Работата в социалната сфера изисква дълбока лична ангажираност
- Детайли
- Двери
Време е Църквата да заработи в социалната сфера, за да покаже на практика какво е християнското служение на ближните
Интервю на Двери с Миряна Маламин-Сирийски, програмен директор на фондация „Светът на Мария“ и социално ангажиран експерт в неправителствената сфера. Дейно работи по социалното интегриране на уязвими групи, деинституционализацията, правата на хората с увреждания, образованието и социалните политики.
- Г-жо Сирийски, Вие работите в социалната сфера на различни позиции повече от 20 години. В същото време сте православна християнка, съпруга и майка на три деца. Разкажете ни за Вашия път в полето на социалните услуги и мястото на вярата в професията Ви.
- Когато завърших университета, започнах да работя в прицърковна организация. Това беше фондация „Покров Богородичен“. Там се занимавах със социална работа и с обучителни дейности. Тогава смятах, че това е единственият начин в пълнота да бъда и християнка, и да оказвам подкрепа на хората, които се нуждаят от нея. Постепенно разбрах, че не прицърковната организация е мястото, където работата е и християнско служение. За да осъзная този факт, ми помогнаха духовните съвети и напътствия, които получих през годините от изповедника ми и от други духовници. Всяка работа, казваха те, в която прилагаш Христовите повели, е служба Богу. Няма „правилно“ или „грешно“ работно място, стига ти самият да си Христов вътре в себе си, да си честен, да работиш сърцато, с любов, да не щадиш сили…
Текстове от св. Литургия на български: тропари на трети антифон, глас 1
- Детайли
- Иван Димитров
В началото на св. Литургия в неделя (както и на всяка литургия) се пеят три антифона. Първият е „По молитвите на Богородица, Спасителю, спаси ни!“ (цсл.: „Молитвами Богородици...“) или Псалом 102 („Благославяй, душо моя, Господа!“).
Вторият е „Сине Божи, възкръснал от мъртвите, спаси нас, които Ти пеем: Алилуйя!“ (цсл.: „Спаси ни, Сине Божий...“) или Псалом 145 („Душо моя, хвали Господа!“).
Третият антифон, по време на който се извършва Малкият вход, е съставен от онези девет изречения на Иисус Христос, произнесени по време на проповедта Му на планината (Мат. 5:3-12), които започват с думата „Блажени“ и затова са известни като „Блаженствата“.
Християнството не е търговия с Бога
- Детайли
- Елена Кучеренко
Една майка на дете със синдрома на Даун за християнството, което не е ефективен мениджмънт и не е търговия с Бога.
Вече повече от две години съм майка на дете със синдрома на Даун − не е много, но не е и малко. Изхождайки от собствения си опит, разбрах, че най-тежко възприемат раждането на едно такова дете хората от Църквата. Точно ние, да. Би трябвало да е обратното, но уви.
Самата аз минах през всичко това, когато чух в родилния дом диагнозата на Маша. Цялата ми многогодишна „стоманобетонна“ вяра рухна на минутата като кула от карти. Струваше ми се, че е разрушен не само земният благополучен живот, но и онова „небесното“, което беше неговият смисъл. И изпитвах още по-голяма болка.
Ние сме същите, само че имаме „гаранция за качество“
Това не означава, че ние, православните, не можем да бъдем глупави, слаби, егоистични и че останалите са „лоши“. Ние сме като всички други, но навярно подсъзнателно си мислим, че притежаваме един вид „гаранция за качество“. Това не е само наше лично изкривяване – струва ми се, че е изкривяване на почти целия ни съвременен църковен живот, на начина, по който възприемаме християнството.
Ние се учим на външните проявления – ритуали, обреди, църковни правила. Но не се учим на най-важното – на любов и живот по волята Божия, на приемане на тази воля. Дали поради недостиг на проповеди и примери пред очите ни или собственото ни нежелание? Нямам отговор.
Прозаично за поста
- Детайли
- Свещ. Ангел Величков
Християнският пост е прост, защото е свят.
Извинете. Римата е случайна. Нямам намерение да пиша стихотворение! Ето, пак, простете…
Както и да е, мисля, че е време да обобщим някои прозаични теми на православното благочестие, докато не сме го превърнали в самоцел, в крайна сметка чужда на християнския дух.
Зная, че в духовното ръководство най-лесна и безопасна за ръководещите е безкомпромисната строгост. Наложи сухоежбина и няма да сбъркаш, забрани кафето, премахни растителното масло, сложи марката „чревоугодие“ на всяко ястие с изключение на хляб с вода и сурови зеленчуци, и ще си спечелиш авторитета на строг и свят радетел на добрите нрави. После, като за утешение, постът се поставя в атмосферата на една православна романтика, мечтателност за непостижимите подвизи на древни аскети, добротолюбие на фантазията. А гузната съвест е мощен инструмент да се манипулират хората през пости и добър начин да се изпратят на изповед…
Само че това ли е посланието за поста, което трябваше да достигне до сърцата и да преобрази нравите на християните от „последните времена“? 2000 години по-късно сякаш сме пренаписали книгата „Левит“ за християни с нов кодекс от педантични правила на хранене и поведение – цяла една схоластика на маслината и охлюва, която понякога ни отнема твърде много сили и внимание, и всъщност незабелязано ни отдалечава от Христос.
Милосърдното дело на Църквата в Гърция – организация и направления
- Детайли
- Златина Иванова
Всеки християнин знае притчата за Страшния съд, в която Иисус Христос ни показва единствения критерий, по който Бог ще отсъди дали сме били Христови: способността ни да състрадаваме на ближните си, да излезем от комфорта на егоистичното си бездействие, за да помогнем на човека в беда. Всички помним страшните думи на Господа от този евангелски текст, изречени към онези християни, които са останали глухи и безмълвни пред нещастието на хората около тях: „Идете от Мене, проклети, в огън вечний. Никога не съм ви познавал, защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте… истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили“ (Мат. 25:41-45).
И обратно: „дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте“ (34-36 ст.). Тези думи всеки християнин се надява да чуе лично на нелицемерния и затова страшен Христов съд.
Затова през вековете Църквата винаги се е стремяла да създаде подходящи условия за верните да проявят на дело своята любов към страдащите – които във всяко време изобилстват. Ранната Християнска църква извършва революция в обществените отношения и създава първите обществени организации за милосърдна дейност, като в центъра са най-презрените, най-безполезните за града и всяко населено място хора. В езическия свят единствено държавата и градската управа упражнява някакви социални функции и то само за отделни социални групи – войници-инвалиди, осиротели семейства на военни и др. под. Докато Църквата изведнъж казва: Търсите Христос? Ето Го – лежи безпомощен на пътя, в затвора, няма дом, гладен е… Това преобръща нагласите на хората и разкрива в тях потенциала на добротворчеството – именно така се ражда доброволчеството в християнския свят, което е неоспорима ценност и в днешата постхристиянска цивилизация.
