Християнство, разредено с вода
- Детайли
- Прот. Георгий Йоффе
Известни са думите на апостола от Първо послание към коринтяни: „Сега ние виждаме като през (затъмнено) стъкло, гадателно“ (срв. 1 Кор. 13:12). Действително, често ние ставаме заложници на собствения си светоглед, извратен от греховността и духовната неграмотност, заради което истинността, действителността се оказва „извън зоната на достъп“ за нас. Нашите митове и предразсъдъци по пътя към Бога ни уподобяват на кон с капаци, почти лишен от пълноценно виждане. За проблемите на „оптиката“ в духовния живот се съгласи да побеседва с нас прот. Георгий Йоффе.
- Прот. Александър Шмеман доста много е писал за квази-християнството, различавайки неговите различни форми: национализирано, идеологизирано, „гръмко“ изобличаващо, бюрократизирано, обредоверие и т. н. Клайв С. Луис е отбелязвал изкушението да се изпадне в „християнство, разредено с вода“ – в преднамерено облекчена версия на Христовата вест, не изискваща максимално себеотдаване. От Ваша гледна точка коя подмяна на християнството е най-разрушителна и рискована днес? Какви форми на лъжехристиянство е най-лесно да бъдат погрешно отъждествявани с истинското учение на Христос?
- Мисля, че всяка подмяна се основава на човешкото невежество и самозалъгване, на неразбирането или неприемането на вселенската универсалност на християнството. Всеки народ привнася в Църквата свое своеобразие, на всеки народ Църквата дава възможност за приобщаване към Бога, възможност да вижда във всеки човек брат или сестра в Христос. Войните и революциите през миналия век са породили в нас болезнената криза на националната самоидентичност, непреодоляна и до сега.
Сърдечната слепота
- Детайли
- Бейрутски митр. Илия (Ауди)
Църквата е определила в шестата неделя след Пасха да се припомня евангелскиото събитие за изцерението на слепородения (Иоан 9:1-38). Чрез тази случка Църквата ни поставя пред няколко избора: дали да заемем позицията на фарисеите, противящи се на Господа Иисуса, или на родителите на слепородения, които останали неутрални, страхувайки се от юдеите? Или ще застанем на позицията на слепородения, изповядал Господа Иисуса и поклонил Му се като на Светлината на света? (Иоан 9:35-38).
В този текст има няколко важни момента, върху които ще се фокусираме. Това, което привлича вниманието ни при изцерението на слепородения и което го отличава от другите подобни случаи (Марк 10: 46-53; Мат. 9:27-31; Лука 18:35-43) е, че Господ Иисус избързва да изцели слепородения без човекът да поиска това от Него. Господ обяснява Своето действие с това, че Той трябва да върши делата на Тогова, Който Го е пратил докле е ден (Иоан 9:4). Слепороденият е нямал отношение към Господа, но той е послушал, както се казва, „сляпо“ заповедта Му и затова е отишъл и се е умил в къпалнята Силоам (Иоан 9:7), без дори да познава Този, Който му заповядва това, но той научил от други хора, че Този, Който го е изцерил, се казва Иисус (Иоан 9:11). В същото време фарисеите са били с предразсъдъци към Господа и решили да отлъчат от синагогата всеки, който изповяда, че Иисус е Христос (Иоан 9:22).
Волята на Оногова, Който Ме е пратил
- Детайли
- Бейрутски митр. Илия (Ауди)
В днешното евангелие при кладенеца на Яков Господ Иисус се среща с жената самарянка и те провеждат един проникновен разговор за водата и жаждата. Когато учениците се завърнали от града, носейки със себе си храна, темата на разговора на Господа преминала към беседа за друга храна, която апостолите не познавали. Господ тръгва от нашите всекидневни нужди, издигайки разговора към по-възвишените теми от материалните нужди, на които лукавият ни прави пленници. Господ знае, че нашите духовни потребности, въпреки че не са явни, придават истински смисъл на живота ни.
Хората се трудят през всичките дни на своя живот, за да си набавят нужните за телесното си оцеляване храна и питие, но има и друга храна и вода, от различно, нематериално естество, без които умира духът и ако той умре, човешкият живот става безсмислен. Оттук следва и предупреждението на Господ Иисус: „не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената“ (Мат. 10:28). Нека всеки човек да се замисли за усилията, които полага за набавяне на материалната храна, полезна за телесното израстване, и нека да внимава дали в същото време полага усилия за духовната храна, която ни помага да възрастнем духовно. Който не полага усилия за духовното си израстване, той небрежи за своето спасение и съдейства за предаването на душата си в ръцете на онзи, който може да погуби и душата, и тялото.
Кипърският архиеп. Хризостом: Трябва да намерим златната среда
- Детайли
- Двери
В интервю за гръцкия сайт Ромфеа Кипърският архиеп. Хризостом разказва за своята миротворческа мисия в Сърбия, България и Гърция, за перспективите за признаването на Православната църква в Украйна и за скорошната визита в Кипър на митр. Иларион (Алфеев)
- Ваше Блаженство, неотдавна се срещнахте с предстоятелите на православните църкви в Сърбия, България и Гърция. Каква беше целта на Вашата визита?
- Предприех тези срещи, защото искам да послужа на нашето православие. Видях, че единственият начин да не стигнем до плачевно състояние и да избегнем разкола е някой от братята предстоятели да се заеме със задачата да отиде при всички предстоятели и да проведе своего рода координиране – разбира се, с официалното съгласие на Всесветейшия (Константинополски – бел. ред.) патриарх. Така че всички да имаме едно мнение, за да преодолеем създалия се проблем.
Защото след томоса за автокефалия, който издаде Вселенският патриарх, никой не реагира, не предприе нищо. Аз вярвам, че това е правилно, защото, ако едни се бяха опитали да подкрепят Константинопол, а други – Москва, тогава с математическа точност щяхме да имаме разкол! А това трябваше да се избегне на всяка цена.
Изцелението на парализирания
- Детайли
- Бейрутски митр. Илия (Ауди)
В продължение на целия пасхален период Църквата ни представя на св. Литургия евангелски текстове, чрез които ни показва действието на Възкресението Господне в самите нас. Затова тя е постановила в четвъртата неделя след Пасха да се чете текстът от Евангелието, в който се говори за изцеряването на парализирания при Витезда (Иоан 5:1-15). Този човек в продължение на тридесет и осем години не намерил никой, който да го спусне във водата на къпалнята след раздвижването на водата ѝ от ангела, за да се изцери. След страданията и търпението, които понесъл парализираният, непременно е трябвало да последва възкресение, което да промени живота му и затова дошъл Господ, Който го попитал дали иска да се изцери и го излекувал.
Христос задал на парализирания въпрос, който изглеждал прост, но той всъщност изразявал загрижеността на непознатия, идващ от Галилея в Юдея Учител. Господ попитал човека: „Искаш ли да оздравееш?“. Парализираният не отговорил нито с отрицание, нито с потвърждение, а казал: „Господине, нямам си човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене“. Болният се оплакал от това, че нямал приятели, които да му помогнат. Дори тези, които получили изцерение преди него, били заети със своите близки и приятели и никой не му обръщал внимание. Той също така се оплакал и от своята неспособност да се конкурира с другите, за да се спусне пръв в къпалнята, тъй като мнозина го изпреварвали.
