Страхливостта управлява днес Църквата
- Детайли
- Анатолий Краснов-Левитин
Страхливостта е майка на всички пороци. Страхливостта и нищо друго. Страхливостта е проказата, която разяжда моята страна. Страхливостта е болестта, която поразява моята родна, трижди болна Църква. Как принизява човека малодушието: честният човек се превръща в мошеник, свободният – в роб, благородният – в некадърник! Страхливостта. Днес малодушието и користните интереси управляват Руската църква в лицето на нейния епископат, развращават младежта, проникват в олтара, разпространяват се като смъртоносна отрова върху живото тяло на Църквата.
Имате нужда от примери? Давали сме много. Нека да дадем още един. Имам огромното неудоволствие да познавам отблизо един от младите епископи на нашата Църква. Познавах го, когато беше йеродякон и току-що беше завършил Духовната академия. Тогава той беше честен човек и искрен, строг монах, макар че никога не е блестял с особени таланти или способности. Но беше добър и любезен човек и прие монашество по искрен подтик.
Как да живее християнинът и как да служи
- Детайли
- Свещ. Георги Чистяков
За човека, който е създал около себе си малък затворен свят и се опитва да живее в него, в някакви много ограничени периоди животът протича безпроблемно. Но и тези периоди на безпроблемие, дори в такива изкуствени условия, приключват бързо. А всъщност животът има смисъл само в един случай: когато живеем заради хората, които ни заобикалят, когато сме открити за хората около нас. И тук, струва ми се, е твърде важно да осъзнаем, че можем, разбира се, да тръгнем по лесния път и всички да изоставим своята работа. Да отидем – кой в дом за възрастни хора, кой – в болница, кой – в детски дом, оставяйки местата, където работим: библиотеки, висши учебни заведения, театри, книгоиздателства, научно-изследователски институти, заводи и т. н. Да оставим работата си, да отидем и да служим на ближните.
Възниква обаче въпросът: а ще бъде ли това служение истинско? Какво ще занесем на хората, нуждаещи се от нас, ако оставим всичко и тръгнем да им помагаме? Мисля, че тогава ще им занесем единствено собствената ни неудовлетвореност, нереализираността на собствения ни живот. Затова задачата на християнина се състои все пак в нещо друго. Ние трябва да отиваме при хората, които се нуждаят от нас, оставяйки за известно време нашата работа. Но само за известно време! Спомнете си майка Мария (Скобцова), която, организирайки трапезария за бедни и ставайки в нея и ръководителка, и готвачка, и миячка, и чистачка, едновременно с това не изоставя своята литeратурна дейност, продължава да се занимава с публицистика, да чете лекции и остава писателка.
Сагата „Поп Кръстю“ в гр. Ловеч – епизод пореден
- Детайли
- Васил Колев, председател на Фондация „Граждани срещу насилието“
След 10.11.1989 г. общественици, писатели, учени и публицисти направиха много, за да бъде реабилитиран автентичният образ на поп Кръстю Никифоров от гр. Ловеч като един от най-значимите ни възрожденци. Написани бяха десетки книги за истината по залавянето на Васил Левски. Издадени бяха книги за живота и делото на свещеника. Поставени бяха паметни плочи в Ловеч и Ботевград. Българската национална телевизия финансира документален филм за поп Кръстю със заглавие „Черна легенда“. През 2006 г. в София се проведе Юбилейна национална научна конференция, посветена на 125-годишнината от смъртта на свещеноиконом Кръстю Тотев Никифоров (1838-1881 г.). В нея с доклади и изказвания участваха историци, литератори и други интелектуалци – представители на БАН, Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия (ЦИАИ), университети и исторически музеи. На тази конференция присъстваха вицепрезидентът на Р. България Тодор Кавалджиев, митрополитите Варненски и Великопреславски Кирил, Русенски Неофит (от 2013 г. Български патриарх) и Врачански Калиник. Материалите от конференцията бяха публикувани в сборник със заглавие Поп Кръстю – живот и дейност. В одобрените от МОН учебници по история вече не пише, че Левски е предаден от поп Кръстю.
Върви си с мир!
- Детайли
- Ик. Йоан Карамихалев
- Тате, моля ти се, стани! – ридаеше млад мъж, когато спускаха ковчега с покойника в гроба. – Моля ти се, стани! Давам десет години от живота си, за да станеш!
Гробарите и свещеникът се спогледаха, но не казаха нищо. Какво ли не бяха виждали!
- Горкото момче! – чу се тих женски глас измежду десетимата присъстващи опечалени.
Приятелско семейство на покойника беше обещало да върне с колата си свещеника до църквата, където беше извършено опелото.
- Симчо остана съвсем сам! – каза зад гърба на свещеника съпругата на мъжа, който караше колата. – Кой ли сега ще се грижи за него?
Как да се молим за мир
- Детайли
- Митр. Антоний Сурожски
Често човек си мисли: какво можем да направим? Сърцето се разкъсва от любов към едни и съчувствие към други: какво можем да направим, когато сме безсилни, безмълвни, безпомощни?
За пореден път на нашата човешка земя, изпълнена с много скръб и страдание, чашата на гнева, чашата на скръбта, чашата на човешкото страдание стига до ръба и отново прелива. И ние не можем да останем безразлични към тази скръб, която сега обзема хиляди и хиляди, милиони хора.
Пред нашата християнска съвест отново застава страшното, изискващо Божие слово или, по-точно, образът на Самия Христос, Който стана човек, Който влезе в нашия свят, Който се приобщи не към славата и добродетелта, а стана брат и на угнетените, и на грешниците.
Солидарността на Христос с човека не е разрушила Неговата солидарност с Отца; и тук пред нас е образът, който е толкова труден за разбиране и още по-труден за осъществяване: образът на Този, Който иска да бъде едно и с правите, и с виновните, Който обгръща всички с една любов – с любовта на кръстната скръб към едните и с любовта на радостта и отново на кръстната жертва спрямо другите.
