Служба на св. равноапостоли Константин и Елена
- Детайли
- Свещ. Траян Горанов
Утреня
Свещеникът: Слава на Светата единосъщна, животворяща и неразделна Троица…
Той пее веднъж Христос воскресе, и два пъти певците, и веднага:
Шестопсалмие:
Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение (3 пъти).
Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала (2 пъти).
Псалм 3. Псалом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалом.
Господи, колко се умножиха враговете ми! Мнозина въстават против мене; мнозина казват за душата ми: за него спасение няма в Бога. Но Ти, Господи, си щит пред мене, моя слава, и Ти въздигаш главата ми. С гласа си викам към Господа, и Той ме чува от светата Си планина. Лягам, спя и ставам, защото Господ ме закриля. Няма да се уплаша от десетки хиляди люде, които отвред са се опълчили против мене. Стани, Господи! спаси ме, Боже мой! защото Ти удряш по лицето всички мои врагове и трошиш зъбите на нечестивите. От Господа е спасението. Върху Твоя народ е Твоето благословение.
Когато душата ти не престава да ридае
- Детайли
- Двери
Един разговор с игумена на светогорския манастир „Дохиар“ архим. Григорий († 2018 г.)
Старецът е роден на о-в Парос, един от Цикладските острови в Егейско море. От малък се посвещава на монашески подвиг – първо в манастир на родния си остров, а после – на о-в Патмос. Духовно чедо е на забележителните старци Амфилохий Макрис († 1970 г.) и Филотей Зервакос († 1980 г.). По времето, когато започна възобновяването на атонското монашество през 70-те и началото на 80-те години на миналия век, йером. Григорий идва с група монаси на Атон и се заселват в „Дохиар“. По това време обителта е с малко на брой братство, съставено от престарели монаси, живеещи, както дотогава повечето атонски манастири, идиоритмено („по свой ритъм“, т. е. не-общежително). През 1980 г. с решение на Вселенската патриаршия, под чиято юрисдикция е Света гора, обителта е върната към общежителния устав и йером. Григорий е избран за игумен. Под негово ръководство манастирското братство се обновява качествено и количествено, сградите се ремонтират. Архим. Григорий беше забележителна духовна личност, мъдър наставник, умел ръководител във вярата и подвижничеството. Увлекателен събеседник, той беше и изкусен автор на книги, които разкриват същността на монашески живот, илюстрирана през живота на забележителни подвижници на 20 в. Изключително наблюдателен и вещ в духовното ръководство, той имаше чувствителна душа, умееше да откликва на съкровените търсежи на монаха или поклонника. Говореше прямо, понякога се изказваше рязко, никога не спестяваше истината. Затова всички го обичаха и идваха при него за съвет, а тези срещи преминаваха в продължителни монолози от негова страна. Старецът обикновено преминаваше от тема на тема, сякаш отгатвайки незададените въпроси на слушателите си. Такъв един разговор с монаси и миряни е записан във видеоклип, чийто превод предоставяме на читателите на „Двери“. Записът започва някак рязко, но не е трудно да се проследи мисълта на стареца.
Източноправославното монашество е било земеделско монашество. Не е имало фирми, не е имало бизнес. Монасите са обработвали земята и от това са живеели. Сега обаче нямаме земи (е, малко само), но не ги изоставяйте. Ръчният труд е благословен, но не трябва да стига до търговски размери, до търговия.
Служба на св. равноапостолен цар Борис
- Детайли
- Превод и подредба: о. Траян Горанов
2 май: св. равноапостолен цар Борис, в кръщение Михаил, и пренасяне мощите на св. Атанасий Велики, патриарх Александрийски
На утринната
В семицата на Томина неделя
Свещеникът: Благословен е нашият Бог, всякога, сега и винаги…
Той пее веднъж Христос воскресе, и два пъти певците, и веднага:
Шестопсалмие:
Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение (3 пъти).
Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала (2 пъти).
Псалом 3. Псалом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалом.
Господи, колко се умножиха враговете ми! Мнозина въстават против мене; мнозина казват за душата ми: за него спасение няма в Бога. Но Ти, Господи, си щит пред мене, моя слава, и Ти въздигаш главата ми. С гласа си викам към Господа, и Той ме чува от светата Си планина. Лягам, спя и ставам, защото Господ ме закриля. Няма да се уплаша от десетки хиляди люде, които отвред са се опълчили против мене. Стани, Господи! спаси ме, Боже мой! защото Ти удряш по лицето всички мои врагове и трошиш зъбите на нечестивите. От Господа е спасението. Върху Твоя народ е Твоето благословение.
Албанският архиеп. Анастасий: Безстрашие в Христос с мир и любов към братята
- Детайли
- Двери
„Не се страхувайте“ (Мат. 28:10)
Един от основните дарове, който ни подари Възкръсналият Господ, е назован в стихирата от пасхалния период: „Дверем заключенным, представ Иисус учеником, безстрашие и мир даяше“ („Когато вратите бяха заключени, Иисус застана пред учениците, давайки им безстрашие и мир“). Със силата, която им дава това безстрашие, победените преди товаот „страха пред юдеите“ ученици се превръщат в непоколебими апостоли „на всички народи“, свидетели на Неговото Възкресение.
Страхът е опасен съветник на човека. Той прониква по различни начини в мисълта и волята, намалявайки нашата устойчивост и творческа сила.
Различни причини предизвикват у човека страх: военните сблъсъци, природните катастрофи, епидемиите, както настоящата пандемия на COVID-19, която разтърси цялото човечество. На личностно ниво страх предизвикват враждебността, несправедливостта, разнообразните човешки конфликти, но много често – и нашите слабости. Човешкият страх става най-силен пред лицето на смъртта.
Св. Лонгин – стотникът, който прободе реброто на Христос
- Детайли
- Спирос Симеон
Христос е бил първият от тримата разпънати на Голгота, Който „издъхва“. Земята помръква и се разтриса, а Адът вижда Сина и Словото да слиза в неговото царство и разбира „злото“, което го е сполетяло и унижило.
Често пъти разпънатите на кръст са губели усещанията си на кръста и са умирали след часове. Понякога войниците счупвали костите на краката им, за да им причинят по-голяма болка, шок, но и да не могат да се опират на краката си, а тялото им да виси само на ръцете. Тогава от силно кръвотечение и допълнителното затруднено действие на белите дробове те умирали бързо.
