Подвигът на поста е тежка война със самите себе си
- Детайли
- Прот. д-р Добромир Димитров
Днес започва 40-дневният пост преди един от най-големите християнски празници – Рождество Христово. Време за поглед към себе си, за притихване, смирение, равносметка, за молитва в очакване на чудото. Какъв е смисълът на поста, защо той не е диета и как трябва да подходим, разказва о. Добромир Димитров.
- Прот. д-р Добромир Димитров, днес започва Рождественият пост. Какво е характерно за този период?
- Наистина, днес влизаме в периода на поста, времеви отрязък, който предшества великия празник на раждането на Христос в човешка плът, влизането на Бога в историята. Затова и ние се подготвяме да съпреживеем това велико събитие чрез създаването на специална атмосфера вътре в самите нас и около нас. Исторически погледнато постът е дошъл до нас от древността, като неговата продължителност в дни е варирала през различните векове и в различните църкви. Има сведения, че през 4-5 век той е траел само 5 дни преди самия празник (според св Йоан Златоуст, † 407 г.), а през 8 век под влияние на монашеската дисциплина продължителността му е 40 дни (според св. Теодор Студит, † 826 г.) Този период е бил узаконен през 1166 г. от Константинополския патриарх Лука Хрисоверг. Характерното за Рождественския пост е, че не е толкова строг относно храната в сравнение с Великия 40-дневен пост, който предшества най-големия празник – Възкресение Христово.
Сега е вашият ред
- Детайли
- † На САЩ, Канада и Австралия митр. Йосиф
Питам жените: Имали ли сте случай да видите или вие самите като малки момичета да сте се обличали в рокли или дрехи на по-възрастни от вас? Или да сте си обували обувки с високи токове, за да изглеждате по-високи?
Питам и мъжете: като малки момчета не сте ли слагали в устата си лула, въобразявайки си че пушите? Аз не съм слагал лула в устата си, защото никой у дома не пушеше с лула, но съм слагал молив и съм смукал сладко петле на клечка.
Много от децата по света днес дори нарочно са обличани от родителите си с дрехи, сходни на тези за възрастните, та децата да не се смятат вече за невинни, а по-скоро да заменят скъпоценната сладост на детството си, облечени като миниатюрни пълнолетници.
Мисля, че и момичетата, и момчетата сами имитират родителите си. Подражаването на другите е отдавнашно старание на децата, докато са малки да изглеждат по-големи и да приличат на някого. А това желание го има и у нас, по-възрастните, но в обратния смисъл – да изглежаме по-млади!
Държавната финансова подкрепа за Румънската православна църква
- Детайли
- Свещ. Кирил Синев
В Румъния държавната подкрепа за вероизповеданията е регламентирана и конституционно гарантирана от чл. 29, ал. 5 от Румънската конституция, който гласи: „Религиозните култове са автономни спрямо държавата и се радват на нейната подкрепа, включително чрез улесняване на религиозната помощ в армията, болниците, затворите, приютите, и сиропиталищата“.
Днес в Румъния официално са регистрирани 18 вероизповедания[1] и 36 религиозни асоциации с общо 27 384 богослужебни места (храмове). Религиозната принадлежност на народа е 99.8%.
Чрез „Закон №489/2006 относно религиозната свобода и общия режим на вероизповеданията“ се регламентират основните източници за финансиране на вероизповеданията. Така, съгласно чл. 10-11 разходите за подпомагане на вероизповеданията се покриват от:
„Сигурно християнството не е за такива като мене“
- Детайли
- Александър Ткаченко
Как да не изпаднеш в униние, опитвайки се да изпълниш заповедите? Отговорът на този въпрос изглежда очевиден – Христос казва: „... ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва...“ (Мат. 16:24). Обаче във всяка евангелска заповед, освен нейното съдържание, съществува и вертикално измерение – степента на изпълнението ѝ от всеки християнин в зависимост от духовното му състояние.
Със забраняващите греха старозаветни заповеди нещата стоят къде-къде по-просто: казано е – „не кради“, откраднал си – значи си нарушил; казано е – „не прелюбодействай“, значи всяка любовна интрижка настрани те отлъчва от Бога и от Божия народ. Но какво да правим например с думите на Христос: „обичайте враговете си“? Нали дори за искрено желаещия да изпълни тази заповед християнин диапазонът на възможностите е твърде широк. Може да възлюбиш врага си така, че при необходимост да отдадеш за него своя живот, подобно на Христос. А може поне да престанеш да го мразиш, да не му желаеш зло в душата си, да виждаш в него същия човек, какъвто си и ти самият; човек, който също страда от греховна повреденост и се нуждае от Божията любов и спасение.
Пренасянето на мощите на св. вмчк Димитър от Италия в Гърция
- Детайли
- Прот. д-р Добромир Димитров
Малко се знае за историята около пренасянето на мощите на св. вмчк Димитър от Италия в Гърция, станало през 1978 г. По всяка вероятност мощите са били похитени от кръстоносците в периода 1204-1223 г. и изнесени от Солун. За това свидетелства италианският изследовател Констанцо Мики в своята дисертация, посветена на историята на мощите на св. Димитър Солунски (защитена през 1962 г. в Папския Латерански университет). Мики пише, че те „незаконно“ са били отнети от някакъв монах, който е съпровождал кръстоносците по време на Четвъртия кръстоносен поход. От тогава изминали 8 века в мълчание и следите им окончателно били изгубени.
Но светецът пожелал да се открие. В края на 20 в. те били намерени в малкото градче Сан Лоренцо (San Lorenzio in Campo), намиращо на 500 км на югоизток от Милано, в римокатолическата епархия на Пезаро (Pesaro), недалеко от Анкона.
Мощите дошли вероятно от Монферато, област, известна с множество светини, донесени от Константинопол, Солун и други места.
