В очакване на зората
- Детайли
- Свещ. Йоан Бурдин
Един английски богослов казва: „Когато се окажеш в тъмнина, не забравяй какво си научил, когато си бил в светлината“. Мисля, че е трудно да се намерят думи, които да са по-подходящи за християнина в който и да е момент от живота му, и особено сега. Винаги сме изкушени да изпаднем в отчаяние. Защото обикновено най-реален ни се струва моментът, в който живеем сега. Миналото си е отишло и не може да бъде възстановено. Бъдещето е неясно и изпълнено с тревога. А настоящето най-често изглежда по-лошо от миналото, но всеки момент може да се измени в още по-лошо бъдеще. Какво може да ни даде подкрепа в този момент?
Спомням си за учениците на Христос. Дълго време животът, който водели, им се струвал несъмнено райски. Под крилото на Учителя те били защитени от всякакви неприятности и трудности. Правили планове, разпределяли местата около трона, който Месия щял да заеме. И това не било самозаблуда: те били видели чудесата, които Иисус вършил, получили обещанията за ключовете на Царството, властта да „връзват и развързват“ и „каквото и да поискате от Отца в Мое име…“.
Христос храни душите и телата ни
- Детайли
- Коронийски митрополит Пантелеймон, Атина
Христос е велик. Той храни душите и телата ни. И това виждаме в днешния евангелски откъс. С учението Си Той храни душите на хората – на пет хиляди мъже, освен жените и децата, а те забравят глада на телата си. Но Христос не ги оставя телесно гладни и по чуден начин засища техния глад, като благославя и умножава петте хляба и двете риби.
Човекът наистина е единственото живо същество, което има два вида глад – физически и душевен. Защото е материално и духовно същество. А животните са само физически гладни и когато намерят храна, се засищат. Човекът обаче, дори физически да е сит, си остава душевно гладен. Ето защо се опитва да задоволи душевния си глад, като търси задоволство в различни посоки.
Св. Антоний: Нищо няма да ме раздели от любовта към Христос
- Детайли
- -
Продължение от Глава първа
ГЛАВА ВТОРА
Ала врагът на доброто – завистливият дявол, като видял у младия човек такова начинание, не могъл да търпи. Но каквото имал обичай да върши с всички, това предприел да направи и против него. И то най-напред го изкушавал, за да го отвърне от поетия път, като му внушавал спомена за неговите имоти, грижата за сестра му, връзките на рода му, сребролюбието, славолюбието, удоволствието от разнообразната храна и другите прелести на живота, а най-сетне – суровостта на добродетелта и колко голямо усилие е нужно за нея. Към това прибавил и телесната му немощ, и продължителното време за постигане на целта. Въобще събудил в ума му цяла вихрушка от мъдрувания, като искал да го откаже от правия му избор.
* * *
Но когато лукавият се видял безсилен срещу решението на Антоний и нещо повече – победен от неговата твърдост, повален от силната му вяра и паднал от непреклонните му молитви, тогава пристъпил да се бори с други оръжия срещу младежа, като нощно време го плашел с всякакъв вид шум, а денем така му досаждал, че онези, които гледали отстрани, разбирали, че между двамата се води борба. Единият внушавал нечисти мисли и представи, а другият с помощта на молитви ги обръщал в добри и с пост укрепявал тялото си. Това било първото сражение на Антоний с дявола и първият му подвиг, но било повече подвиг на Спасителя у Антоний.
На детски лагер в Кремиковския манастир
- Детайли
- Елена Дюлгерова
Впечатленията на един учител от лагерната смяна (17-23 юли 2023 г.) в Кремиковския манастир
Ако се не обърнете и не станете като деца,
няма да влезете в царството небесно.
(Мат. 18:3)
Ден 1
Ключът към всичко – диалогът
Отец Сава каза: Деца, искате ли да играем на една игра? Аз ще казвам един текст, а вие ще отговаряте: „Защото е вечна милостта Му! Алилуйя!“ Така започна истинското общуване помежду ни - в постоянен диалог на доверието.
Ден 2
Пулс от машината и пулс на групата
И. дойде с голям смарт часовник. Често гледаше данните от него и ме питаше колко му е пулсът. Първия ден ме попита три пъти, но на втория вече не помнеше, че носи часовник, риташе футбол с децата и искрено се забавляваше. Беше намерил пулса на приятелството.
Молитвата "Отче наш"
- Детайли
- Проф. А. П. Лопухин
Матей глава 6. Проповед на планината. 1-4. За милостинята. - 5-13. За молитвата. - 14-15. За прощаването на греховете на ближните. - 16-18. За поста. - 19-21. За земните и небесните съкровища. - 22-23. За светлото и помраченото око. - 24-25. За невъзможността да се служи на двама господари. - 26-27. За храната. - 28-30. За облеклото. - 31-34. За надеждата в Бога и търсенето на Божието царство.
Мат. 6:1. Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец.
С думата „гледайте“ е предаден гръцкия глагол προσέχετε. Славянският превод е „внемлите“. Тъй като има основание да се смята, че в древността тази дума е била използвана като сигнал за предупреждение на другите за някаква опасност, думата πρόσεχε означавало: пази се, внимателно следи за себе си. Това е и основното значение на съответната гръцко-еврейска дума „шамар“, която е предадена с προσέχειν в превода на Седемдесетте. Затова е по-правилно тази гръцка дума в стиха да се преведе като: „пазете се“, „бъдете внимателни, да не би..“ Допълнителното δέ е пропуснато във Ватиканския и други ръкописи, но присъства в Синайския и други. Някои тълкуватели твърдят, че присъствието на тази частица в текста е „твърде слабо доказано“. Свети Йоан Златоуст я изпуска. Други казват, че δέ е изчезнало едва с течение на времето и то по една много проста причина, която се състои ако не в неблагозвучието, то поне в някои неудобства при произнасянето на гръцките звуци „т“ и „д“ (προσέχετε δέ), стоящи едно до друго. Някои поставят δέ в скоби, но по-голямата част от най-новите и най-добрите тълкуватели застъпват тезата за частичното или пълно присъствие на тази частица в текста.
