За митарите и митничарите
- Детайли
- Иван Димитров
По начало в днешното ни общество митничарите били виновни, казват някои, за много стопански и парични несгоди. И това е нормално, защото, ако не бяха те виновните, тогава вината трябваше да се поеме от политиците и управниците, но то няма да е справедливо, нали така? Попитайте ги политиците и управниците и ще се убедите, че съм прав!
Думата ми обаче е за едни други исторически виновници - митарите, които се споменават в евангелията, по-точно в първите три, наричани синоптични евангелия поради сходството в излагането на сведенията за живота и дейността на Господ Иисус Христос. Думата митар е старинна, още от средновековния български език, така се е и запазила в превода на евангелията на днешния ни език. Затова пък съвременните „колеги“ на митарите, тоест хората, които изпълняват почти същите задължения днес, наричаме митничари. От гледна точка на българското словообразуване митар е производна от мито (данък, такса за нещо), а митничар идва от митница (учреждение или място, било то обикновена маса или цяла сграда, за събиране на данъци и такси).
Какво е Трети март за православните българи в САЩ, Канада и Австралия
- Детайли
- + На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
Ден на добър спомен, ден на преклонение! Ден, в който отправяме всесърдечни молитви за всички, дали живота си за вярата и освобождението на Отечество България от турско робство. Ден, в който си припомняме, че изпепелената от петвековни пожарища българска земя е поселена от народ, който през всички столетия на това жестоко робство е запазил непокварено свеж, изумително млад и активен своя народностен характер, своята православна вяра, своя борчески съзидателен дух. Народ, който под светото човешко слово „свобода“ прибавя и клетвеното „или смърт“. Народ, който е готов и достоен за своя Трети март.
Трети март е светъл ден за нас, православните българи от Българската източно-православна епархия в САЩ, Канада и Австралия. Ден, който и във времена на забрана не сме забравяли с ежегодно отбелязване и църковно-народни тържества. Ден, в който отслужваме поменни богослужби и молитвено пеем „Вечная память!“ за всички воини, български опълченци, български поборници, български будители и строители на Отечество България.
Постът е възпитание и тренировка за служение на ближните
- Детайли
- сп. "Моето паство"
В тази неделя, трета по ред сред неделите от Триода, и преди последната подготвителна седмица за Великия пост Църквата представя на вярващите образа на Бог - справедливия Съдия, а в предишните две седмици видяхме Бог, Който приема покаянието на смирените грешници в притчите за митаря и фарисея и за блудния син.
За това говори и текстът на днешния неделен синаксар: "Тази притча е поставена от божествените отци след предишните две притчи, за да може човек, като види споменатото в тях Божие милосърдие, да не прекара живота в леност, казвайки, че Бог е милосърден и човеколюбец и, когато се откажа от греха, всичко лесно мога да направя“. Бог се обръща към "твърдите в небрежността и нерадението", за да ги подбуди към добродетел.
От друга страна, Страшният съд тази неделя се споменава, след като са били поменати мъртвите в съботния ден на Задушница.
Раят и адът зависят от нас
- Детайли
- Ботьо Димитров
Проповед за Месопустна неделя
„Елате вие, благословените от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас от сътворението на света…"
(Мат. 25:34)
В днешния евангелски откъс чухме притчата за Всеобщия съд или за Божия съд (Мат. 25:31-46).
Тази притча се чете седмица преди Великия пост, когато Църквата ни призовава да проверим себе си, своята съвест, своя живот чрез цялата пълнота на християнското благовестие, т. е. на Христовото учение и по възможност да се върнем към главното, към самата сърцевина на това спасително учение.
Много често се казва, че главното в религията са обредите и обичаите, красотата на богослужението и подобни други външни неща. Но Христовата притча за последния всеобщ съд ни разкрива, че всичко това ще бъде безплодно и ненужно, ще бъде празно и мъртво християнство, ако не бъде основано върху любовта и ако не води до любов.
Размисли върху нашия томос от 22 февруари 1945 г.
- Детайли
- Митрополит на САЩ, Канада и Австралия Йосиф
На 22 февруари 1945 г. Константинополският Вселенски патриарх Вениамин вдига схизмата върху Българската православна църква и българските християни, клир и миряни, възстановяват евхаристийното си общение с вярващите от всички поместни православни църкви. Това става в присъствието на българска църковна делегация от трима бележити български архиереи – Неврокопски митр. Борис, Великотърновски митр. Софроний и Велички еп. Андрей (сетне Нюйоркски митрополит). С издаването на патриаршеския томос за автокефалията на Българската църква се слага край на повече от 70-годишната схизма, в която пребивава Българската екзархия от 1872 г. В Константинопол митр. Борис успява да убеди представителите на Патриаршията в преговорите, че за приемането в общение на българските християни не е нужен поместен събор, какъвто се провежда при обявяването на схизмата. Така нашата Църква възстановява евхаристийното си общение с всички поместни православни църкви. Низвержението и отлъчването от Църквата на българските йерарси, основатели на Екзархията, е отменено, а българските архиереи отслужват обща св. Литургия с представителите на Константинополската патриаршия в патриаршеския параклис „Св. Андрей Първозвани“.
По този повод публикуваме текста на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, който ни припомня тази годишнина.
Чест прави на Константинополския патриарх Вениамин и на 12-те членове на синода му, че преди 74 години на 22 февруари са подписали томоса за възстановяването на автокефалното устройство на Българската православна църква.
