Св. Синод на Македонската православна църква взе решение да причисли към лика на изповедниците Спаса и Спасе Вишенски и преподобномъченица Стефанида Битолска (1887-1945).
Монахиня Стефанида е пострадала през 1945 г. в Битоля, където умира от раните си, получени от немски войници. Тя е родена със светското име Стевка Джурчевич във Врака, близо до Шкодра, Албания. През 1933 г. цялото ѝ семейство е депортирано в Косово, близо до Дреновац. Стевка не е ходила на училище, а сама се научава да чете и пише. В Дреновац, в манастира „Високи Дечани“, се запознава с еп. Николай (Велимирович). Последните четири години от живота си, вече по време на Втората световна война, прекарва в Битоля, в сиропиталището „Богдай“, създадено от еп. Николай.
В Битоля тя се замонашва. В последното писмо до близките си, завърнали се в Шкодра, подвижницата се сбогува с тях, като им съобщава, че дните ѝ са преброени и отива при Този, на Когото е посветила целия си живот. Малко преди края на войната монахиня Стефанида е жестоко пребита от немски войници, защото отказва да изпълни заповед за затъмняване на домовете, т. е. да изключи голямата лампа в килията или да покрие прозореца със завеса. Стефанида е погребана в манастира „Св. Христофор“ в с. Кръстоар, близо до Битоля. От Преспанско-Пелагонийската епархия съобщиха, че автентичността на нейните мощи е потвърдена от експертиза.
От нея остават молитвени писма и други духовни писания, открити през 1963 г. във „Високи Дечани“ от Черногорско-Приморски митрополит Амфилохий (Радович), който е събрал оскъдните сведения за нейното житие.
От Преспанско-Пелагонийската епархия съобщават, че канонизацията и честването на преподобномъченица Стефанида Битолска ще се състои на 29 и 30 юни 2024 г. в манастира „Св. Йоан Кръстител“ в Слепче и в катедралата „Св. Димитър“ в Битоля. На новопрославената светица Македонската православна църква е съставила акатист и тропар.
