Започва от днес Рождественският пост. Много християни ще се постараят и ще го спазят целия, като се въздържат от блажни храни, т. е. храни от животински произход. Прави се изключение за така наречените „морски дарове“ и охлюви, макар и те да са „животинки“. А за рибата вижданията са различни: да се яде само на Въведение Богородично и на Никулден или и всяка събота и неделя, или всеки ден на този пост без сряда и петък и без първата седмица и без последните дни от Игнажден до Бъдни вечер. Разбира се, болните хора, бременните жени, кърмачките и малките деца могат да ползват много облекчен режим, който не би застрашил допълнително здравето и живота им. Свещениците знаят какво да препоръчат в такива случаи, а ние, „миряните“, т. е. християните без свещен сан, винаги трябва да сме във връзка със свещеник и да се съветваме, когато не ни е ясно.
Въздържането от блажни храни, разбира се, не е всичко в поста, дори не е най-важното. Защото народът ни го е казал много умно и ясно: „Той (или тя) месо не яде, но жив човек може да изяде!“. Когато постим дори най-строго, но не проявяваме справедливост, когато нямаме любов към околните, когато не живеем в мир с тях или пък – не дай, Боже! – сами подбуждаме и участваме в свади или насилие, когато осъждаме, завиждаме, мразим, злословим, клеветим, когато не спазваме Божиите заповеди, няма никаква полза от поста ни. Нека се постараем първо да живеем като християни в мир и любов с хората около нас, а тогава да се грижим какво да ядем или да не ядем.
Друга препоръка по време на поста е да не показваме, че постим. Това изрично го препоръчва Господ Иисус Христос: „Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве“ (Мат. 6:16-18). Не бива да се стремим към суетната награда, т. е. похвалата от хората за това, че постим. Ние нея можем да я получим, но тя не е крила, които ни издигат нагоре, а е тежък камък на шията ни, който ни завлича на дъното. Същото казваСпасителят и за молитвата: да не е показна и формална, а скрита и искрена. Защото Бог вижда „в скришно“, но въздава „наяве“, когато дойде онзи решителен ден и час.
Да не забравяме и да не занемаряваме и молитвата си за другите. Но не само за роднините и близките ни, а и за всички останали хора, включително и за невярващите. Нека се молим за хората, които почти със сигурност не се молят за нас. Нека го правим! Защото наградата ни ще дойде не от тях, а от Онзи, Който вижда „в скришно“ и въздава „наяве“.
Нека се молим и за свещениците и епископите на Църквата. Независимо от сана и високото им положение, те също имат голяма нужда от молитвите ни. Особено да се молим за нашия Светейши патриарх, който има изпитание със здравето си. Да се молим за нашия митрополит или епископ, за свещеника си, за хората, които прислужват в храма, за всекиго, за когото, като се замислим, никога не сме и помисляли да се помолим! Такава една равносметка „наум“ е много отрезвяваща и много полезна за нашата собствена душа.
Тази сутрин една християнка ми препрати тази икона с отпечатан върху нея текст. Преведох текста, а тя се постарала да се отпечата на български. Споделям го с вас, защото сигурно ще ни помогне, като гледаме иконата на Христовото Рождество, да се замислим и над благодатните възможности, които ни предлага Рождественският пост. Нека не ги пропускаме!
Честита Четиридесетница! Честит духовен подвиг!
Честита Четиридесетница – 15 ноември до 24 декември.
Благословен път към Рождество Христово!
Четиридесет дена любов
Четиридесет дена търпение
Четиридесет дена прошка
Четиридесет дена молитва
Четиридесет дена пост
Четиридесет дена грижа за душата ни.
Амин.
