Памет за Иван Гайдаров – един достоен служител на Св. Синод

Детайли

Борис Цацов

29 Август 2021

На 30 август 2021 г. се изпълват тридесет и пет години от кончината на дългогодишния църковен служител Иван п. Иванов Гайдаров. А скоро ще се навършат и сто и пет години от раждането му.

Той е роден на 1.11.1916 г. в гр. Пирдоп в многолюдното семейство на иконом Иван Гайдаров. Получава основно и прогимназиално образование в родния си град, след което завършва Втора мъжка гимназия в София. По-късно е приет за студент в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който завършва през есента на 1944 г. Наред с това в периода 1.12.1939 – 15.9.1941 г. и 1.4. – 31.12.1944 г. е секретар-домакин на Архиерейското наместничество в Ботевград. Успоредно с Богословския факултет през есента на 1942 г. Иван Гайдаров завършва Школата за запасни офицери в София, като е произведен в чин фелдфебел-школник към противовъздушната артилерия. От края на 1944 г. е мобилизиран в Горна Оряховица, където се запознава с Анастасия Петрова Добрева и с нея сключва брак на 1 юли 1945 г. в София.

Малките изненади

Детайли

Калин Михайлов

23 Август 2021

Една вечер преди няколко седмици бях в близък до дома ни парк с близък на сърцето ми човек. Уморени от прекарания под силен стрес ден и разменящи си с усилие някоя и друга реплика, поседнахме на една пейка. После си тръгнахме, без да се оглеждаме назад.

Едва на следващия ден сутринта се усетих, че в парка – нямаше къде другаде да е! – съм си забравил нещо твърде ценно за мен – не само като горна дреха, но и по съвсем лични, емоционални причини. А именно: зеленикав на цвят суитшърт, впрочем доста запазен и съвсем не за изхвърляне. Пътувайки из града към друго място, звъннах по телефона да споделя загубата с човека, който знае колко ценен ми е въпросният суитшърт. Човекът обърна цялата ни къща, за да провери дали все пак не е някъде там, но не беше. Тогава ми каза, че е добре да отида да проверя и в парка, на пейката. Не вярвах, че щеше да има смисъл (случвало ми се е в подобни обстоятелства да намеря забравена в парк ценна вещ, но в Германия) и все пак щях да отида – за да ми е чиста съвестта, че съм направил всичко възможно по въпроса. Междувременно обаче човекът бе решил да не губи време и да потърси суитшърта по моето описание: близо до началото на парка, на реда от пейки вдясно...

Служба за Успение на Пресвета Богородица в неделен ден (7 глас) на български

Детайли

Свещеник Траян Горанов, Великобритания

13 Август 2021

Успение на Пресвета Богородица

(когато се падне в неделя, на 7 глас от октоиха)

В събота на вечерната

Господи, воззвах (Пс. 140:1-2), стихири на 10 (4 възкресни и 6 на празника)

Глас 7:

Господи, към Тебе викам, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе, чуй ме Господи! 

Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва, чуй ме Господи.

Стихири от св. Йоан Дамаскин

Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7А)

Дойдете да се зарадваме в Господа, Който унищожи силата на смъртта и просветли човечеството, като извикаме заедно с ангелите: Създателю и Спасителю наш, слава на Тебе.

Живата енория и богослужение привличат хората

Детайли

Двери

03 Август 2021

Преди месец завърши курсът по източно-църковно пеене към Богословския факултет в София, воден от псалта Никола Антонов, който се проведе за втора поредна година. С него разговаряме за това, как се учи музика в условията на пандемия, какви са минусите и плюсовете на „дистанционното“ обучение, за трудностите и успехите през тази година и кое мотивира хората въпреки необичайните условия да не се отказват, но да останат част от една жива общност, вдъхновена от красотата на църковното пеене.

- Наскоро завърши втората учебна година за курса Ви по източно църковно пеене към Богословския факултет на СУ. Разкажете ни повече за тази инициатива.

- В началото на 2020 г. бях поканен да водя курс по църковно пеене, който трябваше да се провежда в Богословския факултет на СУ, без да е някаква част от официалната програма на учебното заведение. Целта на курса беше да е отворен за всички желаещи, независимо дали са студенти или не и независимо от първоначалното им ниво – дали имат вече някаква подготовка или са напълно начинаещи. Изключително много съм благодарен за тази възомжност на ръководството на факултета и лично на декана доц. д-р Ивайло Найденов за гласуваното доверие. За съжаление, 2020-та година се оказа злополучна. Проведохме няколко присъствени занимания, но скоро след началото започна коронавирусната пандемия. Наложи се да минем онлайн. Наесен курсът отново започна присъствено, но малко след това всички учебни заведения минаха отново на дистанционно обуение. Направихме го и ние, като използвахме моя лична платформа за обучение, тъй като курсът не беше част от програмата на учебното заведение. Бях поел отговорността да работя с хората и те не искаха да се отказват. Може би малцина извън участниците в курса знаят, че заниманията продължиха до края на юни 2021 г. Дори сега, през лятната ваканция, курсистите продължават да се събират в онлайн стаята по същото време, за да работят върху определен материал, докато аз почивам. По-напредналите помагат на начинаещите. Не пожелаха да прекъснем заниманията и много искат отново да продължим наесен.

Как да започнем да се молим истински

Детайли

Прот. Алексей Умински

29 Юли 2021

Да прочетеш молитвеното правило или да изречеш пред Бога няколко думи от сърце

Свикнали сме да възприемаме неофѝтството като прекрасен романтичен начален период в християнството. Това обаче все пак се отнася не към нашата историческа ситуация, а към времето на същинското зараждане на християнството, както и на Църквата. Неофѝтството от миналите хилядолетия изобщо не прилича на нашето, защото Църквата благополучно е забравила за него. В продължение на много, много векове тя не се е нуждаела от неофѝти и всъщност там не е имало никакви неофѝти.

Нещата се развиват напълно традиционно, без проблеми, от род на род се натрупват и предават някакви слоеве на местни традиции, докато в Русия всичко не рухва. 

Неофитството се появи в момента на разрушаване на Съветския съюз, Берлинската стена и всичко останало от този род и ние подсъзнателно го възприемахме като разрушаване на някакви основи, темели, върху които сме свикнали да стоим.

И затова нашето неофѝтство не се състоеше само в това да гледаме с радост открилия се за нас Христос, а преди всичко да наблягаме върху копирането на всички останали форми, търсене на Китеж, Светата Рус, препечатаните издания – да повторим каквото е било преди или да разберем какво е на Атон или при онези, които са пазили традицията през цялото време.