Има едно неписано правило в енорийския живот: когато си помислиш, че днешната служба ще мине спокойно, Господ решава да ти покаже, че чувството ти за хумор също има нужда от духовно упражнение.

Въпреки че е август – сезонът на отпуските, плажовете и празните градове, тази неделя църквата ни беше приятно пълна. Имаше и доста нови хора, които виждах за първи път. Диригентката ни отсъстваше, но певиците се справяха чудесно и службата вървеше спокойно.

По време на утринната излязох от олтара, за да поздравя новодошлите. В този момент пред мене се озова баба Тина – една от кипърските ни енориашки, над осемдесетгодишна, която не бях виждал отдавна. Освен всичко друго, тя почти не чува. Без никакво колебание баба Тина започна да ми говори... на висок глас..., при това на гръцки.

Аз ѝ отговорих на английски:

– I'm sorry, I don't understand Greek (Извинявам се, аз не разбирам гръцки).

Тя си продължи на гръцки.

Повторих още веднъж:

– Really... I don't understand Greek (Наистина, аз не разбирам гръцки).

Тя... пак продължи. Даже още по-убедено. Сигурно мислеше, че аз вече съм в диалог с нея.

До този момент не само хората в църквата се чудеха какво става, но и хорът беше започнал да следи сцената. За щастие сред певиците имаме Мария – кипърка, която говори и гръцки, и английски. Тя веднага дойде на помощ.

– Мария, моля те, преведи!

И тогава се случи нещо още по-забавно. Хорът напълно замлъкна. Всички чакаха превода. Мария, с най-сериозното изражение започна да обяснява на английски:

– Баба Тина казва, че я болял гърбът. Идвала една масажистка у дома ѝ. После разбрала, че масажистката май я ограбила. Баба Тина много се ядосала, проклела я... и сега иска да се изповяда. Пита, дали може да се причасти.

Настъпи кратка тишина. После не се сдържах и казах достатъчно високо, за да ме чуят всички:

– За първи път в живота ми се случва публична изповед... при това през преводач! Как да не ѝ позволя да се причасти?!

Цялата църква избухна в смях. Баба Тина, разбира се, не разбра защо всички се смеят. Но след като Мария ѝ обясни, лицето ѝ също се озари с усмивка.

Понякога най-запомнящите се моменти в енорията не са планирани. Те просто се случват. И ни напомнят, че Църквата е семейство – семейство, в което понякога изповедите стават публични, преводачите се оказват незаменими, а смехът идва точно навреме.

Отношението към святото не може да се преподаде. То трябва да се преживее лично, за да докосне сърцето. Благоговението пред Бога и доброто отношение с ближните срещаме основно в житията на светиите и рядко в живота си. Смятаме, че Десетте Божии заповеди не се отнасят до нас, а са останали в историята. Ние имаме нови заповеди - как да оцелеем в света без Бога. Уви, това не е възможно. Именно в това е драмата на съвременния човек. Поставил си е неизпълнима заповед и затова животът му е отклонен от пътя. Затова и съвсем логично можем да видим повече деца на опашка пред вендинг машина, отколкото за свещи в църквата. Какво получава от машината - захар, която го превъзбужда, какво би получил от свещта - молитва, която го успокоява.

Спомени от летните дни на 2026 година

Изминалите дни бяха изпълнени с духовни преживявания, които оставиха трайна следа и не бива да потъват в забрава. Затова искам да ги споделя – като свидетелство за начина, по който вярващи и свещенослужители от двете страни на Дунава живеят, молят се и общуват в духа на Христовата любов.

На 17 юли, в деня на св. великомъченица Марина, Каранвърбовският манастир в Русенската епархия отбеляза своя храмов празник. Утринното богослужение започна архимандрит Симон от Попово. Облечен в пълно богослужебно облачение и застанал пред светата трапеза на летния олтар, той възгласи: „Благословен Бог наш…“. Семейство от столицата стройно изпълняваше празничните песнопения, а румънският йеродякон Дамян внимателно следеше църковнославянския текст на богослужението. Отец Дамян е населеник на скита „Св. Августин Кентърбърийски, св. Даниил Отшелник и св. Софроний Атонски“ в Кентърбъри, Англия. Беше тръгнал рано сутринта от Букурещ, за да се помоли на св. Марина в България. Не носеше нито одежди, нито служебник, но в олтара на манастирския храм се намериха и дяконски одежди, и румънски служебник. Русенският митрополит Наум даде благословение отец Дамян да съслужи с него. Постепенно пристигнаха и поклонници от Гюргево и Букурещ, румънски монахини, както и духовници от Крайова и Фокшани.

Поставянето под запрещение и лишаването от сан на т.нар. антивоенни свещеници в Русия се превърна в основен инструмент за „църковна репресия“ в страната от началото на руската война в Украйна. Няма точна информация за броя на отстранените свещеници – малка част от тях, които напускат Русия, откриват своята самоличност и разказват публично историите си (вж. например тук). Повечето обаче остават анонимни, тъй като продължават да живеят в страната си. Първата стъпка е освобождаване на свещеника от енорията, след това поставяне под запрещение, а накрая – низвержение. По правило това са свещеници, които отказват да четат молитвата по време на литургията за победа на руската армия в Украйна, и не проповядват на енориашите си подкрепа за войната. „Новая газета“ публикува писмото на един руски свещеник до неговия епископ. Свещеникът е бил поставен под запрещение за две години, а преди няколко дни забраната за извършване на богослужение е била продължена с още три години.

Ваше Преосвещенство!

Вие толкова много пъти и по различни начини сте ми предавали поздрави, че аз, без да се осмелявам да остана длъжник, реших лично да Ви напиша, воден от християнски дълг и от желанието да изясня своето положение пред лицето на Църквата.

Преди всичко благодаря на Бога за всичко. През времето, откакто ми е наложена забрана да служа, Господ ми дарува неочаквана утеха: намерих искрени приятели, придобих знания и чрез своята история помогнах на мнозина да не изгубят и последната си надежда.

Кой не е чувал за майстор Колю Фичето, гениалния архитект, строител и скулптор, творил през Възраждането?

Църквите „Свети Николай“, „Света Марина“, „Свети Константин и Елена“ във Велико Търново, „Света Троица“ в Свищов, мостът над река Янтра при Бяла, покритият мост над река Осъм в Ловеч са само малка част от неговите шедьоври, на които и днес се възхищаваме.

Нима ние можем да бъдем негови следовници?

Скоро запалих свещичка в параклиса "Свети патриарх Евтимий" при храма "Св. Николай" във Велико Търново. Самият храм, построен и осветен преди 190 години, в далечната 1836 г., беше затворен. Църковното настоятелство отправя молба за събиране на средства, тъй като Божият дом спешно се нуждае от основен ремонт. По оценка на експерти още преди смяната на валутата е сметнато, че над 1 млн. лева са необходими за основния ремонт на храма, а цените на строителните материали постояннно растат.