Деяния на апостолите, 4 глава. 1 – 4. Залавянето на Петър и Йоан и последици от речта на Петър. 5 – 12. Разпитът на апостолите пред Синедриона и техният отговор. 13 – 22. Недоумението на Синедриона и освобождаването на апостолите. 23 – 31. Молитвата на апостолите и новото чудотворно знамение. 32 – 37. Вътрешното състояние на първоначалната Църква.
Деян. 4:1. Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите,
„Когато те говореха“, следователно речта на апостолите била „прекъсната“ от свещениците.
„изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата на храма“, οἱ ἱερεῖς καὶ ὁ στρατηγὸς τοῦ ἱεροῦ. Определителните членове на гръцкия оригинал сочат тук към определени свещеници, които през тази седмица са имали чреда в службите в храма (срв. Лука 1:8). Свещениците се намесват тук от раздразнение, че апостолите, без да са законно упълномощени според тях, поучават народа в храма.
„воеводата при храма“, всъщност началникът на стражата, която се състои от левити и се грижи за добрия ред, тишината и реда в храма, особено по време на богослужение. Той също бил свещеник.
Деян. 4:2. които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите;
„садукеите“ взели участие в залавянето на апостолите, тъй като били ядосани от учението им за възкресението на мъртвите, което, както е известно, те не признавали.
Деян. 4:3. и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило.
Макар че като „първа“ мярка против нарушаването на храмовия ред от страна на апостолите е било напълно достатъчно просто да ги отстранят от храма или да им забранят да говорят, в действителност виждаме много повече от това. Свещениците и другите, които дошли с тях, „туриха ръце“ на апостолите и ги „задържаха до сутринта“. Това навежда на мисълта, че дейността и личността на апостолите вече са привлекли тревожното внимание на властите и че последното събитие в храма е било само достатъчен повод за изправянето им пред най-висшия съд.
„беше се свечерило“. Апостолите са отишли на молитва в храма в деветия час (тоест в 3 часа следобед). Между изцелението на хромия и речта на Петър пред народа е могло да мине доста време, докато чудото бъде разгласено и народът се стече. Самата реч на Петър, която може да е била само накратко обобщена от дееписателя, може би е продължила по-дълго. От това става ясно, че залавянето на апостолите е станало в такова време вечерта, когато би било трудно да се събере Синедрионът, и не е имало нужда от такова бързане: достатъчно е било да се направи вече стореното – да се държат под стража до сутринта.
Деян. 4:4. А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.
„броят на мъжете стигна до пет хиляди“ (τῶν ἀνδρῶν), освен, както се вижда, жените и децата. Броят на обърнатите този път надминава дори първия успех в деня на Петдесетница, очевидно защото освен силата на апостолското слово и величието на чудото, самият народ вече е бил по-предразположен да повярва в Христос от поведението на вярващите, които са предизвиквали народните симпатии, както и от необикновените действия на апостолите.
Свети Йоан Златоуст обяснява тези събития така: „Около пет хиляди повярваха“ . .. Какво означава това? Дали са видели апостолите в слава? Нима не видели, напротив, че са вързани? Как са повярвали тогава? Виждаш ли явната Божия сила? Защото тези, които повярваха, следваше да станат по-слаби поради случилото се, но не станаха. Речта на Петър хвърли дълбоко семена и докосна душата им“.
Деян. 4:5. На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници,
От изброяването на събралите се в Йерусалим е видно, че това е било пълното събрание на Синедриона – в същия състав, както при съденето на Иисус Христос.
Деян. 4:6. първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род;
„Йоан, Александър и останалите“ – членове на първосвещеническия род, неизвестни от историята, които очевидно тогава са имали голяма власт в синедриона.
Деян. 4:7. и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това?
Едва ли членовете на Синедриона са знаели „в чие име“ и „с каква сила“ апостолите са извършили чудото, което ги е довело до най-висшия съд. Ако все пак задават такъв въпрос, то е или за да обосноват обвинението си в богохулство чрез мисленето на самите Апостоли, или – според тълкуването на свети Йоан Златоуст – „предполагаха, че Апостолите, страхувайки се от народа, ще се отрекат, и мислеха, че с това ще оправят всичко“.
Деян. 4:8. Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светий, им рече: началници народни и стареи израилски!
„като се изпълни с Дух Светий“ – по особен начин, за защита на правото дело, според обещанието на Христос (Мат. 10:19 – 20 и др.).
Деян. 4:9. ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен,
Условната форма на отговора на апостолите на въпроса на Синедриона е преди всичко деликатно, но и ясно посочване на това, колко несправедливо е апостолите да бъдат съдени заради помощта им към болния човек.
Свети Йоан Златоуст: „Апостолите сякаш казват: „За това, разбира се, трябваше да бъдем увенчани и провъзгласени за благодетели, но вместо това сме осъдени заради благодеянието към човек, който е слаб, не е богат, не е силен и не е равен [на другите].“
Деян. 4:10. то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.
Апостолът посочва несъмнеността на чудото и силата, с която то е извършено. Това е силата и името на Иисус.
Деян. 4:11. Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение;
Деян. 4:12. защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.
За да обясни значението и силата на Иисусовото име, апостолът цитира едно изречение от псалм, което самият Господ веднъж отнася към Себе Си пред юдейските началници (Пс. 117:22; вж. Мат. 21:42).
Според смисъла на това изречение Месията се явява основният крайъгълен камък, който строителите на сградата са пренебрегнали. Разпнатият Христос е именно този Камък, който те, строителите, ръководителите на религиозно-нравствения живот на народа, пренебрегнали при устройването на теократичния живот на народа, но – въпреки всичко – този Камък, по волята на Бога, все пак станал глава и основа на новата сграда на Божието царство на земята.
Смело прилагайки този смисъл към съвременните началници на народа, разпънали Иисус, апостолът завършва речта си с величественото изповядване на Иисус като истинския Месия, чието име – и само това име – съдържа в силата си спасението на целия свят – не само временното (като изцелението на болните), но – което е по-важно – вечното и всеобщото (спасението от греховете с всички техни последствия, включително и от самата смърт).
Деян. 4:13. А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;
„смелостта на Петра и Иоана“, които от положението на обвиняеми са преминали в положението на основателни обвинители пред целия Синедрион, е още по-впечатляваща предвид тяхната необразованост и простота и предизвикала разбираема изненада и смущение. "Възможно е да бъдеш едновременно неграмотен и непрост, както и прост и неграмотен, но тук и двете съвпадали. Затова и се удивили всички, когато Петър и Йоан говорили и ораторствали“ (Теофил).
Деян. 4:14. но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.
Признаването на апостолите за постоянни спътници на Иисус уверява всички, че тези хора наистина продължавали делото на своя Учител, толкова ненавиждан от целия Синедрион, който току-що бил предал Господа на смърт. Очевидно това е служило за неизбежно обричане на апостолите на същата съдба чрез обвинение в религиозна или политическа обида. Но присъствието на самия изцелен човек възпирало Синедриона, който не можел да каже нищо въпреки даденото от апостолите обяснение на чудото.
Как изцеленият човек е дошъл в Синедриона? Вероятно по заповед на самите власти, които се надявали да го принудят да отрече чудотворността на изцелението, както някога са направили, когато Господ изцелил слепородения (Иоан 9). Но както тогава, така и сега, Синедрионът неправилно преценил нещата и само увеличил срама и несправедливостта си.
Деян. 4:15. И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си
Деян. 4:16. и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това;
Деян. 4:17. но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.
Деян. 4:18. И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово.
Решението на Синедриона по делото на апостолите е решение на объркани хора. Самите те казват, че всички живеещи в Йерусалим знаят за очевидното чудо на апостолите, и в същото време заповядват то да не се разгласява сред народа. Мисълта на решението обаче изглежда е насочена по-скоро към характера на обяснението на чудото, отколкото към самото чудо като факт, чието разгласяване било твърде късно и наивно да се забрани.
Синедрионът забранява да се говори именно за „името“ на Иисус, с чиято сила апостолите обясняват извършването на чудото. "Какво безумие! – възкликва по този повод Йоан Златоуст, – знаейки, че Христос е възкръснал и имайки в това доказателство за Неговото Божество, те се надяваха с интригите си да скрият славата на Този, Когото смъртта не задържа. Какво може да се сравни с това безумие? И не се учудвайте, че те отново замислят неизпълнимо дело. Такова е свойството на злобата: тя не гледа на нищо, а се бърка навсякъде...“.
„никак да не говорят“. Да не говорят дори насаме и да не поучават публично.
Деян. 4:19. Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога;
„дали е справедливо пред Бога“. Апостолите вършат своето дело по Божия заповед, за което чудесата са очевиден и достатъчен знак. Тази заповед е още по-обвързваща и властна за тях, защото им заповядва да проповядват не някакви далечни, абстрактни и непроверени истини, а това, което самите те са видели и чули. Да се откажат от правото да говорят за тези неща е „невъзможно“, тъй като това би било равносилно един разумен човек да стане безсловесен.
По този начин се показва също, че заповедта на Синедриона сама по себе си е излязла извън рамките на здравия разум и законите на съвестта и като такава справедливо е заслужила същата участ, на която сега се осмелява да осъди Божествените заповеди.
Деян. 4:20. защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.
Деян. 4:21. А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.
„не намираха как да ги накажат“ (πῶς κολάσονται αὐτούς, διὰ τὸν λαόν). По-точно славянски: „ничтоже обретше, како мучить их“, тоест не намираха как, на какво основание да ги накажат.
„поради народа“ (срв. Мат. 21 и др. под.) – поради страх от хората, заради масовите симпатии и благоразположение към апостолите.
Деян. 4:22. А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.
Деян. 4:23. Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите.
„дойдоха при своите“. По това време техните събратя са били събрани заедно (стих 31), вероятно молейки се за освобождаването на апостолите и за благополучния завършек на делото им.
Деян. 4:24. А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях;
„единодушно… казаха“. Вероятно един от присъстващите, може би Петър, е бил изразител на молитвените чувства на вярващите, които, повтаряйки в себе си думите на неговата молитва, по този начин я превръщат в единодушна молитва на цялата общност (срв. Деян. 1:24).
Молитвата се основава на изречение от втория псалом на Давид (Пс. 2:1 – 2), в който с евангелска яснота е описан въстанието на царете и князете на народите срещу Месията и Онзи, Който Го е изпратил, което се случва по време на съда и разпятието на Иисус. Тъй като апостолите продължавали делото на Месията, сегашното въставане срещу тях също било същото като това „срещу Господа и Неговия Христос“, поради което пораждало молитва за тяхната защита и укрепване.
"Те се позовават на пророчеството, сякаш искайки от Бога да изпълни обещанието си, и в същото време, за да се утешат, че враговете им са замислили всичко напразно. Думите им означават: „Прекрати всичко това и покажи, че замислите им са били напразни.“ (Йоан Златоуст, Теофилакт).
Деян. 4:25. Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: "защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща?
Принадлежността на цитирания псалом към Давид не личи от надписа на самия псалом, но вероятно е посочен тук от апостолите по силата на преданието.
Деян. 4:26. Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник".
Деян. 4:27. Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски,
„Когото си Ти помазал“– ὃν ἔχρισας. Това е последвало при кръщението Му, при слизането на Светия Дух върху Него.
Деян. 4:28. за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане.
„да сторят това“. Враговете на Христос са искали да направят съвсем друго – да убият Иисус като непризнат Месия, но в действителност, без да знаят, са направили това, което ръката на Божието всемогъщество е предопределила да се случи – да изкупи цялото човечество чрез смъртта на Месията и да го възстанови в предишното му достойнство и слава (срв. Йоан Златоуст и Теофилакт).
Деян. 4:29. И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово,
Деян. 4:30. като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса.
„като простираш Ти ръката Си за изцеление“ – ἐν τῷ τὴν χεῖρά σου ἐκτείνειν σε εἰς ἴασιν. В славянския превод: „внегда руку Твою прострети Ти во исцеления“. Това не е просто позоваване на знаците, съпътстващи делото на апостолите, а на необходимостта от успех на това дело, което също било предмет на тяхната молитва. Смисълът на стиховете е: „Дай … с дръзновение да говорят Твоето слово, като в това време Ти ще им помагаш (помагай) от Своя страна с чудесни изцеления и знамения“.
Деян. 4:31. И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.
„потресе се мястото“ – това не е било естествено земетресение, а земетресение вследствие на чудо (защото само „мястото на събранието“ е било разтърсено), което означава, че Бог е чул молитвата им, и същевременно предвещава друго чудотворно събитие – изпълването на вярващите с дръзновената сила на Светия Дух.
Това е било и символ на Божието всемогъщество, което уверява апостолите, че не трябва да се страхуват от заплахите на Синедриона и че Той е достатъчно силен, за да ги защити, като разтърси мястото на молитвеното им събрание (Йоан Златоуст, Теофил). Така, за да окуражи събралите се вярващи, Господ веднага изпълнил молитвата им и дарил това, за което помолили: да говорят с дръзновение и да подкрепят думите си със знамения и чудеса. Ето че те заговорили така и мястото на събранието било „разтърсено“.
Деян. 4:32. А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо.
Деян. 4:33. Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички.
Чудото с изцелението на хромия и голямата нравствена победа на апостолите над Синедриона в първото му въставане срещу новото общество е голямо събитие в ранната християнска църква. Оттогава обществото на християните се умножило почти три пъти в сравнение с вярващите от първия ден на Петдесетница. Ето защо авторът отново намира за необходимо да опише вътрешното състояние на това разраснало се общество (стихове 32 – 37).
Като основна характерна черта на това общество той посочва, че множеството е имало пълно единодушие и братска любов: „едно сърце и една душа“ – съвършено единство в мисълта, в чувствата, във волята, във вярата, в цялата структура на духовния живот.
Наистина, удивително явление в един грешен, самовлюбен свят. Друга характерна черта, която естествено произтича от първата, е пълното общение на имуществото, не по принуда и някакъв задължителен за всички закон, а напълно доброволно, по силата на одушевяващата всички братска любов и нравствено единство.
„никой нищо от имота си не наричаше свое“, макар че имало собственост, но тя се предоставяла братски на всички, които се нуждаели от нея, според нуждите им, и така се постигало общо доволство и пълно отсъствие на нуждаещи се.
„голяма благодат беше върху тях всички“. Това било най-характерното и величествено общество за взаимопомощ в историята на човечеството, нелишено от разумна и сложна организация, със специална обща каса, която, от една страна, непрекъснато се попълвала от приходите от дареното и продаденото имущество в обща полза, а от друга, непрекъснато поддържала пълно отсъствие на бедни и нуждаещи се. И начело на тази така мъдро устроена организация стоели не велики държавнически умове, а обикновени галилейски рибари, апостолите, или по-точно казано – обилно „разливащата се чрез тях нова сила на истински християнското благодатно въодушевление“, силата на вярата и любовта към Спасителя.
„свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа“. Като обяснява голямото въодушевление на вярващите, авторът на Деянията споменава за голямата сила на апостолската проповед „за възкресението на Господа“. Това възкресение е в основата на цялата християнска вяра (1 Кор. 15:14) и затова то е в основата и центъра на цялата апостолска проповед, като, разбира се, представлява не изключителната, а само главната, основната тема на тази проповед.
Деян. 4:34. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото
„които притежаваха земи или къщи“ – ὅσοι γὰρ κτήτορες χωρίων ἢ οἰκιῶν ὑπῆρχον. По-точният смисъл на израза е: не „всички, които“, а „тези, които“. Нито пък „продавайки ги“ означава, че собствениците са „продали всичко“, като не са оставили нищо за себе си. И в двата случая става дума за добра воля и братска любов от страна на всеки и се допускали най-различни степени, в които нямало дори сянка от външна принуда (срв. Деян. 5:4).
Деян. 4:35. и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.
„слагаха пред нозете на апостолите“ – в смисъл, на пълното тяхно разположение и отговорност.
Деян. 4:36. Така, Иосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър,
Като пример за споменатите пожертвования, вероятно като най-поучителен от всички, авторът посочва Йосия, който бил наречен от апостолите Варнава, което означава „син на утехата“. Този Варнава – впоследствие толкова известният спътник на апостол Павел – е бил пророк (Деян. 13:1) и прозвището му вероятно е показвало особената утешителност на вдъхновените му пророчески речи (1 Кор. 14:3). Той е бил и „левит“. (1 Кор. 14:3) Това също е забележително: никога досега не е имало случай едно свещено коляно да се е преклонило пред Христос чрез вяра в Него. Затова пък скоро се появяват споменавания за много свещеници, които са се покорили на Христовата вяра (Деян. 6:7).
„родом от Кипър“ – от остров Кипър, разположен близо до бреговете на Палестина в Средиземно море.
Деян. 4:37. който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.
Свещениците и левитите са можели да имат недвижими имоти, както се вижда и от примера на пророк Йеремия (Йер. 32 и сл.).
