Свети пророк Даниил – желаният от Бога мъж
- Детайли
- † Лерински митрополит Августин
Образци на желания (проповед за празника на св. пророк Даниил)
„Защото си мъж желан“
(Дан. 9:23)
Ние почитаме, чеда мои, светия пророк Даниил. Трябва ли да го хвалим? Той няма нужда от нашите похвали. Църквата го възхвалява с красиви думи. Той е наречен „най-ярка звезда“, „най-бляскаво слънце, славен сред пророците“, „най-съвършен стълб на учението“, „основа на света“, „далекоглед на Духа“, т. е. телескоп, с който той е съзрял какво ще се случи в бъдеще. Той е видял падането на престоли и царства, видял е известните „седемдесет седмици“ (Дан. 9:24) и накрая е видял славното царуване на „Човешкия син“ (Дан. 7:13-14), което „не ще има край“ (Лука 1:33).
Пророк Даниил е възхваляван не само от авторите на химни на земята, но и от небесните ангели.
Той е възхваляван – уникален случай! – от самия архангел Гавриил, който „слезе от небето, за да каже на Богородица: Радвай се!“ (Акатист, първи икос). Архангелът получил заповед да дойде и при Даниил. И като дошъл, намерил го да плаче. Светиите не се смеят, те плачат, но в техния плач има райска радост. Та Даниил плачел.
- Защо плачеш, Данииле?
- Плача за лошите свещеници, за нечестивите властници, за греховете и бедствията на моя народ…
Даниил плачел, постел, будувал, молел се. Гавриил го намерил в това състояние и му казал:
- Не плачи, Данииле. Защото от всички само на тебе Бог ще разкрие Своите тайни, ти ще видиш бъдното да се сбъдва. И го заслужаваш, защото си „мъж на желанията“ (Дан. 9:23).
Какво ли означават тези две думи?
Св. Антоний: Отхвърляйте от себе си всички злонамерени мисли
- Детайли
- Св. Антоний
Продължение от Писмо деветнадесето
ПИСМО ДВАДЕСЕТО (Първа част)
До многообичния ми в Господа и достопочтим Пафнутий – мир на тебе!
Преди всичко се моля за твоето спасение, а така също и за спасението на всички души, които ти се подчиняват и търсят с тебе името Господне, както и за всички, които се обръщат към тебе с мир заради нашия Господ Иисус Христос.
Нашият Господ Иисус Христос ще дарува истинския покой в Царството небесно на тези, които осигуряват покой за душите на техните отци. И знайте това всички: ако някой даде покой на един от служителите Господни, макар и само с чаша вода, той няма да загуби своята награда, както казва нашият Господ със Своите пречисти уста: „И който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си“ (Мат. 10:42). За тези, които оскърбяват учениците и ги съблазняват чрез лошото си поведение, Той казва също: „А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина“ (Мат. 18:6). Спасителят казва още: „И с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“ (Мат. 7:2).
Разговор за ядрения апокалипсис
- Детайли
- „Новая газета – Европа“
Интервю с дякон Андрей Кураев на главния редактор на „Новая газета – Европа“ Кирил Мартинов за това как и защо в Русия и в частност в православните среди стана приемливо и „нормално“ да се говори за използването на ядрени оръжия срещу „сатанинския Запад“.
- Първият въпрос е свързан с новинарската среда, в която се намираме всички ние. Защото през последните години, вероятно с усилията на руската телевизия, се нормализира идеята, че Русия има право да използва ядрено оръжие срещу въображаемите си врагове. Какво да кажем на хората, вслушващи се в тази пропаганда? Понякога се сблъсквам с привърженици на ядрената война. Казват, че дори в обкръжението на руския диктатор, президента, има такива хора – Михаил Ковалчук е един от тях. Те мислят, че като цяло няма да се случи нищо особено, нищо страшно – просто ще покажем, че сме много страшни, силни, могъщи, но от това земята няма да се срути, няма да настъпи никаква катастрофа, дори ядрената зима не е страшна. Бих искал да попитам как да спорим с тези хора, ако допуснем, че те, поне някои от тях, може би искрено се заблуждават и то не за последствията от ядрен удар, а по принцип за моралната допустимост на подобен род действия.
- Когато атомното оръжие става нещо не толкова страшно, това го прави по-привлекателно. По-лесно е да се преодолее морално-психологическата бариера и да се натисне ядреният бутон, но после следва ескалация. След малките ядрени заряди следват все по-сериозни. Уви, логиката на войната тук е неизбежна и доказана през вековете.
За празника на света Екатерина
- Детайли
- Иван Димитров
Светата великомъченица Екатерина е живяла в края на третото и началото на четвъртото столетие. Младата девойка-християнка е пострадала за вярата си в Спасителя Иисус Христос в гр. Александрия, тогава столица на провинция Египет, в 305 г., при управлението на имп. Диоклетиан. Тя е сред най-почитаните светици в православния календар. Много жени и момичета носят нейното име и празнуват имен ден на 24 ноември, когато е църковната ѝ памет.
При засиленото ни общуване в последните десетилетия със съседни страни много хора се сблъскват с различна от нашата дата на паметта на св. Екатерина: при гърците, например, но също и при румънците – 25 ноември. И това не е въпрос на стар или нов стил, а на преместване на паметта от една на друга дата, което не е нещо ново и го има и в други случаи. Така в славянските църкви на България, Северна Македония, Сърбия, Русия и пр. паметта на св. Екатерина честваме на 24 ноември. В нашия календар на 25 ноември честваме паметта на св. Климент Охридски, ученик на св. братя Константин-Кирил и Методий и един от най-видните просветители във вяра и словесност на славянските народи през 9 и 10 в.
Обновяването на вярата след войната – част втора
- Детайли
- Прот. Андрей Кордочкин
Продължение от „Обновяването на вярата след войната“
Русия и следвоенна Германия
Смятам, че опитът на църквите в следвоенна Германия може да бъде от полза за Московската патриаршия. Въпреки това между двете ситуации има разлика, и то не в полза на Русия. Нека разгледаме по-отблизо приликите и разликите.
Сходствата са очевидни най-вече в идеологиите на тогавашна Германия и съвременна Русия. Германският Sonderweg (особен път)1 вече е бил сравняван с „руската идея“, която се трансформира в „руския свят“ и в крайна сметка във вяра в месианското призваниена германския (руския) народ. Може да се каже, че патосът на националното величие и превъзходство, противопоставянето на либералната демокрация, милитаризацията на обществото, идеологията на обсадената крепост и култът към героичната смърт са общи характеристики, както и вярата в духовната природа на „богодаруваната“ власт.
Докато Иван Илин, руският философ в изгнание, цитиран най-често от Путин, възхваляваше германския и италианския фашизъм, Александър Дугин, един от сегашните идеолози на войната, сега пренася политически идеи и концепции от Германия от 30-те години на 20 в. в съвременна Русия.
А сега за разликите.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
