Кои са българските будители?
- Детайли
- Иван Димитров
Празникът на българските будители е установен преди стотина години и е поставен в деня на свети Йоан Рилски – 1 ноември по стар стил. Независимо от факта, че заради отношението на някои светски фактори дните 1 ноември и 24 май останаха да се честват отделно от паметта на св. Йоан и св. Кирил и Методий, както стана и с други празници, все пак връзката на този празник с всебългарския светец е безспорна. Както преди сто години, така и сега е кристално ясно кои са народните ни будители. Днес по радиото пуснаха запис на дечица, които сред будителите изредиха… Левски, Ботев, Раковски и толкоз! Никой не си спомня сякаш, че поставянето на празника (неслучайно отменен от комунистическата власт) в деня на св. Йоан Рилски говори за замисъла на учредителите на празника: да се почетат будителите на народната свяст от времето на Възраждането на народа ни. Защото и в началото, и сега като народни будители се почитат дейците на просветата, културата и християнството сред българите. А християнските дейци обединяват в себе си освен вярата още просветата и културата, че и общественото дело. По-късно се добавят и други личности, включително християнски светци, от други епохи, борци за народното добруване.
Св. Антоний: Откажете се от човешката слава и постоянствайте в смирението
- Детайли
- Св. Антоний
Продължение от Писмо петнадесето
ПИСМО ШЕСТНАДЕСЕТО
Мои възлюбени чеда, бих желал да ви запозная с някои събития от живота на свѐти и чисти пророци, които Бог прослави в тяхното смирение и пълна бедност. Преди да ги възвеличи, Той им дарува още тук слава и богатство, понеже те са се смирили от цялото си сърце.
Първом ние ще разкажем за праотеца на патриарсите – Авраам, как Бог го въздигна от бедност до богатство и от презрение до слава; и всичко това стана сред материални блага, но Авраам не забрави първоначалната си бедност. В действителност той живял в палатка, както и Исаак, и Яков.
Църквата не е място на благополучие
- Детайли
- Прот. Алексей Умински
Прот. Алексей Умински е един от руските духовници, които бяха лишени от сан, защото не приеха идеологията на свещената война. Ръкоположен е за свещеник преди повече от тридесет години, на 9 септември 1990 г. Служи в централния московски храм „Света Троица“, където развива забележителна мисионерска, милосърдна и просветителска дейност. Беше лишен от сан на 13 януари т. г., а малко след това се обърна с апелация към Константинополския патриарх Вартоломей, който го прие за клирик на Патриаршията. Девет месеца по-късно, в интервю за „Новая газета“, той разказва за живота в емиграция, за чувствата, с които посреща съдбата си, за това как продължава да общува със своите енориаши, как гледа сега на Църквата. Представяме ви откъси от този разговор.
За новия живот в емиграция
… През този период смених много места за живеене, бях в много държави, постоянно си събирах куфарите, местех се от място на място, постоянно спях в чужди легла. Но където и да бях, винаги намирах много голяма подкрепа сред хората, които бяха до мене. Имам чувството, че не ми се е налагало да предприемам някакви вътрешни силни действия или усилия, за да се развие животът ми по този начин. Имам чувството, че просто съм бил носен от някакъв неизвестен поток. И не се удавих в този поток, а напротив – той ме носеше в правилната посока през цялото време. Не му се съпротивлявах, но и не направих нищо специално, за да се озова, да речем, тук, в Париж.
Християнската вяра и демокрацията
- Детайли
- Двери
В края на септември група американски професори с християнски убеждения от различни университети в САЩ, сред които и православни, публикуваха декларация, която предлага християнски отговор на онези предизвикателства, с които се сблъсква демокрацията и които вълнуват и православните християни както в САЩ, така и по света. Изразявайки своята загриженост, изявлението предлага на епископите, свещениците, пастирите и миряните основа за разглеждане на тези проблеми в различните общини.
Съединените щати се изправиха пред криза на демокрацията, а Църквата в Америка – пред изпитание на вярата. Демокрацията беше атакувана, изправена пред нови заплахи в нашата страна и нови предизвикателства по света. Свидетелството за „вярата, веднъж предадена на светиите“ (Иуда 1:3), беше изопачено и опорочено – особено за новото поколение.
Декларацията на независимостта показва, че демокрацията е не само политическа система, но и утвърждаване на етична позиция. В дните на пагубна поляризация сме принудени отново да решаваме фундаментални въпроси за държавното управление, обществения живот, общите ценности и ролята на вярата в оформянето на общото ни бъдеще. Нарастването на антидемократичните настроения и националистическите идеологии застрашава общия ни живот, мира в обществото и в целия свят. Като последователи на Христос ние се стремим да повлияем на тази ситуация с яснота и смелост, милосърдие и убеденост, опирайки се на твърдата основа на нашето нравствено самосъзнание и богословски традиции, за да формулираме наново богословието на демокрацията, съответстващо на нашето време.
Слово в деня на св. апостол и евангелист Лука
- Детайли
- Св. Лука (Войно-Ясенецки)
В Послание до римляни на св. апостол Павел четем велики думи, които трябва да бъдат положени в основата на живота на всеки християнин: „… любовта е изпълнение на закона“ (Рим. 13:10).
В Първо послание до коринтяни на същия апостол пък четем велик завет, който ни е даден: „Стремете се към любовта…“ (1 Кор. 14:1).
Как следва да разбираме тези думи на големия учител на народите? Те изискват двояко разбиране: чрез изпълнение на Христовите заповеди ние трябва да достигнем такава чистота на сърцето, че да бъде то вместилище на любов към всички хора. А, от друга страна, трябва да станем достойни за любовта на нашите ближни към нас.
В Първо съборно послание на св. апостол Йоан Богослов намираме и обосновка на завета за придобиване на любов: „… който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?“ (1 Иоан. 4:20).
