Патриаршеско и синодално Пасхално послание
- Детайли
- Св. Синод
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Христос Воскресе!
Със светлина в душите и сърцата, с истинска пасхална радост и благодарност към Небесата, поради изгряващата от гроба Светлина на живота, и тази година благоговейно посрещаме Възкресение Христово. Прекланяме се пред дивния Божи Промисъл и пеем победната песен: „Христос възкръсна от мъртвите!“ И радостта ни е пълна, защото извира от непосрамената ни вяра в победилия смъртта наш Господ, Който „...възкръсна, както беше казал“ (Мат. 28:6). И Който претърпя унижения и страдания заради нас, като прие смърт – „и то смърт кръстна“ (Фил. 2:8), за да покрие извършеното някога престъпление, да ни освободи от робството на греха и смъртта и да ни дарува Своето спасение.
Да си християнин означава да станеш нов човек
- Детайли
- Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Последните дни от поста, които изминаха, бяха изпълнени с пасхален смисъл. Когато видяхме Христос разпнат, ние разбрахме, че Той победи смъртта и потъпка греха. А това има отношение към нас, защото Той победи нашата, а не собствената Си смърт, тъй като грях у Него не се намери. Той беше издигнат на кръста, за да живеем ние, а не за да живее Той, защото Той е вечно жив. Онова, за което аз искам да ви насърча да направите, е да привлечете Христос към себе си, а не просто да говорите за Неговите страдания и възкресение, сякаш са някаква случила се история или изпята песен – това няма да ви донесе никаква полза. Трябва да доведете Христос при себе си, да направите от Неговата победа ваша победа и от Неговия живот ваш живот, иначе всичко ще бъде безполезно. Ние живеем в ужасно и убийствено душевно раздвоение, християнството за нас e една преразказвана приказка. Казвате, че християнството е религия, която никой не може да проумее и която никой не може да изпълни. Но християнството не е сбор от религиозни задължения за изпълняване. Вие казвате също, че християнството е трудно. Трудно е, защото не го практикувате, не го живеете и не се молите.
Бог идва в този свят, но страданията остават
- Детайли
- Правмир
Как правилно да преживяваме страданията Господни, за които всеки православен християнин е призован да слуша и да размишлява по време на Страстната седмица? По какво православната традиция на съпреживяване на Христос се различава от католическата и какъв е смисълът на страданията сами по себе си? Разговар с протойерей Алексий Уминский.
– Отец Алексий, православните богослови често критикуват католическата духовна практика, онова, което при тях се нарича „компасио“, състрадание на Христос – емоционално, прочувствено съучастие в мъките на Христос като Човек. Как се отнасяте към подобна практика?
– Не познавам тази практика толкова добре, за да разсъждавам върху нея. Но веднъж ми се случи да преживея едно удивително пътешествие, поклонническо пътуване по време на Страстната седмица, в Южна Италия.
Там, в малките сицилиански градчета по това време се провеждат процесии, при това във всеки град, всеки ден от седмицата има собствена, специална процесия, със свои светини, и те се възприемат като мистерии, и настроението при всяка от тях е различно, неповторимо.
Знамението на Голготския кръст
- Детайли
- Проф. д-р Антоний Хубанчев
„Носейки кръста Си, Той излезе на мястото,
наречено Лобно, по еврейски Голгота;
там Го разпнаха“ (Йоан 19:17-18)
Поразяваща сила на страданието и злото в света поставя проблеми, които и до днес остават все така открити и нерешени. Те надхвърлят пределите на рационалното познание и то няма отговор за тях.
В безчислени образи страданието шества по света, обезобразява, убива, сломява или пречиства и в човешката Голгота може да даде ново, непознато виждане за света. То е като Божи вестител, разкриващ колко беззащитен и раним е нашият живот. В този свят има милиони и милиони, безкрайно дълбоко и лично изстрадани „защо", отправяни в изблик на скръб и отчаяние нагоре към небесата, към Бога, Който държи в ръцете Си съдбините на света.
Защо е това чудовищно зло по цялата земя, чийто смисъл никой не може да проумее? Защо Бог постоянно допуска страданията така безмилостно и жестоко да поразяват еднакво и светци, и праведници, и грешници – всички обект на Неговата безгранична любов?
Мирото като символ на красотата на Църквата
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Празникът Вход Господен в Йерусалим е наречен от народа Цветница, заради цветята, които множеството хора и деца носели в ръце, приветствайки влизането на Иисус в Йерусалим като Цар.
Евангелието на празника ни разказва за Мария, сестрата на Лазар от Витания, която в знак на почит и признателност към Иисус изляла скъпоценно миро върху нозете Му и ги изтрила с косата си. Тази Мария, сестрата на Лазар, не е жената грешница, за която говори св. ев. Лука, защото покаянието на грешницата не се случило във Витания, а в селището Наин.
Значението на скъпоценното нардово миро е изключително богато. Когато Юда Искариот попитал: „защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?“ (Йоан 1:5), Господ Иисус Христос отговорил: „Остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога“ (Йоан 12:7-8). Скъпоценното миро като символ на погребението на Господ Иисус Христос е станало в Църквата светото и велико миро, използвано при освещаване на св. Трапеза в нов храм, защото тя символизира гроба на Спасителя, в който Той бил положен и от който Той възкръснал. Освен това със св. миро се освещава св. антиминс, символизиращ полагането в гроба на Господа. А миропомазването на кръстените във вода и Св. Дух, ставащи участници в тайната на смъртта и възкресението на Господа, се извършва също със св. миро. Следователно Църквата е научила от Мария, сестрата на Лазар, да проявява голяма почит към Христос чрез използването в нейното богослужение на св. миро, съставено от множество скъпоценни аромати. Нещо повече, особената миризма на скъпоценното миро символизира присъствието на Св. Дух във вярващия човек. Св. мощи на светиите често благоухаят на нардово миро. Както благодатта на Св. Дух присъствала в Христовото тяло, докато се намирал в гроба и го е запазила нетленно, по същия начин благодатта на Св. Дух запечатва някои светци с нетленни мощи и с дивното ухание на присъствието на божествената благодат в духовния човек, който е живял на земята в святост съгласно Христовото евангелие.
Христос Воскресе!
