Литургия на свети апостол Яков в български превод

Детайли

Свещеник Траян Горанов, Великобритания

20 Октомври 2020

Как се сигна до това начинание

В началото на 2020 г. в разговор с моя приятел и събрат по служение иконом Виктор Иванов-Цимер от Германия, той ми говори за Литургия на ап. Яков. Аз 18 г. свещенодействам, но само като име я бях чувал. Отецът ми изпрати копие на литургията на църковнославянски, редактирана от незабравимия Левкийски епископ Партений и отпечатана през 1948 г. (тук). Тя привлече особено вниманието ми, след като влязохме в lockdown-a, и започнаха споровете кой е по-православен и как трябва да се причастяваме. Изчетох доста противоречива информация за самата литургия. Поради рядката ѝ употреба срещнах малки разлики между превода на дядо Партений, варианта на Санктпетербургската духовна семинария и английския вариант. Най-много разлики имаше в обяснителните бележки (при мене в блога ми те са с червени букви). Аз се опитах да се придържам основно към варианта на дядо Партений, като през цялото време си представях сякаш я служа, за да мога да поставя онези обяснителни бележки, които са най-логични. 

И така след доста месеци труд, след две редакции, граматическо-правописна от страна на презвитера Атанаска Коройчева и богословска от страна на проф. Иван Желев Димитров, ви предлагам български вариант на литургията на св. ап. Яков. 

Предварителни указания за извършване на литургията на св. ап. Яков

Служба за св. Йоан Рилски на 19 октомври на български

Детайли

Свещеник Траян Горанов, Великобритания

16 Октомври 2020

Вечерна служба

Блажен муж, 1 антифон

Господи, воззвах (Пс. 140), на 8, глас 1:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.

Стих 8: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2)

Подобен: Небесних чинов

Изгрелият първи сред постниците, възпитаният в пустинята, светилникът от Средец, всички ние да похвалим с песни като кажем: радвай се, велика славо, която се явяваш в наши дни, преблажени!

Стих 7: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс. 129:2)

Отец Алексей Мечов – старец в света

Детайли

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф

14 Октомври 2020

Духовният живот за човека е като слънцето за растението. Не случайно, когато говорят за него, много авторитетни хора, както духовници, така и миряни, го уподобяват на „добрата част“, „едното потребно“ (Лука 10:42). Духовният живот не само вдъхновява, но дава конкретни и практически указания за живота на всеки.

Важно условие за духовния живот е умелото и опитно ръководство. На духовен език то се изразява с думата „старчество“.

Както е известно, старчеството е явление от монашеския живот. То е възникнало в епохата на организираното монашество, за да поддържа у иноците истински духовен живот. По-надареният духовно, по-изкусният в подвизите монах става старец, за да помага на своите събратя с пример и наставления в борбата със страстите, за да постигат даровете на духа. Но славата на големите старци преминала отвъд манастирските стени и към тях на тълпи се стичали и миряни. В Русия такъв отворен към света старец бил възстановителят на старчеството Паисий Величковски. В средата на 19 в. Оптинските старци още по-широко отворили за света вратите на своите килии. Служението на народа изместило на заден план чисто монашеската употреба на старчеството. С течение на времето то се разпространило толкова много, че излязло от манастирското общество и навлязло в света.

Ярък представител на духовните старците с немонашески произход е отец Алексей Мечов (1860-1923 г.).[2]

Света Петка Нова – покровителката на Балканите

Детайли

Двери

14 Октомври 2020

Преп. Параскева-Петка Нова е една от най-почитаните светици на Балканите. Тя се родила между 910 и 930 г. в селището Епиват (дн. Селимпаша, Турция), на ок. 40 км. западно от Константинопол, на европейския бряг на Мраморно море. Починала в Каликратия, отново в Източна Тракия, на 27-годишна възраст. Известни са имената на още двама членове на семейството ѝ – баща ѝ Никита и брат ѝ Евтимий Мироточиви, който станал епископ на Мадит и се прославил там с множество чудеса.

Още от малка възраст момичето се отличавало с голямо милосърдие. Раздавала на бездомниците своите хубави дрехи, а взимала техните дрипи. На една просякиня пък подарила златното си кръстче. Красотата, добротата и заможността на семейството ѝ привличали вниманието на много младежи, които искали да се оженят за нея. Затова девойката тайно напуснала семейството си и заминала за столицата Константинопол, където се поклонила на най-големите светини, а после с кораб се отправила към Йерусалим. Там приела монашество в един женски манастир, но скоро след това се оттеглила и заживяла като отшелница. В пустинята прекарала пет години в пост и молитва, търсейки Бога и молейки Го да прости греховете ѝ. Тогава ѝ се явил ангел, който ѝ казал, че скоро ще напусне този свят и трябва да се върне в родното си място.

Иконата представя в образ вечността

Детайли

Златина Иванова

09 Октомври 2020

В началото на октомври в столичния храм „Рождество Христово“ стартира нова школа по иконопис за начинаещи. Тя носи името на св. Злата Мъгленска, на която е посветен параклис в храма. За дейността на школата и първите си впечатления от работата с курсистите разказват двете преподавателки Златка Дянкова-Бешева и Даниела Сеферинкина.

- С какво изкуството на иконописта може да привлече модерният човек? В крайна сметка повечето курсисти в школите по иконопис не очакват да станат професионални художници, а изучават иконопис заради личен интерес.

- Права сте. Това, с което може да бъде привлечен модерният човек в школите по иконопис, е личният интерес. Иконописта е много специфично изкуство. За него дори и човек с художествена подготовка, ако няма вътрешно желание да започне, или поне да опита да се докосне до това изкуство, трудно би се получило. Освен техника на рисуване, изографисването е един процес и на самовглъбяване, на откъсване от битовизма на ежедневието. Отците и монасите зографи, докато рисуват иконите, се молят. Ние започваме с усвояване на техниката. Постепенно всеки човек може да усети сам за себе си какво му носи това занимание.