За читателите на „Двери“ публикуваме доклада на комисията, определена от Св. Синод да проучи обстоятелствата около откриването на гроба на св. патриарх Евтимий в Бачковския манастир през ноември 1905 г. Докладът е публикуван в декемврийския бр. 50 на „Църковен вестник“, 1905 г.
Членове на комисията: протосингел на Св. Синод архим. Неофит (по-късно Видински митрополит), йерод. Григорий, учител в Софийска духовна семинария, проф. Васил Н. Златарски
До Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Константина, председателстващ на Св. Синод
Ваше Високопреосвещенство, съгласно предписанието ви от 10-ти този месец, с което ни натоварихте да посетим направените разкопки в Светата Бачковска обител и да оценим намереното в тях, чест имаме да ви доложим за всичко що видяхме чухме и намерихме, а също да ви изкажем нашето скромно заключение. Изложението ни е написано в реда на нашите действия.
I. След пристигането ни в манастира на 11-ти този месец първият въпрос, отправен към Негово Високопреподобие отец Паисий, игумена на Светата Бачковска обител беше: Що му е дало повод и изобщо какво го е подбудило да почне разкопки тъкмо на онова място, където излязоха двата гроба? Голямото усърдие, с което новоназначеният игумен отец Паисий се заловил да уреди монастиря, а също и големият интерес, който той показал при запазването и изучаването старините и забележителностите на манастира, го накарали да се обърне със запитвания към по-старите братя не знаят ли те някои предания за историята на манастира. Между другите и монахът отец Методий, манастирският клисар, който е в манастира от седем години, разказал му какво той чувал от една 90-годишна бабичка от Станимака, която му казвала, че в фиридката над това място едно време е горяло постоянно кандило и че по това място не трябва да се ходи, защото тук бил погребан светият човек. Този разказ бил достатъчен за отец игумена, за да възбудят в него интерес да провери неговата истина. Любопитството било толкова силно, че отец игуменът не дочакал да иска разрешение от Светия Синод и решил на свой риск да почне разкопките на посоченото място.
II. При такива обстоятелства отец Паисий почнал да разкопава още на 20 ноември тази година в арктиката на голямата Манастирска църква пред западните ѝ врата или под най-старата малка църквица „Свети Архангел Михаил“ и то тъкмо под олтара на последната, и при това под фиридката, образувана от ъгъла на сводната стена и първото стъпало на стълбата, която води на запад от артиката към стълбата на малката църквица, и една квадратна плоча със страна около 0,3 м, закрепена в сводовата стена и в стената на първото стъпало на височина около 0.35 до 0.40 м. – фиридка, в която според преданието е горяло някога неугасимо кандило. На една височина около 0.85 м се открили две плочи от местния песчаник (около 0.35 – 0.60 и 0.30 – 0.70 м), добре замазани по краищата с хоросан. Работникът разкъртил плочите в присъствието на отец игумена и някои от братята, и щом ги повдигнали, пред тях се отворила средата на един гроб, дългите стени на който са иззидани с тухли и хоросан. В средата на тоя гроб се намерили на един куп сложени: 1. Архиерейска мантия, която била до толкова изгнила, че щом я подигнали, материята се обърнала в прах, обаче някои части са доста запазили. 2. голям архиерейски омофор, горният плат на който така също се запазил заедно с долния – подплатата, а също и четирите големи кръста, които са се запазили доста ясно; Запазени са така също много добре двата реда сърма по краищата на омофора и пришитите към тях ресни; 3. два архиерейски епитрахила (двойни), краищата на които заедно с пискюлчетата са запазени много добре, и много късове от горната част; 4. И най-сетне в тоя куп се показали остатки от обувки, и то ходилата им, на които се ясно видят следи от носенето им, а именно на мястото на палеца на дясното ходило има протрита дупка, а на лявото петата е изтрита; намериха се също така части от горната част (лицето) на обувките. По тия остатки се види, че обувките са имали форма на калеври или чехли.
Като разбрал какви са тия одежди, отец игуменът, без да подозира по-нататък нещо или да прави каквото и да било предположение, събрал всичко в една бохча и я занесъл на хранение в манастирската съкровищница. Друго нещо в тоя гроб не намерили.
III. Между това, пристигналият от Светия синод бюджет на манастира, както и други манастирски залиси, отвлекли вниманието на отец игумена от почнатото дело, и той вече мислил, след като уреди всички бързи работи, да зарине отново разкопания гроб и същевременно да съобщи на Светия Синод за намерените неща. Така стояла работата до 8-ми този месец. На 9-ти същия месец дошли в манастира лесничеят Заеков и кметът на село Бачково, за да видят намерените неща. Когато отишли на гроба, за да го разгледат заедно с отца игумена и някои от братята, изказани били предположения да не би под одеждите да се намира самият гроб на тогова, комуто принадлежат те. Затова отец игумен се разпоредил да копнат в дъното на гроба, след което почнали да излизат кръгли камъни наредени плътно един до други, що им показало, че те са били нарочно така наредени, т. е. да образуват покрито дъното на гроба. Под тия камъни почнала вече да излиза здрава желта земя и работникът Добри захванал да убеждава, че няма нужда повече да се копае. В същото време той посочвал, че се свършват и дългите тухлени стени на гроба, под които така също се намирали камъни и върху които са били съзидани самите стени. По настояването на отец игумена работникът изкъртил един от тия камъни и зад него се показало нещо бяло; а работникът, за да покаже, че се свършва вече зидът, ударил по-силно с казмата в дупката на извадения камък, и нещо тупнало от вътрешна страна в празно пространство, тъй като изкънтяло. Отворила се една малка дупка. Тогава отец Методий взел една свещ, спуснал се в гроба и почнал да разкъртва дупката и да гледа в нея. Отначало му се представило през дупката, че всичкото пространство навътре, па дори и под самата голяма църква, е празно; обаче като се взрял по-внимателно, почнал да различава отделни предмети и извикал: „има кости от умрял човек“ и че се виждало нещо като тояжка. Тогава той проверял ръката си в дупката, напипал тая тояжка и я извадил. Но то не било тояжка, а свит на руло оловен лист с изтеглен един край и покрит с белезникава маса. Без да гледат и да се питат много, отец игуменът, който веднага след това събрал на мястото всички братя и слуги, що били в манастира, решил веднага и в тяхно присъствие да разтвори свитъка, що и било извършено. От вътрешна страна листът бил покрит с една лъскава черно-сива повърхност; забелязвало се при това, че има нещо написано и че буквите били изпъкнали малко, но какви са били тия букви, не могли отначало да ги различат, още повече, че на места листът бил изяден от ръжда. Тогава отец игуменът се подсетил да полее оловния лист със спирт и оцет и да го трият с вълнен парцал, за да направят буквите ясни. След тая операция наистина почнали да се явяват черни букви по четко, тъй като спиртът и оцетът изяли външната лъскава покривка на оловения лист. Прочели най-напред „Св Мощи“, после „Евтимиу“. Както отец игуменът, така и всички присъстващи по-стари братя веднага си спомнили за преданието, че някога Патриарх Евтимий е живял в Бачковския манастир и почнали да трият към края на листа, за да търся датата, обаче, показали се думите „блъгаро патриар“. Последните думи изгладили у присъстващите всяко съмнение, че надписът се отнася до последния български патриарх Евтимий Търновски, що и се потвърдило, след като очистили всичките букви. Няма да описваме самия лист и надписа на него, защото тук го представяме на Ваше Високопреосъщенство в оригинал. Ще забележим само, че много голяма грешка е направил отец игуменът, където след това оставил оловния лист в 90° спирт, както и сам той съзнава, защото спиртът можеше да изяде не само лъскавината на буквите, но и да заличи самите букви безследно. Но и след такава една капитална грешка съдено било буквите пак да се запазят съдържанието на надписа е следното: ,,Св[етие] мощи Евтимиу преос[в]е[щ]енномоу арх[иепископу] в[еликаго] гр[ада] Трън[ова] и блъгаро[м] патриар[ху]“.
IV. Откриването на оловения лист и прочитането съдържанието на надписа били достатъчно доказателство както за отца игумена, така и за всички братя и слуги, които тук присъствали, че тук редом с отворения гроб се намира друг, в който намерили оловната плоча и който ще е гробът на патриарха Евтимия, и всички единогласно решили да открият този гроб. И наистина на една дълбочина около 1 м от повърхността на артиката, следователно около 0.15 м по-дълбоко от първия гроб, се появила каменна плоча с размер около 0.60 на 0.70 м също така замазана с хоросан по краищата. Обаче преди да открият плочата надсамата нея били изкопани от лява страна на куп турени едрите кости на човешки скелет. Очистили след това плочата от пръста и почнали да разкъртват хоросана, за да я отместят. Когато подигнали плочата веднага се открил също така гроб, от който се разнесла благоуханна миризма такава каквато издава светото миро. Това било първият признак за всички присъстващи, че те действително съгласно съдържанието на надписа върху оловения лист, са открили мощите на свети Евтимия Търновски. Плочата така също както и на първия гроб, открила сама средата на тоя гроб, в който видели гръдния кош на човешки скелет. Почнали да разгледат костите, от които благоуханието се разнасяло все по-силно и по-силно. Главата на скелета не видели. Намерили само долната челюст, която така също вадили, но я поставили пак на мястото. След това отново турили плочата на тоя гроб, както и на другия, и я затрупали с други камъни, А отец игумен веднага подал известната Вам телеграма. Любопитството обаче с това не се изчерпало. Със съгласието на игумена отец Методий и работникът разкопали друг гроб в същата артика на един метър от страна към север и малко по към запад в самите стъпала на западната стълба; тоя гроб, който нямал никакви работени стени, намерили също така скелет човешки, по-плитко (на равна дълбочина с плочата на втория гроб), от който излизало много тежка миризма, както твърдят разкопвачите. В същия ден, 9 декември, бил съставен акт от отца игумена за всичко, каквото е намерено и забелязано, който акт подписан от всички, които са присъствали на мястото, ви прилагаме при настоящето.
След това се прекратили разкопките. Обаче слухът за откриването се пръснал в Станимака заедно с телеграмата. На 10-ти този месец дошъл околийският началник със секретаря си, за когото така също открили гроба, съставили акт и той го изпратил на окръжния управител в Пловдив. В същия ден дошли и няколко граждани българи от Станимака.
V. След като изслушахме отца игумена, а така също и някои от братята за всичко горе изложено, ние пожелахме да видим най-напред както оловения лист, така и одеждите, които отец игумен донесе от съкровищницата. Но понеже с нашето идване се бяха събрали и много любопитни, то ние оставихме да ги разгледаме, а отидохме заедно с отца игумена на самите гробове и в присъствието на всички братя отворихме ги отново. Ние също така веднага усетихме същото силно благоухание, за което ни разказа отец игумен, и всички наоколо придошли граждани и военни се питаха: „Какво означава това благоухание?“. При първото наше откриване ние намерихме следното:
а). Гробът в, който били намерени одеждите, бе празен също така, както ни го описа отец игумен, с разкопано дъно и с дупката на северната стена или надясно от скелета. Един от нас се спусна в гроба, за да разгледа и се убеди във всичко, а главно да констатира самата дупка. Той наистина намери, че е имало кръгли камъни, с които е било постлано дъното на гроба, и че такива има и под стените му, които са изидани от тухли, но отвътре не измазани. След това той премина към другия
б). Гроб, в който се намират костите. Скелетът бе размърдан в средата: гръдният кош, гръбнакът и ръчните кости, също и рамената. Макар отец Методий, както и другите да твърдят, че костите били разместени още при откриането, но това не ни се иска да вярваме, защото, очевидно, те са били разместени, едно, когато о. Методий е бъркнал с ръка да вади оловения лист, и друго, когато са ги разгледвали; констатирахме също така, че липсват много кости от гръбната, от долната му част, а може би и от ребрата и ръцете. На мястото на главата спусналият се забеляза, и то отдалеч, един куп от срутен череп, без обаче да бута нещо, защото тая част, т. е. откъм главата от скелета, е още закрита с плоча. Може да се предполага оттука, че черепът е разбит при изваждането на оловения свитък, който е лежал не от дясна страна на скелета, а от лявата, защото о. Методий наврял цялата си ръка, за да го хване. Долната част на скелета от таза надолу остава небутната, защото и тя е затулена с друга плоча. Тазът както и ножните кости са покрити с един чер прах, който е нищо друго, освен изгнилите черни дрехи, в които е бил облечен покойният патриарх; също се намериха и остатки от черни ширитчета. Какво има при краката, ние не разгледахме, па и невъзможно бе да се види отдалеч, защото бе тъмно. Не се разпоредихме да се открие и тая част от гроба, защото с удовлетворението на това любопитство рискували бихме да се размърда и тая, слава Богу, небутната част от скелета, па дори и да изчезнат някои кости.
в). Самият гроб в сравнение с първия е от друга направа. Двете дълги стени са облечени с големи черно-сиви плочи почти на цялата дължина, дебели около 0.05 м. от местния песчаник. Лесно можеше да се различи, че и малката горна при главата стена е така също облечена с подобна плоча, но същото не може да се каже и за другата при краката, защото в тъмнината трудно бе да се различи. Как е могла тази дебела плоча на гроба да се пробие от един само удар на работника се обяснява ето как: дясната дълга стенна плоча (гледана от запад към изток) не е била цяла, а липсвал ѝ долният ъгъл (както е тука показано) към главата, така че този ъгъл не се е допирал непосредствено до плочата, която била поставена на тясната страна на гроба при главата, а бил запълнен с тухла замазана с хоросан. Работникът, когато е вадил камъкът под стената (лявата) на първия гроб, попаднал случайно тъкмо на това замазано парче тухла и като ударил с казмата, избил го навътре, а падането му собствено произвело кънтене. Дъното на гроба е постлано с тухли.
VI. Тъй като към времето, когато разгледвахме гробовете, се бе събрал много народ, то ние решихме да не правим измерванията си в тоя ден, а оставихме за следния, що и направихме сутринта рано на 12-ти този месец, когато отново отворихме гробовете и от втория се разнесе същото благоухание както и в първия ден.
Размерите на двата гроба са такива:
- Гробът с одеждите има дължина 2.20 м., широчина при главата 0.60 м., в средата 0.50 м., а при краката 0.40 м.; дълбочината в средата е 0.55 м.
- Гробът със скелета има дължина 2 м., широчина при главата 0.60 м., в средата на 0.50 м., а при краката 0.40 м.; дълбочина в средата е 0.52 м.
Разликата в дължината на двата гроба обясняваме с туй, че двете по-малки стени при главата и при краката на първия гроб не са иззидани както дългите, но се усеща право земята при опитване с тояга.
3. Двата гроба в горната си част при главата се допират и към краката се отделят на едно разстояние от около 0.20 м., т. е. между тухлите на първия гроб и плочата на втория има един пласт от земя. Това обстоятелство, а още и туй, че гробът със скелета е малко (около 0.15 м) по-ниско, ни кара да предполагаме, че двата гроба не са копани едновременно, иначе те щяха да бъдат еднакво дълбоки. Въз основа на размера на втория гроб, в който лежат костите, може да се предположи, че ръстът на покойния патриарх е достигал до 1.70-1.75 м.
В същия ден, 12 декември, ние разгледахме остатките от одеждите и отделихме всеки предмет отделно. Тогава също решихме да вземем със себе си както остатките от одеждите и обувките, така и оловения лист, за да ги представим на Ваше Високопреосвещенство като веществено доказателство на всичко гореизложено.
VII. Най-сетне, позволете ни Ваше Високопросвещенство, да изкажем тук и нашето скромно заключение и мнение по отделни въпроси.
От всичко, което ние чухме, видяхме и усетихме лично, в нас не остава ни най-малко съмнение, че откритият гроб с костите не е никой друг, освен гробът на приснопаметния многозаслужил на Църквата и народа ни, на многострадалния и самоотвержен църковен пастир и български патриарх Евтимий, архиепископ Търновски. А намерените в съседния гроб архиерейски одежди са негови и то на следните доказателства и съображения.
1. Най-силно и необоримо доказателство, разбира се, е оловеният свитък лист с надписа на него, който ние четем така: „Св[етие] мощи Евтимиу преос[в]е[щ]енномоу арх[иепископу] в[еликаго] гр[ада] Трън[ова] и блъгаро[м] патриар[ху]“
Що се отнася до буквите, които са отстрана написани, то те несъмнено означават хронологични данни, които могат за сега двояко да се изтълкуват:
а). А=1000; ако се съедини с Y, което е над А във втория ред от името Евдимиу и се смята за стотици Y=400, то ще получим 1400; а след като добавим и Д=4, ще получим 1404 г. Следните две букви ИД могат да се смятат за съкращение на думата индиктион, тогава а, считаме за „първи“, т. е. индиктион първи; обаче първи индиктион отговаря не на 1404 г., а на 1396 и 1411 г. В тоя случай ще трябва да признаем, че има грешка в годината на индиктиона, макар че възможно е да се приемат и последните две години, тъй като Търново бе превзето от турците в 1393 г., а патриарх Евтимий е бил изпратен на заточение в 1394 г. Последната буква П=80 може би означава възрастта на патриарха. Впрочем, може да се обяснят букватие ИДАП така: 8. ден април.
б). Ако считаме, че първото А, като стоещо на мястото на стотиците, самият писач на надписа е счел за 400, а пък И за просто „и“ съединително, както се среща в некои паметници от XV век, тогава АДИД пак ще прочетем 1404 г. а=първи, а също а, съединено с п, последната буква, =ап, т. е. април, ще получим „1 април“, т. е. денят, когато е умрял патриархът. Такова едно послужване с една и същата буква А (за цифрата 1 и за началната буква на месеца април) е твърде възможно, защото липсата на място в оловения лист е принудило писача да прибегне към такива комбинации.
От тия тълкувания нам ни се показва последното за по-вероятно и правдоподобно. Както и да е било, и в двата случая годината излиза една и съща – 1404 г. В дадения случай за нас са повече важни единиците Д; а тъй като в надписа не са означени никакви десетици, то стотиците могат да бъдат само 4, понеже знаем, кога патриархът е бил изпратен на заточение.
2. Преданието, което и днес се разказва между българското население в Станимака и околните села, какво в Бачковския манастир дълго време се пазили патерицата и короната (митрата) на патриарха Евтимия и че те били изпратени в Цариградската патриаршия след освобождението, ни ясно посочва на една реминисценция, че тук е живял последният български патриарх, след като бил изпратен на заточение. Впрочем, това предание е съществувало и между гръцките монаси. Още в 1883 г. покойният руски професор Качановски бе посетил Бачковския манастир и в статията си „Новыя данныя для изученiя литературной деятельности болгарского тырновскаго патрiарха Евθимiя“ (в Христ. Чтение 1888, ч. I, 472) съобщава, че „по предание на тракийските монаси, патриарх Евтимий някое време живял в Бачковския манастир, който е близо до град Станимака“. Същото потвърждава и живущият днес архимандрит Калиник – грък, който преди отнемането на монастиря бил послушник, а после и монах дълги години. Между другото той разказал на днешния о. игумен Паисия, че той сам видял и патерицата, и короната и че на патерицата имало букви E.П.Т. – Евтимий Патриарх Търновски; тия две принадлежности Евтимиеви се пазили дълго в монастиря, обаче, поради някакъв си конфликт между гръцкия игумен Макария с гръцкия митрополит Пловдивски, който искал да се меси в работите на манастиря, последният наклеветил игумена пред патриарха. Тогава по заповед от патриаршията пловдивският митрополит трябвало да дойде в манастира и да изгони Макария. Последният, за да не даде патерицата и короната да попаднат в ръцете на митрополита, понеже били много ценни по своите украшения, турил ги в едно кухо дърво, което стърчало в монастирския двор при днешното джинжджифилово дърво. По-сетне те били извадени отново и преди преминаването на манастиря в български ръце, били изпратени в Цариград, а сега, според разказа на един стар български учител в Станимака, г. Тошо, се намирали в Атина.
3. Най-сетне разказът за светия владика, комуто гърците дълго време са палили кандило, което признава и споменатият архимандрит Калиник, според думите на когото кандилато престанало да гори около 1870 г., т. е. след като патриаршията произнесе анатема над българите и се породи известната схизма между цариградската и българската църква, а също и правото посочване на мястото от населението ни ясно показват, че тук е бил гробът на български владика, иначе гръцките монаси не биха престанали да палят кандилото на гроба и след обявлението на схизмата, а тоя бългаски владика не е могъл да бъде друг освен патриарх Евтимий, както това показват приведените по-горе два пункта.
4. Що се отнася до архиерейските одежди, които са намерени в съседния гроб, то вече самата близост ни показва, че те принадлежат на тогова, който е бил погребан във втория гроб, т. е. на патриарха Евтимия. Освен това присъствието на двата епитрахила посочва, че това са одежди на патриарх, тъй като да се носят два епитрахила е право само на патриарсите и е техен отличителен знак. Да смятаме, че те са одежди на някой гръцки или друг владика, нямаме никакво основание, а още по-малко да ги смятаме за одежди на някой гръцки или друг патриарх, иначе би съществувало предание за това; освен това всеки друг владика или патриарх бил би погребан в своето владишко одеяние и нямало защо да турят одеждите му в отделен гроб.
Но тук се пораждат два въпроса: 1. защо в надписа, който несъмнено е турен при погребението на патриарха, е казано: „св. Мощи Евтимиу и проч.“, когато знаем, че светиите обикновено са се обявявали за такива дълго след смъртта им, и 2. защо патриарх Евтимий не е бил погребан в архиерейски одежди, както са е погребвали и погребват владиците?
Отговор и на двата тия въпроса ни дава известното Похвално слово на патриарха Евтимия, съставено от неговия роднина и ученик, Григория Цамблак, което е за сега и едничкият извор за житието на патриарх Евтимия. Още от самото заглавие: „Григория, архиепископа Росийскаго, похвално иже во святых отца нашето Евтимия, патриарха Тръновскаго“ се види, че когато е било писано „словото“ Евтимий се е почитал за светия. Но вън от това, Григорий Цамблак ни представя своя учител като такъв, в когото е действувала благодатта на Светия Дух, който още приживе се е почитал от своето паство за свят човек. Това се изтъква особено през последните години от живота му, след известното чудо, което се случило на търновските стени, когато патриархът трябвало да претърпи смъртната присъда, а също и в чудесата, които то правил на мястото на заточението си. Няма съмнение, че ако Евтимий през живота се е почитал от паството си за светия, то естествено се явява, че когато е умрял, тия, които са били свидетели на неговия свят живот и направените от него чудеса, са признали и тялото му за св. мощи; а пък като си спомним за ония усилни както за народа, така и за църквата ни години, в които умрял патриархът, то ясно ще ни стане, защо окръжаващите го счели за свой свещен дълг с означаване на надписа „св. мощи“ да предадат на потомството, че покойният патриарх още при живота си е бил и се е почитал за свят човек, още повече, че те в ония времена не са могли и да помислят за канонизиране на св. Евтимия. Оттук, ако патриарх Евтимий се е почитал за светия, то няма съмнение, че той е живял тъй, както повечето свети мъже. Григорий Цамблак пише: „Когато пристигна на мястото, където го водеха, и пустинолюбивата му душа видя пустинята и разгледа мястото, което беше тъкмо по неговата воля, просълзи се, защото сърцето му се стопли от прозрителното действие на Духа, и рече: „Ето покоя, дето ще прекарам малкото още дни на земния си живот и ще благодаря на Бога, моя наставник, докато Ме освободи от телесните ми вериги“. А понататък Григорий Цамблак пише: „Освен това те му носеха много злато и го молеха да го приеме за нуждите на своята обител, а той ги учеше да го раздават със своите ръце на бедните и по такъв начин им строеше стълба към небето. И когато един от тях го запита – „Та кой, владико, е по-беден от тебе и кой повече се нуждае от милостиня от тебе, който си сломен от такава старост и болест и от толкова мъчения от неверниците?“ – той, като погледна кротко – защото свободната душа никога не може да гледа гневно – тихо отговори с усмивка на уста: „Моето богатство, чадо, е скрито тук – и показа Евангелието – и ще бъде открито, когато този, Който ни го е предал, започне да ни иска сметка какво сме припечелили с него. Но то не е само мое, а на всички, които обичат Господа“.
Тия думи на Цамблак ни ясно показват, с какво желание патриархът отивал на заточение и какъв живот той е живял в мястото на заточението си. Лишен от патриаршията си и откъснат от паството си, Евтимий се отрекъл от своя сан и от света и решил да се посвети само на служение Богу, доказателство на което служат още първите букви на всеки един ред от надписа на оловената плоча, които съставят акростих, който се чете СΥРОТА той навярна ще да е приел схима и е живял като схимник строг подвижнически живот. Това най-ясно ни показва и начинът на самото му погребение: той е бил погребан не в златни архиерейски одежди и не седнал както се погребвали и погребват архиереите, а като схимник, легнал, бос и в една само черна риза, следите от която се видят в черния прах по костите и черните ширитчета, за които по-горе споменахме. Ако окръжаващите го и близките му в дадения случай изпълнили правилата на погребението на схимниците, а може би, по неговото лично желание, то те в същото време не пропуснали да изпълнят и друго едно правило, именно да положат в съседния гроб ония архирейски одежди, които патриархът е взел със себе си след заминаването си от Търново и с които той би трябвало да бъде погребан като архиерей.
5. Най-сетне считаме за нужно да изкажем и следното съображение за изкопаните накуп едри кости на човешки скелет, отляво над гробната плоча на втория гроб: тия кости са били на покойник, който е бил погребан в гроба, гдето са намерени одеждите или пък в гроба, гдето е бил погребан патриархът, а по-рано е била вече погребана някоя видна манастирска личност, та за това костите са били извадени и положени редом и над гроба на патриарха.
В заключение считаме за свой дълг да повторим още веднъж, че намерените в откритите гробове в артиката на голямата църква на св. Бачковска обител кости и патриаршески одежди са костите и одеждите на последния български патриарх Евтимия, пред които ние благоговейно и най-почтително се покланяме.
Като се препоръчваме на Вашите свети молитви, целуваме архипастирската Ви десница и оставаме на Ваше Високопреосвещенство покорни духовни чада:
Следват подписи: Архимандрит Неофит, Йеродякон Григорий, проф. В. Н. Златарски
София, 14 декември 1905 г.
