Свети Лука, лекар и архиепископ на Симферопол и Крим
- Детайли
- Ламброс Скончос
Един от най-драматичните периоди от историята на Православната църква е 20 век, когато много от поместните църкви бяха подложени на тежки изпитания от марксистките режими. Хиляди духовници от всякакъв чин, както и милиони вярващи бяха преследвани, измъчвани и загинаха поради една единствената причина: че са вярвали в Бога и са били християни. Един от тези хиляди клирици е свети Лука Лекарят, архиепископ на Симферопол и Крим.
Роден е през 1877 г. в Керч, полуостров Крим, а светското му име е Валентин Войно-Ясенецки. Баща му бил католик, а майка му – православна и тя го възпитала като православен. В началото те се преместили в Киев, където Валентин учил медицина. Той се дипломирал през 1903 г. като очен лекар.
Политика на границата на апокалипсиса
- Детайли
- Михаил Епщайн
Откъс от първата философска книга за войната в Украйна "Русский анти-мир: Политика на грани апокалипсиса" (2023), от Михаил Епщайн - известен руски философ и литературовед, професор по Руска литература и култура в университета Дърам, Великобритания. Автор на повече от 40 книги, преведени на 26 езика.
„Руският свят“ (Русский мир) е ключовата идеологическа концепция на съвременна Русия, а геополитическата експанзия на този свят е поставена като основна цел на държавата. В сравнение с предишните доминиращи идеи – „православно царство“, „Трети Рим“, „Православие, самодържавие, народност“ или след 1917 г. – „комунизъм“, „класова борба“, „пролетарски интернационализъм“ и „световна революция“ – „руският свят“ изглежда оскъдна идея, почти лишена от съдържание. Русия се идентифицира единствено с „рускостта“, а руска Русия е нещо като „маслено масло“. В чие име, освен в своето, трябва да се разширява този свят? Владислав Сурков, стратегът на Путин, който изведе „Руския свят“ в центъра на руската политика, го определя не като нещо друго освен като „желание за разширяване“: „Какво е руският свят?“, пита той. "Веднъж въведох тази идея в структурата на държавната политика… Задачата беше следната: как да се говори за империята, за нашето желание за разширяване, но в същото време да не се обидят ушите на световната общност". Ако използваме заглавието на романа на Сурков „Около нулата“ (Околонолие, 2009 г.; публикуван под псевдонима Натан Дубовицки), можем да кажем, че той определя Руския свят като въртяща се и разширяваща се нула.
Съждение и свобода
- Детайли
- Монах Михаил (Хаджиантониу)
Друг важен аспект на Господната повеля „Не съдете, за да не бъдете съдени” е свързан със свободата на този, който съди. Сартр пише в „Ситуации”, втори том, следното: „Писателят се нуждае от свободата на читателя. Свободата на писаното слово предполага свободата на гражданина като читател”. И казва, че писателят трябва чрез книгата си да помага на читателя да направи крачка към свободата. Струва ми се правилно – още повече, че свободата е катализиращ фактор за това как човек управлява критическата си способност. Онзи, който не може да съди за даден проблем, или не познава изобщо предмета, който го приканват да обсъжда, или не е свободен човек. Ако целта ни е обаче да възстановим личността си по Божи образ, трябва да знаем, че без неограничена свобода няма да стигнем далеч. Защото свободата се изразява и чрез критиката.
Доказателство за казаното по-горе са монашеските братства, без значение дали са светогорски или не, където монасите под авторитарно ръководство и управление, прилагайки напълно максимата „Не съдете, за да не бъдете съдени” в нейния изопачен вариант, постепенно убиват всяка критична способност в духа си. Какъв е резултатът? Тези монаси си остават едни добри деца до 50-60-70 годишна възраст без способност за съзряване. И най-лошото от всичко е, че си отиват от този живот като незрели деца. И тъй като часът на смъртта ни предопределя и качеството на нашата вечност, тази погрешна и изопачена идеология на не-съденето напълни рая с радостни, шарени, но кухи яйца.
Благовестието – любов, която прелива
- Детайли
- Свещеник Красимир Кръстев
Пета неделя след Пасха – на самарянката
Съществува мнение, че православните християни не са активни благовестители, такива са евангелистите-протестанти и католиците. Дори съм чувал обвинения, че ние егоистично се занимаваме само със себе си, докато хората в света погиват. Днес няма да влизаме в полемика, а ще опитаме да разсъждаваме върху това, какво е всъщност благовестието и така, с Божия помощ, да видим нещата в истинска светлина.
Благовестието - това е преливането на любовта. Кладенецът на сърцето ти е толкова препълнен, че всички твои думи, жестове и дела преливат и стават за хората около тебе като вода, живителна за изсъхналите им души. В днешната Неделя на самарянката ние сякаш обръщаме повече внимание на разликата между водата на тоя свят и водата, която „тече в живот вечен“. Но какво каза Иисус на самарянката? Той обеща нещо повече: вместо кладенец Той обеща река. В кладенеца трябва да спуснеш ведрото, за да почерпиш вода, а изворът блика, става река и разлива живот.
Тройното въже, което ни свързва с Бога
- Детайли
- Свещеник Красимир Кръстев
Четвърта неделя след Пасха – на разслабения
В книгата на Еклисиаста можем да срещнем една поговорка, на пръв прочит неблестяща с оригиналност, но в която има скрита дълбочина: „Надвие ли някой единия, ще надделеят двамата насреща му; усуканата тройно връв няма да се скъса лесно“ (Екл. 4:12).
Мъдрецът говори за силата на сплотеността и единението. Бог е Троица – Отец, Син и Свети Дух; семейството е троица – мъж, жена и дете; приятелството; църковното братство, където "двама и трима са събрани в Мое име"... Според експертите тройното въже е оптималният вариант за издръжливост, при което трите нишки взаимно се допират и оплитат.
Така е и в духовния живот. Всички добродетели можем да сведем до едно триединство: „вярата, надеждата и любовта, но най-велика от тях е любовта“ (1 Кор. 13:13). Във всеки човек тези три нишки са различно дебели, изтънели или скъсани. Бог иска те да бъдат вплетени в едно здраво духовно въже. Именно това въже ни свързва с Бога, то е нашата връзка с небето. Чрез него Бог ще ни издърпа от мрачния ров, от тинята на греха.
Днешният евангелски разказ, макар и косвено, също разкрива тази духовна истина.
