Да пребиваваме във Възкресението
- Детайли
- Силуан (Муса), митр. на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Да приемем Възкресението не е лесно, тъй като това изисква от нас вяра, отношение и поведение, които изразяват неговата действаща в нас истина. Това виждаме в опита на ап. Тома, както повествува св. ев. Йоан. Възкресението трябва да промени нашия мироглед и начин на живот, да преразгледаме нашата вяра през призмата на Възкресението, за да си възвърнем автентичния поглед към живота и неговия Създател и Изкупител.
Личността на Тома се разкрива пред нас, когато той се обръща към уплашените от последното възлизане на Господа в Йерусалим ученици с прибързаните си думи: „Да идем и ние да умрем с него“ (Иоан 11:16). След това го чухме да изразява своето неразбиране на думите Господни за многото обиталища подготвени на небето, които Христос изрича на прага на Неговите страсти. Тогава Тома възкликва: „Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя?“ (Иоан 14:5). И, накрая, чуваме думите му във възкресното утро: „ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам“ (Иоан 20:25).
Възкресението е революция
- Детайли
- Месогейски митр. Николай, Hoffpost.gr
- Ваше Високопреосвещенство, празниците възпитават, не са само утеха и отмора за човека, но и поучение. Имат ли те и днес тази своя сила? Питам ви, защото мина и тази Пасха, както и другите големи празници, и радостта ще отстъпи място на трудното ежедневие. Как човек може да запази възкресно настроение?
- Едно нещо е празникът като празнуване, а друго е празникът като църковно честване. Първото внася разнообразие в живота ни, а второто е промяна в нашата монотонност.
Възкресението е различно като църковно събитие и като празнично отбелязване. Но и от църковна страна има развита богата празничност: разнообразни служби, символи с изнасянето на Кръста, плащаницата, опелото Христово, – всички тези неща се редуват. Имаме, разбира се, и червените яйца, свещите, агнето, възраждането на природата, връзката с пролетта и т. н.
Красиви обичаи. Всички те ни говорят за един празник на радостта, празник на любовта, празник на външните форми, на човешките връзки. Църквата обаче не празнува просто някакво възкресяване. Църквата празнува Възкресението на Христос, което означава три неща: първото е съкрушаването на силата на дявола, второто е победата на Христос над смъртта и третото е възможността на човека да възкръсне и самият той.
С Христовото Възкресение се разкрива Неговата божественост, тъй като нито смъртта, нито гробът успяват да Го задържат, но същевременно се проявява и възможността на човека да разкъса връзките на смъртта. Ще го обясня с един прост пример.
Патриаршеско и синодално пасхално послание
- Детайли
- Св. Синод на БПЦ
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Дивната вест за Христовата победа и днес се разнася из цялата Вселена, за да сгрее сърцата ни и да изпълни душите ни с радост, която не може да се сравни с никоя друга радост, защото отново пълнотата на Църквата тържествува:
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Възкръсна Христос и вече няма смърт! Възкръсна Христос и животът се възцари! Възкръсна Христос и цялото творение се радва!
Възкресение Христово е празник на духовното обновление
- Детайли
- Двери
Разговор с Белоградчишки еп. Поликарп, викарий на Софийския митрополит, за Страстната седмица, епархийските иницитиви за празника Възкресение Христово и как е подобаващо християните да посрещнат Пасха
- Ваше Преосвещенство, отмина Великият пост и вече сме в първите дни на Страстната седмица. Защо тя е толкова важна в контекста на изминалия пост и предстоящия празник на Христовото Възкресение?
- Като православни християни и като последователи на Господ Иисус Христос ние вървим по Неговите стъпки, доколкото ни стигат силите. Той е нашият пример и божествено вдъхновение, Той е нашият Спасител и всеки християнин трябва да проумее, че ние следваме Него – Сина Божи, Месия, Който чрез Своята саможертва даде спасение за всеки човек. През Страстната седмица ние съпреживяваме онова, през което Той премина: залавянето, изправянето на съд, бичуването, носенето на кръста към Голгота, разпятието, погребението и Възкресението. Съпреживявйки тези моменти, ние показваме, че сме Негови, че сме Христови. Така се вдъхновяваме да Му подражаваме при изграждането ни като личности, като християни. Така живеем и с надеждата да бъдем с Него и в царството Му. През Страстната седмица ние ставаме причастни на всичко, през което Христос премина за спасението на човека. Изповядваме онова, което Той ни е завещал, което следваме в живота си и което ни води към спасение и вечен живот.
Страстната седмица като настроение и като вдъхновение ни насочва по стъпките на Христос, напомня ни за голямата ни отговорност да бъдем пример за тези, които са около нас. Да бъдем като Христос: смирени, търпеливи, жертвоготовни, за да достигнем като Него до Възкресението.
Вход по пътя към Възкресението
- Детайли
- Силуан (Муса), митр. на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Христовият тържествен вход в Йерусалим започнал като „забулен в тайнственост“, но по-късно тържествеността, която съпровождала входа на Този Цар, изчезнала. Вместо традиционния възглас, който народите отправят към своите царе: „Да живее!“, от гърлата на евреите се надигнал възгласът: „Разпни Го!“.
Този Цар избрал необичаен начин да влезе в Своето царство, тъй като липсвали традиционните при такива случаи демонстрации на мощ, сила, величие и царско превъзходство. Този Цар не водел със Себе си поданици, над които да се възцари, защото издигнал като условие на Своето царуване изискването: „Ако някой иска да върви след Мене...“ (Мат. 16:24). Това е много необичайно! Ако разсъждаваме по човешки, това може да ни изглежда нелепо, но Този Цар знае „що има в човека“ (Иоан 2:25) и Той „дойде, за да спаси погиналото“ (Мат. 11:18). Неговото царство се състои от погиналите, които са намерили в Негово лице Спасител и са повярвали в Него.
