Такъв ли ще е изборът? Наистина, защо да не е такъв? Няма сериозни пречки изборът за нов митрополит на Сливенска епархия да бъде честен и достоен. Църковната общественост у нас се е нагледала на всякакви изкривявания и нечестности около митрополитските избори, така че недоверието ѝ има достатъчни основания.
А е толкова просто! Защото наистина всичко зависи само от епархийските избиратели.
Според устава на Българската православна църква – Българска патриаршия Сливенска епархия има седалище в Сливен и архиерейски наместничества в Бургас, Ямбол, Карнобат, Тополовград, Котел и Малко Търново (чл. 3, т. 12). Това ще рече, че щом „всяка епархия има свои духовни и мирски избиратели – по 6 от всяка духовна околия; трима от тях са клирици и трима – миряни“ (чл. 101, ал. 1), очаква се от седемте духовни околии да се съберат на 18 февруари 42 избиратели и да гласуват по съвест и със страх Божи за двамата епископи, най-достойни за служението на техен духовен отец и ръководител – ако е рекъл Бог, до края на дните им. Това безспорно е голяма отговорност.
Гласуващите носят тази отговорност пред Бога и пред вярващия народ, чиито представители са те самите. Предполагаме, че те са достойни хора, избрани за това служение заради добрите си качества. Защото достоен избор се прави от достойни хора.
Недоверие все пак има. И това недоверие на хората в изхода от избора не се основава на убеденост, че сливенските избиратели не са честни и достойни клирици и миряни. Основава се на печални резултати от предишни избори, които се знаят и помнят. Преди единадесет години дори беше касиран от Св. Синод един такъв достопечален избор – вярно, след силни протести в епархията и пред Синодната палата – в студ и сняг стояхме и устояхме! Тогава за съжаление Св. Синод не се самосезира, макар повечето от митрополитите да бяха заявили, че са шокирани от резултата, постигнат явно с нечестно „мотивиране“ на избирателите. Последва „поправителен“ изпит, пардон – избор, и нещата си дойдоха на мястото. Но остана срамът сред избирателите и разочарованието сред хората.
На фона на ставащото в държавата ни, на непрекъснатото изтъкване на нечестни избори и назначения, на манипулиране на висши магистрати и водещи политици, ставащото в църквата сякаш не е изключение. Но нали Църквата учи на нравственост? Ако в нея не се спазват моралните норми, които тя проповядва, ако клирици, които ни учат на тези норми, сами не ги спазват, как да им имат доверие хората? Можем ли да разчитаме на шеговития принцип: „Не ме гледай какво правя, а слушай какво говоря“?!
Не искам да замърсявам църковната информационна среда (извинявайте за светското клише!) със слухове за очаквано „материално стимулиране“ или някакъв натиск върху избирателите да гласуват за „правилния кандидат“. Много ми се иска те да са безпочвени. Но не мога да не спомена доброто, което се знае за сливенските епархийски избиратели: че те не се поддават на външни внушения и натиск от заможни и властни хора, светски и църковни, че си имат мнение и държат на него. Затова всякакви опити за намеса в техните епархийски дела от заинтересовани личности няма да успеят.
Вярвам, че е така. Защото избирателите имат твърде голяма отговорност за бъдните години и десетилетия на Сливенска епархия и преди всичко на християните в нея. Народът има нужда от пастир, който да „полага душата си за овците“, а те да „вървят след него“ и да „слушат гласа му“, както казва Сам Господ Иисус Христос (Йоан 10 гл.).
За нас остава да повярваме в достойнството на избирателите, защото достойни дела се вършат само от достойни хора.
