Св. Антоний: Благословението на родителите е сила
- Детайли
- Св. Антоний Велики
Продължение от Писмо тринадесето
ПИСМО ЧЕТИРИНАДЕСЕТО
До вас, мои възлюбени в Господа!
Вие сте се приготвили за Небесното царство и се молихте на Бога да го получите като духовния ви старец. Вие се молихте да отидете там, където той отива, да приемете благословението, което той приема, да получите славата, която той получава, понеже му станахте чеда в истината, благословението и послушанието. Действително послушните деца получават богатствата на техните бащи, тяхната правда и тяхното благословение.
Тъй като молитвите, които тези чеда отправят към Бога, наподобяват на молитвите на техните бащи, поради това и те наследяват техните добродетели, правда и благословения. По същия начин молитвите на Яков приличаха по всичко на тия на неговите отци. Поради това той е получил всичките им благословения и се е удостоил да види духовната стълба и ангелите, които се качвали и слизали по нея. Преди да е получил благословението на отците си, той не е видял нито един ангел, но след това е видял ангелите, които са го благословили.
Св. Антоний: Съвършените хора ще съдят света
- Детайли
- Св. Антоний Велики
Продължение от Писмо дванадесето
ПИСМО ТРИНАДЕСЕТО
Вие знаете несъмнено, мои възлюбени чеда, че всяко разумно творение, било мъж или жена, притежава способността да обича. Тази способност може да действа в две насоки – към божествените или към светските неща. Тези, които са от Бога, обичат божественото, а онези, които са плътски, обичат плътските неща (срв. Рим. 8:5).
И понеже божествеността е във вас, аз ви обичам от цялото си сърце и с целия си дух, тъй като вие приехте в себе си Бога и занапред ще заемате основно място в сърцето ми.
Непрестанно се моля на моя Бог за вас, чрез Своята любов да умножава в сърцата ви Божията визвишеност и да ви разкрива величието на тези тайни, които не мога да изразя с моя език, понеже те са изключително велики и възвишени и не си приличат с тия от този свят. Те не са разкрити на нечистите души, а на тези, които са очистили сърцата си от всяка нечистота и от делата на този преходен свят, на тези, които мразят света, та дори и себе си и които, носейки кръста си, следват Господа във всичко, като изпълняват Неговата воля.
Св. Антоний: Бащинството в Бога е по-голямо от бащинството по плът
- Детайли
- Св. Антоний Велики
Продължение от Писмо единадесето
ПИСМО ДВАНАДЕСЕТО
Мои обични в Господа, знайте, че любовта на Господа подбужда постоянно нашата съвест и помага на всички ония, които денонощно насочват мислите на своето сърце към спомена за „събранието на светиите“ (Пс. 149:1), а не към други неща. И тъй както Духът Божи си спомня за тях по всяко време и ходатайства за тях непрекъснато, понеже те са Му станали синове и ги е родил в Бога, така и аз не преставам денонощно да си спомням в молитвите си за вас, които смятам за синове и които направих чеда на Бога. Нека вярата ви да бъде твърда, напредвайте в упражняване на добродетелите. Нека нашият Господ да утвърди вашия поглед и вашата разсъдливост и да ви даде още по-голяма сила от тази, която имате.
Такава е постоянната ми молитва за вас, понеже аз ви родих в Христа и вие станахте мои чада. Така светият апостол Павел писа тези слова до Тимотей, понеже той го е родил в Бога и Тимотей му е станал син: „Благодаря Богу, Комуто още от прародители служа с чиста съвест, задето непрестанно те споменувам в молитвите си денем и нощем, като, при спомена за твоите сълзи, копнея да те видя, за да се изпълня с радост“ (2 Тим. 1:3-4).
За многолетствията
- Детайли
- Иван Димитров
Произнасянето на молитвения призив „за много години“ от дякона или от свещеника и изпяването му от певеца, певците или хора, или от всички присъстващи е една утвърдила се практика. Това става обикновено в края на дадено богослужение, но също така по различни поводи извън богослужебните последования, когато присъстващите са православни християни. Традицията е много стара, като в различните поместни православни църкви тя показва малки различия, но се поддържа устойчиво, макар и да е нещо извън текста на което и да е от богослуженията.
Както е известно, в строежа на богослужебните ни последования (включително и в литургията) има много по-късни наслагвания, които не са от авторите на първичния вариант. Но щом веднъж се привмъкнат и наложат, сетне се забравя кога и от кого са въведени и остават непроменени. Един от пресните примери е с привмъкването на думите „Пресвета Богородице, спаси ни!“ съвсем по средата на предпоследния молитвен призив в ектениите, с което се прекъсва възгласът на дякона или свещеника. Тези думи лесно се привмъкнаха преди няколко десетилетия и сега трудно се изкореняват, особено ако църковното началство не обръща внимание на този модернизъм.
За милосърдието и милостинята
- Детайли
- Епископ Методий (Кулман)
„И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден“ (Лука 6:36). Но как да бъдем милосърдни, когато самите ние нямаме почти нищо? Нека нашето милосърдие, нашето послушание към Господа да бъде поне колкото лептата на бедната вдовица. А ако нямаме и това? Тогава да се потрудим милосърдно в полза на ближния с добра дума за наставление, ободрение, утешение…
А ако и това не можем? Тогава да проявим своето милосърдие поне в това: виждайки греха, грешката на другия, да не издаваме строгата си присъда и да не го разнасяме навсякъде.
Няма човек, който не би могъл да последва Божията повеля за милосърдие – ако не с пари, то с труд, ако не с труд, то с думи, ако не с думи, то поне с неосъждане, с липса на злословие, сплетни и клевети.
Не всяко милосърдие обаче е еднакво угодно на Бога. Милосърдието поради страх от задгробни мъчения или от хорската мълва – това не е съвършено милосърдие. Милосърдието заради награда, от тщеславие, заради човешка слава – също не е милосърдие, посочено от Бога. Само едно милосърдие е съвършено – онова, което се върши заради самото милосърдие, заради Бога, за слава Божия, когато то се прави скромно и тихо, без декларации.
Словото стана плът |
---|