Синодната палата
- Детайли
- Христо Темелски
В различни енциклопедии и пътеводители на град София са публикувани съвсем кратки, противоречиви и дори направо неверни данни за административната сграда на Св. Синод – Синодната палата. Тяхното тиражиране продължава дори до днес, като по този начин продължава и заблуждаването на общественото мнение. Интересно защо в продължение на цяло столетие не се намери някой, който да разнищи историята по построяването на тази великолепна сграда в центъра на столицата. Тук ще се опитам, макар и накратко, да запозная любопитните със събраните от мене бележки и сведения за този архитектурен паметник от началото на двадесетото столетие.
През 1880 и 1881 г. в София е било свикано архиерейско събрание с участието на всички митрополити от Княжеството. Това събрание се е занимало с основния въпрос: как, по какви правила ще се управлява Църквата в свободна България. Изработен е бил законопроект, наречен „Екзархийски устав, приспособен в Княжеството“, като за негова основа е послужил Екзархийският устав, изработен и приет на 14.5.1871 г. от Първия църковно-народен събор. На 4.2.1883 г. княз Александър Батенберг утвърждава този църковно-правен документ и той влиза в сила. През 1890 и 1891 г. той е допълван, а четири години по-късно е утвърден нов устав, който на свой ред е допълван в 1897 и 1900 г. Според устава Църквата в Княжеството се управлява от Св. Синод, съставен от всички митрополити, но на практика постоянно са заседавали само четирима за срок от четири години. С Българския екзарх Йосиф е постигната договореност той да управлява и Църквата в Княжеството посредством свой екзархийски наместник. Такъв се е избирал само от митрополитите в Княжеството и лично екзархът го е одобрявал. Св. Синод не е заседавал постоянно и това е продължило доста дълго време, чак до 1894 г. От тази година насетне той започва да функционира редовно и разглежда всички текущи въпроси в управлението на църковните дела.
Българската църква в Тулча
- Детайли
- Цветан Димитров
В Северна Добруджа, Румъния, в крайдунавския град Тулча се намира българската църква „Св. Георги“ или Biserica Bulgara Sfântul Gheorghe, по известна като „Biserica cu ceas“ – „Църквата с часовника“.
До началото на руско-турската война от 1827-1828 г. българите са имали само една малка дървена църква в лозята извън Тулча. Духът на изгубеното време е запечатан в пожълтелите фотографии:
Служба за Богоявление на български език
- Детайли
- Свещеник Траян Горанов, Великобритания
Богоявление – утринна
На Бог Господ, тропар, гл. 1:
Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан, откри се поклонението на Света Троица; защото гласът на Отца свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син; и Духът във вид на гълъб потвърди верността на тия думи. Христе Боже, Който се яви и просвети света, слава на Тебе. (3 пъти)
Малка ектения, възглас: Защото Твоя е властта и Твое е царството…
Първи седален, гл. 3, по Красоте девства:
Когато се яви на река Йордан, Спасителю Христе, и се кръсти от Предтечата, Ти беше засвидетелстван като възлюбения Син, тогава се показа и като събезначален на Отец, а над Тебе слезе Светият Дух; просветени от Него, ние възкликваме: слава на Троичния Бог!
Слава, и сега, гл. 4, по Скоро предвари:
Ти освети Йорданските води, Христе Боже наш, съкруши силата на греха, склони глава пред ръцете на Предтечата и спаси човешкия род от измамата; затова Те молим: спаси душите ни!
Служба за предпразненство на Богоявление на български
- Детайли
- Свещеник Траян Горанов, Великобритания
На 5 януари, Предпразненство на Богоявление
Утринна
На Бог Господ, тропар, гл. 4:
Някога, след като Илия беше възнесен, чрез кожуха на Елисей река Йордан се разцепи и водите се разделиха насам и нататък, и за него водният път стана суша, като истински предобраз на кръщението, чрез което ние преминаваме течението на преходния живот. Христос се яви на Йордан, за да освети водите. (три пъти)
Малка ектения, възглас: Защото Твоя е властта и Твое е царството…
Първи седален, гл. 1, по Лик ангельский:
Весели се, река Йордан, при тебе идва доброволно Творецът на всичко, да приеме кръщение от раба Си, защото е добър. Разхубави се, ликувай Адаме и прамайко Ево, защото дойде Избавлението на всички – преблагия Бог!
Една тиха годишнина
- Детайли
- Иван Димитров
Една тиха годишнина отбелязваме днес, която гръмко вика към националната ни съвест. Но в тревогата на днешния ден, която се проточва вече почти десет месеца, отвикнахме да си спомняме за онези личности и събития, които са помогнали да се изградим като българи в много по-трудни времена (които не ми пречи да нарека и времена на робство, но нали и свободните епохи имат своите робства?!).
На днешния ден, мразовития 4 януари, през 1881 г. в килията си в Рилския манастир тихо е предал неспокойно будния си дух отец йеромонах Неофит Рилски.
Сто и четиридесет години изминаха оттогава, но в днешния ден слушаме за ваксини или нарушения по време на изминалите празници, а никой не се сеща за този скромен, но светъл дух на родното Възраждане. Неговото име днес носят един университет, десетки училища, поне едно селище и още множество институции на народната свяст.
[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]
