Из писмото на свщмчк Дионисий († 264 г.), епископ Александрийски, за времената на гонения и епидемията на т. нар. Киприанова чума. Болестта, поразила Римската империя през 3 век, остава в историята с името на св. Киприан Картагенски, който описва нейните симптоми. От тази заразна болест в Рим умирали ежедневно около пет хиляди души. Св. Дионисий пише, че в Александрия не са останали жители по-възрастни от четиридесет години. В това сурово време Александрийският епископ описва поведението на християните и тяхното отношение към смъртта: не лекомислено и самоуверено, а подражавайки на Христос – като горчивата чаша, която те изпиват от любов към страдащите ближни.
„... След кратко прекъсване върху нас се стовари тази болест; за тях (езичниците) това беше най-страшното от всички страшни неща, най-жестоката от всички беди и, както казва техният собствен писател, изключително събитие, което никой не можел да очаква. За нас то не беше такова; както и в другите случаи Господ ни изпитваше и каляваше. Болестта не ни заобикаляше, но поразяваше повече езичниците.
Много от нашите братя поради изобилно милосърдие и движени от братолюбие, без да жалят себе си, се подкрепяха взаимно, без да се страхуват посещаваха болните, безотказно им служеха, грижеха се за тях заради Христос, радостно умираха заедно с тях; изпълваха се с чуждото страдание, заразяваха се от ближните и с готовност поемаха върху себе си техните страдания. Мнозина, грижейки се за болните и подкрепяйки другите, сами умираха, приемайки смъртта вместо тях...
Така си отиваха от живота най-добрите от нашите братя: свещеници, дякони, миряни. Обсипваха ги с похвали, защото такава смърт, възможна само поради велико благочестие и силна вяра, се смятала за равна на мъченическата“.
Из: Евсевий Кесарийски, „Църковна история“, кн. 7
