Тъй траурно-покорни са заспали
църковните ни куполи - уви! -
че стават все по мои катедрали
крайбрежните разплакани върби.Там псалтове до късно чуруликат,
процежда се през клоните лъчът
и в миг огрява - цветен - стъклописът
от камъчета речни край брега.А чистата вода поддържа исо!...
(На Бога само тъй е чист гласът)
И паяци замятат пак сребристи
рибарски мрежи в синята й глъб.Мушици, мравки, бръмбари - и мряни,
подали от речицата око, -
са всеки път най-ревностни миряни
край малкия ни енорийски дом,които, щом водите станат черни
и слънцето си легне в тях за сън,
приканва за поредната вечерня
на капките спасителният звън!...
На 30 май се навършиха две години от кончината на поета Ивайло Иванов (1972-2016 г.) - неговите стихове ненатрапчиво проповядваха красотата на Христовото смирение, любовта към живота, истинското покаяние на душата, търсеща Божието сродство. Бог да го прости и настани в селенията на праведните!
В продължение на няколко години Ивайло Иванов публикуваше своите християнски стихове, както и сатиричните си епиграми в Двери. Можете да ги прочетете тук.
Още за него: Ивайло Иванов е роден през 1972 г. в гр. Троян, завършва Българска филология във Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий”, стажува в „Литературен форум”, пише рецензии за изд. „ПАН – В. Т.”, продава стари книги. През 90-те публикува стихове в печата, сатира, критика и публицистика. Става член на Сдружението на българските писатели и е носител на награди от национални конкурси. Превеждан е на немски, унгарски, литовски, руски.
Автор е на стихосбирките „Хензел и Гретел” (1995 г), „Искри от воденичните ми камъни” (1997 г.), „Очи на дете” (2004 г.), „Филологически поеми” (2005 г.), „Пастирът на мухи” (2007 г.), „Песен за бащите на прехода” (2010 г.), „Брачни песни” (2013 г.), „Светогорски пътеписи” (2013 г.), „Нов сън за щастие” (2015 г.).
