Слово за покойниците
- Детайли
- Киевски и Западноруски митр. Григорий (Цамблак)
от смирения монах и презвитер Григорий
(... и за това, че трябва да живеем на земята като странници; и за антихриста; и за възкресението на мъртвите; и за това, че суетен и със страдание пълен е човешкият живот; и че смъртта е сън и от усилията е покой; и за милостинята)
Поменът за починалите във вяра е повод за благодарност и молитва, а не за покруса и плач. Нека безумните елини оплакват и себе си, и своите мъртви! Нека беззаконните юдеи, отблъснали Живота, окайват себе си заедно с чедата си! Нека скърбят изчадията на еретиците, с хулните си догмати геената разпалили. Ние пък, покойниците като споменаваме, възхваляваме, защото споменът за праведника ще пребъде благословен, учи Соломон (Прит. 10:7), а самите себе си за надмирските селения приготвяме – тях желаем да достигнем, защото те са нашето отечество. В тях са и споменаваните днес от нас, тях с хвалебни песни удостоява пророкът, казвайки: Блажени са тези, които Ти си избрал и приближил (по Пс. 64:5), защото в житейското море, бедстващи като ги видя, ги избра, но малцина от избраните приближи. Вълненията на душата като премахна, духовно пристанище им дари: няма вече страдания, няма вече скърби, няма вече усилия, няма вече вълнения суетни, няма вече грижи безполезни, няма вече грозота на тленното, а красота на нетленното и очакване за сбъдване на славата – неизразимата, безконечната. Наистина са блажени тези, които избра и приближи!
Богослужебни текстове от Неделя на блудния син
- Детайли
- Иван Димитров
В настъпващата неделя Църквата ни припомня притчата на Господ Иисус Христос за блудния син, записана в Евангелие според Лука (15:11-32). Богослужебните текстове в неделния ден и в следващите седмични дни развиват тази тема в поетични форма и език, за да можем да се замислим за своето собствено състояние и за нуждата от опомняне и завръщане в покаяние към обятията на милосърдния Баща – Бога.
Предлагаме ви в превод от гръцкия оригинал някои от най-добрите текстове за Неделя на блудния син.
На „Господи, воззвах“, Слава..., гл. 2
О, от колко много блага лиших себе си аз, клетият! О, от какво царско достойнство изпаднах аз, нещастният! Прахосах богатството, което получих, престъпих заповедта. Горко ти, нещастна душо, защото вече се осъждаш на вечен огън! Затова преди края извикай към Христос Бог: приеми ме, Боже, като блудния син и ме помилвай!
Почитането на новомъчениците в Русия не се утвърди. А ние се гордеем с нещо, от което трябва да се срамуваме
- Детайли
- Проф. прот. Георги Митрофанов
В неделя, 9 февруари, празнуваме Събора на новомъчениците и изповедниците на Руската църква. У нас (в Русия) са много популярни светците, към които можеш да се обърнеш с молба, която не е била удовлетворена от системата на здравеопазване, правоохранителните органи или съда. Какво можем да измолим от новомъчениците, които са били обикновени хора, жертви на репресии? Защо се разочароват хората, когато четат техните жития? За проблемите на канонизацията и отношението към новомъчениците размишлява прот. Георги Митрофанов.
Вече тридесет години в нашата църква се прославят новомъчениците и изповедниците на 20 в. И за мене като свещеник и църковен историк, който вече 20 години работи в Синодалната комисия по канонизация на светците, е просто необходимо да се опитаме да оценим резултатите от тази дейност и да отговорим на следния въпрос: в какво се превърна процесът на откриване и прославяне на новомъченици за нашите съвременни православни християни?
Сложно е да направим такова обобщение, но за мене е очевидно, че новомъчениците и изповедниците на Руската православна църква заемат много скромно място в пантеона – подчертавам тази полуезическа дума – на онези Божии угодници, които се почитат от нашите хора в Църквата. Сред практикуващите християни в Русия не е широко разпространено почитането на новомъчениците.
Наближава Великият пост
- Детайли
- Иван Димитров
От тази вечер на възкресната вечерна започнаха песнопенията, свързани с предстоящия Велик пост. Както е известно, преди поста има четири подготвителни недели: на митаря и фарисея, на блудния син, Месопустна и Сиропустна. Първите три от тези недели имат след себе си шест дена, в които продължават да се припомнят основните идеи на въвеждащата ги неделя. Така започващата Неделя на митаря и фарисея ще ни напомня примера на двамата мъже, влезли в храма да се помолят. Но мислещият се за праведен фарисей не само не постигнал целта на молитвата, а дори загубил и предимствата, които би му дало изпълнението на заповедите, ако я нямаше онази гибелна надменност. От своя страна митарят, смятан от всички за грешник, спечелил Божията милост с пълното си смирение и разкаяние. Затова нека следваме неговия пример, както ни насърчават и песнопенията в тази неделя.
На вечерната:
Стихири на „Господи, воззвах”, гл. 1
Нека не се молим като фарисея, братя, защото онзи, който се превъзнася, ще бъде унижен, но да се смирим пред Бог и в пост да извикаме като митаря: Боже, смили се над нас, грешните!
Въпрос към „Двери“: Пречат ли на християнина амбицията и стремежът към успех?
- Детайли
- Цветан Биюков
Въпрос от Ирина:
Здравейте,
От Вашия сайт научих доста неща и получих много отговори. Един въпрос обаче ме притеснява особено: Щом Господ иска да не търсим света и благата му, щом не бива да се привързваме към никое от тях, понеже почти всичко в този свят е суета, ... то как е възможно човек, който все пак не може да се откъсне изцяло от света, да бъде християнин? Ще дам примери:
1. Аз уча нещо сериозно, доста трудно. Имам амбиция да успея. Ако тази амбиция е суета, то какъв е смисълът да го правя? Ако се моля на Бога да ми помогне, защото истински ми е важно да имам „светски успех“, т. е. добра работа, дори да „преуспея“ в областта си, това грешно ли е?
2. Аз съм красива жена. Не го казвам, за да се хваля. Получавам много внимание заради външния си вид. Не мога да скрия, че това внимание ми харесва. Но същевременно осъзнавам, че това е и суета, аз обичам да бъда харесвана. Грижа се за тялото си като ходя на фитнес, избирам дрехите си. Не прекалявам с кремове, маски и грим, но за да не съм суетна, трябва ли изцяло да спра да ги ползвам?
Възможно ли е амбицията да не е суета? Възможно ли е приемането и поддържането на външния вид да не е суета? Та, как се живее християнски така?
