Какво е отдание (на празник)?
- Детайли
- Иван Димитров
Днес е отданието на празника Успение на света Богородица. По този повод реших да напиша следващите редове с надеждата да са от полза поне за някои от читателите. 
В богослужебния живот на Православната църква има много понятия, с които си служат клириците, които извършват богослуженията, и певците, които им съдействат с четене и пеене и на практика, поне при сегашния вид на богослуженията, изпълняват повечето от текстовете с четене и пеене. Тези понятия обикновено са дословен превод от гръцки или просто заимствани от гръцки като чуждици и затова често не „говорят“ много на незапознатия човек. А преводите са правени от опитни хора, възможно от българи от средите на учениците на светите братя Константин-Кирил и Методий или на поколението веднага след тях. Това предположение има основание, защото с въвеждането на православно богослужение в България са били преведени самите книги с текстовете на богослуженията, достатъчно усложнени вече през 9 век от наслагванията, притурванията през изминалите векове.
Успение на св. Йоан Рилски – службата на български
- Детайли
- Двери
На 18 август честваме Успението на св. Йоан Рилски Чудотворец. По този празничен повод публикуваме в превод на български език вечерната и утринната служба за празника.
Вечерна
На Господи, воззвах пеем 8 стихири, първо на Успение Богородично 4, гл. 2, по Киими похвалними:
Как с нашите недостойни устни да облажим Богородица? Тя е най-почитана сред творението и по-свята от херувимите и всички ангели, непоклатим престол на Царя, дом, в който се всели Всевишният, спасение за света, Божие освещение; в деня на своята божествена памет тя богато дарява на вярващите велика милост.
Какви чудни песни ти поднесоха тогава, Дево, всички апостоли на Словото, застанали около твоя одър! И в удивление пееха: отива си царският палат, извисява се освещеният кивот, отворете се, врати, за да влезе в радостта Божията врата, която непрестанно изпросва за света велика милост.
Какви духовни песни да ти поднесем сега, Пресвета Богородице? Защото с твоето безсмъртно успение ти освети целия свят и премина към отвъдсветовното, за да съзерцаваш красотата на Вседържителя и като майка да се радваш заедно с Него, а ангелските сили и душите на праведниците те придружават, чиста; заедно с тях изпроси за нас мир и велика милост.
О. Василий Шаган: Не успяваме да се влюбим в Христос и да го следваме истински
- Детайли
- Двери
Предлагаме на читателите на „Двери“ интервюто ни с о. Василий Шаган, предстоятел на храм „Св. Николай“ във Варна. Разговаряме на актуалната тема за насилието в българското общество и по-конкретно за проявите на агресия и сред православните християни, както и по какъв начин духовенството може да помогне за преодоляването на този проблем.
- На какво според Вас се дължат високите нива на агресия в българското общество?
- Агресията не е нещо ново. Тя е следствие от грехопадението на човека и виждаме проявите ѝ още в първото поколение хора: когато Каин убива брат си Авел. Къде е коренът на насилническото отношение спрямо другия човек, спрямо природата? Бог надарява човека с редица духовни сили, за да овладява природата, да усвоява всяко божествено благо за неговото битие, което Бог е устроил за човека. Но вследствие на грехопадението голяма част от тези сили започват да се използват от човека по грешен начин и вместо за усвояване на благодатта те се насочват като агресия към другия човек, поради ред причини. Една от тях е загубата на лично достойнство, чувството за непълноценност, което човек се опитва да компенсира, като отнема достойнството на другия.
Алогичността на любовта
- Детайли
- Свещ. Йоан Бурдин
1.
Докато четях за хората, загинали в грузинския курорт Шови, попаднах на историята на Георги Гогибашвили. Той е бил извън опасната зона, но се е втурнал да помага – и е загинал. Две деца са останали без баща.
Не знам подробности, но едва ли е успял да спаси някого: петметровият поток от кал и камъни не оставя никакъв шанс за падналите в него.
Този случай ми напомни за историята на Георги Великанов, олтарника на църквата на Всемилостивия Спасител в Москва, който преди години успя да избута на перона един пиян, упорит бездомник, лежащ на релсите, и сам загина под колелата на електрическия влак.
В този ден той беше издържал всичките си изпити в хуманитарния университет „Св. Тихон“, очакваше скоро да бъде ръкоположен и бързаше при жена си да сподели своята радост.
Бездомникът открадна мобилния телефон от джоба на мъртвеца, а месец по-късно почина от пиянство. Говори се обаче, че преди смъртта си е ходил няколко пъти в храма (включително, за да върне откраднатото).
Тези действия на двамата Георгиевци са напълно необясними от гледна точка на човешката логика, но са удивителни по своята евангелска същност.
Човешката логика не намира смисъл в смъртта. Инстинктът за самосъхранение ни крещи, че няма нищо по-важно от запазването на живота. От гледна точка на здравия разум дори смъртта на Иисус изглежда нелогична: защо да се подлага на мъчения и мъчителна смърт, като има на разположение полкове ангели и силата да премества планини – да управлява вселената.
Св. Антоний: Добродетелта има нужда само от нашето желание
- Детайли
- -
Продължение от Глава втора
ГЛАВА ТРЕТА
Така прекарал той (Антоний) около двадесет години, като се упражнявал в себе си. А подир това, когато мнозина имали горещо желание и искали да съперничат на неговия живот, и когато дошли някои негови познати и насилили вратата му, тогава Антоний излязъл като от някое светилище, посветен в тайните на учението и боговдъхновен. И тогава за пръв път се показал от укрепеното си място на дошлите при него.
А те, като го видели, почудили се, че тялото му е в същото състояние, че нито било угоено от неподвижността, нито пък отслабнало от постенето и от борбата с дяволите. Той бил такъв, какъвто го знаели преди отшелничеството му.
И мнозина от присъстващите, които страдали от телесни болести, Господ излекувал чрез него. А други пък очистил от зли духове и на Антоний дал дара на словото. И така мнозина наскърбени утешавал, а други, враждуващи, обърнал в приятели, като на всички повтарял, че не бива да предпочитат нищо в света пред любовта към Христос.
Като им говорел и съветвал да си спомнят за бъдещите добрини и за проявеното към нас човеколюбие на Бога, Който не пощадил Своя собствен Син, а Го дал заради всички нас, той убедил мнозина да приемат монашеския живот. И тъй постепенно и в планините се появили манастири, и пустинята се заселила с монаси, които напускали от личния си живот и се записвали да живеят на небето.
