Слово на Въздвижение на честнѝя Кръст

Детайли

Киевски и Западноруски митр. Григорий (Цамблак)

14 Септември 2020

от Григорий, архиепископ на Русия

Кръстът днес се въздига, пленява се адът, покланя се на Христос, защото Давид, с радост пеейки, отдавна пророкуваше, като казваше: Ти възлезе на височината, плени плен, прие дарове за човеците (Пс. 67:19). Кръстът се въздига и царства разпнатият! Кръстът се въздига и падат бесовете! Кръстът се въздига и юдейският род погива, защото кръвта на Господа, която върху себе си призоваха, когато рекоха кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни (Мат. 27:25), вече ги застигна. Кръстът се въздига и тържествува християнският род! Кръстът се въздига и заедно с него се въздига земята, по средата на която беше забит! Кръстът се въздига и всичко става ново! Кръстът се въздига и четирите краища на света събира! Кръстът се въздига и земята с небето се съединява, защото преградата на толкова страшното коварство, издигната между тях, падна, защото не успя да изтърпи сражението. И когато бе премахната, чрез помирението едно станаха, както преди да бъдат разделени от враждата. Нека дойде Адам с прамайката (Ева), и с нас да го въздигне, и с Давид да възглася: Превъзнасяйте Господа, Бога нашего (Пс. 98:5) и да се поклоним пред подножието на нозете Му (Пс. 131:7), защото е свят. Да се весели, прегръщайки кръста. Нека величае славата му, да възвестява силата му, да изповядва спасяването му, защото заради дървото[1] от рая като беше изгонен и от нетленните одежди съблечен (по Бит. 3:10), осъден беше с пот на лицето да яде хляба си (по Бит. 3:19), а като последно знамение – в земята да се върне, от която е взет (по Бит. 3:19). Нещо повече дори – справедливо, защото дяволът обикновено така награждава тези, които го слушат, и така облича тези, които му служат. А заради кръстното дърво и в небесата се засели, и в божественост се облече (както превеликият Павел казва: всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте; Гал. 3:27), с безгрижен и щастлив живот се удостои и с нетление вечно да преуспява.

Служба на Рождество Богородично на български език

Детайли

Свещ. Траян Горанов

07 Септември 2020

ВЕЧЕРНЯ

Господи воззвaхъ – 8 самогласни стихири, глас 6, от патриарх Сергий

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2)

Днес Бог, Който почива на разумни престоли, подготви за Себе Си свят престол на земята; Този, Който утвърди небесата с мъдрост, устрои одушевено Небе по Своето човеколюбие, защото от безплодния корен Той ни даде да израсте живоносно растение – Своята Майка. Боже на чудесата и на безнадеждните надежда, Господи, слава Тебе!

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс.129:2)

Православният свещеник – искрен човек, с чувство за дълг и саможертва

Детайли

Йоана Пикош-Фъгъдару

05 Септември 2020

Предлагаме поредното есе от румънската книга „Православният свещеник през 21 в. Скици от един портрет“. Тя включва размислите на двадесет и седем румънски интелектуалци за служението на съвременния православен свещеник. Авторката на есето е актрисата Йоана Пикош-Фъгъдару, ангажирана и с инициативата Pro-life, насочена срещу абортите

Казва се, че в последните дни ще се спасят онези хора, които ще имат твърдостта да отстоят вярата си, надмогвайки хаоса, безумието и безпорядъка, които тогава ще бъдат повече, отколкото са сега. „Човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли“ (2 Тим. 3:2-5).

Нищо не се казва за пост, молитва или духовно правило в онези времена. Следователно можем да се изкушим да кажем, че всички тези неща са смешни, нали? Не ни трябва изповедник, не ни трябва Литургия, не ни трябва Църква, изповед или причастяване. Ако имаме Бог в душата (така, както често чуваме да казват хората) и не се самоубиваме е достатъчно, за да се спасим. Дали?…

Песнопения за 1 септември на български

Детайли

Иван Димитров

01 Септември 2020

На 1 септември с молитва отбелязваме началото на църковната година, която завършва на 31 август. По този начин – от септември до август – са подредени и много от църковните книги.

На този ден се чества и паметта на св. Симеон Стълпник, един от забележителните подвижници на ранното монашество, живял на една кула (стълп) в северозападната част на Сирия до сто и тригодишната си възраст. Упокоил се през 460 г.

Преди около две десетилетия по инициатива на Цариградския вселенски патриарх Вартоломей Православната църква започна да отбелязва 1 септември и като ден на цялото Божие творение и оттук – на грижите за запазването му. Съставена е и нарочна служба за това честване, но тя засега не е преведена.

За този троен празник ви предлагаме тропарите (основните празнични куплети) за всеки един от тези празнични поводи.

„Аз“-ът е най-добрият ни приятел

Детайли

Лимасолски митр. Атанасий

31 Август 2020

Откъс от третия том с беседи на Лимасолския митрополит Атанасий „Изкуството да живееш със себе си“, издание на „Двери“, който скоро ще излезе на книжния пазар

Ако човек свикне да изпитва доволство в греха, ако обикне своите страсти, след това ще трябва да положи труд, за да промени този навик на душата си. Някой, например, който е свикнал да яде твърде солено, не може да приема останалите храни – те все му се струват напълно безвкусни, макар и да са по-здравословни, по-природни и да са му препоръчани от лекарите. За да свикне с тях, такъв човек трябва да положи усилие. Така е с всяка страст. Пияният вижда бутилката вино и за него това е най-любимото нещо на света. Знаете вица, в който един пиян отишъл да се изповядва и духовникът му казал:

- Трябва да разбереш, че алкохолът е най-големият ти враг!

На другия ден пак го намерили пиян. Духовникът го запитал:

- Не ти ли казах да не пиеш?

- Да, но казахте и да обичаме врагове си.