Задачата на младия човек: да прави повече за хората около него
- Детайли
- Иван Клочков, сп. „Дорога вместе“
Интервю с отец Георги Чистяков (1953-2007) за подхода към младите хора и задачите, които стоят пред тях в съвременния свят.
– Отец Георги, веднъж казахте, че не можете да оставите преподавателската работа. Не можете да оставите своите студенти и докторанти. Защо това е толкова важно за Вас?
– Бъдещето винаги принадлежи на младото поколение. Струва ми се, че е важно не само да общуваме с младите, както свещеникът общува с енориашите и приятелите си, но да общуваме с тях в процеса на работа всеки ден. Именно по този начин подготвяме своята смяна. Така в Църквата се формира онова, което в широк, във философски смисъл наричаме апостолска приемственост. Всичко живо в Църквата се предава именно така: от ръка на ръка, от човек на човек. И затова да работим колкото се може повече с младото поколение, е просто необходимо.
– Лесно ли създавате контакт с младите хора?
– Дойдох като преподавател в университета, когато бях на двадесет и две години. Оттогава досега винаги съм имал студенти, докторанти и според мен никога не съм проблем в общуването с тях.
– Как Ви се струва, разбирате ли младежите?
– Ясно е, че не ги разбирам. Много неща не разбирам, и те, моите по-млади приятели, вероятно знаят това. Но в някои аспекти смятам, че все пак ги разбирам.
Общество, което е изоставило милосърдието в името на благоденствието, е изоставено от Бога
- Детайли
- Прот. Павел Аделгейм
Публикуваме статия на руския свещеник прот. Павел Аделгейм (1938-2013) от „Живой журнал“ от 2010 г. С много болка духовникът мисионер и изповедник, който заплати с живота си за своята вярност към Бога, описва как неусетно Христовият дух бива изтласкван от църковния живот в неговата църква. Компромисите с Божията правда, вършени в името на целесъобразност или лична изгода, закономерно и неизменно водят до отпадане от Бога. В този смисъл неговите думи, изречени преди повече от десет години, днес звучат пророчески.
Това, което се случва с РПЦ, не може да остави безразлични духовниците, които са се свързали с нея и са живели с нея през целия си живот като с невяста. Когато бях ръкоположен, Руската църква беше съвсем различна. Духовните промени бяха бавни. Старата духовна среда беше запазена. Основната маса от вярващи и духовници, дори от епископите, бяха изповедници, техни духовни чеда и почитатели. Постепенно това ядро, което пазеше пълнотата и чистотата на църковния ритуал, стремежа към духовен живот и моралните принципи на Евангелието, отиде при Бога.
Послание за Църковната нова година (1 септември 2022 г.)
- Детайли
- Вселенски патриарх Вартоломей
по Божия милост архиепископ на Константинопол – Новия Рим
и Вселенски патриарх
До цялото изпълнение на Църквата,
благодат, мир и милост от Създателя на цялото творение,
нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос
Високопреосвещени братя йерарси и възлюбени в Господа чеда,
Влизайки днес с Божието благословение в новата църковна година, с празника на индикта ние почитаме Деня на защитата на природната среда, като въздаваме слава и благодарност на Твореца на всичко за великия дар на творението.
Отново с цялото си сърце заявяваме, че зачитането на творението и постоянната грижа за неговото опазване принадлежат към сърцевината на нашата православна идентичност като един от нейните най-скъпоценни елементи. Църквата приема и учи, че причината за човешкото отчуждение от „твърде доброто“ творение и от ближните ни е отчуждението от Бога. Тя подчертано ни припомня, че няма автентична свобода без Истината и вън от Истината, защото тя е силата, която истински освобождава. „Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32).
Служба за началото на индикта – 1 септември на български
- Детайли
- Свещ. Траян Горанов, Великобритания
Начало на индикта, т. е. новата църковна година
Почитаме и паметта на преподобни Симеон Стълпник, светите 40 жени мъченички и св. мъченици Калиста и братята й Евод и Ермоген
Вечерна
Блаже́н муж: 1-ви антифон.
Господи, воззвах (Пс. 140), глас 1:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!
На индикта, глас 1. Подо́бен: Небе́сных чино́в:
Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7А)
След като научихме молитвата от първоначалното божествено учение на Христос, нека всеки ден казваме на Твореца: Отче наш, Който живееш на небесата, давай ни насъщния хляб, като презираш греховете ни.
Тематиката на „Великия инквизитор“ не е осмислена в православието
- Детайли
- Дякон Андрей Кураев
Институтът за социални и политически изследвания на Руската академия на науките публикува монография за социално-икономическата ситуация и демографията през 2021 г., която включва данни за доверието в РПЦ като социална институция. Църквата е загубила доверието на религиозните хора – този показател е спаднал с една трета. Разговар за съдбата на РПЦ, руската държава и имперския синдром с богослова дякон Андрей Кураев.
- Дякон Андрей, за последен път се видяхме в края на 90-те години, когато дойдохте във Вятка, за да изнесете серия от лекции за православието. Тогава много хора си мислеха, че ако Русия се върне към Бога, всичко в живота ни ще се подобри. Защо според Вас това не се случи?
- Ако отговорим на въпроса Ви следвайки Кант, бихме могли да кажем: „Кривото дърво, от което е направен човекът, е невъзможно да се изправи“. Хората могат да превърнат и най-красивите идеи в кошмар – и то именно чрез своята отдаденост на тези идеи. Както пееше Александър Галич,
Не се страхувайте от чумата, нито от войната.
Не се страхувайте от мор и глад.
Но се страхувайте само от този,
Който казва: „Знам как трябва!“.