Патриаршеско и синодално послание по повод 60 години от Възстановяването на Българската патриаршия

   Оценка на читателите:  / 7

Неделя, 19 Май 2013 15:20

Автор: Св. Синод на БПЦ

Христос воскресе,

Възлюбени в Господа чеда на светата Българска православна църква,

Много са паметните и досточтими събития от най-новата история на родната ни Църква, правоприемник и верен наследник на славните средновековни юрисдикции на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия и Търновската патриаршия. Започвайки с учредяването на Българската екзархия през 1870 г. и успехите на нейното църковно-просветно дело, преминавайки през изпитанията на войни и политически режими, в определеното от Бога време православната ни Църква отново възстанови и патриаршеското си достойнство.

Богу било угодно това да се случи на 10 май 1953 г. - в края на проведения в престолна София Трети църковно-народен събор. Оттогава изминаха шест десетилетия - време, в което Българската патриаршия укрепна и за пореден път се утвърди като автокефална юрисдикция - предана духовна майка на богодарувания й народ, неделим член на Едната, света, съборна и апостолска Църква, заемайки отново полагащото й се място в голямото семейство на вселенското и съборно Православие.

Продължение: Патриаршеско и синодално послание по повод 60 години от Възстановяването на Българската патриаршия

Възстановяването на Българската патриаршия - между църковността и геополитиката

   Оценка на читателите:  / 8

Неделя, 19 Май 2013 15:27

Автор: Д-р Даниела Калканджиева

Настоящата 60-годишнина от възстановяването на Българската патриаршия повдига въпроси, чийто отговор не е еднозначен. За първи път подобно искане се поставя на дневен ред от Св. Синод по време на Втората световна война. Тази инициатива е следствие от възстановяването на административната юрисдикция на Екзархията върху епархиите във Вардарска Македония и Егейска Тракия, които попадат под български контрол след окупирането на Югославия и Гърция през пролетта на 1941 г. Закърмени с възрожденския възглед за Българска православна църква като пазителка на националното единство, нашите архиереи свързват това възкресение на Сан Стефанска България с въпроса за патриаршеското достойнство на своята църква. Този проект обаче се проваля под въздействието на два основни фактора: войната и схизмата.   

От своя страна българското общество, както преди преврата от 9 септември 1944 г., така и след него, вижда във възстановяването на патриаршеското достойнство на БПЦ един акт на историческа справедливост. Ето защо идеята за патриаршия намира широка обществена подкрепа. Използването на историческа аргументация обаче прави този подход секуларен, докато възстановяването на патриаршеско достойнство е църковен акт. Нещо повече, неговата легитимност зависи от признанието на целия православен свят и затова той трябва да бъде осъществен в съответствие с изискванията на каноническото право и църковната традиция.

Продължение: Възстановяването на Българската патриаршия - между църковността и геополитиката

Апостолът, който приличаше на Христос

   Оценка на читателите:  / 21

Вторник, 14 Май 2013 10:43

Автор: Прот. Константин Камишанов

През тази седмица, втората след Пасха, Църквата насочва вниманието ни към образа на апостол Тома. Призовава ни да помислим с кого се уподобяваме в своето отношение към Христос и в какво се е състояло „неверието” на Тома.

Според преданието, апостол Тома на външен вид приличал много на Христос. Винаги очакваш, когато някой прилича на известен човек, той да има и някакво вътрешно сходство с него. Още по-удивителна е тази прилика на апостола с Христос и прозвището „Тома неверни”.

Всеки от нас носи в душата си някой образ, който следва през целия си живот. Това се проявява в поведението, в начина на обличане, в житейските ориентири. Хората, избрали за свой идеал Христос и успели да въплътят у себе си това подобие, се наричат преподобни. Но най-често ние не изследваме своите образци за подражание. Обикновено те са сборни образи, състоящи се от много и взаимноизключващи се лица. Малко на Христос, малко на чейнчаджии, малко на Наполеон, малко нещо руско и т. нат. Намирайки се в такова объркано духовно състояние, човек вместо да следва определен курс, както правят самолетите или корабите, попада в едно хаотично движение. Това ненормално състояние води към лъжлив духовен живот.

Продължение: Апостолът, който приличаше на Христос

Хлябът на Светлата седмица

   Оценка на читателите:  / 12

Събота, 11 Май 2013 23:50

Автор: Двери

На Светла събота в повечето православни църкви по света раздават на вярващите "артос" - този църковен обичай заема от векове важно място в пасхалната празничност на Светлата седмица, но за съжаление у нас той рядко се съблюдава. 

Думата "артос" в превод от гръцки език означава "квасен хляб" - общ за всички членове на Църквата осветен хляб. Артосът заема централно място в храма през цялата Светла седмица, заедно с иконата на Възкресение Христово и в края на Светлата седмица се раздава на вярващите. Неговата употреба възниква още в ранните векове на Църквата. Символиката му е следната: в 40-дневния период след Възкресение Христово до Възнесение неговите ученици се събирали за молитвено възпоменаване на Господа, припомняли си Неговите думи, действия, Тайната вечеря, причастявали се. Приготвяйки трапезата, те оставяли място и за невидимо присъстващия Господ и слагали на това място хляб. Така още в първите векове възникнал обичаят на Възкресение Христово да се поставя в храма хляб като видим израз на истината, че Спасителят е станал за нас истински хляб на живота.

Продължение: Хлябът на Светлата седмица

Исторически разсъждения за Възстановяването на Българската патриаршия

   Оценка на читателите:  / 21

Петък, 10 Май 2013 12:24

Автор: Венцислав Каравълчев

Днес се навършват 60 години от Възстановяването на патриаршеското достойнство на Българската православна църква. Годишнина, която освен повод за заслужена радост, трябва да ни бъде също така за размисъл и равносметка. Историята с патриаршеския статут на Българската църква е дълга и изпълнена с много перипетии. Въпреки обемната литература, изписана по този проблем, много въпроси остават недостатъчно осветени или имат нуждата от нов прочит. Някой  беше казал, че историята трябва да бъде пренаписвана на всеки 20 или 30 години. Това твърдение безспорно е пресилено, а и струва ни се прекалено нихилистично по отношение труда на отминалите поколения. Убедени сме обаче, че историята има нужда от нов прочит и интерпретация на всеки 20-30 години. А това с още по-голяма сила важи за държавите, които продължават да се отърсват от последствията и терора на комунистическите режими.

Българската православна църква е най-древната автономна църква, а впоследствие автокефална и патриаршия сред славяноезичните среди. Нейното учредяване става на специално заседание от 4 март 870 г. на големия IV църковен събор в Константинопол, който за Римокатолическата църква се явява дори 8-ми Вселенски събор. Това, което трябва да подчертаем и винаги да помним е, че самото нейното основаване и учредяване е санкционирано от най-високия форум на Църквата – събора, в който участват представители на цялата християнска ойкумена, включително и на Рим. С право можем да се гордеем с този факт. Само петдесетина години след учредяването си, вероятно в 917 г. веднага след победата над Византия при Ахелой или малко след това, българският самодържец Симеон Велики провъзгласява църквата ни за патриаршия. Акт, който днес няма голяма тежест от канонична гледна точка, но в онези времена е изиграл огромна роля за консолидацията и просперитета на Църквата и държавата ни.

Продължение: Исторически разсъждения за Възстановяването на Българската патриаршия