Аскеза или любов?

Детайли

Свещ. Йоан Бурдин

06 Март 2023

Много хора пишат за безполезността на постите и изобщо на аскетичните упражнения.

Не мога да се съглася. На първо място, защото зная по себе си каква е ползата от самоограничаването.

И най-вече защото според мене смисълът на аскетизма не е в това да се лишиш от нещо, а в това да намалиш своя дял на присъствие в света.

Човек е способен да запълни целия свят със своите желания и претенции, така че да не остане място за другите хора или за Бога.

Аскетизмът ни учи да ограничаваме своето „его“, неговата ненаситност.

Според мене аскетичният идеал (неговият връх) е най-добре изразен в думите на апостол Павел: „Вече не аз живея, а Христос живее в мене“.

Прошката – начало на покаянието

Детайли

Иван Димитров

26 Февруари 2023

Днес е Сирни заговезни – последната неделя преди Великия пост, в която се ядат блажни храни (млечни и яйца), защото от утре започва Великият пост. Той завършва в навечерието на Великден – Възкресение Христово.

Но за вярващите хора нещата винаги имат две измерения – телесно и духовно. Телесното измерение на днешния ден е прекратяването с блажната храна за седем седмици напред. А духовното измерение е дадено от Иисус Христос.

Както св. Йоан Предтеча, така и Спасителят Христос започват проповедите си с основния призив: покайте се, защото се приближи небесното царство, Божието царство! Покаянието е в основата на християнския живот. Неслучайно в гръцката дума за покаяние се съдържа идеята за „промяна на мисленето“.

Как мога да стана друг, нов човек, без да променя мисленето си? Ако продължавам да мисля и да действам както досега, не съм истински християнин, не съм последовател на Иисус Христос. По този въпрос няма и не може да има две мнения.

Няколко думи за смъртта

Детайли

Митр. Антоний Сурожски

18 Февруари 2023

Помолиха ме да кажа нещо за смъртта – за подготовката за нея и за това как можем да мислим за нея и да я посрещнем.

Паметта за смъртта

Като начало бих искал да се опитам да разсея отношението към смъртта, което се е развило в съвременния човек: страх, отхвърляне, усещане, че смъртта е най-лошото нещо, което може да ни се случи, и че трябва да се стремим с всички сили да оцелеем, дори ако оцеляването много малко прилича на истинския живот.

В древността, когато християните са били по-близо както до езическите си корени, така и до разтърсващото, потресаващо преживяване на обръщането, до откровението – в Христа и чрез Христа – на Живия Бог, за смъртта се е говорело като за раждане във вечния живот. Смъртта е била възприемана не като край, не като окончателно поражение, а като начало. Животът се е възприемал като път към вечността, в който човек е можел да влезе през отворената порта на смъртта. Ето защо древните християни толкова често са си напомняли за смъртта, ето защо в молитвите, които св. Йоан Златоуст ни е предал като ценно наследство, има редове, в които молим Бога да ни даде смъртна памет. Когато съвременният човек чуе такива неща, той обикновено реагира с отвращение, с погнуса. Дали тези думи означават, че трябва да помним, че смъртта виси над нас като Дамоклев меч и празникът на живота може да завърши трагично, жестоко във всеки един момент? Дали те ни напомнят всеки път, когато срещнем радост, че тя непременно ще премине? Означават ли, че се стремим да помрачаваме светлината на всеки ден със страха от предстоящата смърт?

Какъв патриот е бил свети Николай Японски

Детайли

Иля Решетников

08 Февруари 2023

Св. Николай (Касаткин), архиепископ Японски (1836-1912) е руски мисионер, който разпространява православната християнска вяра в Япония. Паметта му се отбелязва на 3 (16) февруари. По време на руско-японската война (1904-1905 г.) той се оказва в ситуация, когато сънародниците му воюват с неговото паство. В резултат от поражението на Русия в тази война в страната възниква „революционна ситуация“. Днес, в условията на руско-украинската война неговото име е използвано от пропагандата като „пример за християнски патриотизъм“. Откъси от дневника на светителя разкриват как той в действителност е преживявал трагедията на войната.

Моите православни приятели в последно време ми казват: „Иля, защо от нищо правиш нещо? Трябва да бъдем патриоти като св. Николай Японски. По време на руско-японската война той е бил изцяло на страната на Русия и се е молил нейната армия и флот да победят!“.

Бил ли е светителят Николай Японски патриот? И ако е бил, то какъв?

За този светец в агиографската литература срещаме следното твърдение: той е бил за Русия и се е молил за нейната победа над Япония, докато е лежал в затвора.

За да разберем хода на мисълта на св. Николай Японски, нека се обърнем към неговите дневници, в които има размишления за руско-японската война и причините за поражението на Русия.

През юли 1904 г. светителят пише в личния си дневник:

Васил Колев: В основата си атаката срещу о. Кръстю Тотев Никифоров е съпротива против Църквата

Детайли

Двери

01 Февруари 2023

Дългогодишната битка за името на малкия площад пред Художествена галерия „Теофан Сокеров“ в кв. „Вароша“, гр. Ловеч, приключи. По решение на Общински съвет на гр. Ловеч от 26 януари 2023 г. (взето с гласове „за“ и гласове на „въздържали се“, но без нито един глас „против“) площадът ще носи, вече окончателно, името „Свещеноиконом Кръстю Никифоров“. По този повод разговаряме с г-н Васил Колев, председател на Фондация „Граждани срещу насилието“ и активен радетел за изчистването на паметта и реабилитирането на о. Кръстю, оклеветяван вече второ столетие като „предател“ на Апостола на българската свобода – Васил Левски.

- Известен сте като един от обществениците, най-силно ангажирани в борбата за изчистване името на о. Кръстю Никифоров. Автор и съставител сте на множество книги, посветени на о. Кръстю и клеветата срещу него като „предател“ на Левски. Как приехте резултата от гласуването на общинските съветници в Ловеч на 26 януари?

- От 2003 до 2022 г. бяха направени пет предложения площадът пред Художествената галерия „Проф. Теофан Сокеров“ в кв. „Вароша“ да се именува на свещеноиконом Кръстю Никифоров. Инициатори бяха Българската православна църква, Фондация „Граждани срещу насилието“, Културно общество „Поп Кръстю“ и Регионален исторически музей – Ловеч.

Учудващо, местната власт, която трябваше най-ревностно да защитава паметта на един свой достоен съгражданин, а с това и обществения интерес, така че никой повече да не свързва ловчанлии и техния град с предателство спрямо Левски, дълги години абдикираше от това свое морално задължение.