Храм „Свети Архангели“ в Чирпан отбеляза 160-годишен юбилей
- Детайли
- Иподякон Йордан Петков
На 8 ноември 2020 г. храм „Св. Архангели“ в Чирпан отбеляза двоен празник: сто и шестдесетия си рожден ден и празника Събор на св. архистратиг Михаил и всички ангелски сили (Архангеловден). Поради карантина на Старозагорската митрополия светата литургия беше отслужена без присъствието на митр. Киприан от чирпанските свещеници иконом Иван Иванов, архиерейски наместник и предстоятел на храма, о. Георги, о. Христо и о. Силвестър заедно с дяконите Божил и Тихон.
Богослужение на Задушница на български език
- Детайли
- Свещ. Траян Горанов
Шестопсалмие
Алилуия, гл. 8:
Стих: Блажени, които си избрал и приблизил да живеят в Твоите двори, Господи! (Пс. 64:5А)
Алилуия, алилуия, алилуия
Стих: Техните души ще обитават в добро място. (Срв: Пс. 24:13)
Стих: И паметта за Тебе е в род и род. (Пс. 101:13)
Тропар, гл. 8:
С дълбоката Си мъдрост всичко си устроил човеколюбно, и на всички полезното си дал, единствени Създателю, упокой, Господи, душите на Твоите раби, защото те възложиха всичкото си упование на Тебе, Твореца и Създателя, и нашия Бог.
Из живота на стареца Яков Цаликис в манастира „Преп. Давид“
- Детайли
- Преп. Яков (Цаликис)
Преподобни Яков Цаликис (1920-1991) е канонизиран от Вселенската патриаршия през 2017 г. Паметта му се чества на 22 ноември.
… Притеснявах се и се разболях от тревоги за манастира – не поради отците, макар че и ние си имаме своите проблеми. Често пъти, когато отците работят, има и амбиции, има и изкушения, скандали. Имахме един малък имот, беше на четиристотин години… При отчуждаванията 1932-1938 г. безимотните взеха имотите.[1] Към 20-30 хиляди декара взеха светските хора. И горите, разбира се, станаха общински. Е, ние имаме хора, всички хора помагат на манастира. Нямаме нужда нито от имоти, нито от собственост, но тъй като имаме една малка маслинова горичка и няколко нивички, те ни дават по малко жито и хляб. Днес тук е отец Яков, идват хората и помагат на манастира. Утре ще умра. В манастира има шестима отци, може да дойдат още двама-трима, да станат петдесет. Е! Как ще живеят те, ако нямат малко хляб в манастира? Да стане нещо извънредно и да нямат малко зехтин, да няма откъде да съберат малко маслинки? Бог, разбира се, помага и никого не оставя, грижи се за хвъркатите в небето, а колко повече за нас. Но ние като хора защо да не се погрижим манастирът да има няколко ниви, колкото да изкарват хляба си отците, и една маслинова гора – след като манастирът е имал хиляди декари?
Похвално слово за светия и славен великомъченик и мироточец Димитър
- Детайли
- Киевски и Западноруски митр. Григорий (Цамблак)
от Григорий, архиепископ на Русия
Благослови, Отче!
Преди промисъла на Христовото въплъщение смъртта бе страшна за човеците. Когато Той стана човек и вкуси смърт за човеците, тогава за тях смъртта стана сладка, с голямо усърдие търсена и приемана, та заради нея отплата да отдадат на Този, Който заради нас умря, и чрез страданията да почетат пострадалия Владика. Защото, ако Той за слугите и за съгрешилите умря, на съгрешилите раби много повече подобаваше с голямо усърдие заради смъртта на такъв Господар възмездие да въздадат.
Затова и Димитър, великият и непобедим истински страдалец, днес извърши добро въздаяние, като поднесе скъпоценни дарове на щедро даряващия Цар, мига като улучи, отдавна за него желан, за да не пази благочестието само за себе си и отечеството си на него да учи, но и да изповяда открито пред всички най-безспорното знамение на любовта към Господа. Защото който Мене признае пред човеците – рече, – ще призная и аз него пред Моя Отец небесен (Мат. 10:32).
Отец Валентин Амфитеатров – голям молитвеник и вдъхновен проповедник
- Детайли
- † На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф
Предлагаме на читателите на Двери още един откъс от книгата "Образци на пастирско служение в Русия през 18-20 в." на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф (Босаков). Текстът в Двери е част от разказа за прот. Валентин Амфитеатров (1836-1908), грижовен пастир, прозорлив духовник, вдъхновен проповедник.
С назначаването на о. Валентин в Москва започнал нов период в пастирската му дейност, който е най-продължителен и плодотворен.
Храмът „Св. Константин и Елена“ не бил много известен и малко хора го посещавали. Но отец Валентин доказал, че ревностният свещеник може да привлече богомолци и в непосещаван храм. Той служел сам, нямал дякон.
Но след време хората започнали да се стичат с радост в храма на о. Валентин, за да се молят, да разкрият на духовния пастир своята душа, да излеят натрупаната мъка, да поискат мъдър съвет. Отецът посрещал всички с топлина и мъдрост. Той лекувал всички души. Неговото пастирско слово докосвало духовната струна на всяко човешко сърце. Славата на о. Валентин като голям молитвеник, опитен, мъдър и благодатен пастир и талантлив проповедник бързо се разпространила дори извън пределите на Москва.
Отец Валентин живеел в Москва, в малка къща на брега на Москва река, зад Смоленския пазар. Всяка сутрин бързал към своя храм да се моли за хората. Той желаел спасението на всички. В човека виждал на първо място създание Божие, сътворено само за блаженство. Затова всички хора му били близки и скъпи като деца Божии.
[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]