Рождественският пост

Детайли

Митр. Антоний Сурожски

16 Ноември 2021

В тези дни на Рождественския пост, които ще ни отведат до тържеството на въплъщението Господне, Църквата ни предупреждава сурово и ясно с думите на Самия Христос. В днешната притча за безумния богаташ Христос говори за препълнените хамбари с материални блага; но ние всички сме богати по много различни начини и не е задължително материалното да е на първо място. Колко твърдо се основаваме на своите взаимоотношения с Бога, каква надеждна опора намираме в евангелските думи – в думите на Самия Христос, в учението на апостолите, в православната си вяра! И колкото повече живеем, толкова повече натрупваме мисли, знания, а сърцата ни стават все по-богати на чувства в отговор на красотата на Божието слово.

Но не това ни спасява: спасява ни силата Божия, Божията благодат, която постепенно ни учи и може да ни очисти и преобрази. Макар че Бог ни дава неограничено Своята благодат, ние се оказваме способни да приемем Божиите дарове в много малка мяра. Почти неспособни сме да разгърнем благодатта в сърцето си; решимостта на волята ни изневерява; не ни стига смелост да вървим по пътя, който сами сме избрали, защото е така прекрасен и животворен.

Негово Светейшество патриарх Неофит: Безчувствеността към другия е бичът на нашето време

Детайли

Н. Св. Неофит, патриарх Български и митрополит Софийски

15 Ноември 2021

Обични в Господа, братя и сестри,

Началото на Рождественския пост е още една благоприятна възможност за всички нас да се утвърдим в подвига на вярата ни, като се подготвим за достойно посрещане на Богомладенеца в деня на Неговото пресветло Рождество. Постът е време за духовно самовглъбяване, за смирение и усилена молитва – благословен период, който е премъдро определен от светата Православна църква с грижа за нашето духовно здраве, за утвърждаването и преуспяването ни в спасителната вяра, която изповядваме. Нека използваме това време, като с усърдие според възможностите си следваме повелята на Църквата, за да можем в края на поста с чиста духовна радост да се поздравим с деня на Рождеството. Нека тези благословени четиридесет дни бъдат за всекиго от нас време за себеизпитване и духовен размисъл над дивното тайнство на Богочовечеството, време за милосърдие и за щедра благотворителност, за дейна загриженост за болния и бедния, за самотния и изоставения до нас, и за всяка възможна проява на онази жертвена любов, на която ни научи Сам Спасителят в дните на Своя земен живот.

Поклонническият град на св. Мина в Египет – една от светините на ранното християнство

Детайли

Златина Иванова

11 Ноември 2021

Едно от най-прочутите места за поклонение в епохата на ранното християнство е бил градът Абу-Мина в Египет. Разположен на 45 км югозападно от големия пристанищен център Александрия, там през цялата година са се стичали хиляди християни от цялата Римска империя. Манастирският комплекс Абу-Мина е бил едно от най-известните места за лечение в античния християнски свят, редом с християнските центрове в Константинопол на св. Козма и Дамян, св. Терапон и св. Артемий и църквата на св. Текла в Селевкия. Според разпространената практика в тези храмове са нощували стотици християни, надявайки се да бъдат изцелени от своите болести. На много места в империята – в Милано, Рим, Йерусалим, в Марсилия, Хайделберг и др. – археолозите са открили малки глинени бутилки с гравирани върху тях име и образ на светеца. Те са служили за пренасяне на светена вода и елей от мястото за поклонение.

Св. Мина Котуански е бил християнски подвижник и мъченик, умрял в края на 3 и началото на 4 в. Неговото житие е достигнало до нас във версии от петия и по-късни векове. Мина се е родил в Египет през 285 г. в гр. Никиу, близо до Мемфис. Неговите родители са били ревностни християни, но бездетни. Баща му се е казвал Евдоксий, а майка му – Евфимия. На един от празниците на Божията майка Евфимия се помолила горещо пред една нейна икона да има син. От иконата дошъл глас, казващ „Амин“. Няколко месеца по-късно Евфимия родила син и го нарекла „Мина“ в памет на чудото пред Богородичната икона.

Епископ Тихон: Господ да ни освободи от лекомислието и самомнението

Детайли

Тивериополски еп. Тихон

05 Ноември 2021

Вчера Тивериополски епископ Тихон, с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, извърши маслосвет в параклиса на Александровска болница в София за болните от COVID-19 и медицинския персонал, който се грижи за тях. В словото си епископът подчерта, че тази молитва се отправя „… за всички болни, за всички, които са около нас и които са далеч от нас, за всички онези, които все още смятат, че това е нещо леко, обичайно и ще отмине покрай нас“.

Епископът обърна особено внимание на чувството за отговорност, на доверието към авторитета на специалистите и лекомисленото доверяване на личното мнение и впечатления. Ето и основните акценти в проповедта.

„Свикнали сме да мислим, че можем много неща да вършим безнаказано. Говори се, че имаме безнаказаност и това е вярно в много от случаите. Болестта обаче не е безнаказана, нея не можеш да я подкупиш при превишаване на скоростта, нея не можеш да я подкупиш да ти намали болките. Трябва да спазваш правилата, които онези, които години наред са учили, старали са се, страдали са по болниците и знаят какво правят, ни казват“.

Хората идват и си отиват, без да разберат какво е животът

Детайли

Прот. Филотей Фарос

02 Ноември 2021

- Обществото ни боледува тежко, възможно ли е да бъде излекувано по някакъв начин, отче?

- Мисля, че е нужно да се промени моралната нагласа на обществото. През последните три-четири десетилетия се създаде един етос, който не е работещ, а убива човека. Средностатическият човек възприе този начин на мислене и не осъзнава фактът, че той убива неговия живот и обществото като цяло. Една от характеристиките на този начин на мислене е, че той е твърде индивидуалистичен. Човек вярва, че задоволява интереса си, когато се интересува само от себе си и е безразличен към всеки и всичко друго. Мисли, че така постига най-доброто за себе си, но това е заблуда, лъжа, защото нещата не функционират така, светът е едно цяло. Ако човекът до мен не е добре, рано или късно и аз няма да съм добре.

- Казахте, че основната причина за днешната криза е „сривът на ценностите“?

- Да, така е. Възприехме ценности, които не са градивни – като успеха, лукса, богатството и известността. Човек, например, може да живее без хубава кола или без вила в северните предградия, без връзки с другите обаче не може да живее. Всеки се грижи да осигури за себе си материлани неща – не че материалното е нещо лошо, но такъв е начинът, по който го използваме и приоритета, който му даваме. Материалните неща са благословение, когато ги възприемаме като възможност да дадем на другия, и са проклятие, когато трябва да ги отнемем от другия.