Искаме да убедим младите хора, че Богословският факултет е добро място за учене
- Детайли
- Двери
Интервю с доц. д-р Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, по повод началото на академичната година.
- Доц. Найденов, поемате ръководството на Богословския факултет в момент, когато много специалности в СУ, в това число и Теологията, не могат да запълнят държавната поръчка за студенти. Какво ще предприеме новото деканско ръководство във връзка с тази криза за желаещи да учат?
Така е. Основното затруднение пред академичното образование изобщо е недостигът на студенти. Но това е резултат от процеси, които са извън нас. Ние можем да потърсим пътя към младите хора и да ги убедим, че Богословският факултет е доброто място за обучение и възпитание, което е постижимо чрез разпознаването му като партньор от БПЦ – Българска патриаршия и правилното му позициониране в обществото. Достатъчно е да познаваме 2 член на Правилника на Богословския факултет, за да се убедим в това: „БФ е уникална висша богословска школа и оправдава съществуването си в служение на българския народ и Българската православна църква (БПЦ) за подготовка на свещенослужители, църковнослужители, както и за преподаватели по религия във всички училища в страната (светски и духовни), а също и на дейци във всички сфери на духовния живот“.
Потенциалният студент е млад човек, на когото трябва да се предложи добър продукт (обучение) според съвременните изисквания и методи. Това включва материално-техническа база и нова и интересна научна продукция и проекти, разнообразие от дисциплини и интердисциплинарни програми, книги и пособия, възможност за мобилност и участия в живота на БПЦ. Осъзнаването на тези потребности и мерките, които трябва да бъдат предприети ще доведе до привличането на младите хора. Това има намерение да стори ръководството.
Само като статистика искам да отбележа, че тази учебна година студентите бакалаври в първи курс и в двете форми на обучение (задочна и редовна) са повече от миналата година.
Духовната анорексия
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Бог иска всички хора да се спасят и да познаят истината (1 Тим. 2:4). Много пъти обаче нашата леност и привързаност към страстите не оставят Бога да се доближи до нас, а ние си запушваме ушите. Човекът, който е окован в страстите си, не иска реално да се махне от греха. Когато влиянието на страстта и пленът отмине, той може да се кае и да казва: Прости ми, няма да го направя отново! Но дълбоко в себе си този човек не иска да се махне от греха. Ако видехме Христос пред себе си и Той ни кажеше: Искам да те освободя от страстта, която те измъчва, ти би ли се съгласил? Нямаше ли да Му отговорим: Разбира се, че искаме, но ни харесва и тази наша страст. Истината е, че страстите ни харесват, те носят сластолюбие в себе си. Човекът обича греха, сърцето му прилепва към него. В това се състои болестта на греха, че краде нашето сърце и затова ние трудно бягаме от него. Докато човекът, който действително се е погнусил от греха и е готов да поиска от цялата си душа Бог да го освободи, Той със сигурност ще го освободи. Ние не се освобождаваме от страстта, която ни терзае, защото чувстваме наслада и доволство в нея. Нямам предвид само плътските страсти. Всяка страст поражда в нас сластолюбие и затова ни е трудно да се отлепим от нея. Кой от нас, например, би искал да придобие смирение? Казваме, че всички искаме, но когато дойде часът да го придобием и другите ни изравнят със земята, се оказва, че ни е малко трудно.
Христос седнал при Якововия извор да си почине и чакал, както ловец чака да дойде улова, т. е. чакал да дойде самарянката, защото знаел, че животът ѝ не бил добър. Тя живяла незаконно с много мъже и този, с когото била сега, не ѝ бил законен съпруг. Тя обаче имала благо разположение и именно затова Христос отишъл да се срещне с нея, да я освободи от оковите на греха, а след това тя да стане Негов апостол, мъченица и светица. Ето как ни разказва Евангелието за тяхната среща:
Да прибавяш част към Цялото
- Детайли
- Двери
От 3 до 9 август за трета поредна година Варненска и Великопреславска митрополия проведе Летен младежки форум. Той се организира от Духовно-просветен център „Св. архангел Михаил“ с благословението на Варненския и Великопреславски митр. Йоан. Тази година форумът бе под надслов „Част от цялото“. Идеята на тазгодишната инициатива е за няколко дена 30 младежи да участват в редица църковни събития и да добият опит от общността на Църквата. Подходът на организаторите беше съобразен с възрастта на участниците – подрастващи и младежи, затова обучението беше без излишна теория, без лекции, без схоластика, без досадни нравствени наставления. Тогава къде да заведеш 30 тийнейджъри, за да разберат от личен опит какво е Църквата?
„Св. Александър Невски“ – първият и единствен български храм, построен по решение на Народното събрание
- Детайли
- Иван Димитров
По случай 140-годишнината от решението за построяване на храма и 95-годишнината от освещаването му
Какво ли не е видяло християнството през двехилядогодишния си живот! От хората е видяло както много добро, така и много пречки, гонения, геноцид от политически и идейни противници. Дори се смята, че откритите, външни врагове са по-„лесни“ от вътрешните, които в рамките на самата Християнска църква създават не просто затруднения, а често я изправят пред кризисен избор.
Подобна участ не е подминала и Българската църква. Често казват, че Църквата не е „от този свят“, но е „в този свят“. Затова ѝ се налага да се съобразява с държавата, сред която съществува и действа. Намесата на българската държава е налице още при самото приемане на християнството и учредяване на Българската църква. Тази намеса се забелязва много често при поставянето на ръководители на църквата, при елиминиране на нейните врагове, които автоматично се разглеждат и като врагове на държавата.
И така до ден днешен.
Поклонническият път „Рилският Чудотворец“ се подмладява (фоторепортаж)
- Детайли
- Двери
Десетата година от провеждането на поклонническия път „Рилският Чудотворец“ беше белязана от големия брой деца и младежи, които взеха участие в него. Някои от младежите, които сега сами се включиха в поклонението, в първите години на инициативата са преминали разстоянието от София до Рилския манастир заедно със своите родители. Днес, вече пораснали, те сами тръгват през трите планини към манастира на св. Йоан.
За децата пешеходният преход не е проблем, те са в първите редици на поклонниците, участват в богослуженията и носенето на кръста и иконите. Те са първите, които влизат в Рилския манастир в навечерието на празника Преображение Господне. Подмладяването на участниците в похода обнадеждава организаторите, че инициативата ще продължи и в бъдеще.
