Църковно и пастирско служение по време на епидемии
- Детайли
- Доц. д-р Иво Янев
През изминалите хилядолетия на човешката история са известни голям брой епидемии от различни опасни болести. В Св. Писание на Стария и Новия Завет са описани многобройни заразни заболявания като проказа, чума, дизентерия, туберкулоза и други. Вследствие на негативно им влияние върху живота на древния човек, лекарите от онова време са се опитвали да намират подходящо лечение и затова има много запазени писания от древността с конкретни указания за лечението на различните заболявания. Навсякъде обаче, освен за чисто физическото, материално лечение на болестта, намираме конкретни сведения за духовното обгрижване на болния от страна на Църквата и нейните духовници.
В историята на Църквата са описани голям брой такива епидемии. По времето на имп. Константин Велики (274-337) се появила епидемия от проказа и за да запази новата столица на Източната Римска империя – Византион-Константинопол, императорът нарежда всички болни да бъдат изхвърлени в морето. Св. Зотик Сиропитател (4 век), който е от знатен константинополски род, със завидно за времето си светско образование и с голямо богатство, решава да извърши нещо нечувано – да се противопостави на заповедта на императора и да откупи болните от палачите им, като по-късно да организира болница за тях. Виждайки, че това действие е продиктувано от християнска любов към ближния, св. Константин не извършва никакви действия срещу св. Зотик, даже напротив, запазени са сведения, че подпомага дейността му и дарява големи средства за болницата му и другите му благотворителни дейности.[1]
Чудеса е имало, има и ще има
- Детайли
- Теолог Пападопулос, молекулярен биолог
Още от студентските си години се опитвам да правя едно нещо: да не смесвам въпросите на вярата с тези на науката.
Да не ги анализирам в опит да докажа недоказуемото и да ги обосновавам с научни практики. Това е безполезно и погрешно.
Защото свръхлогичното във вярата не се вписва в логиката на експеримента.
В крайна сметка изповядването на вярата се разкрива преди всичко с нашия пример и живот, а не с думите ни.
За православния християнин в светата Чаша е Животът, Тялото и Кръвта Христови.
За всички останали там има хляб и вино. Какво означава това?
Похвално слово за светите четиридесет великомъченици
- Детайли
- Киевски и Западноруски митр. Григорий (Цамблак)
от монаха презвитер Григорий, игумен на манастира „Пантократор“
Отче, благослови!
Ако, както казва Соломон, хората се радват, когато праведник се възхвалява (по Прит. 29:2), то няма ли целият свят да се възрадва, когато се възхваляват четиридесет мъже – на четириконечния свят светила и защитници, от всякакви похвали по-високи, лик велик, лик богоизбран, лик свят, войнство небесно, връстници, подбрани от Бога, братя по дух, а не по рождение (най-вече – по рождение свише). Една душа в четиридесет тела разделена, едновременно дишащи, към едно гледащи, едновременно стремящи се земното войнство с небесното да заменят.
Тия граждани на Горния Йерусалим от различни села и градове, военно изкуство изпълняващи, кесаревото кесарю благоразумно въздаващи (по Мат. 22:21), благочестиво на Бога с молитви и пост угаждащи. Заради Него и заловени биват, понеже накрая врагът не можа да изтърпи тяхното благочестие и това, че много пъти чрез силата на Кръста постигаха победа срещу противниците.
Искаш да постиш? Просто стани и отстъпи място в метрото
- Детайли
- Свещ. Андрей Мизюк, Оксана Головко
За поста може да си поставим следната задача: да се опомним, да се събудим. Да погледнем съседа си, колегата, да си помислим – нямат ли и те някакви проблеми в живота? Как се проявява нашето християнство по време на пост, на какво най-вече трябва да обърнем внимание и как да направим така, че постът да не бъде напразен – по тези въпроси разсъждава о. Андрей Мизюк.
Постът е като фар в живота на християнина, излизане от ежедневието, напомняне за необходимостта от правилния път, който избираме. Християнството обаче трябва да се проявява не само по време на поста, то изобщо не бива да изчезва от живота ни.
Постът е времето, в което още по-силно трябва да се концентрираме върху главната заповед – заповедта да обичаме ближния си. Всичко останало е съпътстващо. Разбира се, трябва да присъстваме на богослуженията, защото те ни напомнят към какво сме се запътили чрез поста, за това какво Бог е направил за нас. Напомнят ни за Неговата жертва, Неговата любов. Нашата малка жертва тук е благодарност.
Патриарх Неофит: Моля за прошка и сам, от сърце, прощавам на всеки
- Детайли
- Двери
В навечерието на Великия пост Негово Светейшество патриарх Неофит присъства молитвено на службата в катедралния храм „Св. Неделя“. След богослужението предстоятелят на Българската православна църква призова християните да влязат в благословения период на поста, като първо очистят себе си чрез взаимна прошка, според заповедта на Спасителя Иисус Христос:
„Пред прага сме на светата и спасителна Четиридесетница, благословения период, в който светата Църква всяка година майчински ни призовава с пост, усърдна молитва и дела на любов и милосърдие да се подготвим за достойното посрещане на Възкръсналия от мъртвите Господ и наш Спасител Иисус Христос. Време, в което да отклоним нашето внимание от суетата на този свят, да съберем разпиления наш ум в „скришната“ стаичка на сърцето (Мат. 6:6) и, като се съсредоточим върху онова, което единствено е истински потребно на човека (Лука 10:42), да влезем и в онази радост на Църквата и цялото Божие творение, която е родена от надеждата, изгряла от празния Гроб в утрото на Пасха.
