Идват великденските празници. Хората в Църквата знаят, че дните на страданията Христови и последващата Светла седмица, изцяло белязана от Празника на празниците – Пасха, са най-тежки за всички, които са впрегнали силите си в храмовото пространство. Включително и за църковните певци.
Периодът е такъв, че на певеца се пада нелеката задача да озвучи богослужението, да „нарисува“ звуковата картина на празничните събития. Което, съгласете се, е колкото красива и отговорна задача, толкова и трудна, защото от пеещия се изискват немалко гласови усилия.
Знаем, че Църквата Христова е хилядолетно събрание, възглавявано от Спасителя Христос – тя е Негово тяло. Ние сме Негово тяло.
Което автоматично означава, че и богослужбите в православния храм са на стотици години. Какво имам предвид с тези думи ли? Ще ви разкажа случка отпреди повече от сто и тридесет години, която е своеобразно доказателство за многолетния живот на православното богослужение.
Предполагам, че всички са чували името на нашия възрожденец Сава Доброплодни. Роден в гр. Сливен през 1820 г., Доброплодни е не само книжовник, педагог, театрален деец и пр., но и отличен църковен певец, посветен в изкуството на едногласното църковно пеене от баща си Илия. По-късно учител на Сава Доброплодни по пеене става и Гаврил Кръстевич. Да, същият български високообразован възрожденски общественик, който е сред учредителите на Българската екзархия, а сетне става и губернатор на Източна Румелия (споменатите тук факти още веднъж потвърждават истината, че някогашните образовани българи са обичали църковното пеене).
Знаем, че докато учителства в различни градове Доброплодни е и църковен певец. Бил е псалт в Котел от 1842 г. до 1847 г., по-късно и в Шумен – от 1847 до 1853 г., през 1859 г. и в гр. Сливен. Имало е случай, когато заради недостиг на средства едно настоятелство не го наема като учител, но не се отказва да го назначи за църковен певец.
Искам да отбележа и нещо друго. Макар и учил в гръцки училища, Доброплодни се бори за българското. Той заменя богослужебния гръцки език със църковнославянски, поставя началото на българския театър и пр. Това е важен момент, на който е добре да обърнат внимание някои наши съвременници.
Знаете ли как прекъсва „храмовата си певческа кариера“ този виден българин?
Вследствие на гласово претоварване.
През 1886 г. Варненски и Преславски митрополит Симеон кани шестдесет и шестгодишния Доброплодни да пее на Великденското богослужение. По време на службата талантливият псалт дотолкова изтощил гласа си, че повече никога не могъл да пее. Или, както самият той отбелязва в автобиографията си, „за пресилването ми в пението без помощници“.
Така че, драги певци, пазете гласовете си. Където има озвучителна техника, ползвайте я – тя е за това, не е за украшение, нито за самоизтъкване на певците. Нека пеенето ви да бъде интелигентно и премерено, въздействащо и на подходящите места – пестеливо. Пестеливо като динамика, не приемайте съвета ми като призив за непрекъснато мрънкане. Мрънкането е неподходящо за всяко музициране, най-малко за поднесеното на Твореца на всичко видимо и невидимо.
И друго, има ли някой подходящ около певницата (клира), който би могъл да ви бъде отмяна за малко, дайте му възможност да се изяви според възможностите си. И той ще е доволен, че дава своята гласова лепта в храма, а и вие ще имате възможността да вземете „глътка“ въздух.
Разбира се, всеки вярващ човек знае, че истинската помощ и защита идват от Този, Който е на небесата. И от Неговите свети угодници. Ненапразно през 11 в. бенедиктинският монах Гвидо д’Арецо, с чието име свързваме появата на линейната нотационна система, въвежда слоговите наименования ut, re, mi, fa, sol, la (няколко века по-късно е добавена нотата „си“, съкращение от св. Йоан), които представляват началните срички от първите шест стиха на популярен по онова време химн в чест на св. Йоан Кръстител, чрез който певците молят светеца да ги предпази от пресипване на гласа (!).
Вървим по великопостния път, отвеждащ ни в подножието на Голгота, където Господ и тази година ще разпери пречистите Си ръце, за да ни прегърне като любящ Баща, Който е приготвил за децата Си най-ценното – вечността. А от една молитва на св. Василий Велики знаем, че там гласът на празнуващите ще е непрестанен.
