Богослужението през Страстната седмица

На богослуженията през Страстната седмица са предвидени повече на брой евангелски четива и с по-голям обем. Те въвеждат богомолците в атмосферата на тези последни дни преди кръстната смърт на Спасителя: атмосфера на напрегнато очакване, на страх, озлобление, разочарования, предателство, немощ…

Четивата разказват какви конкретни събития са се случили тогава и кои поучения и наставления Иисус Христос е изрекъл в седмицата на най-големите Му страдания. Текстовете разкриват поведението на учениците, на фарисеите, садукеите, книжниците, на народа.

Големият брой четива допълнително засилват динамиката на богослужението, помагайки ни да се потопим в атмосферата на онези дни на напрегнато очакване.

Предлагаме на нашите читатели „разписание“ на богослуженията през Страстната седмица, които се извършват в православните храмове. Към тях има и обяснения за евангелските събития, случили се в този ден от седмицата, както и евангелските четива, предвидени за съответното богослужение. За да могат и тези, които са възпрепятствани да посетят богослуженията, да навлязат в атмосферата на Страстната седмица. Вечерните богослужения започват в 19 ч.

Велики понеделник

Еван­гел­с­ко съ­би­тие: в ут­рин­но­то еван­ге­лие (чете се по време на Последование на Жениха в неделя вечерта – Мат. 21:18-43) се че­тат тек­с­то­ве­те за из­съх­на­ла­та смо­ков­ни­ца (сим­вол на юдейс­кия на­род, кой­то се е ока­зал не­дос­то­ен), за пра­те­ни­те на ни­ва­та два­ма си­на и за си­на на гос­по­да­ря и зло­де­и­те ло­за­ри. Темата на утренните евангелия – изобличение на фарисеите.

Ли­тур­гий­но­ еван­ге­лие (Мат. 24:3-35) – за раз­ру­ша­ва­не­то на Йеру­са­лим и за края на све­та.

Бо­гос­лу­же­ние: сут­рин­та – Ча­со­ве, Изоб­ра­зи­тел­ни, Ве­чер­на и Преж­де­ос­ве­ще­на ли­тур­гия.

Вечер­та – Пос­ле­до­ва­ние на Же­ни­ха (утринно богослужение).

Бо­гос­лу­же­бен текст: Тро­пар, гл. 8, по­не­дел­ник, втор­ник и сря­да на ут­ринна­та:

„Ето Мла­до­же­не­цът иде в по­лу­нощ и бла­жен е тоя раб, ко­го­то на­ме­ри бу­ден, а не­дос­то­ен е он­зи, ко­го­то на­ме­ри без­г­ри­жен. За­то­ва, вни­ма­вай, ду­шо моя, да не те на­лег­не сън, та да бъ­деш пре­да­де­на на смърт и да ос­та­неш вън пред зат­во­ре­ни­те вра­ти на цар­с­т­во­то, но опом­ни се и въз­к­лик­ни: свят, свят, свят си, Бо­же, за­ра­ди Бо­го­ро­ди­ца по­мил­вай ни!“.

Велики вторник

Еван­гел­с­ко съ­би­тие: в ут­рин­но­то еван­ге­лие (понеделник вечерта; Мат. 22:15-46 и 23:1-39) се при­пом­ня за уси­ли­я­та на книж­ни­ци, фа­ри­сеи и са­ду­кеи да из­ку­ша­ват Иисус Хрис­тос с раз­лич­ни въп­ро­си и изоб­ли­ча­ва­не­то им от Не­го. Изобличение на фарисеите.

В ли­тур­гий­но­то еван­ге­лие (Мат. 24:36-51; 25:1-46; 26:1-2) се раз­каз­ва за Страш­ния съд, за доб­рия и ло­шия слу­га, прит­чи­те за де­сет­те де­ви­ци и за та­лан­ти­те.

Бо­гос­лу­же­ние: сут­рин­та – Ча­со­ве, Изоб­ра­зи­тел­ни, Ве­чер­на и Преж­де­ос­ве­ще­на ли­тур­гия.

Вечер­та – Пос­ле­до­ва­ние на Же­ни­ха.

Велика сряда

Еван­гел­с­ко съ­би­тие: ут­рин­но­то евангелие (вторник вечерта; Иоан 12:17-50) – за житното зърно, което, ако не умре, не дава плод. Христос говори за смъртта Си. Описва ситуацията преди кръстната смърт – неразбирането на апостолите, озлоблението на фарисеите, страхът на последователите.

Ли­тур­гий­но­то еван­ге­лие (Мат. 26:6-16) ни на­пом­ня за же­на­та, по­ма­за­ла с ми­ро Иисус Хрис­тос в до­ма на Си­мо­на Про­ка­же­ни във Ви­та­ния и за пре­да­тел­с­т­во­то на Юда.

Бо­гос­лу­же­ние: сут­рин­та – Ча­со­ве, Изоб­ра­зи­тел­ни, Ве­чер­на и Преж­де­ос­ве­ще­на ли­тур­гия.

Вечер­та – Мал­ко по­ве­че­рие.

Бо­гос­лу­же­бен текст: в хим­ног­ра­фи­я­та се раз­ви­ва ан­ти­те­за­та блуд­ни­ца­та, уми­ла но­зе­те на Спа­си­те­ля и уче­ни­кът-пре­да­тел Юда и въз­мож­ност­та все­ки греш­ник да се спа­си, и все­ки Хрис­тов уче­ник да по­ги­не.

Велики четвъртък

Еван­гел­с­ки съ­би­тия: Иисус Хрис­тос уми­ва но­зе­те на уче­ни­ци­те Си, ус­та­но­вя­ва тайн­с­т­во­то Ев­ха­рис­тия, мо­лит­ва­та в Гет­си­ман­с­ка­та гра­ди­на и за­ла­вя­не­то на Иисус Хрис­тос (Мат. 26:17-57).

Бо­гос­лу­же­ние: сут­рин­та – Ут­ри­нна, Ве­лик мас­лос­вет, Ве­чер­на с Ва­си­ли­е­ва ли­тур­гия.

На утринната – Лука 22:1-39. Желанието на първосвещениците и книжниците да убият Христос. Предателството на Юда, Тайната вечеря, предсказание за предателството на Петър.

На св. Литургия: Евангелие – Мат. 26:2-20. Заговор за убийството на Христос – „и решиха в съвета да уловят Иисус с измама и убият“; и предателството на Юда. Иоан 13:3-17 – Умиване нозете на учениците. Мат. 26:21-39 – Тайната вечеря, Молитвата в Гетсиманската градина. Лука 22:43-44 – Молитвата с кървави капки. Мат. 26:40-27:2 – Залавянето на Христос. Съдът, отричането на Петър. Отвеждането на Христос при Пилат.

Вечер­та – Пос­ле­до­ва­ние на дванадесетте еван­ге­лия (че­тат се дванадесет от­къ­са от Еван­ге­ли­е­то, при­пом­ня­щи Хрис­то­вите страдания).

След про­чи­та­не­то на петото еван­ге­лие от св. Ол­тар се из­на­ся Раз­пя­ти­е­то и се пос­та­вя в сре­да­та на хра­ма за пок­ло­не­ние.

Бо­гос­лу­же­бен текст – вмес­то Хе­ру­вим­с­ка­та пе­сен се пее: „На Тво­я­та тай­на ве­че­ря за учас­т­ник ме при­е­ми днес, Си­не Бо­жи; за­що­то ня­ма да из­дам на Тво­и­те вра­го­ве тай­на­та, ни­то це­лув­ка ще Ти дам ка­то Юда, но ка­то раз­бой­ни­ка Те из­по­вяд­вам: спом­ни си за ме­не, Гос­по­ди, ко­га дой­деш в цар­с­т­во­то Си“.

Велики петък

Еван­гел­с­ки съ­би­тия: осъж­да­не­то на смърт на Иисус Хрис­тос, кръс­т­ни­те стра­да­ния, смърт­та и пог­ре­бе­ни­е­то на Спа­си­те­ля (Мат. 27:1-60).

Бо­гос­лу­же­ние: сут­рин­та – Цар­с­ки ча­со­ве (на тях се чете и апостол, и евангелие), Ве­чер­на (с апостол и евангелие), на ко­я­то сим­во­лич­но се из­вър­ш­ва сва­ля­не на Хрис­то­во­то тя­ло от Кръс­та и пог­ре­бе­ние чрез из­на­ся­не на Пла­ща­ни­ца­та.

Ве­чер­та – Опе­ло Хрис­то­во с ли­тия око­ло хра­ма.

Бо­гос­лу­же­бен текст: Ан­ти­фон 15, гл. 6

„Днес ви­си на дър­во То­зи, Кой­то над­ве­си зе­мя­та над во­ди­те; с ве­нец от тръ­ни се увен­ча­ва То­зи, Кой­то е цар на ан­ге­ли­те; в лъж­ли­ва баг­ре­ни­ца се об­ли­ча То­зи, Кой­то об­ли­ча не­бе­то с об­ла­ци, плес­ни­ца прие, То­зи, Кой­то в Йор­дан ос­во­бо­ди Адам; с гвоз­деи се при­ко­ва Мла­до­же­не­кът на Цър­к­ва­та; с ко­пие се про­бо­де Си­нът на Де­ва. Пок­ла­ня­ме се, Хрис­те, на Тво­и­те стра­да­ния. По­ка­жи ни и слав­но­то Твое въз­к­ре­се­ние“.

Велика събота

Еван­гел­с­ко съ­би­тие: след кръс­т­на­та Си смърт Хрис­тос сля­зъл с ду­ша­та и бо­жес­т­во­то Си в ада, още до­ка­то тя­ло­то Му би­ло в гро­ба, за да бла­го­вес­ти спа­се­ние и там. Из­вел от ада в Цар­с­т­вото небесно всич­ки ста­ро­за­вет­ни пра­вед­ни­ци.

Бо­гос­лу­же­ние: сут­рин­та – Ве­чер­на с Ва­си­ли­е­ва литур­гия.

След апос­тол­с­ко­то че­ти­во на ли­тур­ги­я­та се про­ме­ня об­с­та­нов­ка­та в хра­ма – одеж­ди­те на све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те, об­ла­че­ни­е­то на хра­ма се про­ме­нят в свет­ли цве­то­ве в знак на ра­дост поради Въз­к­ре­се­ни­е­то.

Бо­гос­лу­же­бен текст: вмес­то Хе­ру­вим­с­ка пе­сен на ли­тур­ги­я­та се пее:

„Да за­мъл­чи вся­ка плът чо­веш­ка и да зас­ти­не със страх и тре­пет и ни­що зем­но да не мис­ли. За­що­то Ца­рят на ца­ру­ва­щи­те и Гос­под на гос­по­да­ру­ва­щи­те иде да бъ­де зак­лан и да да­де Се­бе си за хра­на на вяр­ва­щи­те. И пред Не­го вър­вят ан­гел­с­ки­те ли­ко­ве с всич­ки на­ча­ла и влас­ти, мно­го­о­ки­те хе­ру­ви­ми и шес­ток­ри­ли­те се­ра­фи­ми, ко­и­то зак­ри­ват ли­ца и пе­ят пе­сен­та: Али­луия, али­луия, али­луия.

Възкресение Христово

Бо­гос­лу­же­ние: из­вър­ш­ва се Пас­хал­на по­лу­нощ­ни­ца, Пас­хал­ня ут­ри­нна и Зла­то­ус­то­ва ли­тур­гия. В 24 ч. в съ­бо­та сре­щу не­де­ля чрез еван­гел­с­ко­то че­ти­во се въз­вес­тя­ва Хрис­то­во­то Въз­к­ре­се­ние и све­ще­ни­кът поз­д­ра­вя­ва ми­ря­ни­те с Хрис­тос вос­к­ре­се!

Бо­гос­лу­же­бен текст – Ир­мос, гл. 1

„Ден на въз­к­ре­се­ние е. Не­ка, лю­де, да си­я­ем: Пас­ха е, Гос­под­ня Пас­ха! За­що­то от смърт към жи­вот и от зе­мя­та към не­бе­то Хрис­тос Бог пре­ве­де нас, ко­и­то пе­ем тър­жес­т­ве­на пе­сен“.

* Изображенията, използвани в статията, са фрески от манастира „Дионисиу“, Света гора, 16 в.