Патриаршеско и синодално Пасхално послание
- Детайли
- Св. Синод на БПЦ
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Радостната вест за Възкръсналия от мъртвите Господ Иисус Христос и тържеството на живота сгрява сърцата и просвещава умовете ни, прогонва далеч от нас всяка тревога, мъка и отчаяние, укрепва и утвърждава вярата ни, и озарени от Светлината на Възкресението, ние отново ликуваме с пасхалния поздрав:
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Възкръсна Христос и смъртта завинаги изгуби властта, която имаше над човешкия род! Възкръсна Христос и мракът отстъпи пред Светлината, която не можеше да обземе! Възкръсна Христос и животът се възцари! И макар в нашия свят и днес да сме свидетели на изблиците на злото, ние обаче знаем, че неговото тържество е само привидно, защото цялата му власт беше „погълната с победа“ (1 Кор. 15:54). И затова вече не скърбим като такива, „които нямат надежда“ (1 Сол. 4:13), защото: „Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на тия, които са в гробовете, живот подари!“ (Тропар на Пасха).
За датата на православната Пасха
- Детайли
- Проф. Николай Осоргин
Тук предлагаме разяснението относно датата на православната Пасха на един специалист по богослужебния календар – Николай Осоргин, професор по типик в Православния богословски институт „Св. Сергий“ в Париж, направено в неговата статия в „Nouvelles de Saint Serge“ по случай датата на Пасхата през 1994 г. и във в-к „Русская мысль“, 2002 г.
През 1994 г. западните християни празнуваха Пасха на 3 април, докато православните празнуваха четири седмици по-късно, на 1 май. В действителност една толкова късна дата на празника няма никакво легитимно основание, понеже не спазва правилото, установено през 4 в. от отците на Първия вселенски събор (325 г.), отнасящо се до датата на празнуването на Пасхата.
Да си припомним това правило, наречено още Правило от Никея: „Пасхата трябва да се празнува в първата неделя след първото пълнолуние, следващо пролетното равноденствие“.
Цената на любовта
- Детайли
- Митр. Антоний Сурожки
В четвъртък вечерта се чете разказът за последната среща на Господ Иисус Христос с учениците Му около пасхалната трапеза, за страшната нощ, която Той прекарва сам в Гетсиманската градина в очакване на смъртта, разказът за разпъването Му на Кръста и за Неговата смърт. Пред нас се разгръща картината на това, което се е случило със Спасителя заради любовта Му към нас. Той е можел да избегне всичко това, ако беше отстъпил, ако само беше поискал да спаси Себе Си, а не да довърши делото, за което е дошъл. Със сигурност тогава Той нямаше да бъде това, което е в действителност, нямаше да бъде въплътената божествена любов, нямаше да бъде нашият Спасител. Каква цена обаче трябва да плати любовта! Христос прекарва една ужасна нощ, изправен пред настъпващата смърт, и се бори с тази смърт, която Го връхлита неумолимо, както човек се бори пред лицето на смъртта.
Обикновено обаче човек просто умира, беззащитен, а тук се случва нещо по-трагично. Христос казва на Своите ученици за душата Си: „Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам“ (Иоан 10:18). Той даде живота Си даром, но с какъв ужас. Първия път Той се моли с думите: „Отче, ако може да Ме отмине тази чаша, нека Ме отмине“. Той се е борил. И после пак се моли: „Отче, ако тази чаша не може да Ме отмине, нека Ми бъде“. И едва третия път, след нова борба, Той успява да каже: „Да бъде Твоята воля“.
Започва Страстна седмица
- Детайли
- Иван Димитров
Започващата от днес седмица се нарича „страстна“ заради припомнянето на страданията и кръстната смърт на Иисус Христос („страст“ е старинна българска дума за страдание). Поради величието на тези събития седмицата и дните в нея се наричат също „велики“. А от усилените молитви в тези дни, когато вярващите ходят и сутрин, и вечер на богослужения, е произлязло и народното име на седмицата като „молбената неделя“.
От Лазарова събота започна припомнянето на събитията от последните земни дни на Спасителя Иисус Христос: възкресяването на Лазар, заговора за убийството на Иисус, тържественото Му влизане в Йерусалим. А във Велики понеделник в богослужебните песни се слуша описан случаят от Стария Завет с еврейския патриарх Йосиф, когото родните му братя продали като роб в Египет. Той е един от най-ранните предобрази на Христос, Който също бил предаден от хората, не понесли Неговото присъствие сред себе си, а накрая и Го убили.
Възкресяването на Лазар – едно от най-големите чудеса на Иисус Христос
- Детайли
- Иван Димитров
В днешната събота почитаме едно от най-големите чудеса на Иисус Христос – възкресяването на умрелия Лазар. Това е станало в малкото селце Витания, недалече от Йерусалим. Лазар бил приятел на Христос и заедно със сестрите си Марта и Мария често приемали Учителя и учениците Му на гости. Няколко дена преди страданията и кръстната смърт на Господ Иисус обаче Лазар се разболял и сестрите му съобщили за това на Иисус, за да го посети. Но Христос, Който бил в земите отвъд р. Йордан, на около един ден път, нарочно се забавил два дена, докато Лазар умрял. И едва тогава казал на учениците Си: „Нека отидем сега да го събудим!“.
Щом пристигнали във Витания, Христос утешил сестрите на Лазар, който бил мъртъв от четири дена, и поискал да види гроба му. А когато отишъл при гроба, вече се усещала миризма от разлагането на тялото. Спасителят се просълзил и само поискал да отстранят каменната плоча, която закривала изсечения в скалата гроб. Тогава вдигнал очи към небето, благодарил на Своя небесен Отец и казал със силен глас: „Лазаре, излез вън!“. Четиридневният мъртвец веднага се надигнал от гроба и пред погледите на всички – Иисус, двете сестри и дошлите с тях хора – излязъл увит в погребалните повивки, както юдеите погребвали мъртъвците. Иисус помолил да го разповият и да го оставят да ходи.
