Фалшиви пророчества и държавна политика в документа „Настояще и бъдеще на Руския свят“
На 27 март Всемирният събор на руския народ, оглавяван от патриарх Кирил (Гундяев), се събра в катедралата „Христос Спасител“ в Москва, за да утвърди програмния си документ „Настоящето и бъдещето на руския свят“. Документът започва с раздел, посветен на руската война в Украйна, последван от раздел за руския свят (Руский мир), а след това дава директиви за различни държавни политики – от демографията до икономиката. Своеобразен манифест, документът съчетава апокалиптична реторика с митология, морални призиви и политически решения. Използвайки евфемизма „специална военна операция“ за пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г., документът представя войната като „нов етап от националното освобождение на руския народ“ и заявява: „От духовно-нравствена гледна точка специалната военна операция е Свещена война, в която Русия и нейният народ, защитавайки единното духовно пространство на Свещената Рус, изпълняват мисията на „Удържащия“, като защитават света от настъплението на глобализма и победата на изпадналия в сатанизъм Запад“. Очевидно е, че бомбардирайки украинските градове, Русия участва в свещена война и предотвратява края на света. При положение че залогът е толкова висок, всяко разрушение, независимо колко ужасяващо е, е оправдано; всяко количество насилие е приемливо в борбата на абсолютното добро (т. е. Русия) срещу сатанинското зло (т. е. Запада).
Към същия апокалиптичен сюжет документът се завръща във втория си раздел, в който се обяснява концепцията за руския свят: „Висшият смисъл и духовната мисия на съществуването на Русия и на създадения от нея руски свят е да бъде универсален „Удържащ“, който защитава света от злото“. Споменаването на „Удържащия“ или „Катехон“ е свързано с образа, споменат във 2 Сол. 2:6-7, който задържа или възпира идването на Антихриста. В руската политическа есхатология от 19 в. мисията на катехона се приписва на руския цар или, в по-широк смисъл, на Светата Рус. Впоследствие тази концепция е възприета от съвременните идеолози на Руския свят, включително от патр. Кирил. В публичните си изказвания той многократно е разгръщал и е развивал същата реторика на свещената война, стигайки дотам да твърди, че смъртта на руски войник в Украйна е „жертва, която измива всички грехове, които човек е извършил“.
Това не са безумни бълнувания на луд: патриархът не е клинично невменяем или действащ под натиск. Той е предоставил теоретична платформа за тази война много преди Путин да започне пълномащабната си инвазия в Украйна. След като войната продължава вече трета година, патриархът не е оттеглил нито едно свое твърдение, колкото и радикално да е то. Напротив, той само е изострил реториката си, като е събрал главните твърдения на идеологията на Руския свят в колективно изготвения манифест на събора. Патриархът превърна Руската православна църква в идеологическа машина на една агресивна държава. Нито един от неговите предшественици, които твърдяха, че са „лоялни“ към милитаристичната съветска държава, не може да се похвали с подобно отличие. Някои от тях, често с неохота, прикриваха репресивните действия на режима срещу вярващите. Но патр. Кирил, съвсем доброволно, предостави политическо богословие за една война, която продължава да унищожава живота и препитанието на милиони хора, някои от които той смята за свое паство (т. е. членовете на Украинската православна църква, Московска патриаршия). От библейска гледна точка изказванията на патриарха се вместват в категорията на лъжливите пророчества.
Директивите на документа „Настоящето и бъдещето на руския свят“ не могат да бъдат отхвърлени като празни заплахи на тайна терористична организация. Всемирният събор на руския народ се радва на широка подкрепа от страна на руската държава, църква и общество. Когато става въпрос за изхода от войната, създателите на документа имат сериозни намерения: „След приключването на специалната военна операция цялата територия на днешна Украйна трябва да бъде включена в зоната на изключително влияние на Русия“.
В речта си пред конгреса на събора патриархът пита кои страни в света се радват на „автентичен държавен суверенитет“ и стига до извода, че по-малко от десет държави, включително Русия, отговарят на изискванията. Той изрази мнение, че останалите страни всъщност не са суверенни държави, а зависят от други властови центрове. Както е обяснено в документа „Настоящето и бъдещето на руския свят“, Русия е „геополитическият център на Евразия“. Освен това „Русия трябва да се върне към тривековната доктрина за триединството на руската нация, според която руската нация се състои от великоруси, малоруси и белоруси, които са клонове (поднароди) на една нация. Понятието „руснак“ включва всички източни славяни, потомци на историческата Рус“. Това „учение“ е чиста митология; псевдорелигиозният му характер се издава от използването на термина „триединство“, чиято употреба е правилна само по отношение на Светата Троица, а не към конюнктурно подбрани източнославянски държави. Тази митология е опасна форма на лъжепророчество, тъй като измества поклонението пред триединия Бог с идолопоклонническо поклонение на „триединството на руската нация“. Като идол на войната и разрушението „триединството“ на руската нация, по замисъла на своя автократичен управник, след това възнамерява да погълне съседните си народи, започвайки с украинците и белорусите. Руската световна идеология е опасна и защото има за цел да обезсмисли международно приетите граници на държавите и в крайна сметка да лиши Украйна от правото ѝ да съществува като суверенна държава.
В останалата част на документа се разглеждат такива социални проблеми като ниската раждаемост в Русия, високия брой аборти, миграцията, образованието на децата, градоустройството и икономическата политика. Основният акцент е поставен върху „традиционните семейни ценности“, за които се твърди, че са подкопани от развращаващото влияние на Запада. Документът идеализира патриархалното минало на Русия и удобно игнорира историческите реалности. Обърнете внимание на факта, че в момента процентът на абортите в Русия (314 аборта на 1000 живородени деца през 2020 г.) е по-висок, отколкото в повечето развити западни държави. Тези по-високи равнища са наследени от съветския период, когато Русия е била изолирана от Запада чрез Желязната завеса. Макар че може да е изкушаващо да обвиним Запада във всички социални проблеми на Русия, подобна позиция е чисто пожелателна.
След това документът предлага да се разреши „демографската катастрофа“ (както се нарича проблемът с намаляването на населението на Русия) чрез „създаване на благоприятни условия за масово репатриране на сънародници в Русия“. Това е завоалирана препратка към прехвърлянето на цивилни граждани от временно окупираните територии на Украйна в Русия. Сред тези цивилни граждани най-уязвимата група са децата на Украйна. Пълномощникът на Путин по правата на децата Мария Лвова-Белова твърди, че 700 000 украински деца са били доведени в Русия след пълномащабната инвазия. Най-малко 19 500 украински деца са били незаконно отвлечени от руските държавни органи и прехвърлени в руски лагери за превъзпитание, сиропиталища и приемни семейства. В лагерите на тези украински деца се промиват мозъците и те се превръщат в руски граждани, което според Женевската конвенция е акт на геноцид. На 17 март 2023 г. Международният наказателен съд в Хага издава заповед за арест на Путин и Лвова-Белова, като посочва конкретно отговорността им за „военното престъпление незаконна депортация на население (деца)“. Ще бъдат ли те някога изправени пред съда?
Лицемерно е да се преструваш, че подкрепяш семейните ценности, докато в същото време насърчаваш агресивната война, която вече превърна милиони в бежанци и отдели стотици хиляди деца от родителите им. Как загрижеността на Всемирния събор на руския народ за достъпните жилища и данъчните облекчения за многодетните семейства може да се съчетае с оправданието на организацията за войната, която продължава да разрушава гражданската инфраструктура и лишава милиони хора от препитание? Заслепените от своята правота идеолози на Руския свят не се смущават от подобни противоречия.
Хората на Запад, които симпатизират на защитата на „традиционните семейни ценности“ от страна на РПЦ, не бива да се подвеждат по самодоволната ѝ реторика. Войната в Украйна не е за „традиционните семейни ценности“; не е сблъсък на цивилизациите; със сигурност не е „свещена война“. Русия не е „Удържащия“ на апокалиптичното зло. Напротив, Путин, Гундяев и руският управляващ елит са извършители на чудовищни военни престъпления – срещу Украйна и срещу собствения си народ, който са въвлекли в тази война.
Известни православни богослови от целия свят, както и украинските религиозни организации вече изразиха позицията си относно тази идеология. Предстоятелите на православните църкви имат пастирския дълг да се противопоставят на богословието на патриарха, което подхранва тази война, и да осъдят по категоричен начин пагубната идеология на Руския свят. Колко още хора трябва да загинат в тази война и в следващите войни, преди йерарсите да нарушат мълчанието си?
* Източник: Public Orthodoxy
