Слово на всечестното Успение на преславната Владичица наша Богородица
- Детайли
- Киевски и Западноруски митр. Григорий (Цамблак)
Гавриил виждам, разпореждащ се на земята и небесните сили приканващ с песни и дароношения да възнесат Приснодевата и майката на Царя, защото вече дължимото на естеството отдава и при Сина и Бога се преселва.
Преселва се, но света не изоставя;
възнася се, но благодат долу изпраща;
земята напуска, но родствената близост не забравя.
Подобаваше впрочем съсъдът на Бога,
заради Когото светът се освети,
в надмирското да бъде пренесен.
Подобаваше майката на Царя
към славата на Сина да се приобщи.
Подобаваше ковчегът, позлатен от Духа,
във Вишния Иерусалим да се пренесе
и в Светая светих да се внесе:
не от ръце свещенически,
както е в старозаветното,
а от ръце Синовни,
ръце съзидателни,
ръце нетленни,
чест подобаваща на майката въздаващи.
Отреклият страха
- Детайли
- Владимир Шаронов
Посвещава се на 80 години от рождението и 5 години от гибелта на протойерей Павел Аделгейм. За неговата мъченическа смърт през 2013 г. може да прочетете тук
В малък руски град почти 40 години живя един обикновен православен свещеник. При среща на улицата познати и приятели го поздравяваха с особено уважение. Но и мнозина други случайни минувачи неволно забелязваха този човек. Причината е не толкова силното куцане, подсказващо наличието на голяма протеза, и не расото, а красивото лице с правилни черти, което с приветливостта си рязко се открояваше на фона на обичайно тревожните, често намусени физиономии. Погледът на свещеника искреше от радост и не се плъзгаше над околните, както се случва при хората, уморени от живота. Очите му запазваха вниманието, свойствено на децата, готови да се изумят пред разкрилото им се чудо на света.
Във всичко останало, гледайки този скромно облечен човек, беше трудно да се предположи, че неговото мнение по най-различни въпроси – от църковните до светските – ще има значение за все повече хора, включително известни и значими, както от Русия, така и от много страни в чужбина. Внезапната му мъченическа смърт се превърна в онзи тласък, който започна да разкрива действителния мащаб на личността му, и колкото повече се отдалечава денят на неговата гибел, толкова по-значим става отец Павел. Една от причините за сегашната му широка известност, разбира се, е биографията му, събрала в един възел немалко събития: дългите скитания и страданията на оцелял след разстрела на близките, неправедните гонения заради вярата, поразителната устойчивост, проявена в затвора…
Когато искаме да говорим с децата си
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава
Както всички заповеди, така тази има за цел не просто да регулира връзката между децата и родителите, а да ни покаже, че нейното изпълнение има вечни измерения в царството Божие, защото всяка заповед има пряко въздействие върху целия човек. Всъщност проводникът на Божията благодат, която е кислородът на нашата душа, е пазенето на заповедите. Един отец казва, че както Адам, така и дяволът не се отрекли от Бога - те не са паднали заради това. Не казали, че Бог не съществува или отричаме се от Него, а нарушили Неговата заповед. Затова пазенето на Божиите заповеди води до пряко общуване с Бога и има спасително, сотириологично значение за нас.
Ще отговоря на няколко въпроса, които сте ми задали:
Какво да правя, когато родителите не ме разбират и не мога да комуникирам с тях?
Когато те спорят и не говорят помежду си, трябва ли да бъда с единия или с другия?
Прошката ни прави милостиви като Бог
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Евангелието на Неделя 11 след Петдесетница ни разкрива голямата благост на Бог, Който прощава прегрешенията на човеците и същевременно задължението на хората да прощават на свой ред прегрешенията на другите. Поради тази причина евангелското поучение е следното: Бог ни прощава прегрешенията и иска и ние да простим на другите техните прегрешения. Ако обаче ние не простим на другите, Бог преминава от опрощаване към справедливост, наказвайки за изправяне непризнателния и немилостивия, така че той научава и изпълнява по необходимост, по принуда, онова което не е направил доброволно и по собствена инициатива.
Прощавайки, подражаваме на Христос
- Детайли
- Бейрутски митр. Илия (Ауди)
Св. Църква ни предлага притча, която Господ Иисус разказал на св. ап. Петър (Мат. 18:23-35), когато последният Го попитал за прошката, казвайки: „Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли?“ (Мат. 18:21). От тази притча на Господа, както и от други Негови поучения става ясно, че Той гледа много строго на прошката, като изтъква, че е невъзможно човек да получи прошка от Бога, ако сам не прощава на другите.
Притчата започва с думите на Господ Иисус: „царството небесно прилича на“ (Мат. 18:23). Ще рече, това, на което Господ Иисус иска да ни научи чрез тази притча, се отнася до състоянието, което се изисква човек да достигне, за да намери своето място в Царството. И това състояние се нарича прошка. Значи в Царството няма място за този, който не прощава на другите.
