Света Петка Нова – покровителката на Балканите
- Детайли
- Двери
Преп. Параскева-Петка Нова е една от най-почитаните светици на Балканите. Тя се родила между 910 и 930 г. в селището Епиват (дн. Селимпаша, Турция), на ок. 40 км. западно от Константинопол, на европейския бряг на Мраморно море. Починала в Каликратия, отново в Източна Тракия, на 27-годишна възраст. Известни са имената на още двама членове на семейството ѝ – баща ѝ Никита и брат ѝ Евтимий Мироточиви, който станал епископ на Мадит и се прославил там с множество чудеса.
Още от малка възраст момичето се отличавало с голямо милосърдие. Раздавала на бездомниците своите хубави дрехи, а взимала техните дрипи. На една просякиня пък подарила златното си кръстче. Красотата, добротата и заможността на семейството ѝ привличали вниманието на много младежи, които искали да се оженят за нея. Затова девойката тайно напуснала семейството си и заминала за столицата Константинопол, където се поклонила на най-големите светини, а после с кораб се отправила към Йерусалим. Там приела монашество в един женски манастир, но скоро след това се оттеглила и заживяла като отшелница. В пустинята прекарала пет години в пост и молитва, търсейки Бога и молейки Го да прости греховете ѝ. Тогава ѝ се явил ангел, който ѝ казал, че скоро ще напусне този свят и трябва да се върне в родното си място.
Иконата представя в образ вечността
- Детайли
- Златина Иванова
В началото на октомври в столичния храм „Рождество Христово“ стартира нова школа по иконопис за начинаещи. Тя носи името на св. Злата Мъгленска, на която е посветен параклис в храма. За дейността на школата и първите си впечатления от работата с курсистите разказват двете преподавателки Златка Дянкова-Бешева и Даниела Сеферинкина.
- С какво изкуството на иконописта може да привлече модерният човек? В крайна сметка повечето курсисти в школите по иконопис не очакват да станат професионални художници, а изучават иконопис заради личен интерес.
- Права сте. Това, с което може да бъде привлечен модерният човек в школите по иконопис, е личният интерес. Иконописта е много специфично изкуство. За него дори и човек с художествена подготовка, ако няма вътрешно желание да започне, или поне да опита да се докосне до това изкуство, трудно би се получило. Освен техника на рисуване, изографисването е един процес и на самовглъбяване, на откъсване от битовизма на ежедневието. Отците и монасите зографи, докато рисуват иконите, се молят. Ние започваме с усвояване на техниката. Постепенно всеки човек може да усети сам за себе си какво му носи това занимание.
Св. Йоан Кукузел – живот, творчество, епоха
- Детайли
- Доц. д-р дякон Иван Стоянов Иванов
Академичен доклад за откриването на новата учебна година в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски"
За честванията
През 2020 г. се навършват 740 години от рождението на една от най-бележитите личности в историята на православната музикална култура – св. Йоан Кукузел, творец, протопсалт, педагог и теоретик. Предполагаемата година на раждането му е 1280. Св. Йоан Кукузел е наричан в ръкописите „втори извор на музиката” и е удостояван с най-високите титли през Средновековието. Участва най-активно в създаването на репертоар, свързан с новата редакция на Йерусалимския устав и с учението на исихазма в края на ХIII и през първата половина на XIV в. Канонизиран е за светец скоро след успението му. Оставя огромно творчество, което оказва влияние в развитието на цялата православна музика чак до съвременността ни. Документира се в ръкописи от ХІV до ХХ в. в многобройни преписи.
Камерен хор „Йоан Кукузел – Ангелогласният“ – една традиция във време, когато се рушаха традициите
- Детайли
- Иван Желев Димитров
На следващите страници ще стане дума за създаването и дейността на Вокален квинтет[1] „Йоан Кукузел – Ангелогласният“, който от 1967 г. и до днес се стреми да възроди и да поддържа традицията на средновековната православна църковна музика.
Делото на св. Йоан Кукузел като виден средновековен композитор и изпълнител на църковна музика винаги е било живо, защото е свързано с несекващата нужда на човека от връзка с Бога по рационален и емоционален път: а) осъзнаване и изповядване на вярата в Бога и б) практикуване на тази вяра с лична молитва и обществено богослужение. А едно от изконните украшения на богослужението в източноправославната християнска традиция е тъкмо църковното акапелно пеене. Обикновено това се обяснява с мнението, че човешкият глас е най-съвършеният инструмент за прослава на Бога. Но не бива да се забравят и словата, които произнася този пеещ глас, защото те придават смисъл на музиката. Така или иначе до днес целият православен свят познава и ползва само вокалната звучност на църковната музика.[2]
Богослужение за Покров Богородичен на български език
- Детайли
- Свещ. Траян Горанов
На Бог Господ, тропар, гл. 4, три пъти.
Днес благоверните люде тържествено празнуват осенявани, Богомайко, от твоето дохождане, и като гледаме на твоя пречист образ, умилно казваме: покрий ни с твоя почитан покров и ни избави от всяко зло, като молиш твоя Син Христос, нашия Бог, да спаси душите ни!
Малка ектения Възглас: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…
Първи седален, гл. 3:
Обкръжена от божественото сияние на ангелските войнства, и приемаш честната служба заедно с чинове пророци и апостоли, като майка Божия, посети нас, твоите раби, като молиш Христа нашия Бог, да ни дарува велика милост.
