Христовото Възкресение в каноничното съзнание на Църквата
- Детайли
- Александър Смочевски
Кратък коментар към пр. 66 на Трулския вселенски събор
Литургичният живот на Църквата е в неразделно единство с нейното канонично Предание. Редица свещени правила на Църквата регулират конкретни богослужебни въпроси. Така например повечето от правилата на Лаодикийския поместен събор (360 г.) се отнасят до различни богослужебни теми и проблеми – до степен някои автори да характеризират тези правила като „Закон [sic!] на Църквата за богослужението“ (1).
Периодът на Великата четиридесетница не е изключение от това. В правилата на Пето-Шестия Трулски вселенски събор (691 г.), който запълва каноническия вакуум, настъпил в периода след Четвъртия вселенски събор (451 г.), намираме различни указания относно този богослужебен период:
Грехът е отсъствие на живот
- Детайли
- Архим. Варнава Янку
Страстната седмица за християните е период на тъга. По парадоксален начин обаче тази тъга съдържа истинската радост. Това са противоречиви чувства, които надхвърлят обикновената логика. Страстната седмица не е просто поредица от събития – тя е начин на живот и предложение за живот, което дава други измерения, които човек трудно може да разбере, но именно от тях имаме нужда. Тя предлага победа чрез поражението, печалба чрез загубата. Как да разбираме това?
Светът живее в нагласа на съревнование и конфликт, защото човек иска да надделее над другия, понеже се чувства дълбоко несигурен. Трябва да имаш вътрешна пълнота, за да можеш да отстъпиш място на другия. А всъщност победата над смъртта се състои именно в това. Смъртта е загубата на връзката, отказът от любовта и господството на егоцентризма, себелюбието, нарцисизма.
И ние казваме, че смъртта – тоест отказът от любовта – се побеждава, когато се откажа от собствената си воля заради другия; когато дам пространство на другия да „диша“ и му дам свобода.
Прелъстеното магаре
- Детайли
- Свещ. Георги Десподов
Представи си, че ходиш по прашен път. От далечината се чува шум. Представи си, че си магаре. Минавал си по подобни пътища и преди и никой не те е забелязвал. Слънчево е и жегата те уморява. Завиваш зад ъгъла и тогава ги виждаш. Огромна тълпа. Малки деца тичат към теб, развяват палмови клонки и скачат от радост. Възрастни мъже свалят горната си дреха и я постилат пред теб. Жени плачат от вълнение и падат на колене, само като те видят. Цялата тълпа ти вика “Осанна, благословен е идващият в името Господне”. Хората те наобикалят и с треперещи устни ти се покланят до земя.
Вход Господен в Йерусалим
- Детайли
- Епископ Методий (Кулман)
Колко мисли, колко чувства предизвиква всеки празник!
Празника Връбница ние посрещаме със зелени клонки в ръце. Всеки от нас държи зелена клонка.
Какво е това? Какво ни казва тя? Тя ни говори не само как радостно са посрещали Господа с клонки в ръце при Неговото влизане в Йерусалим. Говори ни и за отминалата зима, когато всичко в природата изглеждаше мъртво, неживо, заглъхнало... Но ние знаем, че зимата не е вечна, че ще дойде пролетта, че отново всичко ще се раззелени, ще разцъфне и ще принесе плодове. Затова не се страхуваме от зимата и радостно очакваме пролетното слънчице.
Св. Мария Египетска: срещата с Христос накрая на пустинята
- Детайли
- Златина Каравълчева
Първите пет недели на Великия пост съдържат в себе си синтезиран разказ за това какво означава да си християнин. По този начин Църквата всъщност ни разкрива сърцевината на нашата християнска вяра. Интересно е, че тяхната последователност се е оформила постепенно – чак до нетолкова далечния 14 век. И в това виждаме не само признак за свободата на църковната мисъл и литургично творчество, но и за учителството на Светия Дух в Църквата (Йоан 14:26). Двете неща са свързани – способността на Църквата (тоест, на вярващите) да бъдат ученици, да учат, предполага и вдъхновението от страна на Светия Дух. И така, в наши дни първите пет недели на Великия пост ни предлагат удивителен разказ, който последователно ни отвежда до въпроса: как трябва да посрещнем Великия ден на Възкресението.
И така, първата неделя на поста е Неделя Православна – тя насочва вниманието ни към явлението на Църквата. Постът е призив. Той е призив за среща (Мат. 9:15). Бог ни призовава към една особена среща със Себе Си, която може да се случи само в Църквата. Не бива да мислим, че Бог „общува“ с човека само в Православната църква. Това не е възможно, защото Бог е Творец на цялото небе и на цялата земя, на всички хора – на вярващи и невярващи, на грешници и праведници. За абсолютно всички Бог промисля; по един тайнствен начин Той участва в живота на всеки един човек, роден на тази земя.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
