Интервю с прот. Алексей Умински за съвременното семейство и запазването на любовта между членовете му. О. Алексей е председател на храм „Живоначална Троица“ в Хохловка, Москва, публицист, писател, телевизионен водещ
- През 80-те години в съветското училище имаше предмет „Етика и психология на семейния живот“. Струва ли си днес да се преподава нещо подобно на учениците?
- Труден въпрос. Времената се променят бързо, променя се етиката на отношенията. Разбира се, във всеки смисъл би бил полезен предмет като „Етика на човешките отношения“ или „Психология на човешките отношения“. Всъщност да се формулира какво е семейството за съвременния човек е доста сложно. Ние, като православни християни, сме привлечени от традиционните формулировки за семейството и се опитваме да настояваме, че семейството е само онова, което разбираме и виждаме, но съвременният свят отиде твърде далеч от понятието за традиционно семейство. Струва ми се, че ако в училищата бъде въведен предмет за семейните отношения, той така или иначе ще се базира преди всичко на логиката на сексуалните отношения, вместо на традиционните отношения. Въпросът е в какво състояние се намира съвременният свят, как той вижда и разбира семейството. Съвременният свят дава сложно определение на такова понятие като семейството. То съвсем не е онова, което е било през 19 в. И не по този начин се е образувало семейството в традиционното общество, когато представата за семейството е била съсловна. Хората, встъпващи в съюз, на практика са живеели в условия, когато не са приемали личностни решения за брака, а въпросът за женитбата и омъжването се е решавал преди всичко чрез родителите на младите хора и съответно самото семейство е ставало сериозна структура, определена от най-традиционната доминанта на обществото. Можем, например, да си спомним, че не толкова отдавна, в средата на миналото столетие, в Западна Европа разводът беше сложна работа. Така държавните закони на Италия не позволяваха толкова лесно да се разведеш, както можеш да направиш това днес. Затова и съществуват филми като „Развод по италиански“. Макар и да знаем, че в Русия преди Революцията е било същото: тогава разводът е бил изключително трудно нещо. За да го получиш е трябвало да преминеш през доста сложни процедури, както и да встъпиш във втори брак също е било съвсем нелеко.
Преди да бъде задаван такъв въпрос следва да изясним: а изпитва ли съвременното общество потребност да се въведе подобен предмет?
- Хубаво е, ако младите хора са раснали в семейства, където съществува пример за добри отношения между родителите, където има любов. А ако семейството е непълно или домът е арена на постоянни конфликти, могат ли някакви книги или филми да помогнат да бъде изградено семейството, да бъде запазено?
- Започваме разговор по този проблем сякаш се намираме в точката, в която всички разбират за какво става дума. Струва ми се, че трябва да се стреснем малко, защото повтаряме мантрата за традиционните ценности. А къде са те, традиционните ценности? За кого те действително се явяват ценности? Ние през цялото време се опитваме да си даваме вид, че онова, което в църковната среда означава нещо – традиционни ценности – е такова и за останалия свят. За кого се отнася това? За хората, бракосъчетаващи се вътре в Църквата, за руското общество или за още някого? Всички хора са различни. Отдавна вече никой не се учи как да живее от филми и от книги. Подобна систематичност на обучението в живота е възможна само в традиционното или в тоталитарното общество. В такъв случай цялата структура на образованието, обучението, системата от ценности е изложена като държавна линия за възпитанието на новия човек, както беше в Съветския съюз, когато имаше някаква обществена ценност, приета от всички. Ако зададем такъв въпрос вътре в църковния живот, има на какво да се опрем, защото църковното общество притежава своя аксиология, има неща, които ценим, като Св. Писание, Св. Предание, изхождайки от които, можем да говорим за семейството. За какво семейство да говорим днес в рамките на съвременното общество, когато в страната ни има такова количество разводи? Броят на разпадналите се семейства е по-голям от броя на браковете. За какви филми, книги? „Сватбата на Балзаминов“?
- С какви въпроси относно създаването на семейство най-често идват при Вас младите хора от енорията?
- Младите хора, които искат да създадат семейство, рядко са загрижени за съвети. Очевидно е, че каквито и отговори и съвети да им бъдат давани, техният живот ще се изгражда по различен начин. Бракът през 21, през 20 и през 19 в. са напълно различни неща. Различна е била подготовката за брака, осъществяването, реализацията… Бракът по-рано и днес – това са неща, несъпоставими едно с друго. Най-сериозното и важното, което се случва днес, е, че младите хора поемат отговорността за брака върху самите себе си. Дори когато се женеха в моето време, през 20 в., гаранти за брака ставаха включително и родителите. Беше прието, че младите отначало се запознават, след това се представят на родителите, възрастните оглеждат невестата, жениха; случваше се така, че в избора на младите хора по някакъв начин, макар и периферно (в края на 20 в. в най-малка степен, но все пак го имаше), участваха родителите. Неслучайно по време на венчанието се произнася: „Спомени, Господи Боже наш, и отхранилите ги родители, защото родителските молитви закрепяват основите на домовете“.
През 19 в. пък и преди това браковете са били договаряни от родителите. Нека си спомним: юношите и девойките е можело да не се познават много добре преди брака, подбирали са ги родителите, младите хора не са отговаряли за избора почти никога. Ако бракът се е осъществявал, то хората са се срещали в средата, в която са родени и израснали. Трудно е да си представим, че потомък на княжеско семейство ще се ожени за селянка. „Бедната Лиза“ на Карамзин е нещо неосъществимо. Очевидно е, че аристократите са се женели за аристократки, представителите на духовенството – за представители на духовенството, търговците са намирали спътници и спътнички в живота в своята среда и т. н. Хората не са излизали извън съсловието си, защото бракът е бил социално явление. Той е бил гарантирано здрав и устойчив не защото всички са знаели как да живеят добре в него, как да постъпват правилно, как да възпитават правилно децата си, а защото не са имали личен избор в степента, в която той съществува днес. И ценността на брака се е гарантирала не само от родствените съсловни връзки, а и от самите закони в държавата. В онова време не е имало и аборти, просто защото са били забранени, не е имало разводи, защото също са били забранени. Не е имало нищо такова, каквото се случва в съвременния свят надясно и наляво. Днес бракът е отговорност на младите хора, които не притежават жизнен опит, нямат материална осигуреност, нямат собствено жилище, често нямат и надеждна работа. Имат само чувства, които са готови да подарят, да предадат един другиму и слабо ги притеснява мнението на останалите по този повод. Затова днес всеки път, когато младите искат да сключат брак, десет пъти ще помислят дали трябва да правят това. Те ще се страхуват, че техният съюз ще бъде нетраен, нещастен, ще се опасяват, че ще стигнат до развод (ако се родят деца, кой ще ги отглежда), затова не се женят, а встъпват в интимни отношения, за да проверят чувствата си, да видят как ще бъде по-нататък.
Младежите не идват с подобни въпроси при свещеника преди момента, в който пожелаят да сключат брак. Ако те са преминали през някакъв сериозен опит в отношенията си, например вече три години живеят заедно и не са се скарали сериозно, не се е случило нищо лошо, то сега могат и да се оженят. На тях не им е нужен съвет или отговори на въпроси.
- Какви грешки водят до разрив в отношенията?
- Грешки биват допускани в течение на живота, и разводи, разногласия се срещат при хората, дори не при тези, които току-що са се оженили. В последно време наблюдавам разводи сред хора, пребиваващи в брак повече от десет години, познаващи се добре един другиго, живеещи в стабилни условия, когато изглежда, че нямат материални проблеми. И изведнъж се оказва, че в браковете, където има тийнейджъри, т. е. най-болезнената и трепетна възраст, се случва най-ужасното – разводи. Когато се разделят относително млади двойки – несъзрели и още не много добре познаващи се един другиго, които са встъпили в брак и след две години са се разделили – това е грешка, всеки може да сгреши. Лошо е, ужасно е, но в края на краищата не е най-страшното. Но аз просто виждам, вероятно не само аз, а и голям брой свещеници ще потвърдят, че се разпадат венчани бракове, бракове на свещеници след дълго, продължително съжителство! Това е катастрофа, беда, когато хората се оказват неспособни да обичат, когато чувствата им се оказват изчерпани, когато настъпва страшна умора един от друг, дотолкова сериозна умора, че съпрузите не могат да се намират в едно помещение, когато им е тежко заедно и са неприятни един за друг. Това е абсолютно ужасно, това е главният въпрос, който днес стои пред всички нас. И пред Църквата включително: какво се случва с нашите семейства, какво се случва вътре в брака, какво днес наричаме семейство и какво влагаме в понятието „високо предназначение на семейството като малка църква“.
Тук въпросът е в това, че у нас, оказва се, към днешен ден отсъстват т. нар. „социални спойки“, които са пазели семейството в миналите векове. У нас отсъства педагогика на любовта. Ние просто се оказваме неспособни да обичаме, защото бракът – това е единственото християнско поле, където човекът непрестанно търпи проверка за любов. Във всяко друго място можем да извършваме отделни дела на любовта, да откликваме от време на време на отделни пориви с това веднага да проявим милосърдие, да проявим смирение или понякога да проявим жертвеност, т. е. това са отделни постъпки в нашия християнски живот, за които ние, християните, много ценим себе си. А брак е когато трябва да те обичат постоянно. И сутринта, и през деня, и вечерта. Да те обичат когато си уморен и когато си отпочинал, когато си сит и когато си гладен, когато имаш проблеми и когато ги нямаш, когато в семейството изпитваш тежки преживявания и, обратното – когато всичко е леко… Сиреч винаги трябва да си в състояние да обичаш. И изведнъж се оказва, че човек просто не е способен да обича. Не умее да обича жена си или жената да обича мъжа си, не умее истински да обича децата си, които са постоянно около него, това е пространството на неговия живот. Тук се получава тази беда, тази криза на християнството като такова, криза на църковността, защото ако наричаме насериозно семейството „малка църква“, то именно в него се проверява доколко си способен да бъдеш истински християнин всеки ден, доколко си готов да живееш по Евангелието. Ако не си способен на това вътре в семейството, как ще бъдеш способен на това някъде другаде?
- Какво бихте посъветвали семейните двойки, за да съхранят семейството, да укрепят отношенията си?
- Невъзможно е да се даде някаква твърда математическа формулировка, в живота на човека няма готови рецепти, съвети. Всеки обаче трябва да се учи да обича, семейството е такава област на взаимно смирение, на проникване един в друг. Още е важно в християнското семейство как хората разбират своето отношение към Христос, доколко общата религиозност на християнските семейства се явява за всички правило за безусловно изпълнение или как изграждаме собствения си живот. Нали някаква външна религиозност също може да бъде стимул за запазване на семейството, но при това тя може да бъде празна и мъртва; може да има някакви външни принципи, за които хората се държат. Често това външното създава илюзия за устойчивост и съхраняемост и мнозина така и преживяват живота си в подобно русло. Сякаш изглежда, че семейството е здраво и стабилно, но по своята същност това са добре изпълнени ролеви функции на хора, заели се да изпълняват тази роля – да живеят в някакво задължение и отговорност. Там може да няма точно любов, а любовта е живо нещо, не е възможно да я подчиниш на правила, но можеш да я живееш и цениш. Ако някой от двамата се оказва неспособен да я цени или за някого тази потребност е неочевидна, семейството ще рухне. Семейството – това е голям риск, както и човешкият живот изобщо. Да научи хората да обичат може само Христос, а не някакви външни съвети, които могат да бъдат дадени на човека чрез интервю.
- Как да се осъществи това на практика, отчитайки, че се рушат и семейства, в които съпрузите са въцърковени?
- Трябва да искаш да обичаш, а не да се ползваш от любовта.
- Често дреболиите разрушават отношенията. Например, спорът кой да мие съдовете и кой да шофира. Правилно ли е домашната работа да бъде делена на мъжка и женска?
- Може би е нужно да се разделя, а може би и не. Аз например не умея да готвя. Разбира се, ако съм сам, мога да си изпържа яйца или да си сваря кнедли. Но някакво вкусно и изящно ястие може да направи само моята съпруга, защото тя има талант за това, и ѝ харесва. Същото е отношението ми към някои битови неща. Мога да ходя с неизгладени ризи, не ме вълнува дали ризата е изгладена, или не. Облякъл съм подрасника върху ризата, и тя не се вижда. А за съпругата ми това е важно и поради тази причина тя винаги ги глади. Познавам други семейства, където мъжете готвят великолепно и дори не допускат своите жени до печката, когато идват гости.
Това е въпрос даже не на някакви договорености, а на вътрешен порив, въпрос кой на какво е повече способен. Хората винаги се допълват един другиго, един без друг не осъществяват себе си докрай. В семейството хората взаимно си дават възможност чрез тази пълнота да станат по-съвършени. Господ ни е създал несъвършени, за да можем чрез любовта да се допълваме взаимно, а семейството е идеално съ-творчество в това хората да се съзидават един друг, всеки да допълва другия. Ето какво, според мен, представлява християнското семейство.
- Семейството е тил за детето, а какво да правим, ако възрастните не могат да живеят в мир, постоянно са в конфликт: винаги ли е правилно да се запази семейството заради децата, или съществуват случаи, когато е по-добре да се разведат?
- Всяко семейство е отделна работа, всяко има свои кризи, причини за разногласията, с други думи – своя история на болестта. И всеки случай трябва да бъде изясняван, става дума за конкретни хора. Неправилно и безотговорно е да казваме: „Да, задължително трябва да се запазва семейството, каквото и да струва това“, или „Не, по-добре е да се разведат“. Такива решения не бива да се вземат спонтанно, не е възможно да се намери една рецепта или отговор за всички случаи.
- А ако вече няма любов, и децата виждат фалш?
- Мнозинството от браковете се разпадат не заради сериозни причини (прелюбодеяние, алкохолизъм), а заради битови проблеми. Понякога просто затова, че на хората им е скучно един с друг. Защото те или изначално не са били близки, или не са успели да запазят любовта. Развеждащите се често успокояват себе си: „Никой не е виновен, просто несъвместимост на характерите, не си подхождаме един на друг“. Когато обаче изчезва любовта, хората са отговорни за това. Нали тя не умира от само себе си. Просто не я пазят, а любовта трябва да се поддържа. Като огнище, в което слагат дърва, за да не угасне.
* Интервюто е за за сайта „Азбука на вярата“ (www.azbyka.ru)
Разговаря: Александра Грипас
Превод: Радостина Ангелова
