Похвално слово за преподобните отци

Детайли

Киевски и Западноруски митр. Григорий (Цамблак)

13 Март 2021

от смирения монах и презвитер Григорий

Отче, благослови!

Искам за възхвала на отците език да раздвижа и страх ме връхлита! Искам тях да помена и смут ме обзема! Искам пред вас да ги покажа и ума си губя! Мисля си за тяхната възвишеност – кой от кой по-извисен! – и облакът на недостижимото ме покрива! И понеже желанието непрестанно ме подтиква, безсилието с немота езика връзва. Защото този, който за тях слово иска да напише, на тях подобен във всичко трябва да бъде, за да се доближи поне до величието на възхваляваните, докато разказва. Но и така няма да успее никой, бидейки с тяло, защото ако великият Павел, до третото небе грабнатият и отнесеният, за нещата, които там е видял и чул, на нас разказвайки, ги нарича неща, които човек не може да изговори (2 Кор. 12:4), то как някой друг, толкова далеч от Павловата добродетел, ще може подобаващо с похвално слово неизразимата слава на отците да покаже? Те впрочем се удостоиха с почестите, които като наследство Бог е приготвил за обичащите Го, които око не е виждало, ухо не е чувало, и човеку на ум не е идвало (по 1 Кор. 2:9). Те влязоха в радостта на Господаря си, защото, след като умножиха таланта, чуха: добри и верни раби, в малкото бяхте верни, над многото ще ви поставя (по Мат. 25:21). И няма повече да ви нарека раби, а братя, защото Мои братя са тези, които изпълнят волята на Моя Отец (по Мат. 12:50). Със зверовете временно съжителствате – с ангелите ще пребъдвате, вечен живот имащи. Планини, пропасти и пещери населявахте – небето наследете. Нищетата предпочетохте заради Мене, обеднелия доброволно – обогатете се с нетленност. Плакахте тогава – радвайте се сега и вашата радост никой няма да ви отнеме. Кротки и смирени по сърце (по Мат. 11:29) бяхте – наследете вашия жребий: земята на кротките (по Мат. 5:5). Гладувахте и жадувахте – заситете се с Мене, защото Аз съм хлябът, слязъл от небето (Иоан 6:41). Наситете се от обилието на Моя дом (по Пс. 111:3). От потока на Моето блаженство ще ви напоя, защото у Мене е изворът на живота (по Пс. 35:10). Изминахте тесен и скръбен път и влязохте през тесните врата (по Мат. 7:13-14), които ви въведоха във вечния живот. Аз съм възкресението и животът (Иоан 11:25), и пътят (по Иоан 14:6) и вратата (по Иоан 10:7), и добрият пастир, душата си положил за овцете (по Иоан 10:11-15), и младоженецът, идващ в полунощ, когато всички заспят, понеже идването на младоженеца се отложи за несгодно време, когато дрямката е нестърпима (по Мат. 25:5-6). И понеже вие на очите си сън не давахте, нито дрямка – на клепачите си [по Пс. 131:4, Прит. 6:4], а светилниците си запалихте и когато се чу вик Ето младоженецът иде (Мат. 25:6), първи се появихте да Го посрещнете. И не само вие, но и мнозина други и насочихте, и научихте. „Влезте с мене на сватба и облечете брачните одежди, та чрез лютото страдание на изтощената ви плът да разцъфтят зарите на вечния живот и по-ярко от слънце да просияят, защото тогава праведниците ще блеснат като слънце (Мат. 13:43).

Проповед на Месни заговезни

Детайли

Митрополит на Едеса, Пела и Алмопия Иоил

08 Март 2021

1 Послание до коринтяни 8:8-9:2

Братя, храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим. Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните. Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви? И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос. А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа. Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си. Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа? Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа.

Няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си

Св. ап. Павел разглежда задълбочено проблема за идоложертвената храна, който е вълнувал древната християнска община в Коринт. Обръща се към онези, които са повдигали този въпрос, и ги смирява. Те са си мислили, че познават добре проблема, били са от тези, „които мислят, че знаят“.[1] Ап. Павел обаче им казва следното: „Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае“,[2] т. е. никой не познава нещата така, както трябва, а многохваленото знание по тези въпроси води до превъзнасяне.

Нека се спрем по-подробно върху забележките на ап. Павел. На първо място той казва, че Бог не ни оценява според храната, която ядем: „храната не ни приближава към Бога“.[3] Виждаме как апостолът омаловажава онова, с което мнозина християни в Коринт са се хвалили. Нито ако ядем месото, което идва от езически жертвоприношения и се продава на пазара, нещо печелим – т. е. получаваме нещо повече в духовно отношение, – нито ако не ядем, сме в по-долно положение, т. е. „губим“.[4] Храната е нещо неутрално, тя не е критерий за духовния ни живот.

Опело

Детайли

Ик. Йоан Карамихалев

06 Март 2021

В малката квартална църква се бяха събрали десетина човека. Трима свещеници отслужваха опело. В обикновен ковчег от фазер лежеше покойникът – бивш дългогодишен учител в Семинарията. Свещениците бяха негови бивши ученици, а опечалените – семинарски учители – бивши и настоящи. Роднини липсваха. Жена му беше починала три години по-рано, а деца Бог не им бе дал. Някои негови възпитаници днес бяха митрополити, епископи, игумени на големи манастири, други – професори и доценти в богословските факултети.

- Скромно живя, скромно го и изпратихме – каза някой на връщане от гроба му. – Ако не беше толкова скромен, щеше да бъде най-малкото професор или митрополит.

- Чувал съм, – обади се друг, – че преждепочившият патриарх му предлагал навремето, преди господин Димов да се ожени, ако приеме монашество, за една седмица да извърви пътя от йеродякон до епископ, но той не склонил, понеже страдал от комплекси, че е нисък на ръст, а, според него, владиците трябвало да бъдат високи, снажни мъже.

Служба за Неделя на блудния син на български

Детайли

Свещеник Траян Горанов, Великобритания

27 Февруари 2021

Неделя на блудния син

Глас 5, утр. ев. 5

В събота на вечерната

Господи, воззвах (Пс. 140:1-2), стихири на 10, глас 5:

Господи, към Тебе викам, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе, чуй ме Господи! 

Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва, чуй ме Господи.

 Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7А)

„Добротворецът“ – филм в памет на митр. Неофит Видински

Детайли

Двери

26 Февруари 2021

„Благата дума трогва, а добрият пример привлича“ – тези думи на митр. Неофит Видински вдъхновиха екипа на Двери да направи документален филм в памет на един от най-харизматичните църковни лидери, белязали родната история със своята дейност и лично присъствие.

По повод петдесетгодишнината от смъртта му представяме филма „Добротворецът“ с участието на духовници, изследователи и близки на бележития църковник. В споделените от тях впечатления, свидетелства и ярки спомени като червена нишка минава паметта за духовник с голямо сърце, посветил живота си на служението на ближните.