Тези дни това е „дъвката“ на форумджиите в социалните мрежи. Сещате се – за роклята на външната министърка при срещата с турския ѝ колега. Не съм се заглеждал в снимките, нито ми е работа, но щом специалисти се изказват осъдително, сигурно има какво да се постарае съответната дирекция във МВнР относно външния вид на първите ни дипломати. Защото държавният протокол следи и за някакво установено приличие.

Добре е обаче и в „дрескода“ на църковниците да има известно приличие. Не става дума за лукса (и бесните цени) на одеждите и съответните им аксесоари. Впрочем, като рекох аксесоари, та да поясня. По справочниците френската дума "аксесоар" се обяснява като „дребен, второстепенен предмет, вещ, които служат за допълване или украсяване на друг, главен предмет“. Това не е мое определение, а вече вие си преценявайте за този главен предмет колко е главен и дали е одушевен или неодушевен. Но ако Господ слезе и погледне един наш натруфен владика, има да се диви какво е това чудо!

Тъкмо тези дни ми направиха пак впечатление черните очила на някои висши духовници. Сигурно на някои от тях им е препоръчано от очните доктори да носят такива очила при ярко слънце. Така поне съм чувал от не-клирици. Но то очните проблеми не питат имаш ли клирически сан или нямаш. Затова е добре да си пазят очите, ако не от друго (!), барем от силното слънце. Само че когато влязат в храма, където по дефолт (измодерничих се и аз, вместо да напиша „по подразбиране“) слънчевите лъчи са почти напълно ограничени, добре е тези клирици с черни очила да си свалят очилата, за да виждат по-добре иконите и хората в храма, а и Господ да ги види, че са Негови служители.

Тъй де! То няма писан официален църковен протокол, но има нещо, което на хубав български език се казва приличие.

За поредна година в София в един и същи ден ще се проведат две шествия – „за гейовете“ и „против гейовете“. Те, разбира се, не се казват така, но именно така ги възприема и позиционира обществото. И за това има сериозни основания. Първото събитие е т.нар. Прайд, организиран от хора, които считат, че хомосексуалността в различните й вариации е биологична и социална норма, а второто е на тези, които вярват, че това не е така. Второто шествие се нарича „Шествие за семейството“, и неговата основна цел е да изрази несъгласие с посланията на първото.

В това последно събитие за втора поредна година се включва Българската църква – миналата година под егидата на Св. Синод, а тази – само на Софийска митрополия. Досега Църквата ни се ограничаваше с издаването на изявление в деня на прайда, че е против този парад и не одобрява „демонстрацията на греха“. 

Енцикликата на папа Лъв XIV Magnifica humanitas е най-съдържателното до днес институционално осмисляне на изкуствения интелект, оформено във вид на енциклика. Не защото в нея се казва нещо принципно ново за етиката на AI, а защото тя полага под съответния дебат философска и богословска основа, достатъчно солидна, за да може успешно да се противопостави на онази инструментална логика, която самият документ диагностицира.

Основната енергия на медийните реакции към първата енциклика на папа Лъв XIV отиде в заглавията: папата предупреждава, призовава към регулиране, настоява за предпазливост. Всичко това е вярно, но телеграфното преразказване пропуска най-важното – онова, което всъщност отличава този документ от един експертен доклад или кратък аналитичен меморандум. Енцикликата отказва да разглежда AI като технически проблем, изискващ управленски решения. Вместо това тя вижда в AI въпрос, изправил се пред нас, за това какви същества сме ние – и му дава отговор, разбира се, не изчерпателен, но внимателно обмислен: технологичната индустрия засега не е предложила нищо подобно.

Из „Записките на един келеш“

Простирам към Тебе ръце, душата ми е

към Тебе като жадна земя. (Пс. 142:6)

Литургията сама по себе си е извор на богословие...

Пол Майендорф

Познавам един човечец от Северозапада. Обичаше Божието слово, напълно му вярваше, но трудно го прилагаше. Уж само за любовта говореше, а не я даваше, уж за Бога говореше, а себе си слагаше на първо място, прошката му се струваше божествено нещо, но беше злопаметен, защото си мислеше, че върши някаква човешка правда, уж служеше на другите, но майка си забрави… въобще, дето викаха местните, „свестно момче, ама келешче“. Веднъж едно момиченце, протестантче, го попитало нещо за вярата и за храма, той отговорил каквото беше чел и чувал, и тя казала: „за първи път чувам поп да говори толкова разбрано“. Той не беше поп, нито можеше да бъде, беше си просто келешче. Но тази история, която ми разказа, провокира доста размисли в мене.

По непреодолима Божия воля в последните години по-често наобикалям тази част от България, най-западната и най-изостаналата, бивша крепост на комунисти, далечна земя на трибали, изпълнена с верблюди и други странни същества според Радичков, а настоящо нищо, но и непреходно красива. Освен чакали все още се срещат хора въпреки тежката демографска криза с най-голяма смъртност в България и Европа, най-застаряло население и най-ниски доходи. С тези хора разговарях често и виждах, че душата им е онази „жадна земя“, за която говори псалмопевецът. Ама нямаше кой да им каже „пет думи разбрани“, както казва ап. Павел. А и те как ще кажат „амин“ на нещо, което не разбират…

25 години от създаването на кабинета по религия и 5 години от неговото обновление в 150. ОУ „Цар Симеон Първи“

Когато ме попитат какво означава да преподаваш религия в училище, винаги ми е трудно да отговоря само с едно изречение. Защото религиозното образование не е просто предмет. То не е само урок, учебник, тетрадка или оценка. То е среща — среща на детето със смисъла, с доброто, с красотата, с другия човек и, разбира се, с Бога.

За мене часовете по религия в 150. ОУ „Цар Симеон Първи“ са едно особено пространство. Пространство, в което децата могат да говорят свободно, да питат, да се вълнуват, да търсят, да се учат да разбират себе си и хората около себе си. В тези часове говорим за вярата, за християнските празници, за светците, за Църквата, но всъщност говорим и за неща, които са много близки до детското сърце — за добротата, уважението, милосърдието, прошката, благодарността, приятелството, семейството.