Служба на св. Серафим, Софийски чудотворец
- Детайли
- Свещ. Траян Горанов, Великобритания
Свети Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец
26 февруари
Утринна
Бог Господ, гл. 4
Пс. 117, стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.
Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.
Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.
Стих 4. Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.
Патриарх Кирил и двете войни на Владимир Путин
- Детайли
- Сергей Чапнин
Трудно е да се говори. Трудно е да се мисли. Много е трудно да се молиш. Това е шок. И е ужасно да осъзная, че съм се объркал, когато не вярвах, че ще има война. Не, изобщо не вярвах, мислех, че приказките за войната ще останат само приказки, истории на ужасите, в които възрастните не вярват. Повечето ми приятели също не вярваха.
В четвъртък сутринта се събудихме в свят, който беше различен. В този нов свят Кремъл води две войни наведнъж: той отприщи голяма война срещу Украйна и продължи войната срещу Русия. Последиците от тези войни ще бъдат тежки за народите на двете страни. Ако агресията срещу Украйна е открита война, с бомбардировки, въвеждане на войски на територията на независима държава и жертви сред военни и цивилни, то войната на Кремъл срещу Русия не изглежда толкова очевидна. Арести, политически убийства, процеси, превърнати във фарс, изтезания на затворници, унищожаване на независими медии, натиск върху адвокати и граждански активисти – всичко това изглежда несравнимо с откритата въоръжена агресия, но все пак това е война, която Кремъл яростно и последователно води срещу своя народ.
Само на 24 февруари, в деня, когато руските войски преминаха границата на Украйна, 1700 души бяха задържани в различни градове на Русия. Почти всички ще бъдат съдени от послушните на Путин съдилища. На Кремъл не се хареса, че гражданите на Русия се осмелиха да се противопоставят на войната с Украйна.
Обръщение на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит за мир по повод военните действия в Украйна
- Детайли
- † Неофит, Патриарх Български
Обични в Господа братя и сестри,
Встъпвайки в подготвителните дни преди началото на спасителния Велик пост, сме свидетели на военни действия между два братски народа – Русия и Украйна, приели спасителната Христовата вяра от единия купел на светото кръщение.
Кръвопролитията и отнемане на невинни човешки животи е недопустимо за всички, които търсят мир, единство и любов в света!
Христовият завет: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава“ (Иоан 14:27), и „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ (Мат. 5:9), отекват в сърцата ни и са основен дълг на всеки християнин!
Канон за болящ
- Детайли
- Свещ. Траян Горанов, Великобритания
В пандемичното време много хора си отидоха рано. На свещениците им се наложи често да четат молитви за болящи на легло. В требника има прекрасно последование (Молебен за болен; Требник, издание на Св. Синод, с. 389 и сл.), но канонът, основната част от молебена, не е преведен на български и свещениците го пропускат, за съжаление. Мои събратя ме помолиха да го преведа.
Тропарите на деветте песни (1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, като 2 п. обичайно се пропуска) на канона са поетични куплети, написани върху различни текстове от Библията и от житията на светиите, където се разказва за извършени чудеса на изцерения на болни или възкресяване на мъртви. Без първия припев всички останали припеви пред тропарите са от стиховете на Псалом 6.
Всички текстове (включително и предназначените за дякона или свещеника, когато молебенът се извършва с тяхно участие) се четат от молещия се, бил той клирик или мирянин. Повтарящите се еднакви текстчета са дадени нататък с многоточие.
Как да свидетелстваме за своята вяра
- Детайли
- Михаил Шиндаров
Откъс от дискусията на тема „Как свидетелстваме за своята вяра“ по време на катехизаторския курс към столичния храм „Покров Богородичен“, който през тази учебна година се провежда онлайн.
Въпрос: Как да свидетелстваме вярата си спасително и за околните, и за нас?
Ако за спасението бе достатъчно истината да бъде съобщена по убедителен начин, бихме се спасявали по информираност, и обратно – осъдени заради незнание. Но вярата, която спасява, не е просто сигурност, осведоменост, че съществуват невидими неща: атоми, тъмната страна на Луната, Южна Америка и т. н. Митрополит Калистос (Уеър) дава пример с имената от телефонния указател. Хората зад тях безспорно съществуват, но самото им съществуване не ни прави в някакъв смисъл причастни към тях, не ни променя с нищо. Не, вярата не е вяра, че съществува Бог, а доверие към Бога. В съществуването на Бога вярват дори и бесовете, но треперят. А ние се спасяваме не от своето незнание, не от Страшния Съд, а от греховете си. Греховете, каквито и да са, представляват отдалечаване от Бога, отказ да споделим Неговата отговорност за света. Спасението, обратно – приближаване към Него и към Неговата грижа за вселената. Тогава, как да приближим близките си към Бога? Как да пожелаят те доверие към Него като към близък? Сякаш има само един достъпен начин. Използван е от самия Бог по Коледа. И е изказан по най-добрия известен за мен начин от митрополит Антоний Сурожки: „Никой не може да повярва в никакъв Бог, докато не Го види в нечии човешки очи“.
Христос Воскресе!
