Свидетелства на духовните чеда на стареца Герасим
- Детайли
- Централноафрикански митр. Никифор
Още от първия миг на нашето запознанство със стареца Герасим бях привлечен от неговата простота, смирение, любов и мъдрост. Те ме привличаха като магнит, говореха на сърцето ми по един различен начин, който не можеше да бъде обяснен. Пред тебе стоеше един мъдрец, харизматичен човек, светец, който притежаваше простотата на невръстно дете. Усещаш, че пред себе си имаш човек, който притежава нещо различно, което другите хора нямат. Нещо, което не беше от този свят. Погледът му те прочиташе. Виждаше в твоите дълбини, но не ги разкриваше. Ръководеше те, но знаеше как да го крие, и ти помагаше, без да разбереш.
Спомням си как се връщах в „Малката Света Анна“ от школата Атониада, изпълнен с проблеми, притеснения, но само един негов поглед разрешаваше всичко, без да обсъждаме нещата, по някакъв тайнствен начин, който не мога да обясня. Само погледът му беше достатъчен да те умиротвори, а очите му проникваха дълбоко в душата ти. Криеше своята добродетелност, бих казал, с голямо упорство. Спомням си периода 1971-1974 г., когато бях студент в Богословския факултет в Солун, а о. Поликарп (Манджароглу), вече покойник, основател на манастира „Св. Йоан Богослов“ в Суроти, Халкидика, а сетне и на „Св. Богородица“ в Макри, близо до Александруполи, ми възложи да водя катехизацията на момчетата в с. Василика в Халкидики. Тогава събрах една група младежи и отидохме на поклонение на Света гора с цел да се срещнем със стареца Герасим. За щастие на кораба от Дафни към „Св. Анна“ срещнахме самия старец. Момчетата веднага изтичаха при отеца, защото им бях говорил много за него. Той седеше в единия край на кораба, едно от онези дървени корабчета, които имаше тогава, и се молеше с броеницата си. Щом ни видя, спря и с много любов прие децата и разговаря с тях. Те се зарадваха, започнаха да му задават различни въпроси, отвориха сърцата си и му споделиха нещо, което им беше казал един преподавател от гимназията във Василика – нещо много странно, което в онези дни се обсъждаше много в градчето. Казаха му:
Днес почитаме за пръв път паметта на преподобни Герасим Микраянанит
- Детайли
- Двери
7 декември е денят, в който от тази година занапред ще се чества паметта на новообявения през тази година светец на Православната църква, преп. Герасим Микраянанит († 7 декември 1991 г.). През целия си живот той беше светогорски монах от скита „Малката Света Анна“ и е най-известният православен химнописец през втората половина на 20 в. В превод прозвището му означава „от скита Малката Света Анна“.
Предлагаме на читателите текст, подготвен от проф. протопсалт Йоанис Папахронис, създател и диригент на митрополитския хор на Неврокопска епархия, преподавател по източноцърковно пеене в Пловдивската духовна академия „Св. Кирил и Методий“. Текстът е публикуван в специализираната фейсбук-страница „Богослужебни теми и църковен ред“ и е много кратко резюме по книгата на Верийския митрополит Пантелеймон „Διδακτός Θεού. Η αγιοκατάταξη του οσίου Γερασίμου του Υμνογράφου, του Μικραγιαννανίτου“ („Наученият от Бога. Обявяването за светец на преподобния Герасим Песнописец, Микраянанит“). Резюмето е съставено от Й. Папахронис.
Православната църква никога не е спирала да излъчва свети личности. Защото тя е свята, вечна и жива. Църквата ни постоянно се украсява с нови светци, които са се борили по всякакъв начин с изпитанията и са живи примери на подражание за всички нас. Това са хора, които допреди няколко години са живели между нас, говорили сме с тях, както разговаряме с приятелите и познатите си. През последните години се сподобихме с особеното благословение да имаме много нови светци и преподобни от „Градината на Пресвета Богородица“, както още се нарича Света гора. Сред тях е и наскоро канонизираният нов преподобен светец – химнописецът Герасим Микраянанит.
Св. Антоний – пример за ревност в монашеския живот
- Детайли
- -
Продължение от Глава девета
ГЛАВА ДЕСЕТА
Какъв беше краят на живота му – и за това е достойно както аз да си спомня, така да чуете и вие, които пожелахте. Защото тази негова кончина беше достойна за удивление. По обичая си той посетил монасите вън от неговата планина и, като научил от Провидението за своята смърт, говорил на братята, като им рекъл: „Това е последното посещение, което ви правя, и се съмнявам дали ще се видим пак в този живот. Време е и аз вече да си отида, защото съм близо на сто и пет години“.
* * *
А те, като чули, заплакали, прегърнали и целунали стареца. И той, като да отивал от чужд град в своя, весело разговарял. Поръчал им да не падат духом в трудовете и да не се отчайват в подвижничеството, но да живеят, като да умират всеки ден.
Диалогът като част от идентичността на Православната църква
- Детайли
- Проф. д-р Илия Евангелу
Публикуваме част от докада на проф. д-р Илия Евангелу, прочетен от него на български език на конференцията в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ (тук). Авторът е преподавател в Богословския факултет на Солунския Аристотелев университет. Неговата научна област са църковната книжнина и духовният живот на славянските народи. Проф. Евангелу владее отлично български и старобългарски език, специализирал е в Софийския университет.
Църквата от самото начало, следвайки заповедите на своя Основател, започва да разговаря със света и религиозните общности, за да разпространява посланието на Спасението. Още от първите векове тя води диалог, защото е убедена, че нейната вяра се основава на откровението на Истинския Бог, Който стана Човек, за да спаси човеците.
Апостолите, а след тях св. отци, са били в постоянен диалог с хората от различни религии, за да им представят своята вяра и да ги убеждават в нея. Дори и след появата на ересите св. отци на Църквата не престават да разговарят с тях, за да ги убедят в истинността на православната вяра. Това личи не само от историческите сведения и от трудовете на самите отци, но и от протоколите на съборите, поместни и вселенски, които са били свиквани именно по тази причина.
Следователно, диалогът с инославните и с хората от различните религии още от първите векове е постоянен избор на Църквата, който характеризира цялото ѝ първо хилядолетие. Може би защото апостолското предание и преданието на първите отци са били още свежи и защото, от една страна, са формирали нейното съзнание, а, от друга, са се съпротивлявали на институционализирането и сговора на Църквата със светската власт, която често избира не да разговаря, а да налага със сила своята гледна точка.
Св. Антоний – лечител, изпратен от Бога
- Детайли
- -
Продължение от Глава осма
ГЛАВА ДЕВЕТА
Един висш военачалник (Валакий му беше името) преследваше жестоко нас, християните, поради нашата голяма ревност против омразните ариани. И понеже беше толкова жесток, че биеше дори девици и събличаше голи онези, които живееха монашески живот, за да ги бие, то Антоний прати до него хора с писмо с такъв смисъл: „Виждам Божия гняв, че иде върху тебе. Престани да гониш християни, за да не те порази гневът! Защото вече ще те връхлети“.
* * *
Но Валакий се изсмял, хвърлил писмото на земята, като плюл върху него, а с донеслите го се отнесъл грубо, като им заповядал да съобщят на Антоний следното: „Понеже се грижиш толкова много за монасите, отсега ще преследвам и тебе“. Но не минаха пет дни и го порази Божият гняв.
* * *