Църквата и подрастващите – паралелни светове
- Детайли
- Михаил Бурмистров
Храмовото благочестие като задача-максимум
В края на 80-те – началото на 90-те години на миналия век в Църквата дойдоха много хора и за няколко години православните християни се увеличиха многократно. Църковното пространство в онова време беше нещо такова − храм, често полуразрушен, свещеник, който служи на няколко места, и богослужение. Така от само себе си възникна нагласата за въцърковяване през богослужението.
Няма нищо лошо в това, тази практика е много стара, но в резултат се формира мнение, че въцърковеният християнин трябва да съответства на определени норми на църковния живот – да усвои съответния стил на поведение, лексиката, да чете молитвеното правило, да участва в богослуженията, да спазва постите, да отбелязва църковните празници, тоест да се влее в начина на живот на християнина, характерен за дореволюционните години. Точно така бе обозначена задачата-максимум. В тази задача, освен изброеното, влизаше и възпитанието на децата – също в руслото на традиционната църковна култура, прекъсната след Октомврийската революция.
Струва ми се, че тъкмо в това, външно погледнато разбираемо движение към възстановяване, възобновяване на църковния живот, е заложен възелът от проблеми, които започнаха да се проявяват по-нататък в живота и на дошлите в Църквата хора, и на техните деца.
Теоретични бележки за втори глас
- Детайли
- Никола Антонов
Настоящият текст е лекция, изнесена в рамките на Експерименталната работилница по източно-църковно пеене към храм "Св. архангел Михаил" , кв. Симеоново, София.
Глас 2-ри е наречен лидийски[1]. По своята природа 2-ри глас се родее с естествения диатоничен род на византийскийте гласове. От тях той се отличава само с един намален интервал (ДИ – КЕ), заради което гамата на 2-ри глас е наречена мека хроматична[2].
Основният тон на 2-ри глас е тонът ВУ. От естествените диатонични гласове го отличава минимален тон между ДИ и КЕ[3]. Поради това, че 2-ри глас е “почти диатоничен”, неговата звучност е особена. В характера на гласа се съдържа едновременно сладост и тъга (за разлика от 6-ти, който пък най-добре изразява чувството за скръб) [4].
Устойчивите (доминантни) тонове на 2-ри глас са ВУ, ДИ и ЗО.
Практически, гамата на 2-ри глас започва от ВУ и свършва със ЗО. Извън този диапазон 2-ри глас приема диатонична или твърда хроматична характеристика (6-ти глас), за което обикновено има изрично поставена фтора (повреда). Гамата на 2-ри глас е построена на повтарящи се групи от два тона – минимален и голям[5]. За разлика от другите гласове структурата на гамата на 2-ри глас е изградена на трихорден принцип[6].
Нека непрестанно да призоваваме Неговото свято име
- Детайли
- Неврокопска св. митрополия
Седма неделя след Пасха на св. Отци от Първия вселенски събор; честваме паметта на преп. Никита, еп. Халкидонски, преп. Софроний Български
Литургийно свето евангелие:
В онова време Иисус дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа; Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. Аз за тях се моля, не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелният син, за да се сбъдне Писанието. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна. (Йоан 17:1-13).
Първосвещеникът Христос и християнското свещенство
- Детайли
- Проф. прот. Василий Михок, Сибиу
Проповед за Седма неделя след Пасха – на св. Отци от Първия вселенски събор
В днешното евангелие чухме първата част на обичайно наричаната Първосвещеническа молитва на Спасителя (Йоан 17:1-26).
Иисус знае, че е „дошъл часът” (ст. 1) на Неговото прославяне чрез страдания, смърт и възкресение. В този момент с уникално значение Господ възнася към небесния Отец разтърсваща молитва за Себе Си, за да бъде осветен (посветен) за жертва (ст. 1b-5), за Неговите ученици (ст. 6-19) и за всички, които ще повярват в Него чрез тяхното слово (ст. 20-23), така че и едните, и другите чрез любовта на Отца да бъдат заедно с Него в славата на вечния живот (ст. 24-26). Особено се моли „да бъдат всички едно” (ст. 21; ст. 11) с единство, имащо силата и модела в самото единство на Св. Троица.
Тази молитва притежава изключително богато богословско съдържание. Тя ни предлага истинско резюме на йоановото богословие за спасителното дело на Христос. Тя подчертава Неговото послушание към Отец и то послушание „до смърт”, факта, че посредством Неговата смърт се явява Божията слава, избирането на учениците от света, факта, че на тях Бог им се откри в лицето на Иисус, тяхната мисия в света, единството в любовта, основано върху тяхното общение с Христос и с Бога.
Дали при Сталин щеше да има ред?
- Детайли
- Оксана Гаркавенко, портал «Православие и мир»
Защо идеализирането на всичко съветско продължава да набира популярност и може ли да се съвместят православието и комунизмът, разказва историкът Андрей Кострюков.
Годината, в която отбелязваме 100 години от Октомврийския преврат или революцията, ни кара да си спомним и да се замислим за много неща. Революцията беше едно кърваво насилие, а строителството на „новия свят“ беше съпроводено с репресии. Това също е исторически факт, макар някои днес да се опитват да го отрекат или да го оправдаят с „необходимост“. Пък и в късния СССР не съществуваше, разбира се, никаква свобода на словото и на съвестта…
Но съветската власт се крепеше и „новият живот“, тъй или инак, се движеше напред и се развиваше не само чрез насилие и страх, но и с вяра. Вяра безбожна, вяра земна, кръстена лукаво „вяра в човека“ или в „истината“. И тя се оказа, колкото и да е странно, много силна. За мнозина до ден-днешен е трудно да се откажат от нея. За това как хората се опитват да съвместят вярата и комунистическата идеология, разказва Андрей Кострюков, сътрудник в Научноизследователския отдел по най-нова история на Руската православна църква при Православния свето-Тихоновски хуманитарен университет, доктор на историческите науки.
Цялото интервю на руски - тук
