Безсюжетна история
- Детайли
- Михаил Шиндаров
Колко е хубаво,
когато оркестърът свири тихо
в Парка за отдих и култура,
а светлото бъдеще е толкова далечно
Андрей Платонов
Не, няма да се получи без уговорки и обяснения, както бих желал. Всеки сюжет иска въображение. Обаче забелязах, че колкото по-настойчиво се старая да надникна в света, за който се опитвам да разкажа, толкова по-малко въображение ми остава. Сякаш този свят бе устроен така, че в него да не може да се случи нищо ново. Напротив – досегашният свят винаги бе възлагал надеждите си на нещо ново. Постепенно си дадох сметка, че все пак настъпваше нещо ново и отдавна познато.Това ставаше достатъчно неусетно, за да не разтревожи настоящето и оставаше достатъчно непознато за бъдеще, успяващо да забрави миналото си. Новости настъпваха постоянно и ставаха все по-оскъдни. Мечтите изместваха ставащото, но остаряваха преди да се сбъднат. Осъществяха се нетърпеливо и безвъзвратно, без да има защо. Доверявайки се на себе си, историята приключваше. Прогресът отменяше себе си, без изгледи да свърши. Той правеше безпредметно предстоящото, а въображението превръщаше в частна практика. На несръчни разказвачи като мен добре уреденият свят не оставяше голям избор. Можех да се придържам по-близо до случки, които едва ли го заслужават, или да ги превърна във вълнуващи събития, което едва ли заслужавам. Аз предпочетох първото. Лаконичността също ми се стори уместна, когато няма какво толкова да се каже. Нека духът на реализма извини бедния ми сюжет.
Божият образ от Рождество до Богоявление
- Детайли
- Силуан (Муса), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Наскоро ме помолиха да говоря за двата празника - на Въплъщението и на Богоявлението, както и за тяхната връзка с нашия живот и живота на Христос. Тогава реших да разсъждавам за смисъла на "образа", за това, че сме създадени по Божи образ, който е библейската основа на нашата среща с Бог.
Съвременната цивилизация обръща голямо внимание на образите, на това, което може да се види, а не на това, което може да се чуе. Оставам с впечатлението, че днешният човек постоянно си прави снимки или разглежда изображения. Не зная какъв е образът, който всеки един от нас иска да създаде за себе си, или каква е представата, която има той за себе си. Разбира се, ние чувстваме необходимост от истинското себепознание, но това е потребност на вярващия, който иска да живее чист и автентичен духовен живот, когато изгражда връзка с Бога и човека.
Благоволението на Бог Отец
- Детайли
- Бейрутски митрополит Илия (Ауди)
В деня на празника Рождество Христово пеем: "Днес Витлеем приема Този, Който седи вечно с Отец; днес ангелите славословят като Бог родения Младенец: „Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение!". С тези думи Църквата ни обявява осъществяването на благоволението на Бог Отец към човеците чрез въплъщаването на Единородния Божи Син, на Словото Божие, Който беше "в началото... у Бога" (Йоан 1:1), както и Неговото явяване между хората за възстановяването на падналия Адам и целия негов род. Евангелията наблягат върху това явяване и тази изява на благоволението на Бог Отец не само чрез рождественското събитие, но и чрез Кръщението на Господ Иисус: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение..." (Мат. 3:30; Марк 1:11; Лука 3:22), както и в събитието на Неговото преображение на планина Тавор (Мат. 17:5; Марк 9:7; Лука 9:35).
Пътят към Бога
- Детайли
- Митрополит Иларион (Алфеев)
Завърши празникът Рождество Христово, наближава празникът Кръщение Господне. В първите векове на християнството това е един празник – Богоявление, когато се възпоменават и раждането на Спасителя, и излизането Му на проповед. Но към края на 4 век Рождество и Кръщение започват да се отбелязват отделно.
Днес, намирайки се на кръстопътя между двата празника, ние чуваме началото на Евангелието от Марк, където се говори за Йоан Кръстител (Марк 1:1-8), и края на Второто послание до Тимотей, написано от апостол Павел малко преди неговата мъченическа смърт (2 Тим. 4:1-8). Каква е връзката между тези две четения? И двете ни говорят за вярата в Бога като път. Вярата е път, по който ние вървим към Бога, и път, по който Господ идва при нас. Проповедта на Евангелието започва с думите на Йоан Кръстител, отправени към народа: „пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му“.
Спасителят, в Когото се изпълват Божиите обещания
- Детайли
- Автор: сп. "Моето паство"
Мъдреците от Изтока видели зведата на родилия се юдейски Цар. Тогава те дошли в Йерусалим да Му се поклонят. Срещнали се с Ирод, а той ги изпратил до Витлеем и поискал да се върнат, за да му известят къде се намира мястото на новородения Цар, за да Му се поклони. Звездата ги завела до мястото и те видели Младенеца, и Му се поклонили, като Му предложили дарове. После те се завърнали в своята страна, като им било внушено да не се връщат при Ирод (Мат. 2:1-12).
"А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Йосифу". С думите ангел Господен евангелистът няма предвид някакъв сътворен ангел, различен от Бог, а така се описва явяването на Самия Господ. Този израз често се среща в книгата Битие (Бит. 16:7, 13; 22:11) и е придружаван от разкази за явявания насън (Бит. 15:12; 28:12). Св. евангелист Матей в първите две глави от своето евангелие използва същия начин на изразяване като в книга Битие.
