Евангелието на Матей и „синоптичният проблем“
- Детайли
- Панайотис Трембелас
1. Надписът "Κατὰ Ματθαῖον"
Надписът Евангелие според Матей е стар, но изглежда е добавен от преписвачите и вероятно не от първия от тях. Църквите обаче от втори и началото на трети век, които приели и одобрили надписа, го поставят върху всяко от евангелията, очевидно искайки да покажат, че евангелието е написано от лицето, чието име носи. Предпочитание се дава на винителния падеж ("според Матей", "според Марк" и др.) вместо на родителния, който се използва за писмата (или посланията - "на Павел" до римляните, съборно послание "на Яков" и т.н.). Защото по този начин се заявява, че в написването участват и други, но се подчертава единството на евангелието, което предполага, че макар и четиримата евангелисти да са писали отделно евангелие, то остава винаги едно общо „четириевангелие“ (Ириней, III, XI, 8). В по-новите издания на текста на Новия Завет е предпочетен надписът „според Матей“, което се подкрепя от най-старите ръкописи. Това не изглежда да е било оригиналното изписване на името, но обикновено се очаква изглаждане на неравностите на гръцкото произношение и първоначалната форма на името започва да се изписва като Ματθαῖος. Изследователите на произхода на думата са открили различни етимологии, от които най-вероятна изглежда тази, представяща думата като съкращение на името Ματταθίας и последващото Ματθίας. На гръцки името се предава като Теодор или Теодорит.
- Евангелието според Матей
Свети Мамант – закрилник на сираците
- Детайли
- Неофит, митрополит на Морфу
На 2 септември се чества паметта на св. Мамант. Св. Мамант се почита най-много на о-в Кипър, където на негово име са посветени десетки храмове. Неговото житие разказва в проповедта си митрополитът на Морфу Неофит. Текстът е от книгата „Огнени слова на вярата“ (тук), съставена и издадена у нас на основата на аудио- и видеозаписи на негови проповеди в различни храмове на епархията му.
Мисля си за този наш светец – св. Мамант, роден в затвора от двама родители, които са претворили думите в дела. Това казва и апостолът на народите Павел, този голям молитвеник. Той описва как християнинът очиства сърцето си, как внимава умът му да не се отклони. Великият апостол говори за това в Посланието си до римляните: „Живеем ли или умираме – Господни сме“ (Рим. 14:8). Това е казано за нас, християните, кръстените и миропомазаните, които вярваме, които не се страхуваме. И дори да се страхуваме, да се страхуваме малко, а не страхът да помрачава ума ни и да вършим неща, които застрашават нашето спасение.
Св. Антоний: Учител в подвижничеството
- Детайли
- -
Продължение от Глава трета
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Подир това върху Църквата връхлетя гонението, станалото през царуването на Максимин (имп. Максимин Дая, бел. ред.). И когато светите мъченици бяха доведени в Александрия, тогава ги последва и Антоний, като напусна монастира и говореше: „Да отидем и ние да се борим, понеже ни викат, или сами да видим борещите се“. А имаше голямо желание да стане свидетел и едновременно мъченик. И като не искаше да се предаде, служеше на изповедниците в мините и в затворите. Голяма беше неговата ревност да насърчава към готовност за жертва тъй наречените борци в съдилището, да посреща мъчениците и да ги придружава, докато умрат.
* * *
А съдията, като виждаше неговото и на другарите му безстрашие, както и тяхното усърдие, заповяда никой от монасите да не се явява в съдилището, нито въобще да пребивава в града. Тогава неговите другари всички решиха да се крият на този ден. Но Антоний толкова малко се безпокоеше от това, че дори изпра дрехата си и на следния ден застана най-отпред, като се показа на управителя във всичкото си достойнство. Всички се удивляваха на това, а управителят, когато минаваше със своето отделение войници, също го видя. Антоний стоеше неподвижен и безстрашен, като проявяваше нашата християнска доблест. Защото той искаше и сам да бъде свидетел и мъченик, както казахме по-горе.
Християните в армията
- Детайли
- Свещ. Йоан Бурдин
След забележката, че Христос не е оставил притча „за противопоставянето на злото със сила“, започнаха да ме убеждават, че в християнството няма мъченици-войници, екзекутирани, защото са отказали да убиват или да вземат оръжие в ръка.
Мисля, че този мит е възникнал с появата на имперската версия на християнството. Твърди се, че мъчениците-воини са били екзекутирани, само защото са отказвали да принесат жертви на божествата.
Всъщност сред тях е имало и такива, които напълно са отказвали да воюват и убиват, както и такива, които са се сражавали с езичници, но са отказвали да използват оръжие срещу християни. Не е прието да се акцентира вниманието върху това, поради което и възниква такъв устойчив мит.
За щастие са запазени актовете на мъчениците, в които достатъчно подробно са описани съдебните процеси над първите християни (включително и срещу войници).
За съжаление малцина от руските православни ги знаят, а още по-малко от тях ги изучават.
Какво е отдание (на празник)?
- Детайли
- Иван Димитров
Днес е отданието на празника Успение на света Богородица. По този повод реших да напиша следващите редове с надеждата да са от полза поне за някои от читателите. 
В богослужебния живот на Православната църква има много понятия, с които си служат клириците, които извършват богослуженията, и певците, които им съдействат с четене и пеене и на практика, поне при сегашния вид на богослуженията, изпълняват повечето от текстовете с четене и пеене. Тези понятия обикновено са дословен превод от гръцки или просто заимствани от гръцки като чуждици и затова често не „говорят“ много на незапознатия човек. А преводите са правени от опитни хора, възможно от българи от средите на учениците на светите братя Константин-Кирил и Методий или на поколението веднага след тях. Това предположение има основание, защото с въвеждането на православно богослужение в България са били преведени самите книги с текстовете на богослуженията, достатъчно усложнени вече през 9 век от наслагванията, притурванията през изминалите векове.
