Защо юридическите актове трябва да имат мотиви

По тази причина ще отделя размишленията по каноничните въпроси на автора от тези по приложението на актове (имащи характера на закон за управлението и организацията на църковната институция) и ще се спра само на подхода при оценка на фактите, етапите и тяхната логическа последователност, за да доведат до убедителен и преди всичко верен извод.

Първото, което бих желал да подчертая, е, че работата по правоприлагането изисква от упражняващия я да бъде на съответното ниво, както и да е придобил съответното юридическо образование. Интелектът в голяма част от случаите помага съществено за правилното ориентиране в правилата, но придобитото образование дава гаранция за добър резултат, професионален. Ето защо това не е занаят и работата не може да бъде извършвана занаятчийски, понеже някой ти е поръчал да му направиш нещо.

Практикуващите юристи в началото на своята професионална кариера, преминавайки през процеса на практическо обучение, се срещат с проблема, свързан с пресяването на важните за спора факти, подредбата им в правораздавателния акт и последователността на изложението от въпроса за страните, през твърденията, установените факти, правната уредба, изводите и крайното решение.

Тъй като този проблем е от изключителна важност за качеството на правоприлагането, в далечната 1953 г. с Постановление № 1 от 13.7.1953 г. Върховният съд на НРБ е задал стандарт при решаването на споровете. Макар и изработен по време на тоталитарната власт, той продължава да се прилага като еталон за професионален подход (техника) за изграждане на актовете на съда.

Посоченото Постановление предписва следната структура и съдържание: „3. Всяко решение трябва да бъде мотивирано. Мотивите трябва да бъдат кратки, точни, ясни и убедителни. Мотивите трябва да съдържат: а) най-кратко указание за спора; б) какво приема съдът (или решаващият орган) за установено относно фактическите положения, като посочи след обсъждане и преценката на кои доказателства той идва до тази фактическа обстановка. Когато има разноречиви доказателства, съдът трябва да посочи кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите; в) преценката на установените факти и приложението на закона към тях“.

Нека сега, след като сме изяснили стандартите към разбора и решаването на даден спор (защото две противоречиви твърдения за един и същи факт винаги водят до извод за наличие на спор), да обърнем внимание на публикацията на юриста Тодоров.

1. Манипулация чрез внушения.
2. Публикацията започва с извод, което би могло да се приеме за манипулация. За сравнение ще посоча, че в съдебния процес при разпити на свидетели не е позволено да се задават въпроси, които внушават отговори. В живия живот, както и в правото, изводите следват фактите и правото, както се видя и от цитираното постановление. Дори в наказателния процес, след като съдът постанови своя акт, в разумен срок се излагат мотиви, които подлежат на обсъждане и оспорване от осъдения. Те са задължителен елемент, който показва причинно следствената връзка между доказателства, тезите на страните и решението.
3. Цитирани са текстове от Устава на БПЦ-БП. Цитатите са точни, но идват след извода, което поставя въпроси относно целите на използваната техника.[1]
4. Следвайки логиката на изложението на Тодоров, е редно да се посочи изрично, че както в църковните, така и в нецърковните среди няма съмнение относно ролята на Св. Синод, в т. ч. и като върховен орган на управление, нито някой я оспорва!
5. Цитирани са разпоредбите на чл. 9, чл. 69, ал. 2, но най-интересен е текстът на чл. 89, ал. 2, от Устава на БПЦ-БП, който установява следното правило: „Светият Синод се произнася с мотивирано[2] решение в тридневен срок от получаването на жалбата. Той може да потвърди избора или да го касира. Решението на Светия Синод е окончателно“.
6. За всеки професионалист е ясно какво означава „мотивирано решение“. Това е решение, взето, първо, след задълбочено обсъждането на установените факти и, второ, въз основа на съответните правила. Когато решаващият орган е колективен, в условията на съборност, мотивите са съвкупността от, първо, докладваните жалби, второ, установените факти, трето, изказванията на членовете на колективния орган и, четвърто, взетото въз основа на тях решение. Всички тези факти и обстоятелства задължително трябва да намерят писмено отражение в протокол от заседанието, защото съгласно чл. 69, ал. 1, „За всяко заседание се води протокол, който се вписва в протоколната книга…“. Надлежното оформяне на протокола, още повече когато е свързан с въпроси с изключителен обществен интерес, е гаранция за изпълнение на формалните изисквания на Устава, в това число догматите и каноните на св. Православна църква, и утвърждава нейния авторитет.

По този важен въпрос авторът на публикацията необяснимо (или удобно) мълчи!

7. При проверка относно решението на Св. Синод за касиране на изборите единствената информация, която се открива, е тази:

„Решение на Св. Синод относно проведения епархийски избор за Сливенски митрополит (обновено)

Днес, 24.2.2024 г., събота, Св. Синод в пълен състав под председателството на Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий, съгласно заповед № 91/14.11.2023 г. на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, откри извънредното си заседание.

Св. Синод разгледа Писмо, вх. № 115/23.2.2024 г., на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, Наместник на овдовелия Сливенски епархийски престол, и въз основа на постъпилите в срок жалби, след като внимателно се запозна с тях, реши на основание чл. 89, ал. 2, от УБПЦ – БП да касира проведения епархийски избор на 18 февруари 2024 г. в град Сливен за митрополит на овдовялата Сливенска епархия“.

От правно-техническа гледна точка от съдържанието на решението на Св. Синод не става ясно нито кои са жалбоподателите, нито какво е съдържанието на жалбите, депозирани срещу избора, не е ясно кога са внесени те, възложена ли е проверка на посочените в тях факти (нарушения), установени ли са те, чрез какви средства са установени, от какво естество са и съществени ли са за проведения избор, дадена ли е възможност на архиерея или другите лица, срещу които са насочени, да изразят позиция и да се защитят, т. е. постъпено ли е по евангелски? Защото липсата на информация от подобен характер дава основание на недоброжелателни „християни“ да заключат, че е осигурен удобен повод за вземане на определено решение.

Ето защо предлаганото правно разрешение от автора, мотивите на Св. Синод да бъдат обявени на по-късен етап, по подобие на актовете на наказателните съдилища, е един жалък опит да бъде завоалиран пропускът на Върховното ръководство на БПЦ (виж т. 5). А неговото упорито мълчание подхранва изводите за липса на сериозни мотиви за касиране на избора.

В допълнение и потвърждение на извода за липса на мотиви по начина, по който практиката е установила да бъдат формирани, са размишленията на автора относно: 1. възможността в бъдеще да бъдат установени фактите, твърдени от братята свещеници Евгени и Силвестър Янакиеви, 2. качеството им на свидетели, 3. възможностите за разследване от страна на Св. Синод и т. н. Всички тези размишления идват да покажат всъщност, че не е имало дейност по установяването на фактите и изясняване на твърденията, а е взето решение за касиране на избора въз основа на неясни съображения и за тях свидетелства сам авторът Александър Тодоров!

От публикуваните „жалба“ и „доклад“ в някои православни сайтове (доколкото би могло да се приеме, че точно това са документите, послужили за касиране на избора) става видна липсата на каквото и да е искане за отмяна на избора. Документът, озаглавен „доклад“, въвежда твърдения за събития, развили се през 2020 г. Тези твърдения петнят доброто име на един архиерей и не съдържат и едно обяснение защо докладът се пише сега, по време на избора за митрополит, а не когато твърдените „нарушения“ са станали известни на докладващия. Освен това пак от публикация на свещ. Силвестър Янакиев, в неговата фейсбук-страница, от съдържанието на коментирания съдебен акт на Районен съд – Поморие е видно, че страна по делото е Сливенска митрополия, следователно право да иска възстановяване е имала митрополията, но не и Поморийският манастир чрез своя игумен, който е различно юридическо лице, макар и поделение на БПЦ-БП!

Ползата да свидетелстваш

Следва да се отбележи тревожното поведение на жалбоподателите свещеници Силвестър и Евгени Янакиеви, които още с началото на процедурата по избор на митрополит публично са обвинили Агатополски епископ Йеротей. Няма как да не се постави въпросът за подбудите на двамата жалбоподатели срещу епископа. В една своя публикация от 12 февруари 2024 г. във фейсбук свещ. Силвестър Янакиев формулира обвинение срещу епископа, че последният му попречил за изграждането на 240 стаи (за какви нужди биха могли да бъдат използвани те близо до българското Черноморие?!) в Поморийския манастир.[3] Възниква въпросът за интереса (облагата) на някого от реализацията на този проект. Обяснимо е отрицателното отношение на епископа към подобно начинание, тъй като в Устава на БПЦ-БП е записано ясно, че „Манастир е свещено място с храм и други здания, предназначени за жилища на монаси или монахини, т. е. лица, които с обетите си за целомъдрие, нестяжателност и послушание са се посветили на уединен благочестив живот и упражняване в християнските добродетели, на подвижничество (въздържание, молитва и труд), милосърдие и духовна просвета“ (чл. 161, ал. 1). Като продължение на това разбиране за манастир са уредени редица правомощия на игумена и манастирския събор, сред които:

т. 4. да следят да се пази благоговеен (с дълбока почит към Бога) ред в църквата, да се поддържа благолепието на храма, да се пазят в изправност и чистота свещените предмети и места, църковните старини, библиотеката и всички манастирски помещения;

т. 5. да следят да се пази в светата обител строг манастирски ред, съответстващ на целите на манастира и на монашеския начин на живот;

т. 26. да бдят за точното изпълнение на древните правила на монашеството, църковните правила, манастирския устав и разпорежданията на духовната власт;

т. 27. да се застъпват пред компетентните органи да не се откриват около манастира и на разстояние по-близо от 500 метра търговски и туристически обекти, питейни, увеселителни и развлекателни заведения, както и да не се развиват дейности, които противоречат на православната вяра, църковния живот и традиция.

Освен това свещ. Силвестър Янакиев обвинява еп. Йеротей за загубени от Поморийския манастир имоти още по времето на покойния митр. Йоаникий. Не може да бъде пропуснат въпросът: защо проблемът се поставя сега, а не когато е било времето, веднага след узнаването за това, и защо се твърди в тежест на еп. Йеротей по време на избор за митрополит и след като епископът е вече изпратен от Св. Синод на послушание в друга епархия до извършване на избора, без да има възможност да се защити с налични документи.

Проследяването на тези процеси води до изводи, които не са в полза на достоверността на твърденията на жалбоподателите. Авторът на публикацията Александър Тодоров като практикуващ юрист знае, че заинтересованият свидетел е свидетел под въпрос. И ако този въпрос е достатъчно силен да мотивира свидетеля да си спомня или да твърди определени факти (изкривявайки ги през своя интерес), тогава показанията се игнорират.

Който е безгрешен нека пръв хвърли камък…

Дейността по мотивирането на едно решение (по смисъла, който влага Уставът на БПЦ-БП) е на практика дейност по претеглянето на фактите и формиране на оценка. Промяна в решенията обикновено се налага, когато е налице факт, който е съществувал в действителността и е съществен за решението, но не е бил известен на решаващия орган и поради това не е бил взет предвид (а ако е бил известен и е бил взет предвид, решението е щяло да бъде различно). Поради това недоволството при приемането на едно или друго решение (когато представлява съдебен акт) не е от значение за него и обратното, когато се касае за политически решения, какъвто не е настоящият случай. В контекста на тези и горните разсъждения интерес представляват публичните изявления на част от митрополитите за оттегляне на своето решение.

Любопитно е също да се отбележи, че авторът на публикацията всъщност е дългогодишен адвокат, ангажиран в Сливенска св. митрополия, но този факт се премълчава. Защо? Духовниците обичат да казват, че в този свят нищо не се случва случайно![4]

Бих могъл да продължа с анализа на публикувани в различни сайтове документи, свързани с избора и неговото касиране, но отрицателната оценка по-скоро ще се задълбочи. А и професионалистът не бива да гадае за причините за взето решение, а трябва да търси възможност да се запознае с тях, за да ги претегли и да направи своя извод.

Заключение

Ние, които вземаме отношение по въпроса с провелия се избор за Сливенски митрополит в търсене на истината, без да заклеймяваме някого, сме в Църквата, защото, както казва св. Иоан Златоуст: „Ако си отишъл в Църквата да търсиш свети хора, то ти си се объркал. Ако си дошъл да търсиш Бога, тогава си постъпил правилно“. А Този, Когото търсим, е Бог на правдата и любовта и Той ще я наложи въпреки нашите страсти!

Отговорността на Св. Синод е огромна към вярващите и Бога! На православната традиция не е чужд похватът да се обосновава една или друга позиция, разбиране, гледна точка. Сам Иисус Христос, а след Него и св. Отци са обяснявали подробно отделни аспекти на живота, като по този начин са мотивирали хората да приемат вярата. Ето защо обяснението относно едно или друго решение е в съответствие с хилядолетните православни традиции и ги продължава.

От чисто практична гледна точка построяването на мотивите, така както професионалната практиката е наложила, води от само себе си до верния извод и го налага. Така той е приемлив за разумните хора и изгражда доверие в църковната институция и нейното ръководство. Същевременно лишава недоброжелателите от възможност да злоупотребяват с доверието на хората и ги оставя без аргументи…

В духа на християнската любов и с вяра се надявам добрият Бог да наложи Своята воля за благото на православната християнска общност. 

[1] „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. И тъй, по плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7:15-20).

[2] Препращам към постановките на Постановление № 1 от 13.7.1953 г. на Върховният съд на НРБ, т. 3, относно мотивите.

[3] „2. Същото лято саботира проект за построяването на 240 стаи в Поморийския манастир, където е игумен, само защото аз бях ръководител на проекта. Стаите в Поморийския манастир към момента са по-малко от 20. Цялото ново крило на манастира щеше да остане собственост на манастира. Над 6000 РЗП. Иначе казано, заради отрицателна емоция към някого, той е способен да пренебрегне интереса на Църквата. Да не говорим, че наруши решение на Епархийския съвет, който беше дал зелена светлина на проекта“ – от публикация, направена на 12.2.2024 г. на страницата във ФБ на свещ. Силвестър Янакиев.

[4] „И каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото Синът човешки ще дойде със славата на Своя Отец заедно с ангелите Си и тогава ще въздаде на всеки според делата му“ (Мат. 16:26-27).