Св. Антоний: Молете се непрестанно
- Детайли
- -
Продължение от Глава четвърта
ГЛАВА ПЕТА
Но понеже се видял обезпокояван от мнозина и не бил оставен да живее в отшелничество, както искал по своето разбиране, а и като се боял да не би да се възгордее от делата, които Господ вършел чрез него, или пък друг някой да помисли подобно нещо за него, решил и тръгнал да отиде в Горна Тиваида при хората, които не го познавали. И като взел от братята хляб, седнал на брега на р. Нил и гледал дали ще мине някой кораб, за да се качи и да отиде с него.
Докато размишлявал по този начин, един глас дошъл до него отгоре: „Антоние, накъде отиваш и защо?“. А той, като чул гласа, не се смутил, понеже бил свикнал да бъде викан така, и отговорил с думите: „Понеже не ме оставят на спокойствие тълпите, затова искам да отида в Горна Тиваида поради многото главоболия, които ми причиняват тукашните хора и особено понеже искат от мене неща, които са свръх силите ми“. А гласът му казал: „Ако искаш да имаш истинско спокойствие, иди сега по-навътре в пустинята“.
Няма нищо по-пошло от това, да превърнем Благовестието в пропаганда
- Детайли
- Иля Забежински
Знаете ли кое според мене е най-голямата пошлост на нашето време? Да се опитваме да пропагандираме Църквата. Някои хора смятат, че това се нарича „мисионерство“. Но когато се опитваме да втълпим на хората, че Църквата е нещо, което тя не е, когато смятаме, че всички средства са добри в това дело, това се нарича „пропаганда“.
Най-голямата пошлост е, когато пропагандираме Църквата като средство за по-добър живот. И тази пропаганда ни се струва, че е мисията, Евангелието, добрата вест.
Искате да не боледувате? Или да оздравеете по-бързо? Загубили сте надежда в традиционната медицина? Елате в Църквата. Вашето здраве е в Божиите ръце. Вижте, колко много са средствата! Тук имаме мощи, а тук чудотворни икони, там имаме светена вода, а в магазина за свещи можете да купите чудотворен елей!
Искате да имате здраво семейство? Верен съпруг? Грижовна съпруга? Отидете на църква. Църквата е тази, която учи, че бракът е неразривен, а изневярата, дори под предлог на внезапна нова любов, е престъпление пред Бога. Когато целият руски народ се събере в Църквата, това ще бъде страна на здравите семейства. Думите „развод“ и „прелюбодеяние“ завинаги ще останат в речника на архаизмите.
Евангелието на Матей и „синоптичният проблем“
- Детайли
- Панайотис Трембелас
1. Надписът "Κατὰ Ματθαῖον"
Надписът Евангелие според Матей е стар, но изглежда е добавен от преписвачите и вероятно не от първия от тях. Църквите обаче от втори и началото на трети век, които приели и одобрили надписа, го поставят върху всяко от евангелията, очевидно искайки да покажат, че евангелието е написано от лицето, чието име носи. Предпочитание се дава на винителния падеж ("според Матей", "според Марк" и др.) вместо на родителния, който се използва за писмата (или посланията - "на Павел" до римляните, съборно послание "на Яков" и т.н.). Защото по този начин се заявява, че в написването участват и други, но се подчертава единството на евангелието, което предполага, че макар и четиримата евангелисти да са писали отделно евангелие, то остава винаги едно общо „четириевангелие“ (Ириней, III, XI, 8). В по-новите издания на текста на Новия Завет е предпочетен надписът „според Матей“, което се подкрепя от най-старите ръкописи. Това не изглежда да е било оригиналното изписване на името, но обикновено се очаква изглаждане на неравностите на гръцкото произношение и първоначалната форма на името започва да се изписва като Ματθαῖος. Изследователите на произхода на думата са открили различни етимологии, от които най-вероятна изглежда тази, представяща думата като съкращение на името Ματταθίας и последващото Ματθίας. На гръцки името се предава като Теодор или Теодорит.
- Евангелието според Матей
Свети Мамант – закрилник на сираците
- Детайли
- Неофит, митрополит на Морфу
На 2 септември се чества паметта на св. Мамант. Св. Мамант се почита най-много на о-в Кипър, където на негово име са посветени десетки храмове. Неговото житие разказва в проповедта си митрополитът на Морфу Неофит. Текстът е от книгата „Огнени слова на вярата“ (тук), съставена и издадена у нас на основата на аудио- и видеозаписи на негови проповеди в различни храмове на епархията му.
Мисля си за този наш светец – св. Мамант, роден в затвора от двама родители, които са претворили думите в дела. Това казва и апостолът на народите Павел, този голям молитвеник. Той описва как християнинът очиства сърцето си, как внимава умът му да не се отклони. Великият апостол говори за това в Посланието си до римляните: „Живеем ли или умираме – Господни сме“ (Рим. 14:8). Това е казано за нас, християните, кръстените и миропомазаните, които вярваме, които не се страхуваме. И дори да се страхуваме, да се страхуваме малко, а не страхът да помрачава ума ни и да вършим неща, които застрашават нашето спасение.
Св. Антоний: Учител в подвижничеството
- Детайли
- -
Продължение от Глава трета
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Подир това върху Църквата връхлетя гонението, станалото през царуването на Максимин (имп. Максимин Дая, бел. ред.). И когато светите мъченици бяха доведени в Александрия, тогава ги последва и Антоний, като напусна монастира и говореше: „Да отидем и ние да се борим, понеже ни викат, или сами да видим борещите се“. А имаше голямо желание да стане свидетел и едновременно мъченик. И като не искаше да се предаде, служеше на изповедниците в мините и в затворите. Голяма беше неговата ревност да насърчава към готовност за жертва тъй наречените борци в съдилището, да посреща мъчениците и да ги придружава, докато умрат.
* * *
А съдията, като виждаше неговото и на другарите му безстрашие, както и тяхното усърдие, заповяда никой от монасите да не се явява в съдилището, нито въобще да пребивава в града. Тогава неговите другари всички решиха да се крият на този ден. Но Антоний толкова малко се безпокоеше от това, че дори изпра дрехата си и на следния ден застана най-отпред, като се показа на управителя във всичкото си достойнство. Всички се удивляваха на това, а управителят, когато минаваше със своето отделение войници, също го видя. Антоний стоеше неподвижен и безстрашен, като проявяваше нашата християнска доблест. Защото той искаше и сам да бъде свидетел и мъченик, както казахме по-горе.
