Божествената светлина
- Детайли
- Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
По време на поста тежестта ни се увеличава и се опитваме да станем Христови войни, сякаш сме разпнати заедно с Него. Заради тези усилия Църквата по-често използва светлината в молитвите. Думата "светлина" често се среща през този период. В следващата неделя ни очаква преклонение пред Светия Кръст, и на нея ние носим цветя в храма, които говорят, че се радваме на Кръста.
Усилието за нас е път към победата, и то не към такава победа, каквато е позната на светските хора - чрез насилие и страх, но това е победата на смирените, които са познали Христа.
А днес, във втората неделя от поста, и то заради дълги разисквания, които са се случили през четиринадесети век, касаещи темата за Божествената светлина, светата Църква чества паметта на свети Григорий Палама, епископ Солунски.
Нека лицата ни станат икони на благодатта
- Детайли
- Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Първата неделя от Великия пост е позната с названието "Неделя на Православието", защото иконопочитанието е победило (през 843 г.), след като била водена истинска война срещу него, продължила цял век и създала големи сътресения в православния свят. Срещу православните християни било проведено голямо гонение, те били убивани и изселвани заради почитта си към светите икони дотогава, докато ромейското царство не се убедило, че трябва да спазва това учение. Тогава иконите били издигнати в храмовете по начина, по който ние днес ги издигаме и обикаляме с тях, изповядвайки нашата православна вяра.
Но какво означава за нас днес да бъдем православни? Думата, както знаете, означава човек с правилно мислене, който вярва със здрава, неотклонна вяра в това, което Христос е предал някога на Своите последователи. Православен е човек, който вижда, че новите учения нямат никаква връзка с вярата и че те могат да бъдат нараняващи и вредни. Срещу вярата и днес са насочени много суетни учения, които идват извън светата Църква и носят страсти на човека като страстта към суетната слава, страстта към парите и прочее.
Отговорни сме
- Детайли
- Калин Михайлов
Стихотворението в края, за което дължа да кажа няколко предварителни думи, не е пропито от какъвто и да било триумфализъм. По-скоро е вярно обратното: израз е на тъгата, съпровождаща питането ми как стигнахме толкова близо до положение, в което сме готови да прегърнем една нова и разрушителна за семейството, обществото и цивилизацията ни идеология. Преди да е вина на злонамерени социални експериментатори, каквито безспорно има[1], отговорността за това положение е наша – на мъжете и бащите, възприемали своята позиция не като позиция на служещия, а като тази на азиатския тип деспот, на когото всички, начело с “дом и чада”, са длъжни да служат, задоволявайки безпрекословно и най-дребния му каприз. Докато от Христос насетне би трябвало да е обратното: който иска наистина да е първи и да запази своето първенство – и в семейството, и в обществото, трябва да е първенец в служенето на другите (срв. Мат. 20, 25–28; Марк. 9, 33–35). Това не е само църковен принцип и той важи особено по отношение на по-беззащитните и уязвимите, каквито са били, все още до голяма степен са и вероятно и занапред ще бъдат жените и децата, независимо от броя конвенции, които ще им посветят. Те са ни ближни в евангелския, а често и в буквалния смисъл на думата.
Съкровището на човека
- Детайли
- Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
"Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви" (Мат. 6:21) – така завършва евангелският откъс, който Църквата прочита днес, за да ни подготви за поста. Все едно ни казва, че целта на постния подвиг като цяло е да се упражним в това, Господ да стане наше съкровище; и ако настина Той стане наше съкровище, сърцата ни ще бъдат привързани към Него.
Какво е съкровището на човека? Какво обича той? Разбира се, че той обича тялото – нещото, с което се съединява, когато се ражда и остава привързан към него до залеза на своя живот, когато бива погребан в гроба. Чрез него той вижда, чрез него чува, усеща и се размножава. Тялото е една страшна буреносна сила, която движи вселената. То е нещо, към което се привързваме. Всеки един от нас е привързан към своето тяло – някой повече, друг по-малко. Постът идва и ни казва: премахнете всичко това. Човекът е привързан към своето тяло, защото не иска да умре. А вярващият не се страхува да умре, защото знае, че там ще се срещне с Христос – своя Любим. Затова се възпираме от храната, за да уязвим властта на тялото и да придобием власт над него.
Неподозираната сила на доброто и злото
- Детайли
- Златина Иванова
Истина ви казвам, за всяка празна дума, която кажат човеците, ще бъдат съдени в последния ден (Мат. 12:36-37)
С наближаването на Великия пост Църквата насочва вниманието ни към Съда – онзи последен съд, след който човечеството, цялото творение ще бъде обновено и ще поеме по един нов път на развитие. Евангелието казва какъв ще е критерият на този страшен в своята окончателност Съд – любовта, която сме успели да отгледаме у себе си и да споделим с ближния. Нейните прояви са многобройни, както многобройни са и проявите на липсата на любов, на недостатъчна любов, на отчуждението и омразата. Празните думи, за които говори Спасителят, са думи празни откъм любов – и щом ще бъдем съдени за тях, дори за всяка една от тях, е добре да знаем тяхната сила.
За тази цел ще се върнем към разказа за сътворението на човека. Църквата учи, че човекът е бил създаден според замисъла на Твореца като една харизматична личност, с потенциал за развитие във вечността. Пребивавайки в единство със своя Създател, неговите душевни сили – разум, воля, емоции, са били в хармония. Хармонично са действали и множеството духовни дарове на човешката душа. След грехопадението човешката природа е силно ранена, поразена е от смъртта, душевните сили на човека са в постоянно противоборство, а от цялостната харизма на човешката природа се запазват само отломки – по-големи или по-малки, на всеки според даруваното му. Всеки дар, всеки талант на човека вече е относителен. Откъснати от Бога, устремени към себе си, а не към своя Създател и към ближните си, ние сме свободни да постъпваме с тези отломки от първоначалната харизма на човешката природа, както искаме – да ги употребяваме за добро или за зло. Затова има харизматични хора, които са злодеи и които със силата на своята харизма подчиняват множеството – но не за да го вдъхновят към нещо градивно и добро, а за да го свлекат със себе си в мрака, обитаващ в душите им.
Христос Воскресе!
