Продължение от Писмо шесто
ПИСМО СЕДМО
Антоний ви поздравява, скъпи в Господа братя: радостта да бъде с вас!
Няма да се изморя да се връщам към спомена за вас, членове на вселенската Църква. Знайте това: любовта, която храня към вас, не е чисто плътска, но е духовна и е според Бога, понеже любовта, която е само плътска, е слаба, непостоянна и непрекъснато надвивана от променливи ветрове.
Тези, които имат страх от Бога и пазят заповедите Му, са Негови служители. Едно такова служение още не е съвършенство, а е правда, която ни води малко по малко към Духа на осиновението (Рим. 8:15). Ето защо пророците, апостолите, съборът на светиите, тези, които бяха избрани от Бога и им се повери апостолската проповед, всички бяха запленени от Иисус Христос по благостта на Бог Отец. Всъщност св. апостол Павел казва: „Павел, раб на Иисус Христос, призван апостол, отреден за Божието благовестие" (Рим. 1:1); „Ето защо аз, Павел, съм окованик Иисус Христов за вас, езичниците" (Еф. 3:1). Тъй че писаният Закон да ви бъде в помощ при святото ви служение до деня, когато ще ви бъде дадено да обуздаете страстите и да придобиете съвършенство в свято упражняване на добродетелта благодарение на дара, който получиха и апостолите.
Когато бъдем в състояние да получим тази благост, Иисус ще ни каже: „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си" (Йоан 15:15). Това означава, че тези, които са се приближили до благодатта, са получили чрез нея поучението на Светия Дух и са придобили познание за духовната си природа. И тъй, това самопознание ги кара да възкликнат и да кажат: „Защото вие не приехте духа на робството, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Ава, Отче!" (Рим. 8:15). И така да признаят дара на Бога, понеже ние сме наследници Божии и сънаследници на светиите (Рим. 8:17).
Скъпи братя, призвани да участвате в наследството на светиите, сега вие сте близо до всички добродетели. Всички те ще ви принадлежат, ако не затънете в плътския живот, но останете чисти пред Бога.
И тъй, Духът Божи не влиза в лукава душа. Той няма да обитава в тяло, което робува на греха. Той е свята сила, която се отдалечава от лукавството (Прем. Сол. 1:4-5).
Скъпи чеда, пиша на човеци, способни да ме разберат, на човеци в състояние да се самопознаят. Следователно който познава себе си, познава Бога, а който познава Бога, трябва да Го почита, както подобава.
Да, скъпи в Господ чеда, познайте себе си, понеже тези, които се познават, познават и времето, в което живеят, а познавайки го, имат възможността да се държат здраво, без да допускат да бъдат разтърсвани от преходни учения.
Що се отнася до Арий, който се е появил В Александрия и говорел чужди на нашата вяра думи за Единородния Син Божи, като отнасял времето към Този, Който е извън времето, като приписвал граници на Този, Който за разлика от творенията няма граници, и като отдавал изменение на едно неизменимо Същество, аз ще кажа само това: ако човек оскърбява човека, човеците ще се молят за него, но ако той оскърбява Бога, кои ще се молят за него? Този човек е пожелал да постигне със собствените си сили твърде много. А злото, така усвоено, не се лекува. Ако този човек имаше познанието върху себе си, за което говорих, неговият език не щеше да приказва това, което не познава. След онова, което се случи, явно е, че Арий не се е познавал. Той се е впуснал твърде много в тайната на Единородния Син, Комуто подобава всяка слава, величие, чест и поклонение заедно с Отец и Светия Дух сега, винаги и во века веков.
* Текстът е откъс от книгата на ставроф. ик. Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“.
