Пандемията в центъра на Рождественските архипастирски послания на българските митрополити
- Детайли
- Двери
Отминаващата необикновена година, белязана от безпрецедентни за съвременните хора ограничения, объркване и смърт, разкри пред човека истината за неговата слабост, безпомощност и тленност. Пандемията, поразила целия свят, постави пред човечеството не само медицински, икономически и социални въпроси, но подложи на изпитание и мирогледа на съвременния човек. В дните на Рождество Христово митрополитите на БПЦ поставиха в центъра на своите архипастирски послания именно пандемията с духовните и моралните въпроси, които излязоха на дневен ред. Архиереите са единодушни, че причина за пандемичното нещастие, сполетяло света, е безотговорността на хората както към творението, така и към Бога и ближния. Грехът е в основата на разделението и страданието на хората, заявяват духовниците, и призовават вярващите с радост и надежда да приемат вестта за Раждането на Спасителя, защото както тогава, „в дните на цар Ирод“, така и днес идването на Божия Син в света на хората е свидетелство за Божията любов и грижа за човечеството.
Смирението – големият дар на Христос за хората
- Детайли
- Монах Михаил (Хаджиантониу)
Дългата подготовка, която Църквата е определила, за посрещането на Рождество Христово е достатъчна, за да ни покаже, че се случва нещо изключително и неповторимо. Отците на нашата Църква възпяват този празник като начало на спасението ни, тъй като всичко добро, последвало след това, започва от момента, в който се ражда Христос.
Не е било лесно за Бога да намери решение за проблема на човека. Човекът бил озверял и се бил отдалечил от Него. Егоизмът му укрепвал и колкото повече време минавало, толкова състоянието му се влошавало. А, както ни уверяват отците-аскети, егоизмът и високомерието са равнозначни на психическо разстройство и лудост. Закономерно хората стигнали дотам да се покланят на идоли и демони, дори на безсловесните животни и влечуги.
Макар че било достатъчно да хвърлят един поглед около себе си и да намерят решение на проблема си. Хармонията на вселената, подредеността на творението и невероятната красота на природата възпявали истинския Бог. Всичко викало на висок глас за своя Създател! Но хората, здраво стиснали очите си и запушили напълно ушите си, успявали да не забелязват Бога. И вместо Него били готови да приемат всичко друго, но не и истинския Бог.
Патриаршеско и Синодално Рождественско послание 2020 г.
- Детайли
- Св. Синод на БПЦ
„Аз съм светлината на света;
който Ме последва,
той не ще ходи в мрака,
а ще има светлината на живота“
(Иоан 8:12)
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
В дните и месеците на нови и тежки изпитания, които заедно с целия свят и цялото човечество споделяме и ние, отново сме застигнати от единствените по рода си радост и надежда, изгрели днес с Рождеството по плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Отново ликуващият хор на ангелското войнство възвестява за предивната тайна на боговъплъщението. Отново ние в радостта си бързаме, следвайки мъдреците от Изтока и витлеемските пастири, да сведем глави пред величието на щедро изливащата се над цялото творение неизтощима Божия любов, свидетелствайки, заедно с божествения евангелист, за Всещедрия и Всемилостив наш Бог, Който „толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан 3:16).
Служба за Рождество Христово на български
- Детайли
- Свещеник Траян Горанов, Великобритания
РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
Забележка: Когато празникът се случи във вторник, сряда, четвъртък, петък или събота – вечернята се извършва предния ден сутринта, след Царските часове, като се съединява със св. Василиева литургия и вечерта, срещу самия празник, не се отслужва Вечерня.
Когато празникът се падне в неделя или понеделник, то Царските часове се четат в петък и след това се прави отпуст, а вечернята се извършва вечерта срещу самия празник според чина, изложен в минея, както следва:
Празнична Вечерня
Свещеникът: Благословено е нашият Бог... и след Амин предстоятелят: Царю небесни..., Трисвятое и след Отче наш и възгласа четем: Господи, помилуй (12 п.), Слава, и ныне: Приидите, поклонимся: (3 п.). И 103 псалом: Благослови, душе моя, Господа...
Велика ектения.
Нейде сред думите и нещата се загуби Христос. Трето Рождественско писмо
- Детайли
- Архим. Сава (Мажуко)
Рождественският пост не е нужен на истинските християни, защото Христос винаги е с тях. Защо да отделяме специално време на Този, Който и без това е с нас на всяка Литургия, нещо повече – във всяка въздишка? А аз не мога без постите. Много ни е нужно специално време, за да се съсредоточим, да съберем мислите и чувствата си, блуждаещи в безкрайната въртележка от думи и неща. Да се избавим от суетата в името на най-важното.
Страшният съд наближава. Усещам го по водата. Земята и въздухът са изпълнени с очакване, огънят гори тревожно – всичките четири стихии и особено петият елемент, етерът, са пропити с предчувствия и неспокойствие.
„А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него“ (Мат. 25:31)
И ще седнат честнѝте апостоли на дванадесетте престола да съдят всички народи.
- Само дванадесет? Ами ап. Павел? Той не е сред първите ученици, а пък се е трудил не по-малко, дори повече от останалите! Но никой няма да му постави дори мъничък престол, макар и тринадесети, защото, както знаем, „тринадесети апостол и съдия на цялата Вселена“ е Александрийският патриарх.
[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]
