Гробовете в Светата земя и гробът на св. Лазар в снимки

При този вид наблюдаваме три колони, обхванати от абсиди и двор с каменни стени от дясно и ляво, за да се задържа пръстта. Във вътрешността на конкретния гроб има каменни саркофази. Толкова голямо и обгрижвано гробно съоръжение е било място за погребение на много хора.

Тук трябва да отбележим, че евреите не са позволявали ексхумацията на починалите, тъй като са смятали това за оскверняване на мъртвия. Костите обаче са били събирани и поставяни в каменни или глинени костохранилища. Затова гробниците на големите семейства са били обширни и с много места за поставяне на мъртвите, както личи на следващата снимка:

Друг вид гроб е издълбаната в камък с колони отпред гробница, както предполагаемия гроб на Захария:

Изброените гробници са принадлежали на заможни семейства, които са имали възможността да построят и да поддържат гробница с такива размери.

Повечето юдеи нямали такива възможности и погребвали мъртъвците си в обикновени гробни съоръжения. Скалният гроб, изобразен на следващата снимка, е от ранната епоха на халколита (3000 г. пр. Хр.):

Той е много по-прост от предишните. Всъщност представлява пещера с обикновено оформяне на входа ѝ. Подобни гробове са използвани в Палестина през първото християнско столетие.

От забележката на св. ев. Йоан за „пещерата“ можем да заключим, че гробът на св. Лазар е бил подобен на горния. И действително следващите снимки от гробницата, която се смята, че е принадлежала на св. Лазар, изглеждат приблизително така.

В днешния си вид гробницата е доста дълбока и за да стигнеш до криптата, трябва да слезеш немалко стълби.

Гробът на Лазар е дълбоко в гробницата и има формата на гробна стая. Пространството на пещерата е оформено така, че да приеме мъртвото тяло.

Интересен момент е начинът, по който са били затваряни гробовете. В някои случаи това е ставало с каменни порти.

Друг вид порти е изобразеният по-долу. Става дума за камък, издялан от едната страна във формата на входа на гробницата, а от другата по-широк. В случая на Лазар, ако приемем че гробницата, която днес се смята за място на неговото погребение, е именно тази, то входът трябва да е бил затворен с плоча. Според св. ев. Йоан, Христос е казал „вдигнете камъка“ (Иоан 11:39). Друг превод на този изрази би могъл да бъде „отместете камъка“ или „извадете камъка“. В първия случай би могло да става дума за камък върху горната част на гробното съоръжение, който да е бил поставен хоризонтално, а във втория за камък на входа.

И третият начин, по който са затваряли гробниците, не е бил използван за гроба на Лазар, но за този на Христос. Гробът Му е бил изсечен на скала и затворен с цилиндричен камък, който е трябвало да се завърти, за да се отвори гробницата. Св. ев. Йоан използва за гроба на Христос глагола „αἴρω“ (Иоан 20:1). Камъкът е бил вдигнат от гроба. Другите евангелисти обаче говорят за цилиндричен камък, който е трябвало да се търкули.

Мат. 27:60: „привали голям камък“ върху гроба;

Мат. 28:2: ангелът „отвали камъка“;

Марк 15:46: Йосиф „привали камъка“ върху вратата гробни;

Марк 16:3: „кой ще ни отвали камъка“, се питат мироносиците;

Марк 16:4: „видяха, че камъкът е отвален“.

Лука 24:2: мироносиците „намериха камъка отвален от гроба“.

Горните текстове ни показват, че със сигурност гробът на Христос е бил затворен на входа с цилиндричен камък.

На предишните снимки е видно как точно е работела тази система. В случаи като втория е имало дялан водач, който не позволявал на цилиндричния камък на падне. Снимката е на гроба на царското семейство Адиавини и се намира извън Йерусалим. Това семейство, владетели на едно малко царство, североизточно от Светата земя, приело юдаизма.

Подобна форма е имал и гробът на наследницата на Асмонеите царица Мариамна, любимата съпруга на Ирод, която той в крайна сметка убива.