От доста време се разпространяваше из медиите вестта, че на 5 ноември Св. Синод на БПЦ-БП щял да заседава по украинския въпрос. Щели да вземат решение и то щяло да е в духа на „хайде на всеправославен събор!“. Най-вероятно някой митрополит, който обича да флиртува с журналистите, е пуснал „информацията“ и едни журналисти са я написали, пък други го повтаряха и преповтаряха пред българското общество. Защото всички знаем, че на хората им писна да ги занимават с премиери и заместник-премиери и търсят нещо друго, по-свежо от досадните валерисимеоновщини. Вчера обаче журналистическите пера бяха попарени до проскубване от изявлението на синодния говорител: „Не всяко събиране на митрополитите е заседание!“

Ти да видиш, значи! То и ние си мислехме така (защото си го знаем от опит, по-стар от повечето митрополити), но поне не го казваме. Защото, колчем го кажем, ни обявяваха за противоцърковни елементи, рушители на Църквата, модернисти, икуменисти и прочие -исти.

А като написах последната думичка (или завършек на думичка), се сетих за един виц на бившия Херцеговински епископ д-р Атанасий (Йевтич) от Сръбската православна църква. Разказа го преди време на една всеправославна конференция. Той обича да разведрява начумерения понякога тон на такива конференции с по някой оригинален анекдот. Та и тогава разказа следното:

Монасите от руския манастир на Атон се молят за единството на всички православни църкви. Това заяви в интервю за ТАСС вторият епитроп (заместник на игумена) о. Философ на руския Свето-Пантелеимонов манастир на Света гора. Според него „молитвата не бива да бъде прекъсвана, за да не се ожесточи разколът между православните църкви“.

- Полуостров Атон е територия от гръцката държава, но всички атонски манастири са под юрисдикцията на Константинополската патриаршия, т. е. не се подчиняват на Гръцката православна църква. Манастирът „Св. Пантелеймон“ на Атон се нарича руски. Какво отношение има руският Свето-Пантелеимонов манастир към Русия?

- Да, вярно е, че нашият манастир е под юрисдикцията на Константинополската патриаршия, както и целият Атон. Ние сме ставропигиални манастири на Вселенския патриарх. Това е негова каноническа територия и затова всички атонски манастири винаги го споменават при богослужението.

- Във всички ли светогорски манастири сега споменават патриарх Вартоломей при богослужение?

- Разбира се, че във всички. Изключение е старото братство на Есфигменския манастир (съществува и нова община на Есфигмен, чийто представител влиза в свещения кинотис на Света гора, бел. ред.), който се обособи от всички други атонски манастири, преставайки да споменава Константинополския патриарх Димитрий още през 70-те години. Малко след 2000 г. Константинополската патриаршия нарече есфигменците разколници, след което те бяха канонично изключени от светогорското братство.

На 18 и 19 октомври епископът на Ковасна и Харгита Андрей от Румънската православна църква беше на посещение в България. Той беше гост на Русенския митр. Наум по повод неговата петдесетгодишнина. По време на посещението си еп. Андрей и придружаващите го духовници, посетиха Басарбовския манастир и Ивановската скална църква „Св. архангел Михаил“. По време на поклонението сред някогашните места за подвизаване на отшелници по долината на р. Русенски Лом румънският архиерей бе така любезен да сподели свои виждания за мисията сред съвременните хора и дейността на свещениците.

- Какво може да се направи за духовното възраждане и приближаването на съвременните хора до Църквата?

- От духовна гледна точка свещениците следва да бъдат по-близо до народа, до неговата душа, и по време на изповедта да приближат повече вярващите до Бога. Без възвишен духовен живот не може да се прави нищо. Защото секуларизацията си казва думата и съвсем скоро ще останем с празни църкви. Виждаш тук църква от 14 век (Ивановската скална църква, бел. прев.), в която тогава е имало 80 монаси. Тук през 1346 г. е създаден Висарионовият патерик, а днес е музей…

Затова е необходим възвишен духовен живот – на първо място в живота на свещеника. Семейството на духовника да бъде за пример, да е светлина на света. В същото време: бъдете по-близо до народа. Вярващите по-често да се изповядват, по-често да се причастяват със св. Тайни.

На 15 октомври Синодът на РПЦ прекрати евхаристийното общение с Константинопол. В решението се посочва, че причина за това са „антиканоничните действия на Константинополската патриаршия, встъпила в общение с разколниците в Украйна и извършила посегателство срещу каноничната територия на Руската православна църква. Специалистът по канонично право монах Диодор (Ларионов) коментира за руското издание „Meduza“ какво означават каноните, наистина ли през 2018 г. се ръководим от тези древни постановления и доколко са основателни претенциите на Москва към Константинопол.

- Какво представляват каноните? Това нещо като закони ли са?

Абсолютно вярно. „Канонът“ (на руски правило) е практическа норма на християнския живот.

- Кой и кога ги е измислил? 

Това название започва да се използва в епохата на формиране на църковното право (4-8 век), за да различават каноните от догматичните постановления на съборите („ороси“), от една страна, и държавните закони („номоси“) – от друга. През античността и Средновековието всичките три съставляващи – каноните, оросите и номосите – изпълняват своите функции при регулирането на църковната вяра и живот.

Думата ми е за случилото се на евхаристийно събрание на православни архиереи по повод 50-годишнината на един български митрополит. Домакинът поканил архиереи от страната и чужбина, както и миряни от близо и далеч. Искрено пожелал да сподели с тях благодарността си към Всеподателя Бога, Който му е дал живот, здраве и сили да се труди на Неговия „виноград“, както по църковному обичаме да наричаме Църквата.

Както си му е редът, в деня на празненството, който беше и денят на паметта на св. Иван Рилски (макар през 1968 г., когато юбилярът-митрополит се родил, това да е бил денят на св. апостол Тома, защото календарът се смени два месеца по-късно, през декември на онази година), архиереите и другите клирици отслужиха света литургия в митрополитската катедрала. Отслужиха, само че не всички.