Слово за деня на Светия Дух и рождението на св. Йоан Предтеча
- Детайли
- Свещ. Ивайло Борисов
В днешния ден сме се събрали, за да почетем две рождения.
Разбира се, за първото се досещат всички православни християни – рождението на св. Йоан Предтеча. Но защо пък и друго рождение? Кое е то?
Това е рождението на Църквата Христова, нашето собствено рождение като вярващи в Триединия Бог и в Богочовека Христос. Църквата се ражда именно в деня Петдесетница, на вчерашния ден, който продължава да хвърля светлите си зари и днес. Да, тя се роди преди повече от две хилядолетия, но нима това рождение не се актуализира постоянно с всеки нов член, присъединил се към нея?
А рождението на Христовата Църква е пряко свързано с идването на Утешителя, Дух Свети, то е „продукт“ на това дългоочаквано идване. Преди идването на Светия Дух, преди огнената Петдесетница, озарила сърцата на Христовите апостоли, човечеството не познаваше даровете на Светия Дух в новозаветната мяра. Не познаваше истинските правда, мир и радост в Светия Дух (Рим. 14:17), които получихме като дар от Сина Божи, доброволно дал живота Си, за да можем да живеем ние (Иоан 10:18).
Макар че тази година, 2024-та след Христос, празнуваме рождението на Йоан един ден след Петдесетница, в исторически план е точно обратното. Появата на този свят на най-големия между родените от жени (Мат. 11:11), св. Йоан Предтеча, предхожда появата на Църквата Христова. Но от гледна точка на вечността нещата придобиват друго измерение.
Благодатните действия на Светия Дух върху християните
- Детайли
- Прот. Алексей Мечов
В деня на св. Петдесетница ще поговорим за това колко скъпи и спасителни са благодатните действия на Свeтия Дух за нас, християните. Слизането на Светия Дух върху апостолите е събитие с изключителна важност. То е начало на силния, могъщ тласък, благодарение на който целият древен, изнемощял езически свят пада, рухва, отстъпвайки място на религията на светлината, на истината на истините.
Действително всичко, което преди господства над света – тази всеобхватна философия, това превъзнесено и възпято многобожие – цялото това горделиво езическо творение рухва при досега със скромните проповедници на християнската религия, която в очите на езическите мъдреци била жалка заблуда и безумие (срв. 1 Кор. 1:18). Такава е, приятели, силата на Светия Дух, нейните плодове намират прекрасен израз в известната молитва към Светия Дух: „Царю Небесни“. В нея Той е наречен „Утешител, Подател на живота, Съкровище на благата“.
Да се откъснеш от омагьосания кръг на отмъщението
- Детайли
- Филип Бубер
Руски мислители за омразата и любовта
Омразата, породена от войната, може да продължи с векове. Наскоро Путин заяви (в интервю за Тъкър Карлсън), че отношенията между Русия и Украйна в крайна сметка ще бъдат възстановени. „Ще отнеме много време, но тези рани ще зараснат“, заяви той. Като се има предвид бруталността, която Русия показа във войната в Украйна, това изглежда неправдоподобно, ако не и нещо повече – цинично. Излекуването на горестта, причинена от войната, явно няма да стане от само себе си. Изказването на Путин може да е било мимолетно признание, че има хора, които се терзаят по този въпрос.
Преди петдесет години, в прочутия си многотомник Изпод скалите (1974 г.), Александър Солженицин, в есето си „Покаянието и самоограничението като категории на националния живот“, засяга темата за силата на омразата. Солженицин отбелязва, че исторически хората са склонни да порицават и мразят другите, а не себе си, но за тях би било много по-добре, ако осъждат собствените си грешки и грехове. Тук отговорът става „покаяние“.
Св. Антоний: Придобивайте Божията сила
- Детайли
- -
Продължение от Писмо осмо
ПИСМО ДЕВЕТО
Обични в Господа, ако човек обича Бога с всичкото си сърце, с всичката си мисъл, с целия си дух и с цялата си сила, той ще придобие страх Божи. Този страх поражда сълзи, а сълзите са извор на сила. При пълното извършване на това душата принася плодове във всичко.
Ако Бог види тези добри плодове в душата, Той я приема като благовоние на прекрасен тамян и непрестанно се радва на това с ангелите (срв. Лука 15:10), като й дарява радостта. Той я покровителства по всички пътища (срв. Пс. 90:11), които тя поема, за да достигне до мястото на покоя. Дори и дяволът не може нищо да направи против нея, като вижда Този велик Покровител свише, Който е около нас. Той се бои да се доближи дори и малко до такъв човек поради тази голяма сила.
Незримата светлина
- Детайли
- Свещ. Йоан Бурдин
Кратък разказ в Неделя на слепия за една незряща монахиня в света – майка Захария Сизенцева (1933-2023), в чийто път към Бога се преплита и българска нишка…
1.
Думите на Евангелието остават само думи, докато не ги видиш осъществени в собствения си живот или в живота на някого, когото си срещнал. За това много хубаво говори митр. Антоний Сурожки: не можеш да станеш християнин, докато не срещнеш Христос, живеещ в друг човек. Така че думите „Нека светлината ви да свети пред човеците…“ изглеждат само красива фраза, докато наистина не видим тази невероятна, необяснима, неизразима с думи Светлина в някого. Възможно е изобщо да не познаваш даден човек, да го срещнеш случайно и за кратко време и изведнъж, по някои отделни фрази, движения, постъпки – по начина, по който диша, гледа, движи се и говори – да забележиш нещо Невидимо, Вечно, Безкрайно и Огромно, живеещо в тази слаба и невзрачна обвивка. Вероятно нещо подобно са почувствали и слугите на първосвещениците и фарисеите, дошли да арестуват човека Иисус от Назарет, но след една проста фраза „Аз съм“, паднали на колене пред Бога (Иоан 18:6). Как биха могли да обяснят тази странна постъпка? Как да опишат онова, което са почувствали в тези прости думи.
„Никой досега не е говорил като този Човек!“ (Иоан 7:46), обясняват другите стражи, които така и не намерили сили да заловят Христос.
