Игуменът на Бигорския манастир архимандрит Партении е завършил богословие в университета в Скопие. След това заминава за Света гора, а през 1995 година отива в Бигорския манастир, където заживява монашески живот.

Същата година е ръкоположен за йеродякон, а на следващата година става игумен на манастира. През 1998 година става архимандрит. Негово дело е възстановяването на манастира.

- Ваше Високопреподобие игумен Партений, позицията на монасите от Бигорския манастир след подписването на Договора за приятелство и добросъседство между България и Македония предизвика голям интерес у нас, какво Ви накара първи от духовенството на двата народа да застанете зад тези исторически истини, извън политическите интереси?

- Като монашеско братство, което служи на истината и познава историята, ние винаги сме говорили за потребността от приятелство и добросъседство, без разлика коя политическа партия беше на власт. По същия начин изразихме своята позиция по Договора, македонският и българският народи имат отлични предпоставки да живеят в братолюбие и взаимно уважение. Тук, преди всичко, имам предвид всички неща от историята, които силно ни свързват, започвайки от дейността на Светите равноапостоли Кирил и Методий и техните ученици, та до днес.

Ако сте любители на котките, сигурно сте забелязали тези животни във всеки манастир, където те са се разположили като у дома си. Необезпокоявани те се излежават из доксите и двора на св. обител и за много от поклонниците е непонятно защо строгите монаси и монахини търпят котките навсякъде. Всъщност котката е единственото животно, което се допуска доброволно в православния храм и дори в олтара му. Според 88 правило на 6 Вселенски събор в храма може да влезе, което и да е животно само в случай, че животът му е заплашен. Но котките в продължение на векове се ползват с привилегията да се разхождат из целия храм, защото те са единственото средство за справяне с мишките, които могат да осквернят светините в църквата.

Вчера, събота, с един мой познат, свещеник в православна община в чужбина, си говорехме кой къде ще отиде на църква в неделя. Той, отпускар, искаше да отиде в академичния параклис „Св. Климент Охридски“ на Богословския факултет на Софийския университет, където бил чувал, че се събират много млади семейства с дечицата си. Аз изразих предположение, че своеобразната „енория“ при параклиса, състояща се от хора, живеещи в границите на различни столични енории, може да е „във ваканция“ заради летния период. Но моят познат самоуверено каза: храмовете нямат ваканция!

Наистина, днес, в неделната утрин, и двамата участвахме в светата литургия в академичния параклис. „Е, участвали сте! Къде се редиш и ти заедно с клириците?“, би реагирал всеки читател, но отговорът ще дойде след малко.

„Изгубеният дом на апостолите на Иисус“ е открит, заяви наскоро израелски вестник, а някои медии добавиха допълнителна сензационност в отразяването на новината. И макар тя да не е чак толкова невероятна, всъщност добавя много интересен заряд към продължаващия в научните среди дебат за местоположението на една от най-важните локации в Новия Завет. Кристин Роуми от „Нешънъл джиографик“ коментира какво знаем до момента – истината, отделена от измислиците.

Пред изданието проф. Стивън Нотли, академичен директор на разкопките в ел-Арадж (на северния бряг на Галилейско море в делтата на река Йордан) твърди, че всъщност няма данни да е открита къща, свързана с учениците на Христос, и че не историците са създали вестникарските заглавия в тази посока.

Вместо това археолозите, които работят на обекта от 2016 г., смятат, че са се натъкнали на града, описан в Новия Завет като дома на апостолите Петър, Андрей и Филип – Бетсаида (Витсаида по син. пр. бел. ред.). Според евангелията Бетсаида е домът на най-ранните ученици на Христос, както и мястото, където Спасителят изцерява слепец.

Моето съветско детство добре усвои пословицата „Който не работи, не трябва да яде“, обаче постсъветската младост помни ироничния тост от епохата на перестройката: „Да пием за това - всичко да си имаме и за това нищо да ни няма!“ И съвременната социална култура в лицето на нашите съграждани фактически възпроизвежда в живота тази „формула на успеха“: „как всичко да си имам, при това нищо да не правя и за нищо да не отговарям“, „как да спечеля милиони долари, без особено да се напрягам“. Пазарният закон гласи: „Търсенето поражда предлагането“, и щом има търсене на лесно постигане на „максимален“ резултат, то няма да чакаме дълго и съответните инициативи. И ето, вече рекламните блокове пъстреят с многобройни предложения: „научи английски за пет дни“, „стопи коемните тлъстини за един час“, „научи 1С счетоводство за 10 минути“. Би било много странно, ако религиозната област не беше попаднала под влиянието на тази култура на „тоталната аванта“. И, действително, вече сме свикнали с това, че представителите на тоталитарните секти обещават на последователите си „царството небесно“ само за едно „богослужение“ във вид на весело купонясване на вечеринка. За съжаление, по косвен начин нещо подобно е засегнало и онези, чийто поглед е насочен към Православието.