Те са познати у нас с това, че носят студ и сковават живота на природата и хората. Посрещаме ги винаги с тревожно чувство и неизменно се питаме: какво ли ни очаква? А всички българи, които живеем по тези географски ширини и дължини, знаем какво идва със северните ветрове.

Но ето, че в най-хубавия месец, в който:

- децата шумно се радват, че идва ваканцията,

- младите замечтано се упойват от красотата и аромата на цветята,

- възрастните неволно се усмихват на новата надежда в гърдите,

- старите тихо благодарят Богу, че са дочакали още едно лято,

тази година ни попари лют северняк.

Него не го изпрати Бог, Господарят на небето и земята, а ни го изпратиха едни недобри сили.

От една изложба на културноинформационния център на северна страна, която ние от много десетилетия и дори столетия сме учени да я наричаме братска, повя не просто хлад, а сковаващ студ.

Живеем във време, което не изповядва мира. Нещо повече – не го носи като послание и никой не се опитва да го представи и разгърне като цел за избавяне от връхлитащите предизвикателства и нестихващите противоречия на личността. Съвременният човек страда, но не от недоимък на блага или липса на идеи, а просто защото няма вътрешен мир.

Жалко е, че това се отнася не само за невярващите, но и за тези, които са пожелали да последват тесния, но спасителен път на Христос. Хиляди проблеми в обществото зависят от това, че човекът е лишен от тази особена кротост и вътрешен баланс, които може да му дари единствено вътрешният мир. Той е ключ за разрешаване не само на раздиращите въпроси в душата, но и на нестихващите веяния на обществените настроения. Светът като воля, представа и внушения може да предложи на търсещия човек всичко, но не и мир.

След като преподавателят от Богословския факултет в Белград свещеник доц. Вукашин Миличевич направи критично изявление за ситуацията с коронавируса в Сърбия, от Св. Синод на Сръбската православна църква му беше забранено да се изказва публично. Колегата му Родолюб Кубат, професор по Св. Писание на Стария Завет, в интервю за бюлетина „Nachrichtendienst Östliche Kirchen“ разказва за напрежението, създало се в Белградския богословски факултет в отношенията му с висшата църковна власт.

- Св. Синод на Сръбската православна църква забрани на преподавателя Вукашин Миличевич да се изказва публично. Как се стигна до това?

- Нека ви напомня, че забраната за публични изявления дойде от патриарха като епископ, който отговаря за столицата. Патриархът същевременно е и председател на синода. Трябва да се отбележи, че публично искане за забраната на Милиевич дойде от епархията на Бачкия епископ, който е и един от членовете на синода. Това е само една от мерките, които църковните власти предприемат срещу Православния богословски факултет в Белград. Нещо подобно се очакваше, тъй като съществува напрежение между факултета и част от епископата, която формира мнозинството в синода. Причината за това напрежение е недоволството на епископите от факта, че във факултета съществува независима богословска мисъл. Разбира се, под независима богословска мисъл не се има предвид нищо сензационно. Това е просто по-критичен подход към богословието, обществото и църковния живот като цяло. Но очевидно дори това е заплашително. Сякаш епископите биха искали факултетът да е висша клирическа школа, а не школа по богословие. Някои от преподавателите във факултета обаче, както и от епископите, и от свещениците не са съгласни с това. Все пак първата група има мнозинство в църковните институции и тя използва това за налагане на назадничавото си разбиране на смисъла на академичното обучение.

Пандемията, опустошаваща днес Православната църква, е не само COVID-19, но и фундаментализмът, който е своего рода популизъм за Църквата. Той е основан на методите на пост-истината и теориите на заговора. Макар да носи маската на благочестието, в действителност това явление е достатъчно секуларно и дори секуларизиращо. Към фундаментализма бих приложил израза, измислен някога от Дитрих Бонхьофер: „евтина благодат“. Фундаментализмът – това е евтина духовност и евтина църковност. Обстоятелствата около епидемията COVID-19 свидетелстват, че фундаментализмът не само развращава ума и замърсява вярата, но и убива тялото и трябва да го разглеждаме като вирус, който може да бъде по-опасен, отколкото SARS-CoV-2.

Велички епископ Сионий, игумен на Троянския и Бачковския манастир

- Ще бъде ли друг светът след Ковид-19 или постепенно ще възстанови предишния си облик?

- Хората сме преживели много изпитания като сегашното, но след всяко поредно по Божия милост и небесна закрила сме ставали по-силни и сме придобивали по-голям опит. Убеден съм, че и сега ще преодолеем всичко и ще се върнем към мира и спокойствието. Мисля, че дълго време ще носим в себе си една духовна празнота, докато не я разберем и не потърсим начин да я запълним и одухотворим с вяра в доброто. Може би и не случайно светът беше сполетян от пандемията, от невидимия вирус точно преди празника на Възкресението. Защото Възкресението е чудото, но и естеството, което може да ни ползва, стига да се решим да го приемем и осъзнаем, особено в моменти като днешния на световно бедствие, на световно дистанциране и изолация.