Прав е Светият Синод на БПЦ-БП да взима решения за живота на Църквата. Така пише и в устава. А ако някой попита какво се разбира под Църква, може да се получи разнобой, защото обикновено началството под Църква разбира себе си. А вярващите, че и средният клир, са просто пълнеж, пардон, пълнота. Но това са други работи.
Ръководството е за това – да взима решения, ясно. Но пък в случая с избора в Сливен синодът/ръководството (не Църквата) допусна няколко гафа. Първо, касира един избор, който според наместника на овдовелия Сливенски митрополитски престол бил проведен „по канон и по устав“. И за да им се махне занапред от главата тази неприятност да се занимават с някакви си там избиратели, при това миряни, че някои от тях може да са и жени (ти да видиш!), една странна по състав група от синодни членове взеха, че отмениха текст от устава и решиха митрополитите занапред да си избират себеподобните.
За такова нещо апостолите в първи век просто не са се сетили, иначе и те сигурно са щели да го направят. Знам ли? Ама те пък взели, че питали народа кои ще изберат. Народът избрал двама и сетне чрез жребий (а не чрез мнозинство на група апостоли, разбирай митрополити днес) избрали за апостол единия от двамата (Деяния апостолски, 1 гл.).
Подир тези решения обаче се надигна „безблагодатният“ народ да протестира, та малко се стреснаха ония от мнозинството и замразиха наредбата (не я отмениха, зер – няма да си плюят на сурата, я!).
Но се оказа, че протестът бил без благословение (за разлика от пловдивския с безплатния превоз), та митрополитите малко мрънкаха, ама те и журналистите едни такива нахални и все питат защо и как без мотиви се касира редовен избор, та владиците се задоволиха само да помрънкат в брадите си (които имат бради).
След като се разкайваха и заявиха, че били подведени (нали помните онзи случай: „жената, която Ти ми даде, тя ми даде от дървото и аз ядох“, Битие 3:12), някои владици се отметнаха от предишното си решение. Но за избора в Сливен не отстъпиха!
По медиите започнаха да се твърди, че техният кокорбашия (от турски: главен петел) не можал да преживее, че не са избрали неговия човек за сливенски владика и затова трябвало да се касира повторно изборът и повторно да се проведе, ама този път още по-правилно и по-канонично, и по-уставно. Въобще - повторно!
Сливенци не можаха да повярват на ушите си. Питаха и наместника си: защо го касирахте? Какви са причините? Основателни ли са жалбите срещу избора? Е, колкото вие сте чули отговор, толкова и те чуха.
Затова посърнаха като цвят на сливенска праскова от мартенска слана. А смъртта на Светейшия ни патриарх още повече усили мъката и безнадеждността, стигнаха до отчаяние. Дори един свещеник се реши на нещо отчаяно: да гладува, докато синодът не отмени касирането на канонично и уставно проведения епархийски избор на 18 февруари.
Той стачкува без благословение! Той проявява самочиние (какъв русизъм само!), трябва да спре и да се подчини, и да слуша началството. В Църквата има ред и закон! Така е, има ред и закон за изпълнението/пълнотата/пълнежа на Църквата. А ръководството й не дължи никому обяснение за нищо! Иначе – наказания, епитимии и прочие.
Все си мислех и аз, че ръководството сигурно има право, те тия сливенци от турско време още са си такива непокорни. Войводи! Хаймани! Ама пък като видях днес и кмета им, и председателя на общинския им съвет барабар с всички съветници да протестират и да подкрепят гладуващия отец, съвсем се обърках за това, коя правда е правда и коя правда е кривда.
Ако някой знае, нека каже!
