Преображение Господне
- Детайли
- Прот. Александър Мен
На планината си се преобразил, Христе Боже, и Твоите ученици, доколкото можеха да понесат, видяха славата Ти, та когато Те видят разпнат, да разберат Твоето доброволно страдание, а на света да проповядват, че Ти си наистина сиянието на Отца.
Кондак на празника
Защо сред многото събития от живота на Христос Църквата е извела като важно Преображението и дори му е посветила специален празник на 6 август?
Свидетели на това събитие са били само трима души, и по всичко личи, че то не заема някакво изключително място в историята на Спасението. И все пак в този празник има нещо, което се отнася до самата същност на Боговъплъщението.
Молитвата превръща самотата в духовно общение с Бога
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Проповед за Неделя 9-та след Петдесетница
От днешното евангелие – Мат. 14:22-34 - произлизат три главни поучения:
1. Оттегляйки се да се помоли Христос превръща физическата самота в духовно общение с Бога.
2. Иисус оставя учениците сами да се борят с морската буря, за да разберат колко необходима е за човека Божията помощ в трудни ситуации
3. Корабът, обхванат от морската буря, представлява Христовата Църква във враждебния свят.
Христос се оттегля да се помоли насаме, за да ни научи да благодарим на Бога за всяко постижение в нашия живот. Моли се насаме, за да не бъде хвален от множеството, което наситил, умножавайки хляба и рибата.
Религията не е скривалище от живота
- Детайли
- Прот. Василий Термос
Когато религията предоставя всички отговори, тя премахва тревогата, която пораждат борбата с въпросите, търсенето на смисъл и личното усилие да бъде избрано същественото в живота. В такъв случай религията насърчава хората да се обръщат към Бога не за да намерят сили да се изправят срещу страховете си, нито за да придобият смелост да посрещнат живота зряло и реалистично. Тогава религията предлага образ на Бога, който осигурява достатъчно облекчение от тревогите, а хората се освобождават от отговорностите на зрелия живот, сякаш имат Божието одобрение за това.
К. Фотю1 продължава, като описва как естественият стремеж към сигурност може да подкопае зрелостта: „Религията, която предлага сигурност и закрила в един свят, който понякога изглежда готов да ни смаже, не води непременно до бягство от проблемите. Напротив, тя може да бъде сплотяваща сила, която предпазва крехкия ни живот от разпадане. Религията, която дарява утеха пред лицето на необяснимата болка или дава сила и яснота в моменти на слабост и объркване, помага на хората да се справят с различни области от своя живот. Без помощта на религията за тях може би би било твърде трудно да се справят правилно с тези изпитания. Освен това религията не позволява несигурността и страховете, които са част от живота ни, да ни изтощят напълно. Но когато религията предлага единствено сигурност и закрила, когато всичко, което прави, е да прогонва страховете и да намалява тревогата, тогава ние може да се чувстваме защитени и утешени, но си оставаме деца и не съзряваме.
Акатист на Пресвета Богородица Вратарка
- Детайли
- Двери
Текстът на този акатист е приет за използване в Руската православна задгранична църква при поклонение пред Хавайската икона на св. Богородица, макар че не разказва за историята на тази икона. Акатистът е с руски произход, утвърден през 19 век, и е посветен на донасянето на две копия на чудотворната Иверска икона на Божията майка от Света гора в Москва. Първата е нарисувана от иконописеца Ямвлих Романов на Атон и е донесена в Москва през 1648 г. А втората икона е нарисувана по повод основаването на Иверския манастир на Валдай от патриарх Никон ок. 1655–1656 г. В акатиста се разказва за тези две събития, свързани с руската история. Накрая са добавени две молитви пред Монреалската икона на св. Богородица (изчезнала през 1997 г.), за чиято "наследница" се счита Хавайската. Съществува специален акатист за Хавайската икона, съставен преди три години по повод 15-годишнината от началото на изтичането на миро от нея, но той не е утвърден от РПЦ за широко ползване.
Акатист на Пресвета Богородица Вратарка
(пред чудотворната Иверска икона от Света гора)[1]
Кондак 1
На тебе, наша Владичице Богородице, Водителка в бран, ние, твоите раби, принасяме хвалебни песни, защото чрез идването на твоя почитан образ придобихме крепък щит, непристъпна стена и незаспиваща стража. А ти, понеже имаш непобедима сила, покрий и ни защити, Владичице, от всички видими и невидими врагове и ни избави от всяка душевна и телесна беда, за да ти казваме: Радвай се, блага Вратарке, която отваряш райските двери за верните!
Бог вече е видял сърцето ти
- Детайли
- Отец Хараламбос Пападопулос
Продължение на беседата "Когато Бог мълчи"
И така стигаме до четвъртата част – до думите на апостол Павел, които прочетохме: „Всичко съдейства за добро на ония, които обичат Бога“, тоест Бог винаги извежда нещата към добро, винаги дава някакво разрешение, винаги открива изход. Обърнете обаче внимание какво казва апостолът. Той не казва, че всичко е добро. Не казва, че в този живот онзи, който вярва в Бога, ще бъде освободен от всичките си проблеми, че всичко ще върви добре и че няма да среща никакви трудности. Казва: „съдейства“. Бог направлява събитията, устройва ги и ги води по такъв начин, че чрез тях да те доведе до доброто. Той не ти казва, че няма да има проблеми.
И тук е изключително важно да разберем, че Христос никога не ни е лъгал. Христос никога не е казвал на някого: „Ако си с Мене, няма да носиш кръст.“ Бог не е казвал, че ако изпълняваш Неговите заповеди, всичките ти проблеми ще бъдат разрешени. Никога не е казвал: „Ако вярвате в Мене, няма да имате кръст.“ Какво каза? Каза: „Никога няма да те оставя сам. В твоя кръст ще бъда с тебе, ще бъда до тебе.“
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
