра Авраам и го изведе от Халдейската земя“, т.е. от Ур Халдейски (Неем. 9:7).

Всичко това очевидно напълно достатъчно примирява и изяснява привидната неточност на израза на Стефан, когато се сравнява с Библията, и показва пълното му съответствие с юдейското предание, което в този случай има потвърждение както в разказа на Мойсей, така и в книгата на Неемия.

Деян. 7:3.  и му каза: "излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа".

„излез от твоята земя“. Стефан цитира Божиите думи, казани на Авраам при появата му в Харан, като казани в Ур, несъмнено защото смисълът на Божията заповед е бил същият и тогава, и сега, макар че Мойсей не предава Божиите думи, казани в Ур. Значението на това споменаване на Авраам е добре обяснено от свети Йоан Златоуст: „все още не е имало нито храм, нито жертвоприношения, но на Авраам е било дадено Божествено видение .... Забележете как той (Стефан) отклонява мисълта им от чувственото, започвайки с местността, тъй като и ставало дума за място“.

Деян. 7:4.  Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете.

„излезе от земята Халдейска“, т.е. от град Ур в Месопотамия, северно от Харан.

„а оттам“, (т.е. от Харан) „след бащината му смърт“ (т.е. на Тара) “го пресели“. Според указанията на Книга Битие Тара е живял преди раждането на Авраам, Нахор и Харан 70 години, а всички дни на живота му са били 205 години (Бит. 11:26, 32). Авраам обаче е на 75 години, когато излиза от Харан, където Тара умира (Бит. 12:4). Така се получава, че Тара е умрял твърде рано (70+75=145, а не 205) и че е трябвало да живее още 60 години след преместването на Авраам от Харан. Това привидно несъответствие се обяснява с факта, че в действителност Тара е живял 70 години не преди раждането на Авраам, а преди раждането на по-големия му брат Аран, следван от Нахор и след това от Авраам, който е наречен първи при Мойсей не по старшинство на възрастта, а по превъзходство на избора. Следователно истинското обяснение на бележката на Мойсей е следното: Тара е живял 70 години преди раждането на децата си, първият от които е бил Аран. Колко години след Аран се е родил Авраам, Мойсей не споменава.

Думите на Стефан, че Авраам е напуснал Харан след смъртта на Тара, дават основание да се смята, че Авраам е роден през 130-ата година от живота на Тара (205 – 75 г.), което е доста вероятно за онова време. Мнението, че Авраам е напуснал Харан след смъртта на Тара, се потвърждава и от Филон. Очевидно е, че и Стефан се основава на предание, което не противоречи на казаното в книга Битие, ако тя се разбира правилно.

„земята, дето вие сега живеете“, т.е. в Палестина, наречена Ханаанска земя, в която Тара отишъл от Ур Халдейски заедно с Авраам и останалите членове на семейството.

Деян. 7:5.  И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо.

„И не му даде в нея наследство“. В гръцкия оригинал „κληρονομίαν“, славянския превод „наследия“, не я направил негово наследство, негова собственост – в смисъла, в който тя става такава по-късно за неговите потомци.

„ни една стъпка“. И не само в този широк смисъл, но и в по-тесен смисъл  –  „ни една стъпка“ не получил Авраам от земята, обещана на потомството му, т.е. Господ все още не му е дал дори малка част от нея.

Това не противоречи на разказа в Битие, че Авраам купува нива и пещера от Ефрон Хетеянина (Бит. 23). Напротив, фактът, че Авраам е трябвало да купи земя от местните жители, показва, че Бог не му е предоставил правото на собственост върху земята в тази страна, защото в противен случай той не би имал защо да купува.

Освен това тук се има предвид първото пребиваване на Авраам в земята до времето на обрязването му (Деян. 7:8), когато Авраам наистина не е имал собствена земя.

„нему и на потомството му“ – в гръцкия оригинал: τῷ σπέρματι αὐτοῦ  –  букв. „на семето му“. Тоест, на него, в лицето на потомството му.

„когато той още нямаше чедо“. Пояснява се, че както даването на обещаната земя като наследство на потомството, така и даването на самото потомство зависи изцяло и единствено от свободната воля на Бога и е Божи дар.

Според свети Йоан Златоуст, тук отново се набляга, че „обещанието е дадено преди мястото, преди обрязването, преди жертвата, преди храма“.

Деян. 7:6.  И говори Бог така: "потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя, и ще бъдат поробени и притеснени четиристотин години.

„И говори Бог така“. На гръцки език: ἐλάλησε δὲ οὕτως ὁ Θεός. В славянския превод: „глогола же сице Бог“. Именно така е казал Бог, т.е. в Своето обещание, както бе споменато по-горе, „обеща да даде...“.

Така цитираните думи са взети от книга Битие 15:13 – 14, 18.

„в чужда земя“, т.е. в Египет.

„четиристотин години“. Според точното Мойсеево указание 430 години; тук, както и в горното Божие обещание, почти буквално повторено от Стефан по превода на Седемдесетте, е посочено кръгло число.

Деян. 7:7.  Но Аз ще съдя оня народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място".

„ще съдя оня народ“. На гръцки език: κρινῶ. Съд в смисъл на наказание и възмездие за потисничеството и поробването на Авраамовото потомство. По божествено определение потомците на Авраам стават заселници в чужда земя  –  при египтяните. Но това не оправдава египтяните, които трябва да бъдат наказани за потисничеството на преселниците – отношението им зависи от тяхната свобода и жестокост. Божията присъда за това се изразява в т.нар. египетски язви, след които еврейският народ излиза от Египет.

„ще Ми служат на това място“. Тези думи Стефан заимства от откровението на Бога към Мойсей на планината Хорив (Изх. 3:12) и ги влага в устата на Бога при откровението Му към Авраам. При един кратък и бегъл преглед на историята на народа, какъвто Стефан прави, той несъмнено е можел да си позволи да не спомене, че тези думи са казани на Мойсей, и чрез асоциация на идеи да ги цитира, когато говори за съда над египтяните, водени от Мойсей, и за изхода на народа под неговото ръководство, според Божието откровение. Само буквалист, който цени буквата повече от смисъла на Божественото откровение, може да упрекне Стефан в неточност.

Деян. 7:8.  И даде му завет за обрязване. След това той роди Исаака и го обряза на осмия ден; а Исаак роди Иакова, Иаков пък  –  дванайсетте патриарси.

„завет за обрязване“ – завет, чийто външен признак (знамение) било установеното заедно с него обрязване, като съществена част и на самия завет (Бит. 17:10 –11).

Изразът, че този завет е даден от Бога, има за цел да изясни, че той е свободен и милостив Божи дар за Авраам и неговото потомство и че в този дар-завет Господ дава на човека много повече, отколкото Той получава от него.

„След това“. На гръцки език „καὶ οὕτως“, в славянския превод „и тако“. И така, бидейки в такива отношения към Бога, в отношенията на сключения с Него Завет „Авраам роди Исаак“.

„дванайсетте патриарси“. Така се наричат синовете на Яков, тъй като от тях произлизат родоначалниците на 12 израилски колена.

Деян. 7:9.  Патриарсите завидяха на Иосифа и го продадоха в Египет; ала Бог беше с него,

„завидяха …и го продадоха“ (Бит. 37). Не е случайно, че Стефан споменава тази завист, но той прави това очевидно с цел да покаже, че подобно чувство изпитват и съдиите към Господ Иисус, чийто исторически предобраз са Йосиф и Мойсей  –  избавителите на народа от беди и нещастия.

Разказът на Стефан за Йосиф, който е изложен в следващите стихове, е съвсем точен и в съответствие с Библията.

Деян. 7:10.  избави го от всичките му неволи и му дарува благоволение и мъдрост пред фараона, египетски цар, който го и постави началник над Египет и над целия си дом.

Деян. 7:11.  Тогава настана глад и голяма неволя по цялата земя Египетска и Ханаанска, и нашите бащи не намираха храна.

Деян. 7:12.  А Иаков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път.

Деян. 7:13.  А когато отидоха втори път, Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на фараона.

Деян. 7:14.  Иосиф прати та повика баща си Иакова и целия си род  –  седемдесет и пет души.

„седемдесет и пет души“ е според превода на Седемдесетте, макар че оригиналният еврейски текст посочва само 70 души, към което се придържа и Йосиф Флавий (Юдейски древности. II, 7, 4; VI, 5, 6). Числото 70 според еврейския текст е съставено, след като Йосиф и двамата му сина и самият Яков са добавени към 66-те души, дошли с Яков в Египет (Бит. 46:26 – 27).

Преводът на Седемдесетте вероятно включва и внуците и правнуците на Йосиф, споменати в Бит. 26:20 – петима на брой, като по този начин брои не само преселилите се членове на семейството на Яков, но и тези, които вече са били в Египет, т.е. цялото семейство на Яков  –  „всичките му роднини“, с изключение на жените.

Деян. 7:15.  Иаков слезе в Египет, и се помина там  –  той и бащите ни;

„и бащите ни“ – споменатите патриарси-родоначалници на 12-те израилски племена.

Деян. 7:16.  и ги пренесоха в Сихем и положиха в гроб, що бе купил Авраам със сребро от синовете на Емора Сихемски,

От книгата на Иисус Навин знаем, че само костите на Йосиф са били пренесени от Египет, когато евреите са излезли оттам, и са били погребани в Сихем (Нав.24:32). Но древното еврейско предание гласи, че костите на Йосифовите братя не са били оставени в Египет и, взети заедно с костите на Йосиф, също са били погребани в Сихем. Това предание несъмнено е възпроизведено от свети Стефан.

За Яков книга Бит. 50:13 (срв. Бит. 23) се казва, че той бил погребан от самия Йосиф и братята му близо до Хеврон в пещерата, която Авраам заедно с нивата купил там за погребението на Сара.

„в гроб, що бе купил Авраам със сребро от синовете на Емора Сихемски“.  Тук е налице неточност, смесване на две различни места в Библията. Гробът, който Авраам купува, не е купен от синовете на Емор  Сихемски, а „от хетееца Ефрон, срещу Мамврий“ (Бит. 50:13; срв. Бит. 23). И обратно, гробът, купен от синовете на Емор Сихемски, не е купен от Авраам, а от неговия внук Яков (Бит. 33:19). Следователно тук става дума или за малка грешка на паметта, или за обикновен образен израз, приписващ делото на внука на неговия дядо, като родоначалник на целия еврейски народ.

Деян. 7:17.  И като наближаваше време да се изпълни обетът, за който Бог се бе клел на Авраама, народът растеше и се умножаваше в Египет,

„време да се изпълни обетът“, т.е. споменатото по-горе, че Авраамовите потомци ще излязат от Египет.

Деян. 7:18.  докле дойде друг цар, който не познаваше Иосифа;

„дойде друг цар“, т.е. от нова династия, „който не познаваше“ Йосиф.

От смъртта на Йосиф изминали около четири века; царят е бил от друга династия, и както изглежда, дори не е бил местен; не е чудно, че с тогавашните оскъдни средства за историческо знание той изобщо не е знаел за Йосиф и неговите заслуги към Египет.

Деян. 7:19.  той, лукавствувайки против нашия род, притесняваше бащите ни, като ги принуждаваше да хвърлят децата си, за да не остават живи.

„като ги принуждаваше да хвърлят децата си“. На гръцки език: τοῦ ποιεῖν ἔκθετα τὰ βρέφη αὐτῶν, εἰς τὸ μὴ ζωογονεῖσθαι. Т.е. да направят така, че младенците им да бъдат изхвърлени, за да не могат да оцелеят (Изх. 1:16 – 22).

Деян. 7:20.  В това време се роди Моисей, който беше Богу мил. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом.

„който беше Богу мил“. На гръцки език: ἦν ἀστεῖος τῷ Θεῷ· По-точен е славянският превод: бе угоден Богови. Разбира се необикновената красота на младенеца Мойсей.

Деян. 7:21.  А когато беше хвърлен, прибра го фараоновата дъщеря и си го отхрани като син.

Деян. 7:22.  И научен биде Моисей на всичката мъдрост египетска, и беше силен на думи и дела.

„научен биде на всичката мъдрост египетска“. Нито в Петокнижието на Мойсей, нито в която и да е друга книга от Стария Завет се споменава за това. Очевидно това е било най-древно предание, записано също и от Йосиф Филон (в неговия труд „Животът на Мойсей“). И не е невероятно, че осиновен от царската дъщеря, евреинът Мойсей е получил най-високото образование, с което тогава са разполагали египтяните. Това египетско образование тогава се е състояло главно в изучаването на природни науки  –  астрономия, медицина  –  и математика, както и на магия. Главните представители на това образование са били жреците.

В делото на великата служба на Мойсей на Божията истина външната мъдрост е едно от оръдията, които допринасят за неговия успех.

„беше силен на думи и дела“. Изразът за силата на Моисей в думите не противоречи на онова, което самият Моисей казва за себе си, а именно, че не е речовит и красноречив (Изх. 4:10); последното се отнася до недостатъците в неговия говор, но това не е пречело речта му да бъде силна с онази вътрешна сила, която се дължи на силния дух на човека.

Деян. 7:23.  Когато той навършваше четирийсет години, дойде му наум да споходи своите братя, синовете Израилеви.

„Когато той навършваше четирийсет години“.  Книгата Изход не посочва точно възрастта на Мойсей по това време, а казва просто: „след дълго време, когато порасна“ (Изх. 2:11). Тук Стефан отново използва преданието, което разделя целия 120-годишен живот на Мойсей (Втор. 34:7) на три периода от по 40 години: първите 40 години той живее в двора на фараона, вторите  –  в страната Мадиамска, а последните  –  когато води евреите в пустинята (Изх. 16:35; Числ. 14 и сл. Числ. 33:38), докато стигне до обетованата земя.

Деян. 7:24.  И като видя, че обиждат едного от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина.

„като уби египтянина“. На гръцки език: πατάξας τὸν Αἰγύπτιον.  Блаж. Теофилакт тълкува това място така: „той убил не от ярост или гняв, а от ревност към Бога“.

Деян. 7:25.  Той мислеше, че братята му ще разберат, какво Бог чрез неговата ръка ще им даде спасение, но те не разбраха.

„мислеше, че ще разберат“. Това е обяснение на самия Стефан за смисъла и значението на поразяването на египтянина, за което в Петокнижието няма никакви указания или дори намек. Стефан представя тази постъпка на Мойсей като предзнаменование за освобождаването на целия еврейски народ от египетско робство чрез ръката на Мойсей. Народът трябвало да разбере по този начин този акт, но не го разбрал не поради неспособност да разбере, а защото нямал достатъчно вяра в Бога и надежда в Него – именно това иска да посочи Стефан.

Деян. 7:26.  На другия ден, когато някои от тях се биеха, той се яви и ги придумваше да се помирят, казвайки: "мъже, вие сте братя; защо се обиждате един други?"

„когато някои от тях се биеха, той се яви“. На гръцки език: ὤφθη αὐτοῖς μαχομένοις. По – точният превод е: яви им се (на някои от тях), които се биеха. Гръцкото ὤφθη – яви се, се използва обикновено за обозначаване на Божиите явявания, и в случая указва на внезапната поява на Мойсей, като пратеник или вестител на Бога, с особени правомощия в този момент.

Деян. 7:27.  Но онзи, който обиждаше своя ближен, го отблъсна и рече: "кой те е поставил началник и съдия над нас?

„го отблъсна“. На гръцки език: ἀπώσατο. В славянския превод: отрину его. Отказал неговата намеса или даже още повече – „отблъснал го“, макар че оригиналът (Изх. 2:14) не споменава за това. Във втория случай още по-остро се подчертава грубата постъпка на обиждащия евреин спрямо бъдещия освободител на народа от египетско робство.

Деян. 7:28.  Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?"

Деян. 7:29.  От тия думи Моисей забягна и стана пришълец в земята Мадиамска, дето му се родиха два сина.

„От тия думи“. Цялата история е разказана в Изх. 2:14 – 15. Мадиамската земя е неопределена по границите си страна в камениста Арабия, в северната част на Арабския залив. За престоя на Мойсей тук вж. Изх. 2:14 – 15 и Изх. 2. и по-нататък.

Деян. 7:30.  Като се изминаха четирийсет години, яви му се в пустинята на планина Синай Ангел Господен в огнения пламък на една къпина.

Вж. коментара към Деян. 7:23, както и Изх. 3, където се описва това събитие.

„в пустинята на планина Синай“  –  в пустинята, в която се намира Синайската планина. Според книгата Изход мястото на събитието е планината Хорив, а не планината Синай. Въпреки това тук няма голямо отклонение от истината. В споменатата пустиня с камениста и планинска почва се издигат над останалите като два върха от една и съща планинска верига  –  Синай от северната страна (най-високата от околните планини) и Хорив от южната страна. С името на първата планина, Синай, тук се назовава цялата околна пустиня, а следователно и цялата планинска верига с Хорив сред тях.

„Ангел Господен“  –  Ангелът на Йехова. Тъй като този Ангел нарича Себе Си по-нататък Бог и говори в Името на Бога, правилно е да виждаме в Него „Ангела на великия Съвет“ (Ис. 9:6)  –  Словото Божие, второто Лице на Светата Троица, Което при изпълването на времето се въплъщава в Лицето на Господ  Иисус Христос, а преди въплъщението се явявало при особено важни събития във вид на Ангел и ръководело към познаването Му като истински Бог от истински Бог (св. Йоан Златоуст и блаж. Теофилакт).

„в огнения пламък на една къпина“ – на гръцки език: ἐν φλογὶ πυρὸς βάτου. В славянския превод: в пламени огненне в купине“. Този Богоявен огън не изгарял къпината, която представяла еврейския народ, жестоко угнетен, но не унищожен от това подтисничество(срв. Изх. 3:2).

Деян. 7:31.  Моисей, като видя, почуди се на туй видение; а кога се приближи да разгледа, дойде до него глас Господен:

Оригиналът не споменава изрично учудването на Мойсей, което обаче е напълно естествено при това събитие.

Деян. 7:32.  "Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов". Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

Деян. 7:33.  А Господ му каза: "събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя свята.

Заповедта за събуване на обувките от нозете, според Изход (Изх. 3:4 – 6), предшества приведените от Стефан думи на Йехова, че Той е Бог на отците, докато в речта на Стефан тя е посочена след тези думи. Тази разлика обаче не е съществена. Определянето на Йехова като „Бог на отците“ е имало за цел да увери Мойсей, че е изпратен от същия Бог, който така ясно е напътствал прадедите на еврейския народ.

„събуй си обущата от нозете“. На Изток и до днес в храма и на други свещени места се влиза с боси крака в знак на дълбоко смирение пред Бога и като предупреждение да не се внасят прах и нечисти обувки на свещеното място. Според равините дори свещениците в светилището на Йерусалимския храм са извършвали службата си с боси крака. Целта на това споменаване е добре обяснена от свети Йоан Златоуст: „Няма храм, и все пак това място е свято заради явяването и делата на Христос. То е дори по-удивително от мястото в Светая Светих, защото там Бог никога не се е явявал по този начин“.

Деян. 7:34.  Аз видях, видях неволите на Моя народ в Египет и чух стенанията му, та слязох да го избавя; и сега дойди, ще те пратя в Египет".

„Аз видях“. На гръцки език: ἰδὼν εἶδον. Това е засилен израз за „виждам“, обозначаващ внимателно и съчувстващо вглеждане на Бога към страданията на Неговия народ, който  –  според премъдрите Божии планове  –  не е могъл да бъде освободен от това потисничество преди определеното време (срв. Бит. 15:16).

„слязох“ от небето, където е Божият престол. (Ис. 66:1; Мат. 5:34; Бит. 11:7, 18:21).

„ще те пратя в Египет“, за да изведеш оттам страдащия народ (Изх.210). „Вижте как Стефан показва, че Бог ги е ръководил и с благодеяния, и с наказания, и с чудеса, а те си останали същите (свети Йоан Златоуст).“

Деян. 7:35.  Тоя Моисей, когото те бяха отхвърлили, казвайки: "кой те е поставил началник и съдия",  –  него Бог, чрез явилия му се в къпината Ангел, проводи за началник и избавител.

„Тоя Моисей“. Лъжесвидетелите твърдели, че Стефан е изрекъл богохулни думи срещу Мойсей ( Деян. 6:11). След като отхвърля това обвинение, Стефан продължава да описва величието на този Мойсей като избавител, чудотворец, пророк, законодател и посредник между Бога и народа, като сочи и примерите на непокорството на народа към Мойсей и Бога въпреки величието на Мойсей. Това засилване на речта се вижда от честото повтаряне на изразите „Тоя Мойсей“, „онзи Мойсей“ в следващите стихове. (ст. 35, 36, 37, 38).

„когото те бяха отхвърлили“ като владетел и съдия, който е такъв за целия народ по силата на последвалото Божествено избиране. Този факт на грубо отхвърляне на Мойсей от един евреин, Стефан обобщава, като го отнася към целия народ, в смисъл, че думите на единия са били сякаш израз на неблагодарното и коравосърдечно настроение на духа на целия народ.

„чрез Ангела“. На гръцки език: ἐν χειρὶ ἀγγέλου – чрез ръката на Ангела, тоест чрез силата на Ангела, който укрепва, пази, помага чрез силата на Божия Син (Деян. 7:30).

Деян. 7:36.  Той ги изведе, като направи чудеса и личби в Египетската земя и в Червено море и в пустинята през четирийсет години.

Деян. 7:37.  Това е онзи Моисей, който бе казал на синовете Израилеви: "Господ, Бог ваш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене; Него ще слушате".

Деян. 7:38.  Това е оня, който при събранието в пустинята беше с говорилия му на планина Синай Ангел и с нашите бащи; това е оня, който прие живи думи, за да ги предаде нам,

„при събранието в пустинята“. Тук Мойсей е представен „при събранието“ – има се предвид в събранието на народа  –  „в пустинята“, в подножието на планината Синай, за да получи Божия закон. Той се обръща, от една страна, към „ангела“ и получава от него думи на живот, а от друга  –  към „отците“, т.е. към целия еврейски народ по онова време, на когото предава тези живи думи.

„с … Ангел“. В книга Изход съобщаването на Закона на Мойсей се приписва на самия Йехова; но Стефан, следвайки превода на Седемдесетте, го приписва на Ангел, т.е. че Бог е изрекъл и дал Закона на Мойсей чрез посредничеството на Ангел или Ангели (вж. бележката към Деян. 7:53).

По същия начин събитието е представено при апостол Павел (Гал. 3:19; Евр. 2:2), а от светските тълкуватели на древността  –  при Йосиф Флавий (Arch. XV, 5, 3). Възможно е Стефан тук да нарича самия Бог  –  Ангел, както прави по-горе, когато описва призоваването на Мойсей (Деян. 7:30).

„живи думи“ – този израз се използва като опровержение на клеветата срещу Стефан, че не преставал да говори хулни думи срещу Закона (Деян. 6:13). Законът притежава велика жива сила за нравственото устройство на живота. Тази сила е жива както заради верността и изпълнението на Божиите обещания, така и по отношение на заплахите, съдържащи се в думите на законодателя (вж. 1 Петр. 1:23; Евр. 4:12; Втор. 32:47; Рим. 7:10 – 13; 1 Кор. 15:56).

Деян. 7:39.  и комуто нашите бащи не искаха да се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет,

Неприемането на Мойсей и обръщането на сърцата им към Египет се дължало на подражаване на египетското идолопоклонство и пристрастяване към чувствените египетски наслади (Числ. 11 и сл.; Числ. 14; Изх. 32).

Деян. 7:40.  като рекоха на Аарона: "направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем, какво се е случило на тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя".

„тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя". Както в гръцкия оригинал, така и в славянския превод (Моисею бо сему, иже изведе нас... не вемы, что бысть ему.) тук към името на Мойсей е прибавен  презрителният израз „тоя“  –  ὁ γὰρ Μωϋσῆς οὗτος.

Деян. 7:41.  И направиха в ония дни теле, и принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце.

„И направиха в ония дни теле“, т.е. изображение на телец, несъмнено  –  под влияние на египетското идолопоклонство, което почитало Апис. Вярно е, че народът е искал да види в телето изображение на Бог Йехова (Изх. 32:4 – 8), но този акт е бил проява на непослушание на народа към Мойсей и към Бога, който току-що е бил заповядал да се забранят всички видове идоли (Изх. 20:4, 23). Затова Стефан нарича това изображение „идол“, дело на ръцете на народа, веселието пред което не може да не е греховно и е равносилно на отричане и от Бога, и от Мойсей.

Деян. 7:42.  А Бог се отвърна и ги остави да служат на воинството небесно, както е писано в книгата на пророците: "доме Израилев, принасяхте ли Ми вие заколения и жертви през четирийсет години в пустинята?

„и ги остави“. В славянския превод „предаде“ да служат. Това не само е Божие допущение, но и „наказание за израилтяните заради тяхното почитане на идола“ (свети Йоан Златоуст и блажени Теофилакт). Заради греха на идолопоклонството Бог предава народа на най-тежкото идолопоклонство, според закона за наказание на греха чрез по-голям грях (срв. Рим. 1:24).

„да служат“, т.е. да отдават божествено поклонение на „небесното войнство“  –  на небесните светила, да ги обожествяват (Бит. 2:1). Това обожествяване на небесните светила е било много разпространена форма на идолопоклонство в древността (сабеизъм, астролатрия), особено в Египет, Халдея, Финикия. Като доказателство за разпространението на този вид идолопоклонство сред евреите Стефан привежда изказването на пророк Амос (5:25 – 27).

„в книгата на пророците“. В древността сборникът с пророческите книги на всички по-малки пророци (12) се е смятал за една книга.

Думите, че юдеите не са принасяли жертви на Бога през цялото време на странстването си в пустинята, сякаш противоречи на свидетелството на Петокнижието, в което неведнъж се говори за жертвите, принасяни от юдеите в пустинята (Изх. 24 и т.н.; Числ. 7:9 и др.).

Очевидно пророкът използва на това място усилване на речта, присъщо на силните изобличения, и поради тази причина сякаш забравя или премълчава за жертвите, принасяни на истинския Бог, които сякаш се обезценяват от идолопоклонството.

Деян. 7:43.  Вие възприехте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфана, образи, които направихте, за да им се покланяте; и Аз ще ви преселя оттатък Вавилон".

„Вие възприехте“, приехте да носите със себе си „скинията на Молох“, което вероятно е било преносима шатра, посветена на Молох, която съдържала и изображения на това мнимо божество и която, подобно на скинията на истинския Бог, била пренасяна от стан в стан.

„Молох“ бил сирийски и ханаански идол (Ваад-Бел), с който слънцето било обожествявано като източник на живота на земята. Служенето на този идол е имало особено отвратителен характер по времето на царете (4 Цар. 16:3, 2; 2 Пар. 28:3). Идолът е бил меден, с глава на теле, увенчан с царска корона. Ръцете му били разперени, сякаш готови да приемат всекиго. Принасяли му деца в жертва, а във вътрешността на идола бил направен огън, който да погълне жертвата. За да се заглушат виковете на децата, по време на тези отвратителни сцени се вдигал силен писък и шум с помощта на различни инструменти.

„звездата на … Ремфан“, т.е. изобразяването на Сатурн под формата на звезда, в съответствие с външния вид на тази обожествена планета.

В самото Петокнижие на Мойсей не се споменава за служение на евреите на идолите по начина, за който говори пророк Амос. Затова можем да смятаме, че от лицето на Бога пророкът говори тук съобразно древното еврейско предание. Забележително е също така, че в книгата Левит се говори за забраната да се служи на Молох (Лев. 18:21, 20:2), което потвърждава съществуването на служение на това мнимо божество.

Тези пророчески думи са предадени почти дословно по превода на Седемдесетте, но не съвсем според оригиналния текст по отношение на имената на тези божества (вместо Молох  –  в оригинала „твоя цар“, вместо Ремфан  –  Киюн) и в самата структура на речта. В превода на Седемдесетте това място не е преведено буквално, а с пояснение, което обаче не променя самата същност на въпроса.

„ще ви преселя оттатък Вавилон“. В оригинала и в превода на Седемдесетте на Амф, живял преди вавилонския плен, се казва "по-далеч от Дамаск". Стефан заменя Дамаск с Вавилон, несъмнено защото вавилонският плен е бил по-известен на слушателите му от сирийския плен и е представял Божията заплаха от наказание за идолопоклонство по-силно и впечатляващо, без да променя същността.

Деян. 7:44.  Скинията на свидетелството бе сред нашите отци в пустинята, както бе заповядал Оня, Който говори на Моисея да я направи по образец, какъвто бе видял.

След като опровергава обвиненията, че богохулства срещу Мойсей, Стефан преминава към другото обвинение срещу него, а именно, че богохулства „срещу това свято място“, т.е. срещу Йерусалимския храм (Деян. 6:13 – 14), като и в двата случая намира оправдание в пророческото слово  (Деян. 7:42 – 43 и Деян. 7:49 – 50).

Външната връзка на казаното е следната: евреите допуснали да носят със себе си скинията на Молох по времето, когато еврейският народ е имал истинската скиния на свидетелството, построена по образеца, показан от самия Бог на Мойсей на планината. Това утежнява вината им и в същото време намалява силата на обвинението към Стефан, защото тази скиния, както и храмът, който я наследил, имали само временно значение  –  по силата на историческите закони за нейното съществуване.

„скиния на свидетелството“. В гръцкия оригинал: Ἡ σκηνὴ τοῦ μαρτυρίου. Буквално: сянката на свидетелството. С други думи, скинията, в която Бог преди всичко свидетелства за Себе Си, разкрива Себе Си като истински Бог – скинията на Божиите откровения (срв. Числ. 7:89; Изх. 25:8, 22).

„по образец, какъвто бе видял“ (Изх. 25:9, 40; описание на скинията в Изх. 25 – 37). По този начин се подчертава светостта на тази скиния, за разлика от скинията на Молох.

Деян. 7:45.  Нея нашите отци с Иисуса наследиха и внесоха във владенията на ония народи, които Бог бе прогонил от лицето на отците ни. Тъй беше до дните на Давида,

„Нея … наследиха“. На гръцки език: διαδεξάμενοι. Т.е. приеха я като наследство от предишното поколение отци.

„внесоха във владенията на ония народи“ (езически) – подразбира се, след тяхното покоряване и завладяване на Обетованата земя.

„Бог бе прогонил“, а не чрез силата на самия народ. Под „ прогонване“ (срв. Изх. 34:24; Втор. 11:23) се има предвид покоряването на земята, чиито жители са били отчасти избити, отчасти поробени, отчасти преселени в други страни.

„до дните на Давида“. На гръцки език: ἕως τῶν ἡμερῶν Δαυΐδ·. Буквално: „дори до дните на Давид“. Предходните думи „Тъй беше“ не се срещат нито в гръцкия оригинал, нито в славянските текстове, макар по смисъл да не са излишни.

Деян. 7:46.  който намери благоволение пред Бога и поиска да намери жилище на Бога Иаковов.

„намери благоволение пред Бога и поиска да намери“. На гръцки: ὃς εὗρε χάριν ἐνώπιον τοῦ Θεοῦ καὶ ᾐτήσατο εὑρεῖν. Буквално: „намери благодат пред Бога и изпроси да намери“. Това означава, че „Давид се радвал на особеното Божие благоволение, което се проявило особено силно във факта, че по негово желание Бог съизволил да бъде построен храм и определил място за тази цел в Йерусалим“ (Митр. Филарет Московски). Самата молитва, с която Давид моли Бога за разрешение да построи храма, се съдържа в Псалм 130 (Пс. 130:2 – 5). Стефан очевидно има предвид нея, когато нарича храма "жилище на Бога Яковов".

Деян. 7:47.  А Соломон Му построи дом.

Откровението, което Давид получава чрез пророк Натан, отложило изпълнението на неговото намерение до времената на Соломон, когото Бог удостоил да бъде строител на Неговия храм (2 Цар. 7 и сл.).

Деян. 7:48.  Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:

„Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове“. Изразът не означава, че Бог не обитава в сътворени от човека храмове (какъвто е Соломоновият храм), а само, че Той не е ограничен в никакъв храм или храмове и тези храмове не са изключителното място за Неговото обитаване, с което Той да е изключително обвързан чрез Своето присъствие и откровения.

Това се потвърждава и чрез цитирането (почти буквално по превода на Седемдесетте) на съответните думи на пророк Исайя (Ис. 66:1 – 2). Като Създател на небето и земята, Господ няма нужда от делата на човешки ръце за Своя покой и обитаване. С това пророческо изказване Стефан разчупва заблудата на остарелия юдаизъм, сякаш храмът в Йерусалим е необходимото и единствено място за истинско почитане на Бога, и подобно на Спасителя (Йоан 4:21, 23) се опитва да издигне слушателите си до истинското разбиране за почитане на Бога в дух и истина. Това всъщност е краят на защитната част от речта на Стефан.

Деян. 7:49.  "небето е Мой престол, а земята  –  подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?

Тонът внезапно и рязко се променя. Досега спокоен, напълно съобразен с характера на историческото съдържание, той се изведнъж се повишава до тон на страховито и безпощадно изобличение на съвременното юдейство в лицето на представителите му – членове на Синедриона, настоящите съдии на Стефан.

С присъщото на пророк вдъхновение и величие Стефан разкрива и в тях духа на съпротива срещу Бога, присъщ на древното юдейство, само че с тази неизмерима разлика, че сега тази съпротива срещу Бога вече няма и най-малко оправдание и е надминала всяка мяра чрез убийството на самия Месия.

Деян. 7:50.  Нали Моята ръка направи всичко това?"

Деян. 7:51.  Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие.

„Твърдоглавци“. На гръцки език: Σκληροτράχηλοι. Означава изключително непокорни, безчувствени и своенравни хора. Това наименование е присвоено на еврейския народ от много от древните пророци, като се започне от Мойсей.

„необрязани“ – липсата на телесно обрязване приравнявало евреите към езичниците, придавайки им представа за недостатъчна чистота и достойнство пред Бога – упрек, който е бил особено чувствителен за гордостта и суетата на евреите.

„по сърце и уши“. На гръцки език: τῇ καρδίᾳ καὶ τοῖς ὠσίν. Това са двата главни органа на духовното възприятие, вътрешното и външното. Целият израз обозначава хора езичници, груби и недоразвити, неспособни да се издигнат до възприемането и усвояването на всичко свято (срв. Лев. 26:41; Втор. 10:16, 30:6; Йер. 4:4, 6:10, 9:26; Рим. 2 и др.).

„всякога се противите на Светия Дух“  –  обозначение на неизлекуваното упорство и твърдост на юдеите, като се прави двойно обобщение: първо, че противопоставянето на Светия Дух се приписва на целия народ като събирателна личност, въпреки че в него е имало изключения. Господ и апостолите често правят това в своите изобличения, за да подсилят речта си. Второ, противопоставянето на Светия Дух се приписва не само на съвременното поколение, но и на предишните: всякога  –  „каквито бяха бащите ви, такива сте и вие“.

Деян. 7:52.  Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега,  –

Като доказателство за всеобщото и постоянно богопротивене на юдеите Стефан припомня преследването и убийството на пророците, които са възвестили идването на Месията, като си позволява и тук да подсили речта си с едно обобщение, което завършва, заклеймявайки своите съдии със силното и непоносимо клеймо на „Предатели и убийци“ на самия Праведник Месия.

Деян. 7:53.  вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте.

Това и без това силно изобличение Стефан още повече засилва, като напомня за онези богодарувани средства, с ръководството на които те са били подготвени и призовани от Бога да познаят и приемат Месията. Затова те са имали пълното право да се гордеят пред всички останали народи, но са се оказали неспособни да използват тези средства: „Вие, които приехте закона чрез ангелско служение, а не го спазихте!“

„Вие“  –  съвременното на Мойсей поколение и от тях по наследство, а вие  –  техните потомци.

„при служение на Ангелите“. На гръцки език: εἰς διαταγὰς ἀγγέλων. Буквално: „по разпореждане на Ангелите“.

В описанието на Синайското законодателство не се споменават ангели. Очевидно тук става дума за народно или равинско предание, известно отражение на което се забелязва още в превода на Седемдесетте на Втор. 33:2: „отдясно Му бяха Ангели с Него“, вместо буквалния израз в оригинала: „отдясно Му беше огънят на закона.“

Идеята за участието на ангелите в даването на Закона се съдържа и в Псалм 67 (Пс. 67:18), ясно е изразена у Йосиф Флавий (Юдейски древности XV, 5, 3) и накрая е потвърдена от големия авторитет на апостол Павел (Гал. 3:19; Евр. 2:2).

Така завършва отговорът на Стефан към неговите съдии и обвинители. Свети Йоан Златоуст казва: „Като се преструваха, че защитават закона, те казваха: „той говори богохулства против Мойсей“ (Деян. 6:6 :11). А той показва, че те самите изричат хули не само срещу Мойсей, но и срещу Бога, и че от древни времена постъпват така. [Показа], че те самите са нарушили обичаи, които вече не са необходими; че те, обвинявайки и наричайки го противник на Мойсей, сами се противят на Духа, и то не просто, а с извършване на убийство, както и че от древни времена са враждували срещу Бога...“. Така „тук той ги представя като непокорни и на Бога, и на ангелите, и на пророците, и на Духа, и на всички“ (свети Йоан Златоуст).

А блажени Теофилакт пише: „Във всичко това звучи спокойната убеденост на Стефан, че „ако вашите отци са убивали вестителите (на Месията), то не е чудно, че и аз, който проповядвам за Възвестявания, да бъда убит от вас, които твърде много се гордеете с предците си“.

Деян. 7:54.  Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.

Деян. 7:55.  А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога,

„видя славата Божия“. Дееписателят се изразява по този начин, очевидно понеже му е трудно да опише невидимите и неизразими неща, които Стефан е видял. Без съмнение той е видял Бог Отец, от дясната страна на Когото е стоял Иисус в прославена богочовешка плът.

Тъй като Бог Отец няма достъпен за човешкото зрение облик като този на Иисус, който ни е толкова близък, се казва, че той е видял „славата Божия“, която вероятно му се е явила като особена небесна светлина или облак. Стефан веднага изповядва всичко това – и като смел изповедник, и просто като човек, който е бил възхитен от чудното видение и не е могъл да не изрази възторга си.

Деян. 7:56.  и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.

„небесата отворени“. Множественото число показва, че пред духовното око на Стефан се отваря вътрешното небесно светилище, или най-висшето небе (ср. 2 Кор. 12:2).

„Сина Човечески да стои“. Забележително е, че тук Господ Иисус е наречен Син Човешки. Самият Господ толкова обичал да използва това название за Себе Си, но въпреки това апостолите никъде другаде не Го наричат по този начин  –  нито в Евангелията, нито в Деянията, нито в Посланията. Използването на това име от Стефан на това място се обяснява, според тълкувателите, с факта, че в този момент пред духовния му взор е било видение подобно на това на пророк Даниил, който също е видял Сина Човешки (Дан. 7 и сл.).

Човешкият Син се явява на Стефан „стоящ“ отдясно на Бога, докато в думите на Самия Господ (Мат. 26:64) и на апостолите (Марк 16:19; Ефес. 1:20). Той е представен като „седящ“ отдясно на Бога. Свети Григорий Велики обяснява тази особеност по следния начин: „Седнал е този, който заповядва и властва, а стоящ е този, който се бори и помага. Стефан видя стоящия, когото имал за свой помощник" (Беседа 29 за Възнесение Господне). Възможно е чрез това стоене Господ да е изразил готовността Си да приеме душата на Своя верен свидетел (Деян. 7:59).

Деян. 7:57.  Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него

„закрещяха… затулиха“. И едното действие, и другото е заради нежеланието им да слушат уж богохулните думи на Стефан.

Деян. 7:58.  и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел,

„хвърляха камъни върху му“. Римляните отнемат правото на смъртно наказание на еврейския Синедрион (срв. Мат. 27:2; Йоан 18:31; Йосиф Флавий, Юдейски древности XX, 9, 1).

Очевидно този побой, който не е бил официално постановен дори от Синедриона, е бил самоволно дело на избухналия фанатизъм, линчуване от страна на отделни фанатици, които след това са повдигнали кърваво гонение срещу останалите християни. При нескритото съчувствие и съучастие на ожесточения Синедрион, както и при липсата на римски гарнизон, който да обуздае погрома и да възстанови реда, е лесно да се разбере защо това гонение е достигнало такива размери.

Убийците извели предварително мъченика от града,  в жалък опит да се съобразят със закона за богохулниците, за какъвто считали смелия изповедник на Христос (Лев. 24:14 – 16): „Изведи хулителя вън от стана, и всички, които са чули, нека турят ръцете си върху главата му, и цялото общество да го убие с камъни“.

„един момък на име Савел“. Свидетелите на престъплението, което трябвало да бъде извършено чрез убиване с камъни, според закона трябвало първи да хвърлят камъните (Втор. 17:7), а след тях и всички останали. За удобство тук тези свидетели (Деян. 6:11 – 13) свалили горните си широки дрехи, след като ги положили (срв. Деян. 22:20 за сигурност) в краката на Савел, бъдещия велик Павел, който по това време одобрявал убийството на първомъченика и взел дейно участие в последвалия погром над християните.

Деян. 7:59.  и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми!

Деян. 7:60.  И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.

Пребит с камъни, след като изрекъл две трогателни молитви  –  едната за себе си, другата за убийците си, първомъченикът „почина“, както се изразява писателят, който представя смъртта му като успение и покой.