Мобилно меню

4.8260869565217 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (69 Votes)

literally to whoseВече се знаят имената на кандидатите за нов митрополит в Силистра с титла Доростолски. Затова е време да се напише нещо за предстоящия избор. Но вероятно тук някой ще рече, че авторът прекалява да се прави на учен с тия латински думи. Е, чувството за прекаляване винаги е субективно, но пък защо да не се вдигне летвата, мъничко поне?

Този въпрос в заглавието на латински означава „за кого е добре/изгодно?“, „в чия полза?“ е нещо си. И доколкото един бъдещ митрополит ще има контакти и с хора от съседните страни поне, ето го този въпрос и на комшийските ни езици:

4.8627450980392 1 1 1 1 1 Rating 4.86 (51 Votes)

682 oВ началото на октомври в столичния храм „Рождество Христово“ стартира нова школа по иконопис за начинаещи. Тя носи името на св. Злата Мъгленска, на която е посветен параклис в храма. За дейността на школата и първите си впечатления от работата с курсистите разказват двете преподавателки Златка Дянкова-Бешева и Даниела Сеферинкина.

- С какво изкуството на иконописта може да привлече модерният човек? В крайна сметка повечето курсисти в школите по иконопис не очакват да станат професионални художници, а изучават иконопис заради личен интерес.

- Права сте. Това, с което може да бъде привлечен модерният човек в школите по иконопис, е личният интерес. Иконописта е много специфично изкуство. За него дори и човек с художествена подготовка, ако няма вътрешно желание да започне, или поне да опита да се докосне до това изкуство, трудно би се получило. Освен техника на рисуване, изографисването е един процес и на самовглъбяване, на откъсване от битовизма на ежедневието. Отците и монасите зографи, докато рисуват иконите, се молят. Ние започваме с усвояване на техниката. Постепенно всеки човек може да усети сам за себе си какво му носи това занимание.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

780x440Днес Църквата празнува паметта на двама от великите си музиканти – светците Роман Сладкопевец и Йоан Кукузел.

Думата ми е за втория.

И не само за него, но и за едни кози.

Св. Йоан Кукузел е роден през втората половина на 13 в. в град Драч (Дуръс), днешна Албания. Знаем, че майка му е била българка; което е повод като българи да го честваме още по-усърдно. Заради вродената му музикалност като дете е изпратен да учи в Цариград под покровителството на тогавашния император Андроник II Палеолог. Именно в цариградската школа към храма „Св. Павел“, където наред с музиката изучавал гръцки език и калиграфия, Йоан получава прякора си Кукузел – когато съучениците му го питали какво е ял, той отговарял на все още не добре овладяния от него гръцки език, примесен със славизми: „кукиа ке зелйа“, т.е. бакла и зеле.

Знаем, че по-късно Кукузел, този даровит и плодотворен творец, носител на една от най-представителните средновековни титли „Майстор“, заживява на Атон, във Великата лавра.

В житийната литература е описана следната случка, станала с Кукузел на Атон. Веднъж, когато скромният монах пасял стадо кози, той решил да запее песнопение. Намиращ се наблизо монах видял станалото чудо: козите спрели да пасат и го слушали с внимание, радвайки се на ангелското му пеене. Ненапразно св. Йоан става известен с прозвището Ангелогласния, а цялата калофонна късновизантийска музика е кръстена на него – Ангелогласие.

В тази случка, струва ми се, може да обърнем внимание на няколко интересни момента.

Първо, Кукузел проявил своето майсторство като църковен музикант без да съобразява степента на старанието си с околната среда, със „слушателите“ си. Това е много важен момент, защото смятам, че този, който е дарен със способността да прави нещо красиво, го прави не само за публиката, но и заради самото това призвание. Вярвам, че и до днес големите имена в изкуството правят така.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)

5555В началото на новата академична година „Двери“ разговаря с доц. д-р Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ, за приоритетите в обучението на студентите по богословие

- Доц. Найденов, през последните години висшето образование среща редица предизвикателства, сега към тях се прибави и работата в условията на пандемия. Как ще започне новата учебна година в Богословския факултет и как ще се провеждат лекциите и обучението в него?

- За съжаление ние не само работим, а и живеем в условия на пандемия. И както ни съветват, трябва да свикваме с това. Учебната година ще започне присъствено, като веднага трябва да отбележим, че академичната общност се съобразява с колегите (преподаватели, студенти, администрация), които са в затруднение, карантина, с риск за заболяване. С всички тях се работи индивидуално (в електронна среда, чрез електронна поща и други медии). Богословският факултет в някаква степен е улеснен в спазването на противоепидемичните мерки. Св. Синод на БПЦ – Българска патриаршия ни е предоставил сграда, в която сме самостоятелни и броят на студентите ни позволява да използваме 50% от капацитета на помещенията. С част от бюджета подсигурихме необходимото ни оборудване и средства за провеждане на обучение в електронна среда. Всичко, което се прави и организира в Богословския факултет, е в съгласие със заповедите на министъра на здравеопазването, на ректора на СУ и с решенията на Академичния съвет. Имаме готовност да реагираме според условията. Мислим за един хибриден вариант, при който да съчетаваме различни форми на обучение за определени целеви групи. И все пак: „Човек предполага, Господ разполага“.

4.99 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (100 Votes)

1090956 10155681005960445 6911375630304235326 oПредната нощ, в 2:45 ч. на 11 септември, на седемдесет и седемгодишна възраст си отиде от този свят православният свещеник отец Петър (Питър) Скорър. Той служеше в параклиса „Св. Анна“ в английския град Екситър. Заедно с о. Йоан (Джон) от с. Кум Мартин и о. Никанор са възстановителите на Православието в графство Девън преди повече от половин век, когато с младежка жар са проповядвали и организирали православната общност в този край на Великобритания. О. Петър е духовен син на Суржокия митр. Антоний, който поема духовната грижа за младия англичанин още от неделното училище.

Беше много скромен човек. Никога не е мечтал за пост или власт. Винаги е предпочитал да е в сянка. Затова и цели 47 години си остана дякон. Миналата година, когато мястото за енорийски свещеник се освободи, попитах о. Петър Скорър след една литургия, когато бяхме в залата за кафе, дали не би искал да стане свещеник. Тогава той беше в перфектно здраве и ми каза, че не го блазни идеята да е енорийски свещеник. Че за него е достатъчно да извърши една св. Литургия като свещеник и да умре.

 

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики
   

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата