Спасението е божествен дар
- Детайли
- Бейрутски митрополит Илияс (Ауди)
Проповед върху неделното апостолско четиво
Нашата света Църква десет дни преди навлизането ни в периода на Рождественския пост (15 ноември), чрез който се подготвяме да посрещнем Нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос по плът, прочита един откъс от посланието на свети ап. Павел до Ефесяни (2:4-10). Апостолът описва в първите три стиха новия живот в благодатта, който сравнява с предишния живот в греха и смъртта, а това, което четем е: "И вас, мъртвите поради вашите престъпления и грехове, в които живяхте някогаш според живота на тоя свят..." (Еф.2:1). Вярващият, когато чуе днешия Апостол си припомня за спасението, което Бог е приготвил за човека, за да го възвърне към онази висота, от който е отпаднал.
След като Бог създава цялото творение, чрез Неговото Животворящо Слово, и възцарява човека над него, последният избира греха и отхвърля Божия дар като се отдалечава съзнателно от рая на благоденствието и от пребиваването в Царството. Това става чрез непослушанието, което проявява към Божието слово и в резултат от това човек умира в личните си провинения и грехове и става недостоен за спасението.
Истината за приказките: Пепеляшка
- Детайли
- О. Спиридон Василакос
Продължаваме да представяме поредицата беседи от цикъла "Истината за приказките", изнесени от гръцкия свещеник Спиридон Василакос в енорийското "Училище за родители" в Тива. Предлагаме ви неговия християнски поглед върху приказката "Пепеляшка" на Шарл Перо.
Някога в едно имение живял богат търговец със своята съпруга и малката им дъщеря. Те били щастливи, докато смъртта не почукала и на тяхната врата. Съпругата му починала. Той се принудил да се ожени повторно за една жестока жена, която довела със себе си двете си дъщери. Мащехата била жестока, бащата на момичето често отсъствал от дома по работа и така то се превърнало в слугиня. Всеки ден се сблъсквала с унижения, насмешки и подигравки. Принудили го да спи до камината, върху пепелта. Оттам дошло и името й - Пепеляшка.
Един ден глашатаите на двореца обявили, че царят организирал голямо празненство, на което царският син щял да си избере девойка за съпруга. Всички девойки имали право да участват в празненството. Само Пепеляшка останала заключена у дома. Тогава я посетила нейната кръстница, която била починала преди години, дала й рокля, колесница и пантофки, за да отиде на празненството, но при условие, че се върне преди полунощ. Бързайки да се прибере от двореца, тя изпуснала своята пантофка. На другия ден пратениците на царя по пантофката я разпознали и я довели в двореца, където тя се омъжила за царския син.
След щастието
Приказките са кладенец на истината. Имат невероятна дълбочина. Не можеш да си представиш докъде стига, откъде минава и до какво се докосва. От този източник няма да почерпиш мътната вода на лъжата.
Пастирската дейност на митр. Неофит във Видинска епархия между двете световни войни (1919-1939)
- Детайли
- Цветомира Антонова
Тази година се навършиха 150 години от раждането на Видинския митрополит Неофит – един от най-харизматичните църковни лидери у нас през 20 век. Личното му вековно дълголетие (починал е на 103 години през 1971 г.) му позволява да преживее различните етапи на модерната следосвобожденска българска история и да премине през всички йерархични степени на църковното служение. От селски свещеник с основно образование той израства до високообразован и ерудиран митрополит,[1] автор на учебници и книги, председател на Втория църковно-народен събор (1921-1922) и наместник-председател на Св. Синод (1930-1944). Неофит Видински е първият български архиерей, който поставя въпроса за необходимостта от въцърковяване на благотворителността и социалното обгрижване в България като израз на автентичния църковен етос на деятелна любов към ближните. В същото време той е сред тези църковни дейци, които се превръщат в емблема на интелектуалния отпор от позицията на православието на разпространението и налагането на комунизма у нас. Стигматизиран в документите на Държавна сигурност като „убеден фашист“ и „реакционер“,[2] след 9 септември 1944 г. Видинският митр. Неофит е споменаван бегло и идеологически тенденциозно в редките научни изследвания за историята на Българската православна църква в онази епоха.[3]
Богопознанието е призив на Бога към човека
- Детайли
- Бейрутски митрополит Илияс (Ауди)
Връзката на човека с Бога се променила след грехопадението. Адам е имал непосредствена връзка с Бога, Когото виждал и с Когото говорел лице в лице, тоест познавал Го е в пълнотата на познанието, докато човек не се възгордял пред Бога и не нарушил заповедта Му. Но Бог не се отнесъл жестоко към човека, но го повикал в знак на силната връзка и познанство, които съществували между тях. Но Адам избягал и се отрекъл от връзката си с Бог. Бог дал възможност за покаяние на Адам, но неговата гордост му попречила да изповяда своята грешка и резултатът бил грехопадението. Връзката на човека с Бога се изменила и се превърнала от непосредствена връзка във връзка, в която човек избягва да види лицето Господне днес, а мнозина питат: Къде е Бог? А има също и такива, които не познават Бога. Бог не е далеч от нас, но ние съзнателно се отдалечаваме от Него.
Разпнах се с Христа
- Детайли
- Бейрутски митрополит Илияс (Ауди)
Думите на Нашия Господ Иисус Христос, с които ни призовава към носене на Кръста, са призив да подражаме на делото Му. Той благоволи да отдаде Себе си за нас грешниците поради Неговата свръхестествена любов, и се предаде и умря чрез разпъване на кръст. Това означава, че ние трябва да се уподобим на Него и да се разпнем поради същата причина, по която нашия Господ е благоволил да бъде разпнат. Така можем да разберем и думите на свети ап. Павел в днешното апостолско четиво: "Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега с плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе си за мене" (Гал.2: 19-20).
Свети апостол Павел заръчва на галатяните да внимават за една пречка, която стои на пътя им към Христос - Законът, тоест този старозаветния закон, който Бог е дал на Своя народ, за да им бъде пътеводител. Но как може Законът, който е от Самия Бог, да бъде пречка?
