В деня на обявяването на мобилизацията патр. Кирил призова руснаците да не се страхуват от смъртта. „Именно страхът от смъртта прогонва воина от бойното поле, подтиква слабия да се предаде и дори да се опълчи срещу брата си“, казва той в проповед на 21 септември.

И така, какво имаме? Патр. Кирил, „нашият велик господин и отец“, както го наричат в храмовете, очаквано изостави своето паство, своите словесни овце. Даже по-лошо. Той откровено ги пренебрегваше и преди, като дружеше с властимащите и се обграждаше със злато и високи постове, но сега просто ги остави да бъдат изтребени. Защото наемникът, според Христос, не е пастир. Фарисейският наемник на Путин не е пастир, а овцете не са негови. Когато вижда вълка, той дори не бяга, изоставяйки поверените му от Бога овце, а сам (!) ги напъхва в челюстите му. Дружбата с вълците се оказва по-важна.

Именно той, патриархът, трябваше да изрече открито словото на истината: войната е най-голямото зло и трагедия. Агресивната и завоевателна война срещу бившия братски народ е престъпна и богопротивна. Спрете, опомнете се! Путин не знае какво прави. Молете се, братя и сестри, бъдете трезви, отвърнете се от злото и вършете доброто. Не позволявайте на сърцата си да бъдат заразени от омразата, която струи отвсякъде.

„Твоето Рождество, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена“.

Тази сутрин, на славния празник Рождество на Пресвета Богородица, Майката на живота, един човек обяви смъртта на руските мъже, които ще бъдат мобилизирани и убити, и на украинските войници, които защитават страната си и ще бъдат убити от тях.

Нищо ново под слънцето.

„Можем да повторим“ – и те го повториха, опитвайки се да вземат надмощие с численост, обсипвайки врага с трупове на затворници и гастарбайтери (не дискредитира ли това честта и славата на руската армия?), а сега и с трупове на принудително мобилизирани.

На сутринта отидох в моята военна комисия за регистрация.

На улицата имаше опашка.

Ако се съди по това, че бяха студенти с очила, едва ли бяха доброволци.

За мене, като офицер от резерва, опашката беше по-кратка (още шест месеца ще бъда резервист трета категория).

Актуализирах данните за себе си.

Чух разговора с един 21-годишен студент (който не е от Москва, но учи в Москва). Шефовете на работното му място, където работи на непълно работно време, веднага го задължили да се запише по мястото на временната си военна регистрация…

Сложностите на руския език

- Ето ви повиквателна за военната комисия!

- С кого ще воюваме?

- С фашистите!

- Разбирам. А срещу кого?

Челябинският свещеник Николай Платонов е един от малкото свещеници в Русия, които рискуват всичко и се противопоставят на войната в Украйна. През април напуска страната си, но после се връща отново – заради всички онези, макар и малко на брой, които се борят заради бъдещето на децата си. Вчера, когато Владимир Путин обяви мобилизация, о. Николай Платонов написа за ужаса, обхванал руското общество:

През април напуснах службата си и станах нещатен свещеник, открито противопоставяйки се на войната – сега вече може ли да се изрича тази дума? И призовах онези, които все още чуват, да напуснат страната и да спасят децата си. Аз самият също напуснах. Като гледам обаче как достойни хора, които се борят за бъдещето на децата ни, за бъдещето на страната ни, биват вкарвани в затвора, се върнах…

Но моят априлски вик беше пропит от болката на този ден.

Днес наистина започва най-ужасната „лотария“, която някога е била разигравана в нашата страна. Лотария, наречена частична мобилизация. Лотарията е селективна и „писмата на щастието“ ще дойдат… И никой не знае при кого ще дойдат, защото това е лотария. Тези, които искат, вече са на война.

От този ден всички ще бъдат равнопоставени – и тези, които са „за“, и тези, които са „против“, ще се приближават към пощенската кутия с еднакъв ужас…

Продължаваме да запознаваме нашите читатели с проповедите и позициите на руските свещеници и църковни активисти, които оправдават и благославят войната срещу Украйна въпреки десетки хилядите християни, които загинаха в нея само за половин година, и милионите разбити и разделени семейства. Гласовете на духовниците, които знаят, че християнството не е милитаризъм, не получават гласност, включително и защото са заплашени със съдебно преследване.

В същото време в църковните медии изобилстват изказвания като приведените по-долу. Смятаме за важно те да бъдат отразявани и у нас, не на последно място и заради онези, които искат да бъде давана гласност и на „другата гледна точка“.

Ние също сме съгласни с това, според казаното от Спасителя: „Да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава“ (Иоан 9:41).