Отец Василий Шаган от варненския храм „Св. Николай“ разказва за празника Сретение Господне, разкривайки „богословието в цветове“ на празничната икона. Кои са изобразените персонажи и какво ни разказва за тях св. евангелист Лука. Кой е бил старецът Симеон, посрещнал Младенеца и майка Му в храма, какво означава неговото име и как това е свързано с живота на праведника. Какъв е смисълът на пророчеството на Симеон, изречено за новородения Иисус: „Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израил и за предмет на противоречия“, както и на думите към майка Му Мария: „А на тебе самата меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“.

Цветовете, жестовете, символите на иконата носят важни послания за празника Сретение Господне. Тяхното разчитане обогатява нашето познание за учението на Църквата за това, Кой е нашият Спасител.

Имало едно време един сив деспот, който бил подчинен на великия ни цар. Наричали го сив деспот, защото в православната ни традиция нямаме кардинали, а то току-виж някои злоречиви хора го нарекли и сив кардинал. Ама нали сме си много православни, няма как.

Да си говорим правичката, този сив деспот наистина вече бил посивял – според едни от годините, според други от душицата си, не мога да кажа точно защо. Иначе той хич не обичал да му казват „сив кардинал“, може би защото мразел (или се правел, че мрази) папата. Не обичал да го наричат и сив, та затова се возел в лъскави черни каляски, носел лъскави черни дрехи и освен черния и златния никакъв друг цвят не търпял. Златния цвят го понасял, както казвал, „от нямай къде“, само защото „по Божие указание и висша намеса“ бил станал деспот. А като си деспот, трябва да деспотуваш, не можеш да шикалкавиш. Нали затова си „посочен от Бога“ и „избран от висшите кръгове“ (зачертах думата обръчи, за да не дразни).

В деня на св. Трима светители слушах слово на един митрополит, в което той разясняваше стремежа на Църквата ни за живот в единството на вярата, „независимо от народ, език, цвят на кожата или каквато и да е друга наша, човешка разлика“. Замислих се кои са тези наши, човешки разлики и как ги преодоляваме, какви са приоритетите ни при това преодоляване.

Най-лесно разпознаваемите и експлоатираните разлики между православните хора са засягащите народа и езика. На основата на тези разлики възникват поместните църкви и това е особено видно сега, при обособяването на Украинската и Македонската църква. Другият народ с другия език е видимият различен и ние строим духовни и културни мостове към него, за да проявим любовта и истината за единството във вярата и за да следваме завета на светците. Така, мислим, ще имаме добър отговор един ден, ако ни попитат: „Какво направи ти за живота в единството на вярата?“. Но това е така, когато погледът ни е обърнат навън, към „външната политика“. Ако обаче погледнем навътре и ако искаме, можем да видим другите наши, човешки разлики – разликите между енориите ни, духовните ни околии, епархиите ни. Толкова страшни могат да са тези разлики, че да ни карат мигом да ослепяваме за тях – защото изискват от нас изключително активна работа, на която по ред причини може да сме малко способни.

Дългогодишната битка за името на малкия площад пред Художествена галерия „Теофан Сокеров“ в кв. „Вароша“, гр. Ловеч, приключи. По решение на Общински съвет на гр. Ловеч от 26 януари 2023 г. (взето с гласове „за“ и гласове на „въздържали се“, но без нито един глас „против“) площадът ще носи, вече окончателно, името „Свещеноиконом Кръстю Никифоров“. По този повод разговаряме с г-н Васил Колев, председател на Фондация „Граждани срещу насилието“ и активен радетел за изчистването на паметта и реабилитирането на о. Кръстю, оклеветяван вече второ столетие като „предател“ на Апостола на българската свобода – Васил Левски.

- Известен сте като един от обществениците, най-силно ангажирани в борбата за изчистване името на о. Кръстю Никифоров. Автор и съставител сте на множество книги, посветени на о. Кръстю и клеветата срещу него като „предател“ на Левски. Как приехте резултата от гласуването на общинските съветници в Ловеч на 26 януари?

- От 2003 до 2022 г. бяха направени пет предложения площадът пред Художествената галерия „Проф. Теофан Сокеров“ в кв. „Вароша“ да се именува на свещеноиконом Кръстю Никифоров. Инициатори бяха Българската православна църква, Фондация „Граждани срещу насилието“, Културно общество „Поп Кръстю“ и Регионален исторически музей – Ловеч.

Учудващо, местната власт, която трябваше най-ревностно да защитава паметта на един свой достоен съгражданин, а с това и обществения интерес, така че никой повече да не свързва ловчанлии и техния град с предателство спрямо Левски, дълги години абдикираше от това свое морално задължение.

На 27 януари, в рамките на Международните рождественски образователни четения, които се провеждат под егидата на Московския патриарх Кирил, в дивизията за специални операции „Ф. Е. Дзержински“ се проведе среща на свещениците от епархийските отдели в РПЦ, които осигуряват духовното обгрижване на руските военни.

На снимката свещениците позират около бюста на съветския комунист Феликс Дзержински, основател на болшевишката тайна полиция (ЧК), чието име е станало нарицателно за методите на червения терор. Насилствената система, която той основава за разправа и елиминиране на „враговете на революцията“, довела до смъртта на стотици хиляди души, е наследена и развита от Сталин в репресиите през 30-те години на 20 в.