Светите Кирил и Методий
- Детайли
- Св. Йоан (Максимович), архиепископ Шанхайски и Санфранциски
Какъв радостен възглас се изтръгва от устата на хората, от рождение седящи в тъмна пещера и лишени от светлина, когато някой, отваряйки мрачното им жилище, вкара в него живителните лъчи на слънцето и след това ги изведе на свобода!
Същото чувство на благодарност трябва да изпитваме към светите братя Кирил и Методий.
За „седящите в страната и сянката смъртна“ (Мат. 4:16) на езичеството славянски племена те донесоха светлината на истината на Христовата вяра.
На ония, които не знаят за Царството небесно, те възвестиха за него и посочиха пътя към него.
Слугите на лъжливите езически богове те направиха служители на Истинния Бог!
Живеещите в нечестие и груби нрави те научиха да обичат доброто и правдата, показаха им превъзходството на добродетелта, „очистиха чувствата им“ и ги направиха благочестиви и нравствени.
Патриаршеско и синодално послание по повод 70-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия
- Детайли
- Св. Синод на БПЦ
Христос воскресе!
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
В днешния десети ден на месец май, в който богослужебно отбелязваме празника Преполовение, една знаменателна годишнина украсява още повече календара на родната ни Българска православна църква: в средата на периода между Пасха и Петдесетница през настоящата година се изпълват седем благословени десетилетия от акта на третото в нейната хилядолетна история провъзгласяване на патриаршеското ѝ достойнство.
На 10 май 1953 г., в последния ден от работата си, Третият църковно-народен събор на Православната ни църква взема историческото решение за възстановяване на нейния патриаршески статут – решение, чрез което поправя една историческа несправедливост и сбъдва мечтите и надеждите на поколения православни християни от българския род, отдали силите и живота си за духовната ни свобода и църковната ни независимост.
Свети Арсений Велики: Дай ми да поставя началото!
- Детайли
- Двери
На 8 май честваме паметта на преподобни Арсений Велики.
Св. Арсений се родил в средата на 4 в. в Рим. Родителите му били християни, имали и възможност да му дадат високо образование, като същевременно го възпитали в християнските добродетели. Затова от младини Арсений се отличавал с мъдрост и безупречен морал. Бил дякон в църквата на западната имперска столица и живял в молитва и в изучаване и спазване на Божиите заповеди. Стремял се към „непознатото знание“ или знанието, което не може да бъде разбрано с човешкия ум, но се разкрива от Бога на чистите сърца. С други думи, той се потопил в изучаване на тайнството на Божието царство и станал мъдър учен и отличен учител. Затова бил нает от имп. Теодосий Велики за възпитател на синовете му Аркадий и Хонорий в Константинопол.
В източната столица Арсений бил приет с големи почести, получил титлата патриций и всички му се възхищавали заради неговата ученост, скромност и нравственост. Работил успешно като възпитател на бъдещите императори (след смъртта на имп. Теодосий Хонорий станал император на Западната Римска империя, а Аркадий – на Източната), но никак не харесвал шума и разкоша в дворците. Затова молел Бог да му помогне да се освободи от високите си задължения и да го поведе по пътя на спасението.
Насилието ражда насилие
- Детайли
- Гродненски архиеп. Артемий
Откъси от проповеди и изказвания на новопреставения бивш Гродненски архиепископ Артемий, йерарх на Беларуската църква, който почина на 22 април т. г. През 2021 г. той беше принудително отстранен от катедрата си заради осъждане на насилието в Беларус.
За нашето християнство
Палим свещи, прочитаме целия Молитвеник, за да е „всичко наред“. Цялата тази атрибутика, изпълнението на всички тези предписания се възприема от нас като своеобразна гаранция за сигурност срещу житейските проблеми.
Това е много успокояващо, дори бих казал приспиващо. Съвестта ни заспива под звуците на тези елейни песнопения и забравя, че християнството е постоянно напрежение, постоянна работа върху себе си, за която никой външен няма да те похвали.
Трябва да се направи нещо в тази ситуация. Разбира се, не може да се кръстим втори път, нито да се родим втори път. Но има реанимация, когато човек се намира в критична ситуация между живота и смъртта и поради бързите действия на лекарите той се връща в нормално състояние.
* * *
Много миряни са забравили, че Църквата е нещо повече от „ритуално бюро“ и че всички онези неща, за които така усърдно поставяме свещи – здраве, благополучие, пари, успех и др. – нито едно от тези неща няма стойност за християнина и нито едно от тези неща не ни е обещано от Христос.
Съмнението – градивно и рушително
- Детайли
- Свещеник Красимир Кръстев
Втора неделя след Пасха – Томина
Въпросът за вярата и съмнението е кардинален за всеки човек. Преди всичко нека уточним, че съмнението не е антипод на вярата, такъв антипод е неверието. Съмнението е болест на вярата, то стои някъде между вярата и неверието или, по-точно казано, не стои, а се люшка между тях. Често прибързано го прикачваме към някой от тези полюси, какъвто е случаят с апостол Тома, който влязъл в световната история с прозвището „Неверни”.
Тома не бил сред другите ученици на Христос, когато Той им се явил след Своето Възкресение. От евангелския текст не ни е известно по какви причини апостолът е отсъствал. Възможно е да е бил дотолкова сломен от целия ужас на случващото се с Учителя, че напълно да се е изолирал и за известно време дори да е отказвал общуване с други хора. Хора като него, с критичен и аналитичен ум, по-бързо схващат дълбочината на проблема. Всички негови надежди и идеали сякаш останали зад огромния камък, закриващ входа на пещерата – гроба на Разпнатия. В своята самота апостолът се опитвал да осмисли последствията от този неочакван развой на събитията. И когато накрая се събрал отново с апостолите, на техния разказ за срещата с възкръсналия Учител той поискал непоклатимо доказателство, за да продължи напред: „Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам“ (Иоан 20:25).
