Бъдете носители на светлината

Детайли

Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планината Ливан

23 Юни 2017

"Ако окото ти бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно" (Матей 6: 22).

Ако речем да преведем този стих на разбираем за нас съвременен език, това ще рече: Ако твоят поглед към нещата бъде добър, изхождащ от Христовата простота, и цялото твое битие ще бъде светло; ако пък твоят поглед към нещата и хората бъде тесногръд, изхождащ от някакво криещо се в душата ти зло, то тогава ти ще носиш мрак на другите, ще ги виждаш само от лошата им страна и така битието ти също ще се помрачи.

Взорът, който отправяме към нещата, трябва да бъде прост, тоест непосредствен, така че да съответства на настоящата реалност. Дали това означава че Господ ни призовава да бъдем наивни, за да сме като децата? Ние трябва да бъдем деца по сърце, а не по разум. Тъй като човек може да бъде велик със своя ум и в същото време - дете със своята простота и невинност. Светото Евангелие ни призовава да виждаме светлината, която се крие в хората, понеже всички са нейни носители.

Човекът като литургийно същество

Детайли

Архим. Георги Капсанис

21 Юни 2017

Човекът обикновено бива характеризиран като разумно и независимо същество. Тези отличителни признаци са верни, но не отразяват човешката природа в пълнота.

Опитът на богослужението ни дава възможност да почувстваме, че човекът преди всичко е литургийно същество. Той е бил създаден, за да служи, да отдава себе си и целия свят на Бога с благодарност, славословие и любов. И в това непрестанно дарение – жертва – служение, да се съединява с Бога, да се освещава и да живее.

Разумността, независимостта и другите царски качества не са били дадени на човека случайно. Чрез тях той може да бъде в литургийни отношения с Троичния Бог. В това литургийно приношение човек действа «по образ Божи» и постепенно се въздига до «подобие».

Животът на човека в Рая е Божествена литургия. Човекът служи на Светата Тоица заедно с ангелите. Но, изпадайки в себелюбие, той изгубил способността с благодарност да принася себе си и света на Бога и да участва в Райската литургия.

Отлъчил се по своя воля от Райската литургия, човекът останал и на земята без литургия. Той престанал да съществува като «образ Божи». Но някакви остатъци и искри от тази способност за литургия, която имала място (в живота му) преди грехопадението, се запазили в него. Те го подтикнали да принася жертва и да въздава почест на Бога.

Св. Йоан Златоуст за хомосексуализма в неговото време

Детайли

Св. Йоан Златоуст

19 Юни 2017

Из Четвърта беседа върху Послание до римляни (PG 60, 417 sq.)

Но още не съм споменал за върха на злото, нито съм разкрил главната част на бедствието, тъй като често, когато се канех да го кажа, се изчервявах, а често се и срамувах. Кое е всъщност това? Вече трябва да се осмелим и да го кажем. Освен това, би било голямо малодушие, когато трябва да изкореним някое зло, да не се осмеляваме дори да говорим за него, сякаш мълчанието само по себе си ще излекува заболяването.

Затова няма да мълчим, дори ако се наложи безброй пъти да се засрамим и да се изчервим. Защото лекарят, когато трябва да почисти замърсената рана, нима се отказва да употреби нож или да бръкне с пръст до дъното на раната? Така че и ние няма да спрем това слово, защото заразата е още по-лоша.

А кое е злото? В живота ни е навлязъл един странен и противозаконен копнеж. Налегна ни болест тежка и неизлечима, разрази се по-лоша от чума. Измислиха ново и страшно беззаконие, защото то променя не само човешките, но и природните закони. Така блудството стана дребна работа и то вече се определя като обикновен разрат. И както при страданията, когато дойде много силна болка, тя надвива впечатлението от предишната, така и прекаленият размер на тази сквернота прави непоносимото да не изглежда вече като непоносимо, тоест разврата с жена.

По благодат сте спасени

Детайли

Бейрутски митрополит Илия (Ауди)

18 Юни 2017

В неделята след Петдесетница чествахме празника на всички светии поради това, че светостта е плод на делото на Светия Дух в нас, както и плод на нашия отклик на Господния призив към нас да бъдем свети. Св. апостол Павел казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас – Божий дар е;  не е от дела, за да не би някой да се похвали" (Еф. 2:8-9).

Дали тук с тези думи се разбира, че колкото и да грешим, ние ще се спасим, понеже спасението е дарувана благодат, тъй като делата сами по себе си не водят към спасение? Разбира се, това тълкувание е погрешно. И за да разберем същността на това, което има предвид апостолът, трябва да се запитаме: какво е благодатта? И в какъв смисъл тя е Божи дар за нас?

Когато Бог е създал човека, Той вдъхнал в неговите ноздри живо дихание от Своя Дух. Това дихание, изхождащо от Бога, е Неговият животворящ Дух Свети, чрез Когото ние „живеем и се движим, и съществуваме“ (Деян. 17:28). Без Светия Дух, Който е в нас, ние сме мъртви. Може да изглеждаме живи, но ние всъщност сме мъртви (срв. Откр. 3:1).

Без святост не можем да бъдем духовно здрави

Детайли

Неврокопска св. митрополия

17 Юни 2017

Втора неделя след Петдесетница – на всички български светии; св. мчци Леонтий, Ипатий и Теодул

Литургийно свето евангелие: В онова време Иисус, като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари; и казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци. И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него. Оттам като отиде по-нататък, видя други двама братя, Иакова Зеведеева и брата му Иоана, в кораб със Зеведея, баща им, които кърпеха мрежите си, и ги повика. Те веднага оставиха кораба и баща си и тръгнаха след Него. И ходеше Иисус по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа. (Мат. 4:18-23)

Господ Иисус Христос казва, че светило се не запаля, за да се тури под крина или под одър, но се поставя на светилник, за да осветлява всички вкъщи (Мат. 5:15). Такива светила, запалени от Бога, са светиите. Те са поставени нависоко, за да осветляват и освещават ония, които биха дошли под тяхно озарение. Бог е запалил тия светила, защото сам Той е светлина, която е живот, истина и радост. Животът се нуждае от светлина. Не само животът в нравствен и духовен, но и в битиен смисъл, животът безусловно се нуждае от светлина, за да расте и да процъфтява и да дава плод и обилие на плод.