По повод 40-ия ден от блажената кончина на Българския патриарх Неофит
Жив е той, жив е, там на небето, където няма тъгуване за земното и вещественото, а ще бъде по достойнство в селенията на праведните, които са благоугодили на Бога.
Обикновено на погребение и помен не се кани, а само се съобщава, че домашните имат покойник и поменът ще бъде в еди-кой си ден и час.
Вярно, за нас двамата с духовния ми брат няма вече кой да кани, защото и духовните сродници, и домашните на дядо Неофит, както и моите от нашето поколение всички са заминали по пътя на целия свят. Сега и аз чакам моя ред с надежда да бъдем пак заедно, за да разберем как се свързваме със смъртта и както е писано - да узнаем, как Бог нарежда и дава упокоението на всички нас, които отиваме при Него.
Св. Порфирий Кавсокаливийски пише, че православната вяра се предава най-добре по кръвна линия. Това означава, че православните семейства, които живеят православен начин на живот, обезателно се радват на благочестиви семейства с благодатни рожби.
Слушали сте как хората споделят на висок тон за някои невъзпитани човеци: „Не се чудете на това! Липсват им първите седем години!” Нищо обаче не може да се укрие от децата в семейството, най-вече през първите седем години след раждането им. И, ако семейството вечер не се събира заедно на вечеря, за да споделят как им е минал денят, да направят разбор, да се помолят заедно и майката не приспи ли чедото си с духовна песен и целувка на домашната икона, както и на сутринта не събуди ли рожбата си с песента „Събуди ме, мила мамо, раничко ме събуди, раничко да се помоля на всеблагия Господ; искам славея да чуя как запява пред зори; а преди да ме събудиш, сладичко ме целуни”, то, уверявам ви, и нощта няма да мине, както го изисква православната ни вяра.
Ето, такова е било семейството на дядо патриарха Неофит: Никола, благочестив татко-машинист и огняр, винаги у дома бдящ на пост, майка светица, по-голямото братле Димитър - пример във всяко отношение, а второто момче Симеончо, като Mладенеца Иисус пък преуспяваше в мъдрост, възраст и любов пред Бога и човеците, в пълно послушание на татко и мама и в изпълнение на молитвата на дядо Вазов: „Дядо Господи, прости ме, моля Ти се от душа, с ум и разум надари ме да не мога да греша. Запази ми Ти сърцето от зли мисли и неща, всичко виждаш от небето, зло на мен недей праща. Дай на мама, дай на тате, здраве, сила и живот; мир, любов на всички братя и добро на наш народ.”
Църковните песнопения, най-вече на св. Литургия, които майката Стефанка е пяла всеки ден като всекидневен певец и църковна хористка в софийски храмове, също са били любими занимания на чудесните деца.
Такива са били не само "първите им седем години", но и вторите, докато и двете братлета стават семинаристи, сетне академисти, професионалисти и специалисти от най-висока степен, призната по света и у нас.
Не напразно папа Йоан Павел Втори се възхити на дядо Неофитовото изпълнение на „Достойно ест” (известно като Достойното на Васил Левски) при посещението му в Рим. Сегашният папа пък на връщане от София уверено потвърди пред журналисти от цял свят, че „разговорът ми с патриарх Неофит ме изпълни с радост... Той е Божи човек! Много ме укрепи”. И след кратка пауза продължи: ”Той е наистина Божи човек!”.
Вселенският патриарх Вартоломей пък след опелото на дядо патриарх Неофит официално заяви в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” в София: „Изпращаме човек Божи, епископ на любовта”. И продължи: „Божи служител, изпълнил почти половин век достойно църковно служение, спазвайки дадените обещания, служейки... в продължение на 28 години архиерейско служение и 11 години смирено патриаршество”. „Премести се в небесното жилище, в Божиите ръце и се причисли към... Божия народ!”. „Невиждан за мене ... църковен и национален траур!”, допълнил Вселенският патриарх.
„Плача и ридая”, когато си спомням за смъртта и погребението на духовното ми братле Неофит, патриарх Български и митрополит Софийски. Затова не дойдох за погребението му. Не исках да го виждам да лежи бездиханен в гроба, със затворени очи без да ме посрещне с неговия интересен поздрав: „Дядо Йосифе-е!”. И аз да му отвърна: „Дядо Не-о-фи-те-е!”, и с вдигнати вежди да ми се усмихне. Не исках да гледам как полагат създадената по Божи образ негова красота „да бъде безобразна, безславна и изгубила вид.”
И не съжалявам, че не присъствах на „тази тайна”, която стана с него и как се предаде на тление, без аз да видя това.
Утехата ми е в неговото завещание и благословението на Св. Синод да бъде положен в гроб в центъра на любимия му роден град, в съседство с друг Йосиф, който беше строител на Българската православна църква, Глава на която е същият Господ Иисус Христос, у Когото „имаше живот, и животът беше светлината на човеците” (Йоан 1:4). Нашият Светейши патриарх убедено ни свидетелстваше при всяка възможност за светлината, която е Самият Господ Иисус Христос, с благото намерение чрез нея всички да повярваме в Него (Йоан 1:7).
Такъв е и заветът на блаженопочиналия патриарх Неофит към всички нас на 40-ия ден, откакто ни напусна: като грижовен попечител ни умолява да знаем и свидетелстваме, че светлината и за нас свети в мрака, и доколкото зависи от нас, в никакъв случай не бива да му позволяваме да я обземе (Йоан 1: 5).
Премъдрият Соломон пише, че като благоугодил Богу праведникът е обикнат. По Божие подобие и на всички нас ни се иска да сме в постоянна близост с приятен на нас човек. Бог повика покойния патриарх Неофит при Себе Си след дълго лекуване на болестта, когато в разума му не е имало злоба и душата му не е била опетнена.
Ние, православните българи по света и у нас, които с внимание четяхме посланията му до нас, неговите духовни чеда, си спомняме особено това за Възнесение Господне лани с призива му: „Да се издигнем над всичко, което ни отдалечава от Христовата любов”.
Колко много трябва да четем и слушаме благовестието на Господ и да го изпълняваме, защото, ако го спазваме, ще си припомняме срещите и разговорите със скъпия покойник, като прилагаме словото Божие, което е излизало от неговите уста и се е печатило под неговите ръце.
Само молитвите ни за него обаче не са достатъчни. Трябва да разберем Божията воля за него и тогава да дадем, каквото е нужно.
Светилникът на дядо патриарха вече угасна, но той, както припомних, обичаше приживе светлината, вярваше в Светлината, предаде Я на всички нас и пожела да бъде погребан на светло място.
Да, това негово последно пожелание е изпълнено вече. А светлината, предадена на всички нас, ще я сложим ли под похлупак, или ще я издигнем високо – да свети не само в къщи, но и в цяла България, и по света?
Ние в Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия вече приехме като щафета светилника и ще го разнасяме с издигната десница.
Бог да помилва приснопаметния мой духовен събрат и съслужител Светейшия патриарх на България и митрополит на София Неофит, миро да капе на гроба му и вечна да бъде паметта му!
Господи Боже, Ти, Който си избрал, приел и прославил през земния живот новопреставилия се Български патриарх и Софийски митрополит Неофит, усърдно Ти се молим, дай му заслужена отплата за неговите светителски трудове и благослови неговия вход в селенията на светиите, които от века са Ти благоугодили. Амин.
Патриарх Неофит и задокеанската ни епархия
Братскo припомняне на добрините му по повод 40-ия ден от смъртта му
Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия също участва в църковния траур по повод кончината на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит. Всички ние, клир и миряни в епархията ни 24 часа се молехме за нашия предстоятел - от Мелбърн, Австралия, до Лос Анжелис в САЩ. Макар че по устав само митрополитът трябва да поменава на всяка света литургия Негово Светейшество, в нашите църкви това правят и свещениците, и дяконите при всяка служба. И не само това: Негово Светейшество три пъти като любим приятел на митрополита и на епархията ни посети преди да бъде избран за първойерарх на БПЦ. Така той се запозна отблизо не само с клириците ни, някои от които го познаваха от детинство, но и с миряните на посетените от него наши енории. Поканен лично от г-н Игнат Канев (Бог да го прости!) дядо Неофит взе участие в освещаването на българската църква „Св. Димитър” в Брамптон, в покрайнините на Торонто, Канада. Като митрополит на Русе той беше и скъп гост на семейство Каневи, които бяха ктитори на „Св. Димитър” с тяхното дарение от 19 милиона за построяване и изографисване на църквата и за паркинг към нея. Три дни продължиха тържествата около освещаването на храма и всички присъстващи се радваха на този висок във всяко отношение гост.
Отлично впечатление дядо Неофит остави и в българската църква ”Св. Йоан Рилски” в Монреал, провинция Квебек. Тогава свещеник там беше отец Димитър Шумов (сега служи в софийската катедрала "Св. Неделя", б.р.). Дядо Неофит беше поканен да изнесе реч на банкета за събиране на средства за закупуване на храма от католическата митрополия.
Доброто отношение на Негово Светейшество патриарх Неофит към нашата епархия не се промени и след избирането му за първойерарх на БПЦ. Разликата беше само една: че нямаше възможност вече да ни посещава лично, но за сметка на това изпращаше своите послания за всички по-важни моменти на нашето служение. Най-вече за ежегодните Епархийски събори, за ежегодните конференции на попадиите и дяконисите, за ежегодните събирания на Българската православна младежка организация, за 100-годишнини на българските храмове в САЩ и Канада, за освещаването на нови храмове в епархията и др.
За 11 години от 2013 до 2024 г. посланията на Негово Светейшество до задокеанската ни епархия са много и трудовете на дядо патриарха са за голяма книга, но по повод 40-ия ден от блажената му кончина ще изберем най-трогателните моменти.
- Послание до попадиите и дяконисите на епархията по повод ежегодното им събиране в Санта Роза, Калифорния, САЩ17 и 18 юли 2013 г.
"Предполагаме, че с трепет сте очаквали дали новоизбраният патриарх Неофит ще продължи хубавата традиция, създадена при незабравимия дядо патриарх Максим (Царство му небесно!), да ви изпраща свои послания. Това ни даде основание в духа на установената практика и по повод годишното ви събиране да ви изпратим първото ни поздравление като Български патриарх с най-мили молитвени благопожелания с пожеланието да изберете „добрата част от благословената ви среща... Вашето ежегодно събиране е действително интересно за нас в България, защото само вие в Българската източно православна епархия в САШ, Канада и Австралия очаквате патриаршеското ни поздравление, наравно с младежите и делегатите на годишния ви епархийски събор.
Разбира се, това ваше очакване радва и нас. Полезно е, разделени териториално един от друг, да сме във взаимна молитва и духовно общуване през годината. Знаете от опит, че взаимността има нравствено и духовно значение. Единството ни в Църквата иде от Бога. За да сме единни, трябва взаимно да си помагаме и да се обичаме. За да изпълним божествения закон на любовта, обаче, ние трябва да създаваме условия за все по-действена взаимност в доброто. Една от основните цели на св. Православна църква е да създава чрез общия духовен живот на вярващите условия за братско общуване. За православните християни това означава взаимно да се подпомагаме в доброто, морално и молитвено да се поддържаме, тъй че Бог да ни помогне в нашия живот, за да вървим по нелекия друм на спасението... Желая ви здраве и сили в изпълнение на вашето нелеко служение, в грижите за вашия съпруг - свещеник или дякон, за малката домашна енорийска църква... Божието благословение да пребъде с всички вас. Амин!".
- До участниците в Младежката епархийска конференция „Моят живот в Христа” – Санта Роза, Калифорния – 8-14 юли 2013 г.
"С радостно сърце изпращаме първото ни патриаршеско поздравление до духовния ви наставник отец Филип и до всички вас по повод годишната ви младежка конференция в българската църква „Успение Богородично” в Санта Роса. С епархийския ви митрополит Йосиф, с когото сме приятели в Господа от детинство и духовни братя в Христа, винаги сме се радвали, когато приснопаметният Български патриарх Максим всяка година споделяше с нас традиционното си послание преди да го изпрати до вас.
По Божия милост сега и ние бихме искали вие да приемете това наше послание като блага вест от майката Църква, която помни всички ваши поклоннически гостувания и с нетърпение очаква да ни гостувате отново.
Паметна за всички ще остане визитата на момичетата и момчетата с отец Филип и попадията му Джулия Толберт миналата година в Троянския манастир на празника Успение Богородично, когато незабравимият дядо патриарх Максим (Бог да го прости) за последно ни благослови с молитва към чудотворната св. Богородица Троянска Троеручица - да ни пази под своя покров. В подножието на светата икона в храма сега лежат и неговите тленни останки на вечен покой. Незабравими ще останат за нас спомените за вашето изпълнение на Богородичното песнопение „Достойно есть“ от Петър Динев и св. Литургия на български, както и петчасовото непрестанно хубаво пение при освещаването и поръсването на хилядите поклонници със светата вода на манастирския параклис. С радост си спомням как на вечерната и на утринната в храма момчетата от вашия хор Джон Милер, Тим Земински, Габриел, Тео, Майк ни помогнаха със своето пеене и с точния исон."
И още:
Негово Светейшество Българският патриарх Неофит благослови със специално послание българската църква „Св. Стефан” в столицата на щата Индиана, град Индианаполис, по повод 100-годишниня й юбилей. Честването беше организирано от отец протопрезвитер Димитър Ангелов, който от 1985 г. е енорийски свещеник, заедно с председателя на църковното настоятелство г-н Михаил Фелд на 12 и 13 септември 2015 г. В посланието си до българската църковна общност в Индиана Негово Светейшество Патриарх Неофит пише: „1915-2015 - минало незабравимо или както казват светите отци - дни на православие и праводействие. Защото правилното действие идва от правилната вяра, от правилното мислене и от правилното учение.“
В словото си Негово Светейшество обръща внимание и това, че църковната община се радва на достоен връстник на храма: „Имате сред вас и столетник, който е живият пример за следване в православния ни начин на живот. Нека го похвалим за силната му вяра и ревност през целия век да бъде стълб и опора за всички в църквата „Св. Стефан" и епархията. За нас е радост да слушаме, че той е още в сила и не само всяка неделя със съпругата си Виолета Гулева е в енорийския храм, но се радва на Божията обич и с благодарност и удовлетворение все още пее в църковния ви хор.”
Със задоволство Негово Светейшество споделя, че в енорията цари благодатна атмосфера, приятелство, мир, взаимно разбиране и уважение. Той е уверен, че за това са полагали пастирски грижи всички клирици в миналото, но няма да преувеличим, ако кажем, продължава Светейшият Неофит, че сегашният ви духовен отец и изповедник протопрезвитер Димитър Ангелов, чиято 30-годишнина в „Св. Стефан” (1985-2015 г.) също празнуваме, се е потрудил похвално. Дай Бог, отец Димитър многолетно да служи и занапред в здраве и сили!”
Като прави оценка на миналото и настоящето, Негово Светейшество ни подканя да гледаме и към бъдещето: „Новото столетие започва от утре. То ни носи надежда, че всички ние ще имаме Божието благословение и молитвеното застъпничество на храмовия ни патрон св. първомъченик и архидякон Стефан, та бъдещето да е наше и ние да сме в него”.
През 2019 г. по повод 60-годишнината на катедралата „Св. Тома” в Акрон дядо Неофит изпрати патриаршеско послание до протоиерей Владимир Бакарджиев – енорийски свещеник, до отец дякон Джеймс Уолтън-Бъргър, до иподякон Даниел Махар, председател на църковното настоятелство, и до уважаемите църковни настоятели, енориаши и приятели.
В него Светейшият патриарх Неофит пише: „Скъпи наши духовни чеда, отечески ви поздравяваме по повод 60-годишнината от основаването на катедралата „Св. апостил Тома” с благодарност за поканата писмено да споделим с всички вас нашата радост и задоволство от всичко, което сте постигнали през тези години като блгословени плодове на православната ви вяра, искрено благочестие, неуморни страдания и похвален доброволен труд. Наистина Божия воля е да откликнем на вашата покана и да ви изпратим патриаршеското ни послание, което освен обогатяване на църковната ни памет и история е и наша всесърдечна подкана към поколенията след нас и те да се сдобият с „плода на духа", който е: ”любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяря, кротост, въздържание” (Гал. 5:22-23). От 1959 до 2019 г. - това са 60 години, през които всички ние израствахме в духовния живот, укрепвахме физически, стараехме се да избягваме изкушенията на лукавия, правехме всичко възможно да споделим с Бога ясно и открито нашето благонамерение за живот в общение с Неговия Дух. Този период беше време, когато и ние с многообичния ви енорийски свещеник отец Владимир като ученици в Духовната семинария и студенти в Богословския факултет в София „преуспявахме в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците” (Лука 2:52), та впоследствие и той, и аз да станем преподаватели на студентите – отец Владимир по канонично право, аз - по църковно пение и музика. Божията воля обаче беше друга. С благословението на приснопаметния патриарх Максим аз ръкоположих отец Владимир в свещен сан да бъде секретар и помощник на незабравимия наш учител епископ Симеон в Акрон, която длъжност помогна и на вас да опознаете отец Владимир.
И като му дойде времето единодушно го избрахте за ваш енорийски духовен отец, а нас - за Български патриарх. През тези години Бог помогна и вие да бъдете достойни членове на новооснованата църква. В началото нямахте собствен храм, после се черкувахте в малката ни църква на Капли Роуд и след това се преместихте в сегашната обновена и красива църква „Св. апостол Тома”, осветена от патриарх Максим през 1978 г. Като гост на вашия митрополит Йосиф три пъти и ние сме се молили в нея по времето на отец архимандрит Дамян от Акронската света митрополия и на приснопаметния отец Христо Христов (Бог да ги прости!). Благодарим ви, че посветихте църковната ви зала на името на отец Христо! Тогава още забелязахме старанието ви да разговаряте подобно на небесния ви патрон св. апостол Тома с православна молитва „лице в лице” с Господ, казвайки „Господ мой и Бог мой!” (Йоан 20:28). И то не в „мистични видения” или „говорене на чужди езици”, но „очи в очи” с чисти сърца и благи характери и във взаимна морална подкрепа. Тези 60 години минаха в спазване на молитвеното правило, на постните дни, на тържествените свети литургии, на пасхалните празненства, особено на Томина неделя и храмовия ви ден. През тези 60 години катедралата „Св. апостол Тома” подготви многобройни благочестиви енориаши. Да, 60-годишнината действително е повод да си припомним началото, да разберем и оценим миналото на енорийската ни църква като наше богатство, настоящето като наша отговорност, а бъдещето й като наш дълг”.
На снимката: Бъдещият патр. Неофит на посещение на своя приятел и събрат митр. Йосиф в Акронския български храм.
