Глава 7. 1-23. За чистото и нечистото. 24-30. Хананейката. 31-37. Изцелението на глухонемия.
Марк 7:1. Събраха се при Него фарисеите и някои от книжниците, дошли от Иерусалим,
Марк 7:2. и като видяха, че някои от учениците Му ядяха хляб с нечисти, сиреч, неумити ръце, укориха ги.
Разговорът с фарисеите и книжниците за спазването на традициите на старейшините, разговорът с народа за фарисеите и разговорът с учениците, който Христос води с тях, са обяснени в Евангелието на Матей (вж. коментарите към Мат. 15:1-20). Евангелист Марк обаче прави някои допълнения към казаното от Матей. По същия начин той прави промени в реда на Христовите изказвания. Не можем да не отбележим и факта, че евангелист Марк поставя въпроса за чистото и нечистото на по-широка основа, отколкото Матей: докато Матей накрая свежда речта до въпроса за яденето с неумити ръце, при евангелист Марк въпросът за миенето на ръцете служи само като илюстрация за изясняване на основния въпрос за чистото и нечистото (вж. Мат. 15:20 и Марк 7:23).
Марк 7:3. Защото фарисеите и всички иудеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите;
Марк 7:4. и като си дойдат от тържището, не ядат, докле се не умият. Има и много друго, което са приели да пазят: измиване чаши, шулци, котли и пейки.
Евангелист Марк, като се съобразява със своите читатели – християни от езичници, разказва подробно за обичая на измиване, който евреите спазват, когато се хранят. На пазара евреинът може да се докосне до нещо осквернено, когато се докосва до различните неща, които се продават там.
Марк 7:5. След това фарисеите и книжниците Го запитват: защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците, а с неумити ръце ядат хляб?
Марк 7:6. Той им отговори и рече: добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерците, както е писано: "тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;
Марк 7:7. ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човечески."
Марк 7:8. Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо, миете шулци, чаши и вършите много други подобни неща.
Заместниците на книжниците от Йерусалим, изпратени в Капернаум, смятали да се произнесат категорично по този въпрос. Техните шпиони, а може би и самите те, сега внимателно наблюдавали, за да могат при първия удобен случай, когато Христос или Неговите ученици нарушат тези наредби, веднага да ги обявят за незаконни и нарушители на закона. И така, забелязвайки, че при един случай учениците не спазват правилата, предписани от отеческото предание, книжниците и фарисеите смело се приближили до Самия Господ и Му казали: "Защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? Защото те не си мият ръцете, когато ядат хляб".
Марк 7:9. И им рече: добре отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето предание.
Марк 7:10. Защото Моисей е казал: "почитай баща си и майка си", и, "който злослови баща или майка, със смърт да се накаже".
Марк 7:11. А вие казвате: ако някой каже на баща или на майка: корбан, сиреч, дар Богу, е онова, с което би се ти ползувал от мене, -
Марк 7:12. такъв вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си,
Марк 7:13. като престъпвате словото Божие чрез преданието си, що сте вие предали, и вършите много подобни неща.
Почитането на родителите се смята за едно от основните положения на Мойсеевия закон, така че то е една от десетте заповеди, и тази заповед е била свещена за всеки израилтянин, неповлиян от равинската софистика. С тази заповед дори е била свързана особена награда. "Детето е длъжно да издържа родителите си, когато те са стари и безпомощни - се казва на едно място в Талмуда, - дори ако трябва да проси милостиня, за да изпълни това задължение". Този директен закон обаче е бил подложен на различни тълкувания от страна на равините. Докато някои от книжниците поставяли задължението за синовен дълг над собствените си облаги, други, напротив, учели, че съществува задължение, което е по-висше от връзката с родителите, и това с времето довело до най-фрапиращи злоупотреби. На тази основа непочтените деца лесно можели да оправдаят пренебрежението си към задължението да подкрепят родителите си. Когато например родителите са изисквали от децата си дължимото уважение и най-вече подкрепа, тогава според фарисейската традиция е било достатъчно да обявят дори само устно, че донесят в храма част от имуществото, която трябва да отиде за издръжка на родителите, за да се смятат за свободни от задължението да ги издържат или да им осигуряват подкрепа, тъй като според закона това, което е посветено на храма или на Бога, не може да се използва за други нужди. Затова било достатъчно да се каже думата "корван", т.е. "принасям на Бога", и цялото имущество се смятало за официално посветено на храма, дори и да не влизало реално в храмовата съкровищница. Това низко лицемерие намерило изобличава Христос.
Марк 7:14. И като повика целия народ, думаше им: слушайте Ме всички и разбирайте:
Жребият най-накрая бил хвърлен. Досега Христос сдържал справедливия Си гняв, желаейки да отвори очите на самите книжници и фарисеи с любящо поучение. Сега вече било ясно, че тези непреклонни хора са безнадеждни. Затова било необходимо да се действа решително. На самите хора, които следвали книжниците и фарисеите, трябвало ясно да се покаже колко достойнство имали религията и морала, които те проповядвали. Истината на Евангелието не можела да намери възприемчивост, докато сърцата на хората били изкривени и помрачени от такива учители. Затова, като оставя книжниците на тяхната все още безсилна злоба, Христос се обръща към хората около Себе Си и им извиква на висок глас: "Слушайте и разбирайте!" И тогава Той започнал да поучава и народа, и учениците Си, че в Небесното Царство чистотата на сърцето е по-важна от чистотата на ръцете, "защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули". Всички тези неща наистина "оскверняват човека"; а яденето с неизмити ръце не осквернява човека". Това правило е само общоприето изискване на ритуала и в никакъв случай няма безусловен морален характер, както го тълкуват фарисеите, тези "слепи водачи на слепите".
Марк 7:15. нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека.
Марк 7:16. Ако някой има уши да слуша, нека слуша!
Марк 7:17. И когато Той се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за притчата.
Марк 7:18. Той им рече: нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни?
Марк 7:19. Защото не в сърцето му то влиза, а в корема, и излиза навън, чрез което се очистя всяка храна.
Mарк 7:20. Още рече: което излиза от човека, то осквернява човека.
Марк 7:21. Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства,
Марк 7:22. кражби, користолюбие (обиди), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство.
Mарк 7:23. Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека.
"и излиза навън, чрез което се очистя всяка храна " (ст. 19). В руския превод тази мисъл остава малко неясна. Затова е по-добре думите "чрез което…" да се разбират като допълнение към думите от стих 18: "Той им рече "… С това евангелистът иска да каже, че Христос е казал това, което се съдържа в стихове 18 и 19: "очиства (καθαρίζων - според най-добрите четения) всяка храна за ядене", т.е. унищожавайки по този начин разликата в достойнството на различните видове храна (срв. Рим. 14:14 и сл.). Пряко, непосредствено, Христос не е казал нито дума срещу Мойсеевия закон, който е бил свещен за израилтяните, но е ясно, че след Неговото Възнесение християните вече не са можели да считат спазването на Мойсеевите наредби за храната като задължителни за тях. Тук евангелист Марк привежда Христовото изказване като основа за един нов, християнски, възглед за значението на храната.
Марк 7:24. И като стана оттам, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и като влезе в една къща, не желаеше никой да Го узнае; ала не можа да се укрие.
За чудото с изцелението на дъщерята на жената на хананейката вж. Матей 15:21-28. Евангелист Марк добавя, че Христос, намирайки се в чисто езическа страна, не е искал да проповядва тук и е останал в дома на един евреин, когото е познавал: идеята, че Христос е искал да се скрие тук от омразата на враговете Си (Еп. Михаил), не е изразена на това място.
Марк 7:25. Защото чу за Него една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, и като дойде, падна пред нозете Му;
Марк 7:26. а тая жена беше езичница, родом сирофиникиянка; и Го молеше да изгони беса из дъщеря й.
Евангелист Марк определя ханаанската жена като гъркиня-езичница, което вероятно се отнася за нейната религия, и в същото време като сироатинянка, което указва на нейната народност.
Марк 7:27. Но Иисус й рече: нека първом да се наситят чедата; защото не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
Марк 7:28. А тя Му отговори и рече: да, Господи, ала и псетата ядат под трапезата трохи от децата
Mарк 7:29. И каза й: за тая дума, иди си: бесът излезе из дъщеря ти.
Марк 7:30. И като отиде у дома си, тя намери, че бесът беше излязъл, и дъщеря й лежеше на постелката.
Чудото с изцелението на дъщерята на хананейката, вж. Мат. 15:21-28.
Марк добавя, че Христос, понеже се намира в чисто езическа страна, не пожелава да проповядва тук и остава в дома на един познат евреин (ст. 24). Идеята, че Христос иска тук да се скрие от омразата на враговете Си (Еп. Михаил), не е изразена на това място. Ханаанската жена е по-точно определена от Марк като гъркиня, което вероятно означава нейната религия, и същевременно като сиро-финикийка, което показва нейната националност (ст. 26). Като добавя: " дъщеря й лежеше на постелката" (ст. 30), евангелистът дава да се разбере, че дъщерята на хананейката е напълно оздравяла и вече не е притеснявана от пристъпите на демонично поведение, по време на които скача от леглото си на пода.
Марк 7:31. Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие.
Само един от евангелистите, Марк, говори за изцелението на немия. Господ напуска Тир и Сидон и пътува вероятно по военния път, който минава през Ливан, Леонт до Кесария Филипова и оттам през Юлиевата Витсаида до Генисаретското море, където спира за известно време на източния му бряг в пределите на Десетоградието.
Марк 7:32. И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на Него ръка.
Докато гергесените - също жители на Десетоградието – молят Христос да се махне от тях (Марк 5:17), жителите на тази област, напротив, сами довеждат при Него заекващия ням и молят Господа да го излекува от болестта му.
Марк 7:33. Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му;
Молителите смятат, че Христос ще излекува болния, като положи ръце върху него. Но в този случай Господ използва друг метод за изцеление. За да насочи вниманието на болния към Себе Си и да възбуди у него вяра в Неговата сила, Той първо го отделя от хората и по този начин го приближава към Себе Си. След това извършва такива действия, които да накарат болния да осъзнае, че Христос в известен смисъл е Лекарят. Така Господ вкарва пръстите Си в ушите на болния, сякаш за да ги разшири; след това плюе на пръстите Си, както понякога са правили лекарите в древността (Тацит, История, IV, 81), и докосва с тях езика на болния, показвайки едновременно намерението Си да излекува пациента.
Марк 7:34. и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата', сиреч, отвори се.
Христос поглежда към небето и въздъхва, с което дава знак на болния, че за неговото изцеление е необходима помощт свише. В същия момент, сякаш получава утвърдителен отговор на мисления Си призив към Своя небесен Отец, Христос веднага заповядва на ухото и езика на болния да действат.
Марк 7:35. И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто.
Заповедта на Христос веднага се изпълнява.
„И заговори чисто“ (ἐλάλει, имперфект). Този израз показва, че ефектът от излекуването не е временен, а постоянен: от този момент нататък болният винаги говори чисто или правилно (ὀρθῶς).
Марк 7:36. И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха.
Господ забранява да се разказва за чудото, което е извършил, за да не Го търсят жителите на града постоянно като чудотворец. Те трябвало да повярват в Него като в Месия и да се замислят за учението Му, а не да Го търсят единствено за помощ в бедите и болестите си.
Марк 7:37. И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите - да говорят.
"Всичко хубаво върши." Хората очевидно гледат на Христос като на такъв Чудотворец, който е в състояние да възстанови изначалното райско блаженство на човека (Бит. 1:31).
