Пандемията, причинена от COVID-19, разкри друга по-тежка „болест на социалните мрежи“ – гордост и невежество, водещи до вземане на решения относно здравето на базата на слухове и лични мнения на хора, понякога дори без елементарно медицинско образование. Разликата между информация и системно познание е очевидна.

Медицинското познание е породено от любов към човека, платено е с безсънните нощи, здравето и живота на хиляди медици и тази висока цена задължава. При това положение, без подготовка и къртовски труд, кой без медицинско образование би имал дързостта да претендира, че може да интерпретира медицинската информация?

Ваксините са средства, при които ползата превишава риска. Те са спасили безброй животи, както и са предпазили хиляди хора от трайна инвалидизация. Примерите са много, а един бич за човечеството като едрата шарка дори е изкоренен. Навремето виждащите ослепяваха в скрипториите, за да прогледнат невиждащите. А сега?…

Доклад, изнесен по време на Шестнадесетата световна среща на българските медии, проведена в Рилския манастир на 16 и 17 октомври т. г.

Ще си позволя да започна с някои определения и сравнително безспорни констатации по предмета на първия панел на срещата „Вяра и медии“. „Вярата е жива представа за онова, на което се надяваме, и разкриване на онова, което не се вижда“ – това пише високообразованият и истински „словеснейши“ проповедник на християнството от първи век св. апостол Павел (Евр. 11:1). Но в програмата на тази важна среща на това свещено място думата вяра безспорно е разбирана и като религия с всичките ѝ придружаващи форми на религиозно учение, култ и роля в обществото. Медиите пък са онези наши посредници (или „медиуми“, казано на най-западния български говор!), които се занимават със събиране, анализиране и изнасяне в публичното пространство на сведения за събития, личности и тенденции.

„Защото време е да почне съдът от Божия дом“ (1 Петр. 4:17) пише ап. Петър в началото на църковната история. Това време настъпи за Католическата църква на Франция, която реши да открие пред обществото шокиращата истина за себе си. Конференцията на католическите епископи на Франция създаде преди три години независима комисия, ръководена от бившия вицепрезидент на държавния съвет Жан-Марк Сове. Църквата дори предостави на комисията три милиона евро за нуждите на разследването.

Всъщност начало на процеса даде папа Франциск, който свали грифа за секретност от делата на клириците педофили. Този гриф беше поставен от неговия предшественик Бенедикт XVI през 2011 г. в опит да спаси репутацията на църквата. Смята се, че неговият отказ от престола две години по-късно освен всичко друго е и последица от лавинообразното нарастване на тези дела, участници в които вече бяха и епископи, и кардинали.

Някога, преди хиляди години, премъдрият цар Соломон, разказвайки за суетата на света и неправдата в него, заключи:  няма нищо ново под слънцето…

Преди това баща му, славният цар Давид, изпя в своите песни „Сега на всяка наша крачка ни окръжават (нечестивците); те устремиха очите си, за да ме повалят на земята“ (Пс. 16:11)… Да повалят на земята всички слаби, честни и вярващи хора, които, подобно на  Псалмопевеца, бяха непорочни пред Господ и се пазеха да не съгрешат (срв. Пс. 17:24).

Другаде той, превзет от любов по Божията правда, пееше: „Нечестивците няма да пребъдват пред Твоите очи“ (Пс. 5:6). Така е! Нечестието им никога няма да остане пред Божиите очи, няма да го има и в Рая – Царството на вечния живот, Царството Божие. Нечестието им обаче дълго ще пребъдва на земята. Злото ще превзема народите. Те ще се вълнуват против Господ и против Помазаника Му Христос, както и против всяка правда и истина.

Интервю с Александрополския митрополит Антим за поведението на християните в пандемията, благотворителността на Църквата и пастирските грижи към бедни и богати.

- Ваше Високопреосвещенство, живеем в трудни времена заради пандемията и в такива моменти винаги обръщаме поглед към Църквата за утеха и подкрепа. Кажете, моля Ви, послушаха ли Ви вярващите във Вашата епархия, когато ги призовахте да ограничат посещенията си в православните храмове заради пандемията и да отправят молитвите си към Бога пред своя домашен иконостас?

- Наистина, трудни са времената, в които живеем. Пандемията променя много страни на всекидневния ни живот. Затова Църквата е призвана да изпълни задачата си да утешава и да подкрепя народа си. Църквата ни учи на две неща: да живеем живота си с радост и надежда и в края на земния си живот да победим и смъртта, като я направим преддверие към истинския живот, който идва след това. И това не са философски спекулации, това е самият наш живот. Ние, християните, всичко това го живеем и затова не беше лесно да ограничим този наш духовен опит, като затворим храмовете, които за нас, православните християни, са „небе на земята“. В крайна сметка обаче, за да запазим нашите болни и възрастни хора, се примирихме и направихме домовете си храмове и домашните си иконостаси – олтари.