По молба на читатели на Двери отново (виж тук) правим тази езикова бележка, която се оказва, че е твърде нужна не само за читателите на портала ни, а и за широката българска общественост. Защото много хора, в това число и журналисти, и общественици, се опитват да наподобяват странния църковен език, а резултатите често са нелицеприятни.

Всеки е забелязал, че в църковния съвременен български език тези две думи за умиране се използват в двете им форми – правилната (първата) и неправилната (втората). Отделен въпрос е, че сега с това твърдение объркахме още повече читателите: защо първата форма да е правилна, щом като такава дума няма в българския език?! И какво неправилно има в правилните български думи „представление“ или „представи се“?

Мине – не мине някое време и в синсайта се появи някакво страно съобщение или опровержение. Последната „изненада“ е това за архим. Дионисий.

Убедете ни, че това не е политическа предизборна заигравка! Искаме и ние да мислим, че не е, но няма как да се убедим в такова нещо. Защото, видите ли, представители на „гербомола“ се обърнали към Светия ни Синод възмутени от действията на архимандрита и му изкарали за пореден път в нестроен порядък всичките онези непрани ризи, които гледаме от години да се веят избелели в синодния двор, но никой от онзи двор не иска нито да ги пере, нито да ги прибере, където им е мястото.

Преди няколко дни Българското национално радио направи интервю със свещеник Траян Горанов за преводите му на богослужебните текстове на говорим български език. Това, което впечатлява журналистите, е надписът на личната страница на о. Траян, където той публикува преводите си: „Да се ползва от всеки, без да ме пита“. И наистина, много свещеници ги използват в богослужението си, а и доста миряни ги четат. О. Траян е родом от гр. Лом, много години е служил в България, а от 2011 г. е в Обединеното кралство, в графство Девън.

На Четвъртия църковно-народен събор през 1997 г. е взето решение да се поощрява служението на съвременен български език. Въпреки това и до днес в православните храмове в България често богослужението е на църковнославянски език, който е трудноразбираем за съвременните българи, особено за по-младите. Не са много местата, където се служи на новобългарски, въпреки че Литургията, а и други текстове, са отдавна преведени на понятен за нас език. С доброволните усилия на хора като о. Траян, които продължават да превеждат, в църквите ни все по-често звучат думи, чийто смисъл разбираме. Ето какво казва св. ап. Павел в своето Първо послание до коринтяни: „В църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат“.

Не знам защо хората обичат падащите звезди. Освен красивата светлинна дъга в ясната нощ (винаги надолу по небосклона!) друго хубаво при тях не виждам. Дори някои си измислят някакви суеверия и желания, и прочие глупости. Може би това е, защото живеем във време, когато хората повече обичат падналите ангели от чистите и свети Божии вестители?

Епископите на църквите тайновидецът Йоан е нарекъл ангели – разбира се, добрите ангели от втората категория. Защото те са на върха на църковната система и са най-близо до Бога – така вярваме и то си е така. Затова за всяко ново ръкоположение на епископ ентусиазирано си казваме, че изгрява нова звезда на църковния небосклон. Хубаво сравнение, нали? И още по-хубаво е, когато този епископ се окаже наистина звезда и ангел на своята малка църква, когато грее високо и ръководи благо, със съвест и умение, колкото Бог му е дал.

На този фон на светлия, а често и заоблачен църковен небосклон почнаха да се появяват и някои падащи звезди. Едни вече паднаха и жалко мъждукат някъде, други си отидоха от този свят. Но има и такива, които още с избирането и ръкополагането си автоматично или „по предназначение“ минават в разреда на падащите звезди.

Ама това не е ли проблем? Разбира се, че е проблем и то какъв! Преди години някои митрополити бяха отказали да служат с такъв един епископ, въпреки че с волята на мнозинството той беше постигнал своето – короната и енголпието. Сетне това мнозинство продължи да ръкополага „падащи звезди“. За да стигне до последния случай, когато сред „убедителните“ доводи на предлагащия митрополит бил и този: „нека го направят епископ, пък той никога няма да го пусне да стане митрополит“. Сякаш светиня му има от св. Петър тапия, че ще живее с орлите!

Ето, така нашите родни звездобройци започнаха да произвеждат и звезди. Жалкото е само, че са падащи. И няма как да ги наречеш ангели на църквите…

Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя, като го видя, смути се от думите му и размишляваше, какъв ли е тоя поздрав…

(Лука 1:28-29)

Днес празнуваме празника на благата вест! Днес празнуваме срещата на Божия вестител архангел Гавриил с девицата Мариам! Срещата на небесното със земното! Ангелът, който оповестява радостната вест за спасението на човешкия род, се обръща към една скромна девица с определението: благодатна!

Нека се запитаме как ли е изглеждал този ангел? Дали е бил облечен с тогавашните дрехи? Дали е почукал на вратата и е влязъл като всеки друг човек? Или се е появил от нищото? Дали около него са сияели лъчи? Дали е имал криле? Дали Пресветата Дева е разпознала в него Божи вестител?

Защото, както казва преподобният Паисий Светогорец: „Когато ние мислим за светиите, светиите също мислят за нас“. Който се моли на ангели и светии, той и общува с тях. Мариам от тригодишна общува с херувимите в Храма Господен. Нейните дни минават в молитва и общение с хора, отдали се на вярата и очакващи появяването на Месия. Мариам, може би като всички юдеи, е очаквала „да се изпълни времето“. Надали обаче е мечтала да стане Божия майка. И затова нейната скромност я кара да се смути от поздрава: радвай се, благодатна.