Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

19055701 1021057Елеонора Караиванска работи повече от двадесет и пет години в областта на християнското изкуство – иконопис и храмова стенопис. Завършва средното си образование в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ – гр. София, а след това и Художествената академия „Николай Павлович“, където се дипломира като магистър по стенопис в класа на проф. Тома Върбанов. Непосредствено след завършването си участва в екипа на професора си по изписване на два храма. Самостоятелната ѝ изява в храмовото пространство започва с изписването на храм „Преображение Господне“ в кв. „Лозенец“ в София през 2009 г., където работи с екип от колеги – Вера Върбанова, Ясен Иванчев, Петър Николов и Галин Паскалев. Ръководи проекта по изписване на  храм „Св. вмчк Мина“ в с. Каленовци, общ. Годеч, и параклиса „Св. Йоан Рилски“ към Минно-геоложкия университет в София. Работи в областта на иконописта от студентските си години. Изписала е олтарните икони в храмовете „Преображение Господне“ и „Св. Георги Победоносец“ в София. Нейни икони могат да се видят в храм „Св. Богородица – Живоприемен източник“ в кв. „Подуяне“, в академичния параклис „Св. Климент Охридски“ в Богословския факултет на СУ и много други храмови и обществени пространства, в частни колекции у нас и в чужбина. Член е на СБХ – секция „Монументални изкуства“. От 2016 г. води курс по иконопис към Софийска духовна семинария „Св. Йоан Рилски“.

 „Художникът закача акъла си на стената“

Дечко Узунов 

В академията, в специалност „Стенопис“, имахме двугодишно обучение по иконография, където изучавахме основите на иконографията, иконописта и стенните техники. Преподаваше ни един от изявените майстори в храмовата стенопис тогава – Асен Гицов, който наистина гореше в тази материя и този негов заряд успя да ме докосне. Изключително силно ме провокира технологията на иконата с нейната прецизност, древните рецепти за грундиране, лакови покрития и изобщо цялата патинирана мистика, с която това непознато за мен изкуство ме очарова. Занимавах се с голямо въодушевление, макар в същото време да имах оскъдни знания и възможности и никаква богословска подготовка. По-късно установих за себе си, че именно чрез иконописта Бог ме намери и въведе постепенно в християнството. След няколко години механична работа осъзнах, че ако ще се занимавам сериозно с иконопис, е необходимо да се задълбоча не само в технологията, но и в съдържанието.

Успоредно с това, участията ми в екипа на проф. Върбанов по изписване на два храма отвориха за мен ново пространство на вдъхновение и опитност. Съприкосновението с него на работната площадка беше за мен като втора магистратура по стенопис и композиция. Невероятен професионалист и художник! По-късно в самостоятелните си работи съм се допитвала до неговото мнение и препоръки. Много научих от него и съм благодарна! Може би благодарение на този опит творческите ми предизвикателства постепенно се прехвърлиха в по-голяма степен в сферата на храмовата стенопис.

Храмовото пространство

410252233 697714902507054 2077127429739326428 nСакралното пространство на православния храм възниква и се оформя за нуждите на литургичния живот на християнска църква. В архитектурния обем на храма постепенно намират място познатите ни днес елементи, свързани с църковните изкуства. Иконите, орнаментираните мраморни или дърворезбовани иконостаси, стенописите, красиво изработената църковна утвар, мебелировка – всичко това е осмислено и организирано от традициите на богослужебната практика. Заедно с молитвените последования, песнопения и аромат на тамян, те въздействат върху молитвеното състояние на човека.

Целият този визуален и сетивен ансамбъл на храма има за цел да помогне на богомолеца да предвкуси красотата на Царството Божие, да усили вглъбяването му в молитвата, да помогне на този фрагментиран съвременен човек поне в храма да притихне, да се събере в себе си, да улови спотаеното съвършенство на божествената творческа мощ и да стане неин вътрешен свидетел и домакин.

Задачата на зографа е да се включи по убедителен начин в пресъздаването на тази атмосфера.

Основни етапи в работа на зографа

409188071 697715169173694 2209654785976938587 nСъграждането на храм е многогодишно, отговорно и изключително сложно дело, свързано с организацията на широк спектър от дейности. Да твориш в пространство с утвърдени традиции и насложени визуални модели, освен че е голямо предизвикателство, е много отговорно и трудоемко дело.

Зададената вече архитектура е изходната точка, която ще диктува до голяма степен цялостното иконографско, композиционно и цветово решение в нея. Архитектурните обеми, разчленения, конструктивни елементи в пространството и навлизащата обилна или оскъдна светлина създават индивидуален облик на всеки храм, затова търсенето на естетически и смислов синтез трябва да е в съответствие с уникалността на дадената архитектура.

Какво да бъде подчертано или неглижирано, как евангелските послания да бъдат най-истинно предадени съобразно конкретната архитектура, зависи от идеята, художествените умения и опита на зографа да се съобразява и вписва в архитектурното пространство.

От ключова важност за доброто взаимодействие на стенописите със зрителя са подходящият мащаб, пропорции, композиционно решение на пространството, както и въздействието на цветната хармония. Хармоничното композиционно решение, предвиждането на всички възможни зрителни ъгли, изборът на колорит, който емоционално да подсили въздействието на стенописта, се решават в етапа на проектиране.

Преди да се настаниш трайно върху стените с „възможностите си“ и да сътвориш едно ново, но същевременно „познато“ за вярващия човек психо-физиологическото пространство, е необходима дълга предварителна подготовка.

Именно затова проектирането е първият и най-важен етап. На ниво проект се решават много художествени задачи, свързани с изписването на специфичното пространство на православния храм. Особено в църковната стенопис, която е изложена в обществено място, художественият проект е гаранция за оптимален резултат. Той е необходим както за екипа, който ще работи заедно по изписването, така и за инвеститора на проекта. Успоредно с това художникът се грижи за проектирането на скелето, за подходящото състояние на стените и куп технически детайли преди същинската работа. Това обикновено е дългосрочна работа, обвързана с екип от колеги, и всеки детайл трябва да бъде добре премислен.

Използването на тапети в храмовете

Именно поради тези многобройни и сложни изисквания, които поставя пространството пред зографа, използването на тапети не може да отговори по никакъв начин на тях. Сами по себе си те не носят художествената стойност, която изисква храмовата благоукраса. Наистина съвременните технологии позволяват бързи решения, но дали те са най-доброто за дома на Бога? Нима достойният критерий е всичко да става бързо и евтино? Нужно ли е пространството на храма да бъде решено или по-скоро съсипано по такъв бутафорен начин? Как се възприема тази „тапетна мода“ от богомолците и какво възпитава в тях? Не е ли по-уместно и дори по-красиво храмът да остане с бели стени?

Историята не се гради върху тапети, традицията – също. За това свидетелстват запазените и до днес знакови църкви и катедрали в християнския свят. За да видим някои от тях, прекосяваме половината земно кълбо. Дали някой би положил същото усилие, за да види една набързо облепена тапетна бутафория? Надали. Истината е, че тапетното храмово проектиране никога не може да бъде стилистически единно издържано. Колажираните, с различни резолюция, пропорции, контраст и цветност фигури блуждаят чужди и несъвместими както една с друга, така и с цялото пространство на храмовия интериор. Подобни „копи-пейст“ решения обезличават храма и деформират автентичните възприятия.

Може би от социалистическото ни минало е останал все още духът на „Петилетката“ – да изработим нещо бързо и евтино, да имитираме дейност и най-вече да прахосаме ценни ресурси на храма. Този все по-разпространяващ се некомпетентен подход поставя колеги в неловко положение и е в противоречие с добрия резултат. Налагането на нереалистични срокове и нисък бюджет винаги води до компромиси с качеството. В крайна сметка губеща е Църквата, чиято мисия е да проповядва и възпитава и чрез църковното изкуство.

Качества и подготовка на зографа

410212630 697714299173781 1920522027727429268 nХудожествената подготовка и умения са основни изразни средства на всеки художник. Доброто им владеене би позволило на иконописеца да може свободно да борави в случая с материята на християнското църковно изкуство, да анализира, да вниква и синтезира добрите образци и иконографски особености. Тях той трябва да познава и съответно да ги изразява по подходящ начин в съвременните пространства на храма. Тази интерпретация обаче неизбежно носи условността на определена личност и зависи от нейната визуална култура, талант и духовни качества. Високите образци, останали като знакови примери в църковното изкуство, говорят недвусмислено именно за такива обдарени хора. И точно по тази причина те оказват толкова силно естетическо влияние върху своите последователи столетия след тях. Така са се оформяли цели ателиета и школи.

Разбира се, търсенето на стилистичен език и посока в областта на църковното изкуство е дълъг индивидуален стремеж без гарантиран резултат за всеки, който е тръгнал в тази посока.

От друга страна, копирането, без то да е осмислено и преживяно, води до безсъдържателно подражателство. Внушението на формата се ражда отвътре навън и само тогава въздейства безусловно. И все пак работата на художника живее чрез възприятията на зрителите, затова тя е пряко отражение на професионалната му подготовка, а също и на неговото духовно състояние. Въплъщението на тази сложна и динамична съвкупност от качества възпитава вкус, ограмотява и привлича.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dd6dk 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

scale 1200От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):

„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.

Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.

Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.

    Преп. Порфирий Кавсокаливийски