„Изкуството да живееш“ или изкуството да манипулираш

   Оценка на читателите:  / 24

Вторник, 15 Май 2012 18:08

Автор: д-р Милка Баръмова

От няколко седмици столицата ни е залята от цветни плакати и с „трепет“ очаква грандиозното събитие, организирано от фондация „Изкуството да живееш“ – ново религиозно движение (или съкратено НРД, за да не употребяваме понятието секта), за което вече неведнъж беше писано и беше сезирана българската общественост. Нещо повече, през 2011 г. Центърът за проучване на нови религиозни движения (ЦПНРД) подаде сигнал до Държавната агенция за закрила на детето за някои притеснителни явления, свързани с дейността на гореспоменатата фондация на територията на Република България. Изглежда обаче обществото ни остана глухо и нямо за подобен род дейности, осъществявани от самозвани гуру като основателя на фондация „Изкуството да живееш“ - Шри Шри Рави Шанкар.

Роденият в Индия през 1956 г. Шри Шри Рави Шанкар, както и много други подобни на него гуру се целят към нови аудитории и към хора, които плащат огромни суми, за да облекчат болките си, да се отърсят от стреса и да подобрят своите възможности. Не е тайна, че влиянието на Шри Шри Рави Шанкар е изключително силно най-вече извън родината му. В много страни той е подкрепян не само от влиятелни политически лидери, но и от международни организации като ООН и УНИЦЕФ.

Продължение: „Изкуството да живееш“ или изкуството да манипулираш

Моля се, значи живея

   Оценка на читателите:  / 22

Вторник, 15 Май 2012 10:56

Автор: Месогийски митр. Николай

Ние като че не разбираме какво точно е молитвата, не знаем как да я оползотворим и използваме в нашия живот. Нека обаче първо да отговорим какво не е молитвата? Когато сме били деца са ни учили в училище, в неделното училище, в семейството и свещениците, че сме длъжни да си казваме молитвата - това е наш дълг като християни. "Казал ли си молитвата си, детето ми? Много хубаво правиш!" Молитвата обаче не е дълг. За малките деца това е един нагледен урок - ставаш сутринта и както обличаш дрехите си, така слагаш и премяната на молитвата преди да отидеш на работа. По същия начин и вечер, когато слагаш нощницата си, слагаш и премяната на молитвата, за да легнеш в леглото; преди да ядеш, след хранене и т.н. Молитвата обаче не е задължение, макар и хубаво. С други думи, тя не е нещо, което принудително и задължително трябва да правим, понеже Бог в противен случай ще ни се разгневи. Не. Хубаво е да влезем в руслото на този благословен навик от малки деца, но след това е необходимо да излезем от него колкото се може по-бързо.

Второ. Молитвата не е емоция, т.е. запалвам кандилото, загасям лампата, навеждам глава, придобивам тъжен вид и започвам да услаждам душата си с мисълта за Бога. Не, възлюбени братя! Тя е нещо много различно, нещо много по-различно от това. Молитвата не е и умозрение, т.е. да седя, да напрягам ума си, да се съсредоточавам и да се опитвам да си представя Бога - дали ме чува, да обобщя прошенията и нуждите си и да направя сделка с Него. Дори това не е молитва.

Продължение: Моля се, значи живея

Радостта е по-важна от смеха

   Оценка на читателите:  / 17

Петък, 11 Май 2012 18:10

Автор: Дякон Павел Сержантов

Веднъж в Йерусалим се заговорили местен жител и пристигнал поклонник. Беседата била непринудена и дружелюбна. Арабинът и поклонникът от Европа засегнали въпроса, по какво се различават хората от Изтока и Запада. Арабинът изказал любопитно наблюдение: „Западните хора обичат да се смеят, но не умеят да се радват”.

Наблюдението не е просто интересно, то докосва немаловажни теми. Погледът към нас отстрани разкрива онова, което самите ние почти не забелязваме – смехът за нас заменя радостта. А такава замяна е неравностойна.

Между смеха и радостта не можеш да поставиш знак за равенство. Смехът е само проявление на радостта, но не и нейна същност. Често се случва човек да се смее, но зад смеха му да не стои никаква радост. Има шеги, добре тренираната усмивка на „успешен човек” е на мястото си, но не виждаме радост – очите са някак тъжни...

Продължение: Радостта е по-важна от смеха

Урок-презентация за св. Братя Кирил и Методий

   Оценка на читателите:  / 15

Петък, 11 Май 2012 05:42

Автор: Полина Спирова

Урокът е предназаначен за ученици от началния етап. За тях това е една от първите срещи с личността и делото на св. Братя Кирил и Методий. Целта на урока е децата да се запознаят с причините за създаването на славянската азбука и писменост, както и с подвига на св. Братя по тяхното създаване и отстояване.

В урока не се акцентира върху другите събития от живота на св. Кирил и Методий – подробности от житейския им път, техните мисии, пътуванията в Западна Европа, заточението на св. Методий, и събитията около смъртта им. В центъра е поставено делото им на създатели на славянската азбука, превода на книгите и обучените на техните последователи. По този начин учениците биха разбрали смисъла на почитта, която им се отдава като на създатели на културата и литературата, на която и те са съпричастни. Тази информация е съобразена с нивото на учениците в началния курс и представлява необходимата база, върху която в по-горните класове децата могат да надграждат знания за делото на св. братя и да се запознаят по-подробно с техния живот.

Продължение: Урок-презентация за св. Братя Кирил и Методий