Църковните разделения в Македония и Украйна се коренят в етнофилетизма и политиката
- Детайли
- Двери
Интервю на Двери с Охридския архиепископ Йован Вранишковски (Православна Охридска архиепископия, автономна църква към Сръбската патриаршия)
- Три съседни Православни църкви решиха да отбележат отделно 1000-годишнината от основаването на Охридската архиепископия, претендирайки за институционална връзка с църковната структура, основана от император Василий II Българоубиец. Според Вас, симптом на какво са тези поредни чествания в Охрид, София и Битоля? Боледува ли Православието на Балканите?
- Това, което споменавате, е може би най-малкият проблем в Православието. Да се празнува църковен юбилей на повече места не е болест, а полза. Това показва, че Църквата е едно тяло и че юбилеите са общи. Това, което не е добре, е друго. Ако това, което споменахте, е мотивирано от етнофилетизма, или, по-лошо, ако то има политически причини. От всички поместни Православни църкви в Скопие беше поканена единствено Българската православна църква, но тя не отиде. В София не беше поканена нито една православна църква, а в Битоля заедно с другите православни църкви беше поканена и Българската църква, но тя не изпрати своя делегация. Сега вие, като журналисти, проучете защо е станало така, но дори и да е някаква болест, тя е много по-незначителна от това, което ни се случва като проблем въобще в Православието.
Любовта към враговете
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Св. евангелие на Неделя 19 след Петдесетница е изпълнено с духовни поучения и ни разкрива коя е разликата между езичници и християни, или по-добре казано - между грешника и святия човек.
Нашият Господ Иисус Христос е знаел, че в Стария Завет е казано: „обичай ближния си, и мрази врага си“ (съгл. Мат. 5:43). Той обаче донася радикална промяна - на мястото на омразата към враговете, донася нов закон: закона за любовта към враговете. Посредством това Господ Иисус Христос надминава всички законодатели в човешката история, защото никой законодател не е заповядвал някога човек да обича своите врагове.
Човешката щедрост прославя Бога
- Детайли
- Бейрутски митр. Илия (Ауди)
Проповед върху неделното апостолско четиво – 2 Кор. 9:6-11
Прочетеният днес текст от Апостола е от Второто послание на св. ап. Павел до коринтияни. Забелязваме, че апостолът избира своите думи подобно на художник и умел златар, който със своето „остроумие“ преодолява границите на словото. Това, разбира се, е силата на Светия Дух, тъй като словото е слово Божие, а Светият Дух е Този, Който е избрал Павел за Свой съсъд и апостол.
Днешният текст започва с фразата „който сее скъдно“ (2 Кор. 9:6) вместо „малко“, защото нейният смисъл е ясен и непосредствен. Това, което се смята за малко от единия човек, може да се смята за много от друг (виж Марк 12:41-44), докато смисълът на „скъдно“ е един – недостатъчно, пестеливо.
Затова апостолът използва фразата „щедро“ вместо „много“. Освен това, в същия контекст използва метафората „който сее, ... ще пожъне“ вместо прекият ѝ израз: „който дава, ... ще получи“. Тези негови думи изпращат следното послание: това семе получава друг вид плодородие – плодородие от Бога, и затова реколтата е по-изобилна от количеството на посетите семена.
Бог не мери всички с еднаква мяра
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Въпрос: Ако някой външно се държи добре, но има скрита гордост и егоизъм, които не усеща и изпада в заблуда, неговият духовен отец трябва ли да му го каже или да не го прави по някаква друга причина?
Ти си учител. На кой клас преподаваш? На четвърти. Е, на 4. клас преподаваш уроци за 4. клас. Няма да преподаваш уроци за 6. клас. Не е ли така? Въпреки че знаеш и за 6. клас. Така един духовен наставник може да вижда някои неща в душата на другия човек, но едновременно с това вижда и знае немощите и възможностите му. Трябва да бъдем изключително внимателни как ще говорим на другия човек, защото той не винаги е готов да чуе това, което ще му кажем. Бях ви споменал за пример, когато едно дете попитало духовния си наставник дали в рая ще има котенца и кученца. Духовникът се засмял и казал:
- Не, няма да има котенца и кученца в рая!
На детето това обаче не му харесало и му казало:
- След като няма да има котенца и кученца, не искам да ходя в рая!
Духовникът се замислил и попитал един съвременен му старец, свят човек:
- Да не би да не му отговорих правилно?
Срещата с Бога превръща рибарите в апостоли
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Неделя 18 след Петдесетница. 1 Неделя след Неделя подир Въздвижение
Божията благодат е по-силна от човешките способности и трудове
Главната поука от днешното евангелие е че делото на „риболова“ или на събиране на хората от земното житейско море в кораба на спасението, тоест в Църквата, се извършва първом чрез Божията благодат. Онова, което научава ученикът Симон-Петър чрез чудния риболов е цяла глава по еклезиология, т.е. в богословие за тайната на Христовата Църква и на пастиря в Църквата, а именно: в църковното дело първостепенно значение има Божията благодат или помощ, а след това човешката способност. Доколкото св. Петър се осланял единствено на своя занаят, върху своята физическа сила и рибарски умения, нищо не уловил. Неговите слова: „Цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме“ (Лука, 5:5), фактически представляват тъжната констатация на един провал, съпроводен с голяма умора, примирение, но и смирение. Обаче, неочаквано съзираме, че в края на ограничените човешки сили започва тайнственото Божие дело. Когато Петър нямал никаква надежда за успех, тогава настъпила Божията помощ и чудото се извършило. След като изпълнил заповяданото му от Господ Иисус-Учителят, ученикът Петър видял как провалът се превърнал в успех, а личната немощ в огромна и чудна сила. Тази скрита сила вършеща чудеса, променяща ситуации и разрешаваща сложни проблеми, се дължи на Божията благодат. В този смисъл св. ап. Павел констатира: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява!“ (Фил., 4:13).
