За нашите планове и Христовата слава
- Детайли
- Силуан (Муса), митр. на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Господ възлиза Сам към Йерусалим, защото тези, които са с Него, учениците Му, не са на Негова страна, въпреки че Го придружават. Това ли е естеството на чашата, за която Христос говори на Своите ученици в евангелието от петата неделя на Великия пост? Дали това, което Христос изразявава, когато съзерцава отдалече Йерусалим, когато гледа нашите градове и цивилизация, а оттук – нашия дом, енория и църква, не е Неговият плач за тях, защото чедата ѝ не искат Той да ги събере така, „както кокошка събира пилците си под крилете“ (Мат. 23:27)? Това изразява естестеството на тази чаша, която е също жребие на всеки свещеник, пастир или наставник в Църквата.
Постът усилва духовната бодрост
- Детайли
- Силуан (Муса), митр. на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
„Моят син е хванат от ням бяс, дето и да го прихване го разтърсва“, са думи на бащата на момчето, който добавя: „... ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни“. С тази молба страдащият баща се насочва към Иисус, разкривайки едно постоянно страдание, на което Христовите ученици е трябвало да помогнат, както ни разказва евангелското четиво в Четвъртата неделя от Великия пост.
Насилието, което сатаната упражнява върху хората, е голямо и унищожително. От евангелското четиво обаче се вижда, че Иисус насочва Своите упреци срещу нас, Неговите ученици, а не срещу сатаната, трогвайки сърцето ни с думите: „О, роде неверен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!“. Това отношение на Христос разтърсва до дълбините на душата и изисква да изпросим помощ за нашата слабост и немощ и за несъстоятелността на нашето служение. И ето, че ти се дава прост и задълбочен отговор: никога не трябва да изоставяш поста и молитвата си, защото „всичко е възможно за вярващия“!
Носенето на кръста и царското свещенство
- Детайли
- Силуан (Муса), митр. на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
„Вземи кръста си“ (Марк 8:34) е израз, определящ за християнина, който се е задължил да следва Христос, защото е повярвал в Него. Да носим кръста си означава да понасяме трудностите в борбата за себеочистването, себепросвещаването и себеосвещаването. Всеки от нас води борба за това и ако откаже да носи кръста, ще се отдалечи от осъществяването на истинската човешка природа, чието великолепие видяхме в Иисус Христос.
Преди да понесе Своя кръст и да се издигне на него, Христос е предсказал, че ще привлече всички към Себе си (Иоан 12:32) и ще ги научи на Своя път, за да ги въздигне при Себе си – не само на Кръста, но и за да им даде възможност да споделят Неговата слава.
Св. Йоан Кръстител ни запозна със Спасителя по един забележителен начин, който разкрива тази Негова тайна: „Ето Агнеца Божий, Който взима върху Си греха на света“ (Иоан 1:29).
Какво знаем за св. архангел Гавриил?
- Детайли
- + На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
Денят след хубавия празник Благовещение е посветен на св. архангел Гавриил. Защо? Читателите на Двери.бг със сигурност са просветени в това календарно установление след Господски и Богородични празници да се честват главните участници в станалите събития.
Та, да си припомним какво е свършил този многопотрудил се архангел, според Св. Писание.
Като служител и пратеник на Бога той е известил на богоотците Йоаким и Анна раждането на свидното им и дългоочаквано чедо св. Дева Мария.
С добра новина се явил и на свещеник Захария в йерусалимския храм и му казал, че жена му Елисавета ще роди син, чието име трябва да бъде Йоан.
Доверието в Христос
- Детайли
- Силуан (Муса) митр. На Библос, Ал-Батрун и Планина Ливан
Проповед върху Марк 2:1-12 (за изцеряването на разслабения в Капернаум)
„Като видя вярата им“ и „Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си“ са две кратки части от литургийното евангелско четиво за Втората неделя на Великия пост, които ни срещат с Иисус. Първото изречение говори за една плодотворна среща с Иисус, в случая – на четиримата приятели и парализирания, когото донесли при Него. Тази среща дала плодове на покаяние, здраве, надежда и възхвала на Бога от мнозинството присъстващи. Докато втората част ни представя срещата на Иисус с книжниците, обвиняващи Го в богохулство, защото опростил греховете на парализирания. Това е безмълвна среща, която разкрива безплодието на нашата оценка на Божието дело чрез ограничените средства на знанието, разсъдъка и разбирането за собствена праведност.
