Четвърта неделя от Великия пост е посветена на един велик подвижник, духовна личност и отец на Църква – св. Йоан Синайски, който е по-известен като св. Йоан Лествичник по името на неговата забележителна книга „Лествица“. Изтъкването и почитането на този светец по време на Великия пост е било сметнато за полезно и наложително, защото неговото съчинение е отлично средство за духовно напътствие за всички подвизаващите се в добродетелите вярващи. Но също така неговият образ на подвижник е пример в борбата срещу душегубните ни страсти особено в тези свещени седмици.
Преподобни Йоан е роден в Палестина, според други в съседна Сирия, в около 523 г. Произхождал от заможно, знатно, но и благочестиво семейство. Родителите му се погрижили да му дадат отлично за времето образование. Но те се постарали също да му предадат своята дълбока вяра в Бога и благочестието си. Възпитавал се при добри духовни учители, от които задълбочено изучил християнското богословие.
Той много обичал да изучава Свещеното Писание и писанията на великите отци на нашата Църква. Още на младини се оттеглил в Синайската пустиня, където се подвизавал при известния отшелник и духовен учител Мартирий и станал монах. Йоан живял при светия подвижник в продължение на четири години, учил се на добродетели и усвоявал начините за постигане на лично пречистване, като постигнал огромен духовен напредък. Славата му на опитен подвижник много скоро се разнесла, така че множество монаси и миряни се стичали в неговия скит, за да се съветват с него и да се усъвършенстват духовно. Прославил се и като чудотворец, защото с молитвите си извършил много чудеса.
Преподобни Йоан живял там деветнайсет години, а след това се заселил в манастира Тола. Когато обаче игуменът на известния манастир „Света Екатерина“ се упокоил, монасите поканили преподобни Йоан да им стане игумен. Той приел това като пастирски дълг и няколко години ръководил братството. Затова получи и прозвището Синайски (на гръцки Синаит). Копнежът му обаче по пустинния живот го накарал да напусне манастира и да замине отново в пустинята, където останал до смъртта си. Живял като строг подвижник, молел се и написал своите добре известни книги "Лествица“ (на гръцки „Климакс") и "Слово към пастира". Упокоил се през 606 г. и Църквата почита паметта му на 30 март, деня на неговата кончина, както и подчертано в четвъртата неделя от Великия пост.
Преподобни Йоан бил мъдър човек и преди всичко голям подвижник, който може да се сравнява със свети Антоний Велики, свети Евтимий, свети Сава и пр. Хиляди монаси се събирали около този велик учител на християнското подвижничество, учели се от него на духовна борба. За да могат монасите да имат под ръка неговите мъдри поучения и наставления, той ги записал в споменатите книги.
„Лествицата“, което означава стълба, е първата му и най-важна творба, защото нейното съдържание като въображаема стълба постепенно издига подвизаващия се до върха на добродетелите. Тя съдържа тридесет беседи за съответните добродетели. Започва се с онези добродетели, които се придобиват по-лесно и са предимно от практическо естество. След това се преминава към по-трудните и възвишени добродетели, които имат съзерцателен характер.
Преподобни Йоан се проявява като задълбочен познавач на човешката душа във време, когато науката психология е била непозната дори като понятие. По прекрасен начин той изследва човешката душа и се опитва да проследи нейните греховни наклонности и увлечения, за да я излекува и предпази от душегубното въздействие на греха и злото. Той знае, че в човешката душа има степени на очистване от страстите, а също и степени на придобиване на добродетели. Ето защо по удивителен начин препоръчва средства за пречистването на душата и за придобиването на добродетели, така че всичко да се извършва по най-подходящия начин. Например: започва с добродетелите покаяние, послушание, помнене на смъртта, за да отдели човека от греха. И после продължава към възвишени добродетели като разсъдителност, душевен покой, безстрастие, смирение и т.н.
Придобиването на добродетели е така подредено в свещената му книга, че всяка добродетел предполага предишната и е предпоставка за следващата. По-голямо нравствено съвършенство от това още не е написано.
"Лествицата" е написана с прекрасни думи, на изящен гръцки език и в добър стил, добре подредена. Има яснота на мислите, яркост, изразителност, богатство на изрази, сполучливи сравнения, ярки образи, така че представя своя свещен автор като рядък познавач на гръцкия език и мисъл.
Но и втората му малка книжка „Слово към пастира” е дълбок трактат – наръчник за тези, които са се нагърбили с отговорността да пасат, да обгрижват човешките души.
Прекрасните глави от книгата „Лествицата” са едно от любимите и полезни четива на вярващите в този превъзходен период на поста. Тя принадлежи към т. нар. ниптически текстове и е адресирана както до монаси, така и до миряни, като допълва прекрасното богатство на църковната книжнина. Тези от нас, които изпитват нужда да се борят срещу страстите си, които желаят да пречистят злото в себе си и да имат духовен напредък, е подходящо да се задълбочат в писанията на преподобни Йоан Лествичник. Мъдрите наставления на великия духовен учител ще бъдат ценно ръководство за напредване в придобиването на добродетели, така че да можем да се усъвършенстваме и да посрещнем Възкръсналия Господ, пречистени от нечистотата на греха и тлението на злото.
Превод: И. Ж. Д.
