Публикуваха решението на Св. Синод от днешното му заседание – 12 март 2024 г. – относно приетата на предходното заседание „Синодална наредба за избор на епархийски митрополити“. В публикуваното решение тази „проблемна Наредба“ срамежливо се определя, като „неприложима към този момент“?! Като че ли тя е приложима при действащия Устав, но в някакъв друг момент?
Св. Синод на БПЦ-БП, в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 2, пред. 2 от Закона за вероизповеданията, пропуска с достойнство да признае нормативната и канонична сила на Устава на БПЦ-БП, който е „… устройствен нормативен акт, правна уредба на православното църковно право, който регламентира управлението на църквата, структурата ѝ, правомощията на нейните органи“.
Св. Синод беше длъжен да отмени решението си от 24 февруари 2024 г., с което произволно, противоуставно се опита да създаде нов ред за избиране на епархийски митрополит и противозаконно да лиши от избирателни права епархийските избиратели (чл. 86-88 на УБПЦ), като установи „извънреден синодален режим на управление, който сам по себе си, като противоуставен е неканоничен“.
Отмяната на „Синодалната наредба“, а не „неприложимостта“, е израз за правна невъзможност на Св. Синод да се позовава на чл. 58, ал. 12 от Устава, като приема „синодални наредби“ за устройството и управлението на БПЦ-БП по въпроси, които са уредени в Устава и няма правна празнота, изискваща „спешна намеса“.
И не на последно място, Св. Синод, като определя да бъде „препратена Наредбата за разглеждане в следващия Църковен събор“, очевидно пропуска, че тази „Синодална наредба“ може да бъде разгледана от следващия Църковен събор, САМО И ЕДИНСТВЕНО КАТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА УСТАВА НА БПЦ-БП, по установения от този Устав ред, а не като одобрение или неодобрение на приета от Св. Синод наредба.
С днешното си решение Св. Синод пропусна да ни даде пример, достоен за подражание и вяра, че заедно можем да устоим на морала, реда и закона, че заедно можем да преценим нещата в тяхната сурова действителност и да си подадем ръка за обща благодатна работа за славата на Бога и за неговото Царство на земята!
Изводът е един: свикване и провеждане на редовен Църковен събор, което Св. Синод в нарушение на Устава не прави от шестнадесет години!
