Мобилно меню

4.6 1 1 1 1 1 Rating 4.60 (10 Votes)

регенбург зГрупа студенти от Богословския факултет към СУ бяха на едноседмично обучение в Регенсбург, Германия, посветено на Социалното дело на Църквата като място за душегрижие. Българските студенти по богословие бяха там по покана на о. проф. Дитмар Шон, директор на новосъздадения Институт за Източните църкви. Целта на обучението според организаторите (от българска страна проф. Божидар Андонов, ръководител на магистърската прoграма „Църковно социално дело“) бе да запознаят участниците с опита и дейностите на душегрижие в епархия Регенсбург, където социалната дейност на Църквата има стародавни традиции.

В семинара участваха доц. д-р Димо Пенков, зам.-декан на Богословския факултет в София и ръководител на групата, и студентите йеромонах Стефан от Троянския манастир „Успение Богородично“, йеродякон Вартоломей от Видинска митрополия, Войден Божков, Ботьо Димитров, Антония Анакиева, Наталия Гълъбова – магистър по богословие, както и свещеник Михаил Михайлов от Стара Загора, дългогодишен секретар на Старозагорския митрополит, дякон Деян Коруноски от патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, член на отдела за „Църковно-социална работа“ при Софийската митрополия.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (13 Votes)

IMG 1736Там, където река Искър след дълго лъкатушене през Софийското поле се врязва в Балкана, сред разкошни широколистни дървета се е сгушила сградата на манастира, носещ името на св. Иван Рилски, или още Курилски манастир по името на с. Курило, сега квартал на гр. Нови Искър.

Предполага се, че тук е имало манастир още през Първото българско царство, който е разрушен през турското робство. Впоследствие  манастирът е възстановен и храмът е изписан от св. Пимен Зографски. Тук са почивали мощите на св. Иван на път от Търново за София (1469 г.). В началото на XX в. манастирът е девически и в него се подвизават 45 монахини, които се занимават с книгоиздаване.

През 1949 г. „другарите“ са устроили в манастирския имот психиатрична клиника, която тогава със сигурност не е носила името на светеца. Новите (сравнително) сгради на болницата са така построени, че да скрият от човешки поглед манастира. Може би успешно, защото манастирът е изоставен за известно време и пустее.

Днес тук, при последния завой на река Искър, имаше празник. Стичат се хора от населените места наоколо. Манастирският двор е почистен, стените белосани, градинките – цветни. Има богослужба. За всичко се беше погрижил о. Нектарий. Дори и курбан има, за да се спази отколешна традиция.

4.8 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (25 Votes)

Румъния1Още първата година след падането на режима на Чаушеску предметът „Религия” е въведен в румънското училище. Православната църква в страната улавя първия порив на въодушевление от свободата и не разочарова гладните за духовна храна румънци. За пътя на утвърждаването на предмета Религия като приоритетен в румънското образование разказват отец проф. д-р Василе Крецу и д-р Кътълин Криму от университета в Букурещ, които участваха в международния семинар за учителите по Религия в Русе. Още през 1990 г. предметът „Религия” става задължителен в началния етап от образованието, преподава се като СИП в гимназиалния и е пожелателен за последните два класа. Този период продължава до 1999 г., когато предметът „Религия” е изравнен с всички останали редовни предмети и се изучава като приоритетен. През тези близо девет години православните духовници и богослови оказват всячески подкрепа за предмета – Църквата осигурява учебните материали за учениците в по-голяма степен отколкото държавата, разработва и издава програми, апробира учебното съдържание, създава положителни нагласи в обществото към този предмет. Активността на духовниците и последователната църковна политика подготвя почвата за трайното утвърждаване на религиозното образование в румънското училище.

4.8139534883721 1 1 1 1 1 Rating 4.81 (43 Votes)

 MG 1274Вероучението в Сърбия е върнато в образователната система на страната през 2001 г. Особеност на сръбския вариант за връщането на предмета в училищната система е, че то е плод на политическата воля на тогавашното управление. Гражданската война през 90-те години и изпитанията, сполетели сръбското общество, карат хората да се обединят около Православната църква и да припознаят в нея един от водещите обществени авторитети. За тези събития разказаха сръбските богослови и учители по Религия дякон Радомир Маринкович и Сречко Петрович, които взеха участие в международния форум „Преподаването на Религия в средните училища и прицърковните школи – цели, методика и резултати“, който се проведе в Русе от 2 до 5 октомври.

През 2003 г. правителството решава да възобнови преподаването на Религия в сръбските училища под формата на конфесионално обучение с вероучителен характер. Включването на предмета в образователната система предизвиква жестока публична полемика в сръбското общество, но в крайна сметка вероучението е въведено „буквално за една нощ“.

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (75 Votes)

ПанИнтервю на Двери с историка Момчил Методиев, автор на редица изследвания върху историята на Българската църква през комунистическия период

- В Старозагорска епархия тези дни ще се проведе честване на 50-годишнината от интронизацията на Старозагорския митрополит Панкратий. Честването ще е придружено с научна конференция и ще мине под мотото „Старозагорският митрополит Панкратий като образец на всеотдаен архиерей, духовен наставник и общественик“. В най-ново време обаче митр. Панкратий беше инициатор на разкола в българската църква – сега Църквата ни го издига за пример, това не е ли противоречие? 

Митрополит Панкратий е най-спорният архиерей в комунистическата история на Българската православна църква. „Спорен“ е най-неутралната дума, която мога да употребя за неговото служение като митрополит и член на Св. Синод. И ако в спомените на съвременниците му той е наистина спорен – могат да се чуят и положителни, и отрицателни мнения за него, архивите на Държавна сигурност са по-скоро недвусмислени. Архивите показват, че той е избран през 1967 г. за Старозагорски митрополит въпреки несъгласието и на патриарх Кирил, и на Комитета по църковни въпроси, без да става ясно дали подкрепата за него е дошла от местни фактори или от Държавна сигурност. Привлечен е за сътрудник на ДС през 1971 г., непосредствено преди избора на Максим за патриарх, отначало с псевдоним „Борис“, а след това – „Бойко“. Веднага след това става началник на отдела за външни отношения на БПЦ, който оглавява до края на комунизма. Това е отделът, който управлява цялата икуменическа и международна дейност на Българската църква и то в тясна координация с държавата и по-конкретно с Държавна сигурност. Може да се каже, че този отдел се превръща в орган на паралелна църковна власт. И това не е просто констатация, а заключение въз основа на многобройни документи. През 1990 г. митрополит Панкратий е избран за депутат във Великото народно събрание от т. нар. Отечествен съюз, ръководен от Гиньо Ганев, а целта на тази организация на изборите през 1990 г. е да отклони гласове от СДС. А по-късно митрополит Панкратий се налага като един от водачите на т. нар. разколници в БПЦ, които искат оставката на патриарх Максим заради подкрепата на комунистическата държава за избора му за патриарх.

 

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.