Насилието ражда насилие
- Детайли
- Гродненски архиеп. Артемий
Откъси от проповеди и изказвания на новопреставения бивш Гродненски архиепископ Артемий, йерарх на Беларуската църква, който почина на 22 април т. г. През 2021 г. той беше принудително отстранен от катедрата си заради осъждане на насилието в Беларус.
За нашето християнство
Палим свещи, прочитаме целия Молитвеник, за да е „всичко наред“. Цялата тази атрибутика, изпълнението на всички тези предписания се възприема от нас като своеобразна гаранция за сигурност срещу житейските проблеми.
Това е много успокояващо, дори бих казал приспиващо. Съвестта ни заспива под звуците на тези елейни песнопения и забравя, че християнството е постоянно напрежение, постоянна работа върху себе си, за която никой външен няма да те похвали.
Трябва да се направи нещо в тази ситуация. Разбира се, не може да се кръстим втори път, нито да се родим втори път. Но има реанимация, когато човек се намира в критична ситуация между живота и смъртта и поради бързите действия на лекарите той се връща в нормално състояние.
* * *
Много миряни са забравили, че Църквата е нещо повече от „ритуално бюро“ и че всички онези неща, за които така усърдно поставяме свещи – здраве, благополучие, пари, успех и др. – нито едно от тези неща няма стойност за християнина и нито едно от тези неща не ни е обещано от Христос.
Съмнението – градивно и рушително
- Детайли
- Свещеник Красимир Кръстев
Втора неделя след Пасха – Томина
Въпросът за вярата и съмнението е кардинален за всеки човек. Преди всичко нека уточним, че съмнението не е антипод на вярата, такъв антипод е неверието. Съмнението е болест на вярата, то стои някъде между вярата и неверието или, по-точно казано, не стои, а се люшка между тях. Често прибързано го прикачваме към някой от тези полюси, какъвто е случаят с апостол Тома, който влязъл в световната история с прозвището „Неверни”.
Тома не бил сред другите ученици на Христос, когато Той им се явил след Своето Възкресение. От евангелския текст не ни е известно по какви причини апостолът е отсъствал. Възможно е да е бил дотолкова сломен от целия ужас на случващото се с Учителя, че напълно да се е изолирал и за известно време дори да е отказвал общуване с други хора. Хора като него, с критичен и аналитичен ум, по-бързо схващат дълбочината на проблема. Всички негови надежди и идеали сякаш останали зад огромния камък, закриващ входа на пещерата – гроба на Разпнатия. В своята самота апостолът се опитвал да осмисли последствията от този неочакван развой на събитията. И когато накрая се събрал отново с апостолите, на техния разказ за срещата с възкръсналия Учител той поискал непоклатимо доказателство, за да продължи напред: „Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам“ (Иоан 20:25).
Патриаршеско и синодално Пасхално послание
- Детайли
- Св. Синод на БПЦ
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Радостната вест за Възкръсналия от мъртвите Господ Иисус Христос и тържеството на живота сгрява сърцата и просвещава умовете ни, прогонва далеч от нас всяка тревога, мъка и отчаяние, укрепва и утвърждава вярата ни, и озарени от Светлината на Възкресението, ние отново ликуваме с пасхалния поздрав:
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Възкръсна Христос и смъртта завинаги изгуби властта, която имаше над човешкия род! Възкръсна Христос и мракът отстъпи пред Светлината, която не можеше да обземе! Възкръсна Христос и животът се възцари! И макар в нашия свят и днес да сме свидетели на изблиците на злото, ние обаче знаем, че неговото тържество е само привидно, защото цялата му власт беше „погълната с победа“ (1 Кор. 15:54). И затова вече не скърбим като такива, „които нямат надежда“ (1 Сол. 4:13), защото: „Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на тия, които са в гробовете, живот подари!“ (Тропар на Пасха).
За датата на православната Пасха
- Детайли
- Проф. Николай Осоргин
Тук предлагаме разяснението относно датата на православната Пасха на един специалист по богослужебния календар – Николай Осоргин, професор по типик в Православния богословски институт „Св. Сергий“ в Париж, направено в неговата статия в „Nouvelles de Saint Serge“ по случай датата на Пасхата през 1994 г. и във в-к „Русская мысль“, 2002 г.
През 1994 г. западните християни празнуваха Пасха на 3 април, докато православните празнуваха четири седмици по-късно, на 1 май. В действителност една толкова късна дата на празника няма никакво легитимно основание, понеже не спазва правилото, установено през 4 в. от отците на Първия вселенски събор (325 г.), отнасящо се до датата на празнуването на Пасхата.
Да си припомним това правило, наречено още Правило от Никея: „Пасхата трябва да се празнува в първата неделя след първото пълнолуние, следващо пролетното равноденствие“.
Цената на любовта
- Детайли
- Митр. Антоний Сурожки
В четвъртък вечерта се чете разказът за последната среща на Господ Иисус Христос с учениците Му около пасхалната трапеза, за страшната нощ, която Той прекарва сам в Гетсиманската градина в очакване на смъртта, разказът за разпъването Му на Кръста и за Неговата смърт. Пред нас се разгръща картината на това, което се е случило със Спасителя заради любовта Му към нас. Той е можел да избегне всичко това, ако беше отстъпил, ако само беше поискал да спаси Себе Си, а не да довърши делото, за което е дошъл. Със сигурност тогава Той нямаше да бъде това, което е в действителност, нямаше да бъде въплътената божествена любов, нямаше да бъде нашият Спасител. Каква цена обаче трябва да плати любовта! Христос прекарва една ужасна нощ, изправен пред настъпващата смърт, и се бори с тази смърт, която Го връхлита неумолимо, както човек се бори пред лицето на смъртта.
Обикновено обаче човек просто умира, беззащитен, а тук се случва нещо по-трагично. Христос казва на Своите ученици за душата Си: „Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам“ (Иоан 10:18). Той даде живота Си даром, но с какъв ужас. Първия път Той се моли с думите: „Отче, ако може да Ме отмине тази чаша, нека Ме отмине“. Той се е борил. И после пак се моли: „Отче, ако тази чаша не може да Ме отмине, нека Ми бъде“. И едва третия път, след нова борба, Той успява да каже: „Да бъде Твоята воля“.
