Патриотизъм, който служи на Молох
- Детайли
- К. С. Луис
Предложеният откъс е от книгата „Четирите любови“ на К. С. Луис, в която известният християнски писател разглежда различните лица на патриотизма. Луис се опитва да разграничи естествената любов към родината – към дома, езика, паметта и близките общности, от онзи вид патриотизъм, който се превръща в идол и започва да действа като демонична сила. Луис показва кога любовта към родината може да бъде здрава и съвместима с християнството, и кога тя се изражда в чувство за превъзходство, в оправдание на насилието или в подмяна на Божията правда с национална кауза. Тези размисли звучат особено актуално днес, когато „патриотичните чувства“ често се използват от агресивни партии и движения, които ги представят като част от „консервативните ценности“ и ги свързват с християнството в противопоставяне на глобализма. За православните народи този въпрос е още по-чувствителен, защото в съвременна Русия войнственият патриотизъм се легитимира с православна реторика. Именно затова предупреждението на Луис за момента, в който любовта към родината се превръща в идол, заслужава да бъде чуто отново.
… Сега се обръщам към любовта към собствената страна. Тук няма нужда пространно да обясняваме максимата на Дени дьо Ружмон; всички вече знаем, че тази любов се превръща в демон, когато се превърне в бог. Някои започват да подозират, че тя никога не е била нищо друго освен демон. Но тогава те трябва да отхвърлят половината от високата поезия и половината от героичните дела, които човешкият род е създал. Би трябвало да отхвърлим дори Христовия плач за Йерусалим. И Той проявява любов към Своята страна.
По земите, където се пазят следите български
- Детайли
- Прот. Кирил Синев
От Русе до Тулча и обратно
Има събития, за които си струва да участваш в тях. И това беше едно от тях. Когато получих лична покана от кмета на Тулча да участвам на 30 юни в освещаването на бюст-паметника на българския войвода Стефан Караджа, мисълта ми се отправи към най-отдалечения край на нашата епархия от времето преди Освобождението (по време на Българската екзархия, когато Северна Добруджа в църковно отношение е в нейните граници).
На Петровден отслужих света литургия във възстановения храм на всички светии в Русчук града. Слава Богу! По молитвите на всички светии и на честваните първовърховни апостоли Петър и Павел хванахме друма към Тулча. А това са цели 350 км по суша. Далеч му е било на дядо Григорий Доростоло-червенски. Затова е гласувал пълно доверие на своя викарен епископ там Климент Браницки (Васил Друмев).
Истинската молитва е да можеш да застанеш пред Бога гол
- Детайли
- Отец Хараламбос Пападопулос
Продължение на първа част на беседата: Бог отговаря дори на молитви, които не казваме
Защо нищо в живота ни не се променя, след като молим Бога за това? Когато се моля, искам от Бога различни неща: да ми даде здраве, да ме пази, да не ми се случи зло, да не претърпя злополука – едно, друго, такива неща. Но не Го искам в живота си. Искам баща, който има три-четири имота, но самия баща не го искам в живота си – искам да го изпратя в старчески дом. Често искаме неща, които, ако наистина ни бъдат дадени, ще ни разрушат. В онзи момент не можем да го разберем. Тогава ни се струва, че само това има значение и че от него зависи целият ни живот.
Второто е, че се страхуваме да поискаме в молитвата си неща, които в крайна сметка ще ни спасят. Но не ги искаме. Страхуваме се да ги поискаме, защото, ако Бог ни ги даде, те ще ни извадят от удобството ни. Ще променят живота ни, ще донесат покаяние, промени в живота ни. Това не го искаш. Страх те е да го поискаш. Например, молиш се за някаква страст и казваш: „Отнеми от мен, Боже мой, тази страст. Вземи слабостта ми“. Но вътре в себе си, по-дълбоко, в сърцето си, казваш: „Нека си остане, добре си е. Ако ми я вземе, как ще живея? Какво ще сложа на нейно място?“.
Със светъл поглед към света
- Детайли
- Солунски митр. Филотей
В евангелското четиво за третата неделя на Матей, в откъс от Проповедта на планината, Христос ни призовава да се замислим как възприемаме и интерпретираме света около нас: "Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно" (Мат. 6:22–23).
Христос няма предвид само физическото зрение, а преди всичко до вътрешния начин, по който човек възприема реалността. „Простото око“ (в гръцкия оригинал: ἁπλοῦς, просто, ясно, неусложнено) представлява чистото сърце, добрата нагласа и искрената и просветлена съвест, докато „лукавото око“ отразява подозрителност, завист и постоянен стремеж към негативното, игнорирайки доброто.
"Не приемате бежанците и ги ненавиждате. Това е голям, страшен грях"
- Детайли
- Старозагорски митр. Методий Кусев
... Във време на Руско-турската война, в град Търново руската власт беше образувала една комисия за нареждане на бежанците – „для призрения беглецов“. Член на тая комисия бях и аз. Жребий ми се падна да нареждам бежанците в гр. Елена и околията му. Гражданите от Елена и жителите по селата се отличават по своята религиозност. Те са православни и добри християни. Две недели престоях. Обиколих и селата. Нареждането на бежанците не можа да стане задоволително. Не ги приемаха. Две бяха причините.
Първата: чорбаджиите в града давали на селяните пари с лихва „на зелено“. На хармана прибрали всичкото жито от цялата околия. Затворили го в здрави хамбари и не го продават. Военно време е, ще стане много скъпо. Чакаха голямото му поскъпване. Селяните се извиняваха и казваха: „Ние нямаме храна за себе си, где ще можем да храним и бежанците: чорбаджиите не продават житото“.
Втората: гражданите ненавиждаха бежанците. Казваха: „Ако бежанците бяха били добри хора, щяха да си седят по селата и по домовете и нямаше да дойдат тук да ни безпокоят“.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
