На 11 септември 1944 г. в Стражица партизани заравят жив отец Рафаил в яма за умрели животни.
Отец Рафаил Раев е енорийски свещеник и основател на православно християнско братство в Стражица. Той е председател на училищното настоятелство през 1927 и 1928 г. и с лични средства издава периодичното просветно списание Православен свят. Родолюбивата му християнска дейност предизвиква ненавист сред комунистите, които презрително казват за него, че е противник на всичко прогресивно – на всичко свързано с атеистичните представи за света. Според тях след 9 септември 1944 г. този „народен изедник… е получил заслужената си присъда – смърт!“.
В действителност о. Рафаил е убит по особено жесток начин без произнесена присъда, без да му е повдигнато дори фиктивно обвинение и без да има съдебен процес. Когато на 11 септември 1944 г. той се прибира след вечерната служба от храма към дома си в Стражица, партизаните го спират, отвличат го под заплаха с оръжие и го качват в камионетка заедно с аптекаря Васко Николов и един пътуващ търговец, когото решават да ограбят. Тримата са пребити, завързват ръцете им с бодлива тел зад гърба и са откарани в местността Бреговица в Анин дол до Стражица. Там от камионетката ги изхвърлят в яма, в която са заравяни труповете на умрели болни животни край селото. Когато ги хвърлят в ямата, един от убийците ги наръгва многократно с остро шило в гърбовете, за да не се опитат да избягат, и след това са заровени живи в животинската яма. След тях по този жесток начин на същото място са заровени живи още хора от Стражица, чиято вина, както и на о. Рафаил е, че са от кръга на местната интелигенция.
Чак след много години при изкопни работи в Анин дол булдозери изкопават осемнадесет човешки черепа и кости, които по-късно са заровени на друго място. А за да бъдат оправдани извършените убийства, повече от шест месеца след екзекуцията на жертвите посмъртно са издадени смъртни присъди. С присъда № 2 от 2.3.1945 г. на Горнооряховския състав на Плевенския народен съд о. Рафаил Раев и още двадесет и трима души, които вече не са сред живите, са осъдени на смърт задочно.
Приживе о. Рафаил се изявява като свещеник за пример с голям авторитет. Църквата „Св. Богородица“ в Стражица, в която той служи, е първият храм, построен в този край още по време на османското робство. Той е изграден през 1842 г. от Пею Проданов – дядо на свещеника (храмът е разрушен от земетресението в града през 1986 г., а новият със същото име е осветен през 2007 г.; бел. ред.).
О. Рафаил е ревностен защитник на православието. В писмо до кмета на Стражица той отбелязва факти, актуални и днес: „Враговете на народ и Родина са пуснали срещу нас всички сили на ада – парашути, пропаганда, заговори, родоизмяна, саботаж и пр., за да разединят и смутят народния дух. Жертви на родоотстъпници имаме и в селото ни (днес гр. Стражица) под благоговейната маска на религиозна секта, която цели да разедини народния дух и оттам към разгром на родните стремежи и национални идеали“. Хулят, осмиват църквата, традициите и вярата ни. О. Рафаил се опасява, че Стражица се превръща в център на комунизма в региона и средище на разрушителни идеи. За да даде отпор, той избира датата 3 март – Деня на освобождението на България от османско робство, за да организира ежегодни съборни служби в храма „Св. Василий“ в Стражица, на които присъстват всички свещеници от енорията и протосингелът на Търновската митрополия йером. Стефан. След тържествения молебен свещеникът държи пламенно слово за Освобождението и проповед на тема „Светът без Христа“ – като отговор на растящия комунистически атеизъм.
О. Рафаил подчертава ползата от провеждането на съборните служби и връзката между духовниците и народа: „Тия служби привличат вниманието и заинтересоват дори и индиферентните към църквата. Самият факт да се обхождат енориите от свещениците, в очите на християните ги издига до подвига на апостолите. Те четат в духовните лица стремежа и желанието да излъчат от себе си сили да приобщят вярващите към общите всенародни усилия за народното ни благоденствие. От тези служби свещеникът добива опитност в проповеди, публични сказки и пр. А заедно с това и нужния кураж и смелост, решителност и авторитет на пастир и проповедник. Опознава се и се сближава с останалите обществени фактори в живота, учители, обществени власти и т. н. А това не е без значение и без полза за призванието на народния пастир“.
О. Рафаил Раев е женен, има син – Димитър Раев Недялков, който става кмет на Търново през 1925 г., а по-късно областен управител на Скопие в периода на българското управление там (1941-1944 г.), след което е убит. С решение № 734 от 10.2.1997 г. Върховният съд на Република България признава о. Рафаил Раев и останалите посмъртно осъдени за „невинни да са извършили престъпление по чл. 2 от Наредбата-закон и ги оправдава по въздигнатите обвинения“ с мотива, че няма данни за дейност в разрез със закона. Закъснялото оправдание дава успокоение на близките, че те не са потомци на престъпник, а на мъченик, загинал трагично за християнската вяра.
Иконата е дело на прот. Добромир Димитров
