С търсенето на старци хората запълват духовна празнота

Детайли

Ирина Якушева, Правмир

31 Август 2017

Какви са така наречените „духовни туристи”, защо съвременните миряни търсят манастирската духовност, могат ли манастирите да оцелеят без поклонници и какво представлява трезвият възглед върху живота в манастира – над тези въпроси разсъждава игумен Пьотр (Мешчеринов).

– Защо хората се стремят към многобройни поклоннически пътувания, какво представлява „духовният туризъм”?

– При външните, нецърковни хора, има някакъв елемент на мода, демонстрация на благосъстояние. Заможните хора обичат да пътуват до Атон, Гърция, Светите земи. А що се отнася до руските манастири, то само до някои от тях – ето например сега Валаам започва да предизвиква такъв интерес. Тази група поклонници не обича много да пътува из провинциална Русия.

Има и „определен” стил на проповед, насочен към по-богатите хора: поклоннически пътувания, пожертвувания, възстановяване на храмове и манастири – това е богоугодно дело, достъпно за тях. Изпълнението на Христовите заповеди може да е недостъпно, затова пък даряването на пари е по-достъпно.

Да можеш да видиш и отвъд видимото

Детайли

Архим. Андрей (Конанос)

29 Август 2017

Как ще реагираш, когато ти причиня болка? А аз как ще реагирам на болката, която ти ми причиниш? Именно тук ще се разкрие качеството на взаимната ни обич.

Ако се отнасяш към мен така, както искам, тогава всичко е наред – отношенията ни са чудесни, аз те обичам и ти ме обичаш. Обичта ни се върти около личното ни „его“.

Кой обаче обича истински и без условия? Кой обича и когато го отблъснат и му причинят болка? Знаеш ли кога ще проличи дали обичта ни е истинска? Когато нещо стане и се сблъскаме. Когато между нас се получи недоразумение и ме обидиш. Когато се скараме. Ако и тогава продължа да те обичам, значи вътре в мен има нещо истинско. За тази цел обаче трябва да гледаме отвъд събитията, да виждаме скритите неща. И в момента на скарването да си спомням истини, които често забравям: а именно, че Бог ще изведе от това нещо добро, че е позволил този конфликт да се случи с цел смирението и на двама ни, че имаш една красива душа въпреки грозното ти поведение.

Когато не се караме, е лесно и изгодно да се обичаме. Сега например, някой ме хвали и засипва с поздравления: „Колко хубаво говорите, отче… Радвам се, че Ви видях... Ах, колко хубаво говорите…“. И аз отговарям същото: „А, вие сте господин и госпожа еди-кои си, които ме слушахте? Браво!“.

Няма човеколюбие по принуда

Детайли

Архим. Тома (Пападопулос)

26 Август 2017

12 неделя след Петдесетница. Преп. Пимен Велики, св. Фанурий

Литургийно св. евангелие:

В онова време един момък се доближи до Иисуса, като Му се кланяше и казваше: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен? А Той му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите. Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай; почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си. Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига? Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене. Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно; и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси? А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно. (Мат. 19:16-26)

Притчата за богатия момък

В днешният евангелски откъс, обични братя и сестри, се описва срещата на един млад момък с нашия Господ Иисус Христос. Горейки от желание да влезе в царството небесно, този момък искал да научи какво трябва да прави, за да го наследи. „Учителю благий, какво да сторя, за да имам живот вечен?” (Мат. 19:16). Какво трябва да направя, за да наследя царството небесно? Господ му казал определени заповеди.

Прави впечатление, че юношата от младини бил опазил всички заповеди. „Какво още ми не достига?” (Мат. 19:20), попитал той Господа, а Господ му отговорил: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето” (Мат. 19:21). Момъкът навел глава и си заминал натъжен, добавя евангелистът, защото бил заможен и притежавал голямо богатство. А Спасителят отговорил: „Колко трудно нещо е да влезе богат човек в царството небесно, когато е предал сърцето си на богатството”.

Ако искаш да бъдеш съвършен

Детайли

Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан

24 Август 2017

Богатият младеж, който дошъл при Иисус, започнал своя разговор с Него така: Учителю благий, какво да направя, за да наследя вечен живот? А Иисус не искал този човек да го назовава благ Учител, защото разбрал, че младежът, който разговарял с Него, Го считал за обикновен човек, а не за Бог. И Го ласкаел, назовавайки Го благ, така както ние се назоваваме един друг с най-различни титли, за да ни приемат всички и да се възползваме от хорската любезност. Иисус отхвърля всички безброй видове на притворност и ласкателство и затова отговаря на младежа така: Ако искаш да влезеш в небесното царство, спазвай заповедите! А заповедите всъщност означават послушание към Бога, защото чрез послушанието човек влиза в царството.

После ние чуваме човека как казва на Господ: Всичко това съм опазил от младини, какво още не ми достига?

От това се разбира, че човекът е имал напредък в духовния живот и явно се е усъвършенствал в морала. Но въпреки че се придържал към Закона, той си позволил да попита Учителя: Какво още не ми достига? Сякаш предчувствал, че има нещо по-дълбоко от Мойсеевия закон или по-извисено от него. Тогава Господ му отговорил със странен отговор: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди и продай целия си имот, и раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето, пък тогава дойди и върви след Мене. Въпросът, който се изправя пред нас днес, е: дали сме призвани да изоставим домовете си и да станем скитници по улиците, за да последваме Учителя? Какво значение имат Иисусовите слова за нас днес?

Ние сме неизплатими длъжници на Бога

Детайли

Архимандрит Серафим (Алексиев)

20 Август 2017

Единайсета неделя след Петдесетница - неделя след Успение Богородично, св. пророк Самуил, св. 37 Пловдивски мъченици

Литургийно свето евангелие: Рече Господ тая притча: царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си. Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта; а понеже тоя нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати; тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя. А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга. Слугата пък, като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш; тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя; но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга. Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило. Тогава господарят му го повика и казва: рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе? И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг. Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му. (Мат. 18:23-35)

Да простим, за да бъдем простени!

Ние, човеците, постоянно грешим: грешим и пред Бога, грешим и помежду си. И най-страшното в края на краищата е не това, че грешим. Та нали ние сме хора с немощи? С нас не може и да бъде другояче, защото ние далеч не сме съвършени, каквито са станали след дълги и упорити борби светците. Най-страшното за нас е това, че ние, като грешим, не се каем за греховете си пред Бога, а и помежду си не си прощаваме, но сме злопаметни и не търсим примирие. Всеки наш нов грях увеличава нашите огромни дългове към Бога. Поради това и всички ние сме неизплатими длъжници Божии и подлежим на осъждане. За да ни посочи път на примирение с Бога, Иисус Христос ни дава правилото: простете, за да бъдете простени.