Силната вяра, настойчивата молитва и жертвеният пост изгонват демоните
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Неоценимата стойност на молитвата за другите
Иисус смъмря хората, защото ги обича и за тяхно духовно изправяне
Много често изпитанията, които се появяват в нашия живот - като болест или нещастия, са допуснати от Бога, за да ни пробудят от духовното безразличие или повърхностност, за придобиване на по-силна, по-гореща и по-жива вяра. Следователно дори когато смъмря някой от човеците, Господ Иисус Христос го обича, защото Неговото мъмрене представлява любов, правеща човека отговорен, пробуждаща духовно безразличния и безчувствения. Въпреки че е обиден на невярващите хора, все пак Господ Иисус помага на страдащия. Затова, познавайки страданието на епилептичното момче, казва: „Доведете Ми го тука!“ (Мат. 17:17). След това Той запретил на демона, намиращ се в детето, а демонът моментално излязъл от него и то оздравяло.
Докога ще съм с вас?
- Детайли
- Бейрутски митрополит Илия (Ауди)
Текстът от Евангелието, което чухме днес, се намира веднага след разказа за Преображението на Господ на планината Тавор (Мат. 17:1-9). От контекста на евангелието разбираме, че след завръщането на Господ Иисус Христос заедно с Петър, Яков и Йоан от планината към Него пристъпва един човек и Му казва, че е довел при учениците Му своя син, който е обсебен от лукавия, но те не успели да го изцелят. Тогава Господ ги порицал за неверието им.
Господ Иисус бил дал на Своите ученици власт, чрез която да изгонват нечистите духове и да изцеляват всяка болест (Мат. 10:1). Вярно е, че те самите с радост Му казали: "Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам" (Лука 10:17), но този път те не успели да изцелят онзи човек. Неспособността на учениците да го изцелят вкарала съмнение в техните сърца и в сърцето на бащата. Това се вижда от думите на бащата, които се споменават в разказа на свети евангелист Марк за същата случка, тъй като бащата казва на Господ: "ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни" (Марк 9:22). Книжниците според евангелист Марк също разговаряли и спорели с учениците за това, че не могли да изцелят момчето, и така тяхната неспособност се превърнала в източник на съмнение в силата на Господ, Който им дал такава власт.
Св. Йосиф Дамаскин - непознатите светци на Антиохийската църква
- Детайли
- Архим. Тома (Бийтар)
Кой е св. Йосиф Дамаскин?
Той е Йосиф, син на Джарджус (Георги) Муса (Моисей), син на Мехна Ал-Хаддад, познат просто като отец Йосиф Мехна Ал-Хаддад. Свети Йосиф Дамаскин е от бейрутско потекло, гражданин на Дамаск и православен по изповедание – така светецът обичал понякога да се самоиндентифицира. Баща му изоставил Бейрут в първата четвърт на XVIII в. и дошъл, та се установил в Дамаск, където се занимавал с тъкане на копринени платове. Там се оженил и родил три мъжки рожби: Муса, Ибрахим (Авраам) и Юсеф (Йосиф). Бащата на свети Йосиф Дамаскин е от арабски гасанидски хорански произход (гасанидите, наречени така по името на своя вожд Гасан, са арабско православно племе, съществувало преди исляма и помагало на византийците в техните войни с персийската империя през VI в. сл. Хр., оцеляло и след установяването на арабския халифат в земите на византийската империя - б. пр.). Неговите предци се преселили от южносирийската планинска област Хоран в бекаайското ливанско градче Ал-ферзел в Източен Ливан още през XVI в., а оттам в Баскинта, в планинския район на Кадаа Ал-Матън (област Планина Ливан - б. пр.), и после в Бейрут.
Тези, които разказват за него като свещеник, говорят, че бил среден на ръст, с бяла кожа, с достолепна осанка и високо чело, с умни очи и гъста брада.
Заповедта за любовта блика от човека, отдал себе си на Бога
- Детайли
- Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
В хорските умове витае мисълта, че в десетте Божии заповеди се съдържа цялата християнска етика. Истината обаче е, че те са само един пример и че има много други грехове, за които тези заповеди не споменават. Освен това втората заповед "пази съботния ден" засяга юдейската обредна практика, с която ние, християните, не сме свързани вече, защото Господ чрез Своето възкресение ни освободи от бремето на съботния ден. А нашето възпиране да не работим в неделния ден не е в изпълнение на божествената заповед. Това е църковно установление и всъщност в този ден се отслужва света божествена литургия. В самия Стар Завет най-пълното правило е това: "възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили. Тия думи, които ти заповядвам днес, да бъдат в сърцето ти (и в душата ти); и внушавай ги на децата си и говори за тях, кога седиш в къщи и кога си на път, кога си лягаш и кога ставаш като себе си" (Втор. 6:5-7; Лев. 19:18). Това правило възприема Иисус, като казва първо: "възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед". И след това добавя от кн. Левит (19:18): "а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си" (Мат. 22:37-40). Накрая обобщава: "на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците". Защото нравствената основа на Христовото учение е любовта.
Да не се съмняваме, че Господ се грижи за нас
- Детайли
- Бейрутски митрополит Илия (Ауди)
Пред християнина се изправят, както пред всеки друг човек, трудности и пречки в неговия живот. Християнинът принципно е свързан с Господ Иисус Христос, защото се нарича с Неговото име, но той често забравя, че Господ е на негова страна и се грижи за него. Християнинът постъпва така поради маловерието си в Господ и се стреми да намери за себе си друг помощник, с който да се справи с онези премеждия. Същото нещо може да се случи на социално равнище, това може да се случи и в Църквата в определено време и място. Евангелският текст, който чухме в днешния неделен ден (Мат. 14:22-34), е отглас на това, пред което се изправяме в нашия живот.
Заслужава си да отбележим, че свети евангелист Матей споменава за подобен случай с някои важни разлики. В осма глава той разказва за това, което се е случило с учениците, когато те влезли в кораба заедно с Господ Иисус Христос и как морето силно се развълнувало и издигнало своите вълни, тогава те много се уплашили. Господ Иисус Христос спял в кораба и учениците Го събудили, за да ги избави, защото си мислели, че Него не Го е грижа за тях. А Той ги укорил заради маловерието им "и запрети на ветровете и морето и настана голяма тишина" (8:23-27).
