„Така рече Заратустра!“. Наистина, думите в заглавието вчера бяха изречени от едно „високоблагоговейно“ отче, дето очевидно не се разпознава нито сред „поповете“, нито сред „богословите“ (последното го вярваме), а се е подредил сред синодалите, сиреч подкрепящите началството. Каква изгодна позиция, особено ако началството обича да му пеят сладки песни. Не аз, още Ботев го е казал: „Защо не съм и аз поет… Че запял бих, че възпял бих на владиката конете!“. На такива „високоблагоговейнства“ злобата им е висока и другояче трябва да се наричат, но титлите не ние ги раздаваме. А въпросното отче, дето не е „ни поп, ни богослов“, изглежда действително като зороастрийски жрец, само дето онези не са принасяли в жертви живи хора…
Та вече действа точно такава заповед: молчать и не рассуждать! Заповедта се издава от началствата, не от нас и вас, любезни читатели на Двери (знам, че има и нелюбезни читатели на Двери, но с тях сега не ми се говори, особено с високопреосвещените тайни читатели на Двери). Тези началства с тези заповеди сега тържествуват. Защото постигнаха поредната си победа, но отдавна са забравили ироничните Божии думи: „де ти е, аде, победата?!“ (Ос. 13:14).
Значи, синодното мнозинство, както отбеляза вчера един уважаван църковник (т. е. църковен човек, не клирик!), сътвори поредното си безобразие. И синодният мажоритет (да не се бърка с мажоретки!) толкова беше сигурен в победата си, че не се наложи да донесе от Плевен ветерана си. Защото при единадесет участници в заседанието лесно постигат злокобното си мнозинство от шест гласа, че и седем. Защото, както казват, победата имала много майки… (да се разпознава, който ще от тях!). И мнозина гледат да се натоварят на панаирджийската им каруца.
Направи впечатление обаче, че наместник-председателят на синода, когото хората започнаха с основание да оглеждат в мечтите си като бъдещ достоен патриарх на изстрадалата Българска православна църква, че и Българска патриаршия, пак е гласувал под диктовка на южния вятър. Негово си право, разбира се! Никой не може да му се бърка. Но проблемът е другаде: ако при всеки важен вот в странния състав на синода той ще се оглежда на юг преди да гласува, тогава той достоен патриарх ли ще бъде? Това е изключително сериозен въпрос. Защото колкото и да си умен, и способен, и честен, и работлив, и самоотвержен, щом нямаш характер да гласуваш по съвест и всеки път ще чакаш да видиш червения флумастер (като в парламента преди години) и да вдигнеш ръка, тогава?!
Ама право си беше онова високозлобно сливенско отче: по-добре да замълча…
