Организация на тоновите родове в източноцърковната музика
- Детайли
- Никола Антонов
Акустичната система на източноцърковната музика е много различна от западноевропейската. Трудността в нейното разгадаване идва и от факта, че често се заемат термини от западноевропейската музикална теория, които обаче в контекста на източната традиция - като наследник на средновековната византийска музика[i] – са неприложими, имат различно, а понякога и диаметрално противоположно значение. Източноцърковната музика е вокална. Нейната теоретична система е създадена да обслужва една изцяло вокална акустична практика и не цели да обясни музиката универсално. Източноцърковното пеене, псалтикийното изкуство, си служи с някои средства на универсалния език на музиката, както и с някои термини, заимствани от античността (като имената на ладовете), но в практиката те често имат съвсем друго съдържание и с това трябва много да се внимава, когато се правят паралели между античността и византийското средновековие, както и със състоянието на тази музика в поствизантийската и османската епоха. В настоящия текст ще обърнем внимание на някои основни особености, които често пъти създават сериозни затруднения в обяснението както на теоретичните принципи, залегнали в източноцърсовната певческа традиция, така и на определени практически въпроси (защо нещо се пее така, а не иначе).
В източноцърковната музика звукоред наричаме последователното редуване на звуците от активния певчески диапазон по височина. Големината на интервала между два съседни звука по звукореда наричаме тон. Във византийската музика е много съществено схващането за звуците като отстояния и затова всеки звук се разпознава чрез обкръжаващите го звуци. Различаваме три вида интервалови големини: голям тон, умален тон, минимален тон[ii]. Наличието на различни видове интервалови големини прави източноцърковната музика много по-трудна за овладяване от европейската. Основният звукоред използва диатоничия тонов род, който някои наричат естетствен и според Новия метод на Тримата учители (1814) включва редуването на седем звука[iii], наречени: НИ, ПА, ВУ, ГА, ДИ, КЕ, ЗО[iv].
РПЦ без енориаши
- Детайли
- Сергей Чапнин
Автокефалията на Украинската православна църква (УПЦ) поставя важен въпрос пред руското православие: какво конкретно предлага Руската православна църква (РПЦ) на съвременното руско общество? Не съм се объркал – точно на руското. „Духовно-нравствените основи“,[i] „руския свят“, „традиционните ценности“ като ключови елементи на новата православна идеология станаха причина за конфликта, който има не само църковно, но и културно, дори и политическо измерение. Не всички в Украйна са готови да приемат тази идеология, изнасяна в чужбина като суровия нефт. Нещо повече – възниква пряка и открита съпротива. А какво става в самата Русия? Може ли да се говори за стабилен консенсус поне в РПЦ?
Подновеният разговор за това се оказа по парадоксален начин свързан с конфликта около предоставянето на автокефалия на УПЦ. По-точно с решението на Св. Синод на РПЦ за прекъсване на евхаристийното общение с Константинополската патриаршия (КП). Прекъсването на евхаристийното общение е крайното, най-радикално средство в църковната политика. То включва прекъсване на съвместните молитви и най-вече съвместното извършване на литургии от епископите и свещениците на двете църкви, а за миряните – пълна забрана за участие в Евхаристията, т. е. причастяването в храмовете на КП в страните навсякъде по света.
За епископското служение
- Детайли
- Бейрутски митр. Илия (Ауди)
По случай празника Пренасяне на мощите на св. Йоан Златоуст нашата Църква е определила да се чете текстът от апостолските послания - Евр. 7:26-8:2, който обичайно се чете на празниците на светителите - светци-архиереи. Целта на текста е да напомни, че архиереят е образ на Господ Иисус, а не образ на левиевото свещенство от Стария Завет.
В Църквата вече не съществува свещенство подобно на старозаветното, което прилича на свещенството в другите религии. Вместо него се появил епископският сан. Гръцката дума епископ означава надзорник, този, който ръководи стадото, над което Бог го е поставил - онова стадо, което Бог си придоби със Своята кръв (Деян. 20:28). Презвитерите и дяконите помагали на епископа в служението на паството. Апостол Павел посочва качествата на епископа и дякона в своето първо послание до Тимотей (1 Тим. 3:2-12), а в посланието си до Тит описва качествата на епископа (Тит. 1:7-9): "Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба, но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан, да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение, и да изобличава ония, които се противят" (1 Тим. 3:2-9).
Иисусе, Сине Давидов, помилвай ме!
- Детайли
- сп. "Моето паство"
Проповед за неделя на Йерихонския слепец (Лука 18:35-43)
Когато Господ Иисус вървял към Йерусалим, минал през малкия градец Йерихон, който навярно било място за почивка за пътуващите от Галилея.
"Един слепец седеше край пътя и просеше". Юдеите мислели, че грехът е причина за болестите и че резултатите от греха се предават от родителите на техните деца. Затова за Бог се казва, че Той наказва децата за греховете на бащите им (Изх. 20:5). Господ Иисус отхвърлил това твърдение, когато му представили слепородения мъж. Тогава Той казал на учениците Си: "нито тоя е съгрешил, нито родителите му" (Йоан 9:3). Това отхвърляне намери израз чрез кръста и смъртта на Спасителя, Който взе върху Си човешките грехове заради спасението на всички.
"Иисусе, Сине Давидов, помилвай ме!". На слепеца му било казано, че Иисус Назорей преминава, но слепецът не Го повикал, не казал: "Иисусе Назореецо!", а се обърнал с думите: "Иисусе, Сине Давидов!". "Син Давидов" бил наричан очакваният Месия, Който ще дойде да спаси Своя народ. Забележително е, че евангелист Лука не споменава на друго място Христос да е бил наричан така, освен веднъж чрез устата на този слепец. Навярно св. Лука е искал да отправи укор към юдейските началници и свещеници, които не познали Иисус и Го осъдили като престъпник, докато слепците Го познали.
Интерпретация и стил в източноцърковното пеене
- Детайли
- Никола Антонов
Една от най-любопитните и интересни теми за любителите и изпълнителите на източноцърковна музика е темата за интепретацията на невмените знаци и формули. Тази тема обаче рефлектира пряко върху въпросите за стила на поднасяне и естетическото възприятие на това най-висше литургично изкуство. Традицията на източноцърковното пеене разкрива ролята на псалта като интерпретатор – сиреч тълкувател – на свещените богослужебни текстове. Основният критерий при изпълнението на това особено служение е изискването на св. апостол Павел в църква всичко да става „с приличие и ред“ (1 Кор. 14:40). Псалтът принадлежи към нисшия чин на църковния клир, пише протопсалтът на митрополитския храм "Св. Григорий Палама" в Солун Захария Пасхалидис. Неговото дело е изключително по вид църковно послушание, тъй като е свързано с непосредствено участие в общественото богослужение. С пеенето си псалтът представлява вярващите и поради това заема специално място сред тях в храма. Освен мелодичен глас, музикална дарба и подготовка псалтът е длъжен да има благочестие и вяра. Целта на пеенето в църква не е само да се предизвика умиление в душите на вярващите, но и да се подпомогне тяхното духовно ободряване. Псалтът се явява пазител на църковната византийска музика[i] и я предава от рода в род. Това е наследство на нашите отци, което се явява съкровище на православната църква и представлява само по себе си част от нейното свещено Предание[ii].
