Денят след хубавия празник Благовещение е посветен на св. архангел Гавриил. Защо? Читателите на Двери.бг със сигурност са просветени в това календарно установление след Господски и Богородични празници да се честват главните участници в станалите събития.

Та, да си припомним какво е свършил този многопотрудил се архангел, според Св. Писание.

Като служител и пратеник на Бога той е известил на богоотците Йоаким и Анна раждането на свидното им и дългоочаквано чедо св. Дева Мария.

С добра новина се явил и на свещеник Захария в йерусалимския храм и му казал, че жена му Елисавета ще роди син, чието име трябва да  бъде Йоан.

Интервю с архим. Никодим (Петре), оглавяващ в Отдела по Мисия, статистика и пастирска прогноза на Яшката архиепископия, игумен на манастира „Бучум“

В началото на м. март имах духовната радост да се поклоня на мощите на св. Петка в Яш, Румъния. Бях приет в отдела по Мисия, статистика и пастирска прогноза на Яшката архиепископия. В подотдела Pro vita се запознах с мащабния проект Марш в защита на живота (насочен срещу абортите), озаглавен Уникален от първата секунда, който ще се проведе на 23 март в Румъния и Молдова. С отец Александру Бачу, отговарящ за подотдела Ромско малцинство, разговаряхме за пастирската дейност сред ромите. А с отец Йоан Пую беседвахме за църковните лагери и пешеходни поклоннически пътувания.

Всички домакини проявиха откритост в разказите за своята дейност и ангажираност към потребностите на вярващите в България, както и готовност за сътрудничество в областта на православното мисионерство.

За мен беше голяма чест да бъда приет от архим. Никодим (Петре), епархийски съветник, оглавяващ целия отдел по Мисия, статистика и пастирска прогноза на Яшката архиепископия, който сподели за българската аудитория своя ценен опит в работата с младежта.

В тесния смисъл на думата музикоучител е понятие, обозначаващо църковен певец и преподавател по православно едногласно пеене. По-широкият смисъл на думата се отнася до всички, които работят в областта на музикалното изкуство и обучават другите.

Знаем, че почти до Освобождението у нас църковната и народната музика са представлявали целия музикален спектър, познат на българина. Така че е нормално за тогавашната действителност понятието музикоучител да се разбира в споменатия по-горе тесен смисъл на тази дума.

Музикоучител – стара и красива дума. Красива като упражняваната професия, стара като устоите на многовековното църковно-певческо изкуство.

В молитвата „Отче наш“ греховете ни са наречени от Иисус Христос „дългове“, а съгрешилите спрямо нас са „длъжници“. Тази словоупотреба е обаче от духовната сфера, а не от другата, материалната, макар днес думите „дълг“ и „длъжник“ да сме ги поставили трайно в последната. Като духовно понятие грехът е дълг пред Бога, който ние трябва с покаяние да погасим. Дори грехът, който изглежда насочен пряко и само към ближния (или просто към друг човек, ако нямаме много понятие от това, кой е ближен), пак е дълг както към него, така много повече към Бога, Който ни е заповядал да обичаме ближните като самите себе си.

В днешния ден, Сиропустна неделя, наричана и Неделя на прошката, всички се стремим да поискаме и да дадем прошка на другите хора. Това е полезно за духовното ни равновесие и здраве – както на прощаващия, така и на искащия прошка. Така дълговете се уреждат с големия Началник, Когото ние по християнски наричаме Господ. Защото е точно такъв, независимо какво си мислят някои, каквито и да са те.

По начало в днешното ни общество митничарите били виновни, казват някои, за много стопански и парични несгоди. И това е нормално, защото, ако не бяха те виновните, тогава вината трябваше да се поеме от политиците и управниците, но то няма да е справедливо, нали така? Попитайте ги политиците и управниците и ще се убедите, че съм прав!

Думата ми обаче е за едни други исторически виновници - митарите, които се споменават в евангелията, по-точно в първите три, наричани синоптични евангелия поради сходството в излагането на сведенията за живота и дейността на Господ Иисус Христос. Думата митар е старинна, още от средновековния български език, така се е и запазила в превода на евангелията на днешния ни език. Затова пък съвременните „колеги“ на митарите, тоест хората, които изпълняват почти същите задължения днес, наричаме митничари. От гледна точка на българското словообразуване митар е производна от мито (данък, такса за нещо), а митничар идва от митница (учреждение или място, било то обикновена маса или цяла сграда, за събиране на данъци и такси).