Да не приспиваме себе си с традиционна религиозност и етика
- Детайли
- Неврокопска св. митрополия
Пета неделя след Петдесетница. Св. свщмчк Панкратий, еп. Тавроменийски.
Литургийно свето евангелие:
В онова време, когато Иисус стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път. И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата. А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им. Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си. (Мат. 8:28-9:1)
Най-голямата победа на дявола е да ни убеди, че не съществува
Разказът за изцерението на бесноватите, който се среща и при тримата евангелисти-синоптици (Матей, Марк и Лука), подчертава властта на Месията Христос над дявола и „царството” му. Чрез Кръста и Възкресението Си Христос победи сатаната и освободи човека от неговата власт. Христос не иска да вижда човека „бесноват” – т.е. роб на сатаната. Въпросът обаче е: „как самите бесновати гледат на Христос” и най-важното: разбират ли изобщо тези хора състоянието си.
Душата на вярващия е недостъпна за бесовете
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Петата неделя след Петдесетница ни говори чрез литургийното си евангелие за изцеряването на двамата бесновати от Гадаринската страна. Евангелието е кратко, но изпълено с духовни значения.
„В онова време, когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път. И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата. А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им. Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си” (Мат. 8:28-9:1).
Това евангелие ни посочва на първо място Христовата благост, която освобождава хората от демонската злоба. На второ място ни разкрива, че Христовото желание да освободи хората от демонската сила има за цел да направи хората свободни и достойни за добри дела. На трето място Господ Иисус Христос позволява на демоните да влязат в стадото свине, за да покаже, че демонската сила върху хората е ограничена и че в деня на Страшния съд те ще бъдат изпратени в ада, който сега се символизира от морската дълбочина. На четвърто място евангелието ни показва, че причинената на гадаринците материална загуба от удавянето на свинете в езерото е вид наказание, което приложил Спасителят Иисус Христос за жителите на гр. Гадара, тъй като те били твърде обсебени от материалната печалба и твърде малко загрижени за духовното, били безчувствени към болката на другите.
Христос ни иска само за Себе Си
- Детайли
- Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планината Ливан
Иисус се намираше в Капернаум при западният бряг на Тивериадското езеро (при днешната река Табарея, бел. прев.), където живееше, и оттам тръгна да проповядва в Галилея. Предстоеше Му сериозна битка със сатаната. Затова и отиде на отсрещния бряг, но ето че изневиделица двама бесновати се появиха отпреде Му. Открай време сатаната измъчва хората и все още продължава да го прави; и причината за много болестни състояния са именно бесовете.
Двамата обсебени видимо страдат и се измъчват от срещата с Господ. Злите духове не желаят да се предадат, затова викат към Спасителя: "Какво имаш ти с нас, Иисусе, Сине Божи? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?" (Мат. 8:29). Те като че ли Му казват: Все още не е дошло времето на Твоето царство, затова ние желаем да царстваме в света. Но Господ Иисус дойде, за да унищожи царството на сатаната, да сложи край на злото и да изтрие греха. Така че Той изгони злите духове от двамата болни, но бесовете поискаха да отидат в стадото свине, които след това се издавиха в езерото.
Издавянето на животните е символ на това, че Иисус изкоренява злото и освобождава от плена му страдащите хора.
Чувствата, които не се изразяват, стават болести
- Детайли
- О. Харалампос Пападопулос
За да се срещнем с Бога, е необходимо да бъдем автентични и в молитвата. Преди време бях написал следното: Знаеш ли, пътят, по който вървим в духовния живот, за да срещнем и да познаем Христос, не е праволинеен, а вълнообразен. С други думи ще дойдат моменти, в които ще имаш умиление, и моменти, когато духовно ще пресъхнеш, ще дойдат моменти, в които ще отиваш с радост на св. Литургия, но също и моменти, в които много ще ти тежи да ходиш. Ако попиташ свещениците, ще ти кажат същото - че имат моменти на сълзи по време на св. Литургия, на дълбоко умиление от присъствието на Светия Дух, както и моменти, в които не чувстват това, но умора. Тези промени са естествени за човека, защото ние сме променливи: събуждаш се радостен и вечерта си тъжен. Сутрин си радостен, на обед нямаш настроение. Това е човекът. Така и в молитвата ще дойде момент, когато няма да имаш толкова голямо желание за молитва. Какво става тогава? Да я изоставим? Не. Първото, което Бог иска от нас, е да сме автентични.
Има един хубав случай със стареца Софроний. Една жена отишла в неговия манастир и му казала:
- Ти отче, хубаво говориш в беседите, че трябва да се молим и да говорим с Бога. Аз имам обаче един грях. Имам някои разногласия с Бога и нямам желание да кажа Благодаря.
Да ценим всеки миг от живота
- Детайли
- Проф. свещ. Дан Санду
„Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми;
но кажи само дума и слугата ми ще оздравее” (Мат. 8:8)
Братя християни,
Намираме се в Четвъртата неделя след Петдесетница и така, както чухте, тя е посветена на едно чудно събитие, което извършва Спасителят: изцеряване слугата на Капернаумския стотник. Но поглеждайки в календара ще видите, че днес се поменават отците от Четвъртия вселенски събор. Бих искал да се спра върху тези две събития, опитвайки се да бъда максимално кратък заради времето и летните температури.
Често съм се запитвал, защо ходим в храма? Всички се питаме: какво ни води в храма? Според мен съществуват три главни причини:
Смятам, че главната причина, поради която ходим на църква, е да осветим нашия живот. Да напоим живота си с Божията святост. Да осъзнаем, че можем да вървим напред само ако получаваме от Божията сила от Божията благодат, която представлява светостта. Той е Святият, Той е източникът на светостта, Който постоянно дава Себе си чрез божествената благодат, за да освети нашия живот и чрез това да ни даде сила да разберем смисъла, за да продължим напред.
На второ място смятам, че идваме в храма, за да изразим желанието да бъдем с Бога, да дадем възможност да се развие склонността ни към светостта, посадена в нас. Да покажем, че сме нещо повече от плът, а сме и духовни. И поради това чувстваме потребност да влезем в църква и там да бъдем в общение с Бога – в пламъка на общата молитва и в общението с останалите хора, с другите, от които се учим. Много пъти забелязваме, че стоящият до нас има по-голяма вяра, чувстваме че има по-голяма сила в молитвата. И това трябва да ни подтикне към по-голяма ревност, да кажем на Бога, че там, където ние не можем, нека Той да действа.
