Злото само изглежда всемогъщо
- Детайли
- Свещ. Йоан Бурдин
Сегашното време е много по-страшно и опасно в духовен смисъл, отколкото началото на 20 в. Тогава е имало открито преследване на Христос и Неговата Църква. Всичко е било недвусмислено и от християнина се е изисквала само вярност към Христос и решимост да умре за Него. Не е било лесно психологически, но е било безопасно в духовен смисъл. И дори отричането е оставяло надежда за покаяние.
Това, което се случва сега, е сериозно духовно изкушение. Заблуда.
От човека не изискват да се отрече от Христос, да свали кръста си, но той трябва да се съгласи, че злото е добро и доброто е зло. Основните християнски истини и ценности са обърнати с главата надолу. Църковните пастири, както е било по време на Инквизицията, проповядват смъртта и убийството като лечебна панацея. А за човек, който не е самостоятелен във вярата си, е трудно да различи истината от лъжата. Особено когато лъжата е облечена в християнски дрехи и е прикрита с цитати от Свещеното Писание. Същото прави и сатаната, когато изкушава Христос.
Трудно е да избягаме от мисълта, че настъпват последните времена: „И понеже беззаконието ще се умножи, любовта у мнозина ще изстине“ (Мат. 24:12). Виждаме това изстиване на любовта всеки ден около нас и в самите нас. Няма нищо по-ужасяващо от това усещане, когато злото те завладее до такава степен, че физически усещаш как любовта изтича от сърцето ти и не си в състояние да я задържиш.
Да се избавим от „идолската заблуда“
- Детайли
- Ик. Василий Шаган
Днешното Евангелие разказва за това как Христос трябва да пострада, как ще бъде оплют, хулен и убит и как трябва да Го приемем – Него, в Неговите страдания, в Неговата смърт, и какво място да заемем, вярвайки в Него. Или, с други думи казано, днешното Евангелие е за това, какви трябва да бъдем ние като християни и какво е християнският живот.
Когато учениците чуха, че Той трябва да пострада и Той сам лично им каза, че ще бъде убит, двама от тях, Зеведеевите синове, поискаха да пият от чашата, от която Той ще пие, и да се кръстят с кръщението, с което Той ще се кръсти. А това означава: „Вие, като Мои ученици и последователи, ако сте верни докрай, ако наистина сте направили този избор и сте повярвали в Мене и искате да вървите след Мене, няма как да имате друг живот, освен Моя, и няма как да не пиете от чашата, от която Аз ще пия“. Но те поискаха нещо повече от това: те поискаха да седнат от дясната Му страна в Неговото царство като „първи министри“, в буквалния смисъл на думата, и на това Христос им казва: „Но да седнете отдясно и отляво на Мене в Моето царство, не зависи от Мене. Това решава Моят и нашият небесен Отец“. И знаете ли защо им го каза? Защото, за да вървиш след Христос и да си Негов последовател, това трябва да е дотолкова искрено, че да не очакваш някаква награда за него.
Патриаршеско и синодално Пасхално послание 2022 г.
- Детайли
- Св. Синод на БПЦ
Светлината на Възкресението ярко озарява днес цялата Вселена и чистата радост от победата на изгрелия от гроба Живот ни въздига високо над всичко земно – над всяко страдание, горест и безнадеждност, като преизобилно изпълва душите и сърцата ни, за да възкликнем, тържествувайки:
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Животът надви Своя изконен враг, божествената светлина разпръсна мрака и пред нас е единствено празният Господен гроб, като безмълвно свидетелство за безсилието на злото и смъртта. Свидетели на това тържество на Живота сме и ние, които не сме видели, но сме повярвали (Йоан. 20:29), и свидетелството ни е истинно, тъй като то извира дълбоко от нашите сърца. С очите на вярата виждаме и знаем, че всяко тържество на злото и смъртта в този свят са само временни и привидни, тъй като смъртта няма дял в живота, а затова е била и победена от Този, в Когото всички ще оживеем. Надмогната и посрамена, тя вече не е страшна за нас, защото беше „погълната с победа“ (1 Кор. 15:54), и вече никой не бива да се бои от смъртта, „понеже Спасовата смърт ни освободи от нея“ (св. Йоан Златоуст, Похвално слово за Пасха).
Върви след Мене, послушай гласа Ми
- Детайли
- Прот. Александър Мен
Седмица преди Пасха Господ влязъл, яздейки магаре в Йерусалим. Народът ликувал, а Той скърбял. Хората имали свои мечти, надежди и планове, а Той виждал бъдещето им през сълзи. Плачел за Давидовия град, казвайки: „Те не забеляза кога те посетих…“. Думите са много важни, защото Бог посещава всеки човек. Чука по вратата на всеки от нас. Насаме, скрито, почти незабелязано, чрез събитията и обстоятелствата в живота ни звучи Неговият призив: „Върви след Мене, послушай гласа Ми“. Често обаче не забелязваме, че сме били посетени.
Говорих с възрастен човек, който водеше унил, безрадостен и бездуховен живот. Като млад, както вървял в града, го озарила необикновена вътрешна светлина и видял всичко наоколо озарено от Божието присъствие. За него нямало преграда между небето и земята. Това бил зовът на Бога, посещението на Господ. По-късно всичко било забравено и изоставено. Минали години, суетата и грижите на живота го оплели и никога не се обърнал към Този, Който го бил повикал.
Смиреният човек прави всичко с мярка
- Детайли
- Екатерина Дикова
Винаги съм се впечатлявала от специфичната етимологична обвързаност на славянски думи от духовния регистър. Имам предвид, че за нас, осъзнато или не, Бог е свързан с богатство, мощите с мощ, образованието с Образ… и поне част от тези етимологични зависимости са съзнателно търсени от първите ни преводачи и проповедници, създавали нашия християнски книжовен език през IX в.
Оттогава насам, разбира се, немалко се е изменило в езика и речта ни. Немалко думи са се изгубили, други в тежки за България времена са достигнали до източните славяни чрез пренесени ръкописи или спасили се духовници. Там тези слова са продължили живота си в нови преписи и произведения, по-късно и в печатни книги, и са се върнали обратно у нас през Възраждането, нерядко с променен фонетичен облик.
Едно такова изменение скрива от очите ни старите български думи, свързани със съмѣрити, които са битували наред с производните от съмирити, а с това за нас остава скрито и част от изконното значение на съвременната дума смирение. И двете лексикални основи – съ-мѣр- и съ-мир- – съответстват на днешното ‘смирение’, а приликите между тях в звученето и структурата им вероятно са били нарочно търсени от дълбоко вярващите просветители на новопокръстените славяни. Представката съ- означава или някакъв вид общностност, нещо, което се прави с някого или е пряко свързано с нещо (срв. съ-мишленик, с-пътник, наставка семантично и етимологично еквивалентна на грц. συν-/συμ-, лат. con-/com-) или пък означава посока отгоре надолу (като в с-мъквам, с-ривам). Лексикалните корени обаче, макар и близки по звучене, са съвършено различни по смисъл. Лесно може да се досетим, че единият е свързан с мир, т.е. ‘спокойствие, състояние обратно на конфликт’, а другият – с мярка т.е. ‘вместване в определени граници, наложени от определен стандарт’.
Христос Воскресе!
