Докато пътувахме към мястото на лятната ни почивка, се наложи да спрем по спешност. Отбихме от пътя на първото възможно място. Бяхме в някакво село и покрай нас профучаваха с явно превишена скорост коли и камиони. Огледахме се дали все пак можем да седнем някъде и видяхме наблизо църква, а зад нея се виждаше и двор.

Отидохме там и открихме детска площадка с пейки, люлки и прекрасна старинна църква – сравнително голяма, с ремонтиран покрив, навес с маси отпред, чешма. Църквата беше заключена. Когато приближихме, видяхме, че е посветена на св. пророк Илия и веднага решихме, че на приближаващия празник Илинден ще дойдем тук на литургия. Тъкмо ще имаме възможност да разгледаме и църквата отвътре.

На 16 юли 2021 г. се навършват четиридесет дни от смъртта на мой близък човек – кръстника ми Иван Златанов. Следващите редове са посветени на него.

За тези, които не познаваха г-н Златанов, ще кажа, че той беше „положително прекрасен човек“ – определение, дадено от Ф. Достоевски за героя му княз Мишкин от романа Идиот. Вярвам, че тези, които го познаваха, ще се съгласят с мене.

Веднъж мой познат свещеник ми каза: „Г-н Златанов е като благородник“. Съгласен съм с него. И това негово благородство си личеше във всичко: възпитанието му, маниерите му, усмивката му, тактичността му и готовността му да помогне на всеки.

Хората, които се домогват до постове заради облагите от тях, винаги са проблемни. Първо, докато се изкачат по стълбата до лелеяния пост, губят много от достойнствата си на хора. Явно е, че не са чели „Приказка за стълбата“ на Хр. Смирненски или пък „някои-то владици“ смятат, че това за тях не се отнася, защото те си мислят, че си говорят директно с „Началника“, Който е някъде високо над въпросната стълба.

За загубването на тези достойнства примери има колкото щете, макар че те не влизат в официалните биографии нито сега, нито след време. Губенето на достойнство се изразява и в поставянето на себе си (а често и на учреждението, на което са поставени начело) в услуга на едни или други политики. По-възрастните помнят само една партия (е, и една сурогатна тогава) и „равнението“ на всички по нея. Сега пък има десетки партии и една-две по върховете на партийните теписи. Съответно и всички, които се стремят да се доближат до държавната софра, се умилкват около тези една-две партии. Това важи за хора на бизнеса, на науката, културата, религията и т. нат. Във всяка една от тези области си има правила, че не трябва да се слугува на политиката, че трябва да се пази законова и морална автономия от политически зависимости и… все пак пустите вкуснотии на държавната софра карат мно-о-ого хора да забравят идеали и принципи и да се юрнат да се облажават (дори и да са пости).

Псковският митрополит Тихон (Шевкунов) публикува видеобръщение към клира и вярващите в своята епархия в условията на влошаване на пандемичната ситуация в страната. В нея духовникът, сочен като възможен бъдещ патриарх на РПЦ, призовава християните да се страхуват от духовните „нано-чипове“ на лъжата и дезинформацията за ваксините, които объркват хората и хвърлят душите им в смут. Ето и текста на обръщението:

„Индийският щам поразява хората много агресивно. Както някога смъртоносната едра шарка е била спряна с ваксинация, включително и в Русия (Екатерина Втора е била една от инициаторките за ваксиниране още през 18 в.), така и днес нищо няма да спре тази болест освен ваксината.

Сега у нас ваксинирането е доброволно. Това е позицията на държавата и трябва да я приемем като даденост. В началото на 20 в. в Подмосковието умряха голям брой старообрядци. В Гуслици – така се е казвала местността. Те са отказали да се ваксинират срещу шарка, защото са смятали, че това е печатът на антихриста. И ако членовете на Руската православна църква са били ваксинирани и са останали невредими, то между тогавашните старообрядците в Подмосковието са загинали хиляди.

Най-известният котарак в Псковска област в Русия се казва Владика. Неговите „владения“ сe простират на територията на Псковско-Печорската св. обител, един от най-големите и древни мъжки манастири в Русия. Стопанинът на пухкавия красавец също е владика – Псковският и Порховски митрополит Тихон (Шевкунов), който е и игумен на манастира. Котаракът има профил в Инстаграм и повече от шестнадесет хиляди последователи, които се увеличават с всеки ден. Те следят публикациите на Владика и оставят хиляди лайкове и стотици коментари.

Котаракът идва в манастира преди близо година като подарък за игумена. Тогава то е едногодишно коте, но бързо се превръща в постоянен спътник на митр. Тихон. Рижият мейн-кун присъства на всяко манастирско съвещание. Разрешава му се да се изляга на масата сред важните документи или да се изтяга в архиерейското кресло. Котаракът посреща стопанина си след богослуженията или командировките. При това митр. Тихон има алергия към котки, но не и към Владика.