Свети мъченик Фанурий и неговата икона
- Детайли
- Иван Димитров
Свети Фанурий е един от много обичаните светци сред гръцкия народ. Особено много се почитта той на островите Родос и Крит. Празникът му е на 27 август. Постепенно почитта към този светец се е разпространила и у нас. В много църкви днес има негова икона.
Този любим за православните християни светец може да се смята за дар от Бога, защото е останал неизвестен в продължение на много векове, докато ненадейно в средата на 14 век е открита негова икона. Откритието станало на остров Родос, когато южно от старата крепостна стена на едноименния главен град били разкопани останките на стари сгради. Сред тези останки била открита и църква с много икони, затрупани от развалините ѝ. Върху сравнително добре запазена икона на воин-мъченик тогавашният митрополит на Родос Нил II (1355 – 1369 г.) прочел името на светеца „свети Фанурий“, неизвестен дотогава. И до днес не се знае кога точно е живял и къде е пострадал за вярата си в Христос.
Никея и фантомните болки на Православието
- Детайли
- Прот. д-р Алексей Волчков
Размисли за Църквата, обществото и държавата
През изминалата година бях дълбоко ангажиран с изучаването на Никейския събор, а този интерес постепенно придоби силно екзистенциално измерение. Докато четях за събора, за неговите герои и антигерои, всъщност се опитвах да намеря отговор на един личен и богословски въпрос: какво е Православието и защо днес то се държи така, както се държи? Под „днес“ разбирам, естествено, времето на война.
Като изследовател нося със себе си един сложен дневен ред: аз съм свещеник на Руската православна църква, който живее и работи в Германия, и служа в енория, съставена в голяма степен от украинци.
Докато четях Евсевий и Атанасий, търсех отговори на въпроси, които дълбоко ме вълнуват. Защо православните йерарси толкова често бързат да възприемат гледната точка на държавата? Защо са толкова склонни да си намерят светски владетел и да му се предадат изцяло? Къде е инициативността на Православните църкви, толкова наложителна днес, и тяхната способност да говорят със собствен глас?
Отец Ипомоний и Строителят на Вавилонската кула
- Детайли
- Пропан Бутан
- Не се навеждай много, отец – стабилно е, но това все пак е временна конструкция.
- Като мравки се виждат долу хората! – впечатлено каза отец Ипомоний.
- И това е само една трета от планираната височина! Като я завършим, дори автомобилите няма да се виждат. При хубаво време ето натам ще гледаме Бяло море – да напомня на някогашната слава на Велика България!
- Да, наистина впечатляващо…
- Това ще бъде най-високата сграда, построена някога от човек. По мой проект е, но това не е най-важното. За слава Божия – ние сме слуги негодни.
- Не е ли редно да направим водосвета след завършването? – попита отецът.
- По принцип да, но в случая – не! – усмихна се Строителят. – Ще правим водосвет на всеки един от трите етапа. Ако трябва и по-често. Заради инвеститорите – няма как да искаме ново финансиране, ако не видят, че нещо вече е построено. А този строеж струва много пари – някой трябва да ги даде, нали разбираш.
- Разбирам, разбирам. Но такава голяма сграда – кой ще обитава в нея?
Светият монах Максим Грек
- Детайли
- Монах Михаил (Хаджиантониу)
Последна глава от книгата "Не съдете, за да не бъдете съдени. Какво каза Христос и как Го приложихме ние в Църквата Му" (тук).
Не бихме могли да намерим по-подходяща глава за заключение на книгата от начина, по който тълкува заповедта „Не съдете, за да не бъдете съдени“ монахът Максим Грек. По покана на цар Василий ІІІ той отишъл в Русия, за да поправи литургичните и църковни текстове и книги, които поради недостатъчните познания по гръцки език на руските преводачи, а също и липсата на богословски и духовен опит, са били пълни с много и груби грешки. Той останал в Русия тридесет години (1505-1535) и помогнал не само на Руската църква, но и на руското общество да тръгне по пътя, който ще го изведе от неговото средновековие.
Но монахът Максим не се ограничил само с важната си роля в Църквата, той критикувал и всичко порочно, което виждал около себе си. Първо, като виждал материалистичния дух на една западнала църква, която буквално копирала феодализма и абсолютизма на царя и руската аристокрация, се намесил и изразил мнението, че „манастирите не могат да притежават села и крепостни селяни като роби, а трябва да се върнат към евангелската бедност”. Попитал възмутен: „Ако монахът влачи мужика в съда, задето не е платил годишния данък, а мужикът бива бит и вкаран в затвора, може ли този монах да очаква Божията милост?“ И продължава: „Когато ти, монахо, презираш ближния си без милост, като слагаш върху плещите му непосилно бреме, изпиваш кръвта му с гибелни данъци и безкрайни лихви, тогава ще изпиташ неизказан ужас и никаква полза няма да имаш нито от честите и безкрайни молитви, нито от черното расо, което носиш. Ако не спазваш заповедите на Христос, не се опитвай напразно да се оправдаеш с някакво духовно дело.“
Всички игумени го намразили, както и повечето монаси.
Преображение Господне
- Детайли
- Епископ Методий (Кулман)
Какво си припомняме днес? В последната година от Своя земен живот Господ Иисус Христос взел със Себе Си трима ученици – Петър, Яков и Йоан, и се изкачил на планината Тавор да се помоли. Учениците заспали, а когато се събудили, видели Господ да разговаря за предстоящите страдания с пророците Моисей и Илия. Ликът на Спасителя сияел като слънце, дрехите Му били като сняг и се усещала неизречена радост. Искало им се всичко да остане така завинаги.
Сладко и радостно е да си с Бога. Нима сме лишени от това? Разбира се, че не. И не само можем да чувстваме тази радост и наслада, но понякога дори можем да видим отблясъка на Божията светлина. И в нашето време, и в нашия живот понякога срещаме дивни лица, сияещи с небесна радост. Особено често това може да се види в хората след причастяването със светите Христови тайни или след понасянето на големи страдания. Хората сякаш се преобразяват, божествена светлина излиза от тях.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
