В Дома на архитекта в София беше представена книгата на проф. Момчил Методиев Разрушаване на общността. Държавна сигурност срещу Българската православна църква на Института за изследване на близкото минало и Издателство „Сиела“. В дискусията се включиха авторът проф. Момчил Методиев, писателят и главен редактор на „Сиела“ Захари Карабашлиев, който беше модератор, проф. Веселин Методиев и д-р Златина Каравълчева.
Представянето премина при голям интерес и събра хора, за които тази страница от близкото минало на БПЦ все още не е прочетена и болезнено търси осмисляне – не само като история, а и като въпрос за вярата, съвестта и духовното достойнство в условия на натиск и подмяна.
Книгата съдържа 15 портрета преди всичко на архиереи – Неврокопски митр. Пимен, Ловчански митр. Филарет, Нюйоркски митр. Йосиф, Макариополски еп. Николай, Доростолски митр. Иларион, Проватски еп. Антоний, Левкийски еп. Партений, Видински митр. Филарет, Западноевропейски митр. Симеон, Старозагорски митр. Панкратий, Врачански митр. Калиник и Пловдивски митр. Арсений, но и на двама свещеници (акад. прот. Стефан Цанков и свещеникът-емигрант от Русия Петър Василковски). Десетима от описаните духовници са били „обекти“ на разследване и репресии, а петима – „субекти“ и част от репресивните действия на комунистическата държава срещу църковната общност.
Авторът класифицира архиереите в три поколения – от „бившите хора“ (родени преди 1900 г.), през зрелите фигури с традиционно мислене, които през 1944 г. са били в зенита си и изнасят основната борба с комунистическата власт, до третото поколение – „социализирано“ в комунизма, при което компромисът се възприема като естествен.
Портретите са създадени „аскетично“, без публицистична емоция, със съзнанието, че текстовете в досиетата са писани от хора недоброжелатели на Църквата – били те оперативни работници или „агенти“ в обкръжението на описваните лица. Тези текстове са своеобразни „дяволски огледала“ на компромиса и страха, затова проф. Методиев допълва информацията и от други архивни източници, включително и от достъпни лични спомени.
Проф. Веселин Методиев подчерта колко трудно се вади биографичен разказ от този особен вид извори, каквито са досиетата, какво внимание и своеобразна „научна добродетелност“ от страна на автора се изисква, за да остане верен на историческата правда, да не се впусне в емоционални отклонения, да не даде превес на свои лични предпочитания. В този смисъл книгата Разрушаването на общността задава нов модел за работа с досиетата, който може да се следва и за в бъдеще от изследователите в тази област.
Д-р Златина Каравълчева проследи как едно богословско понятие – каквото е за Църквата като общност – може да се използва като мерило за проследяване на процесите в отношенията църква-държава през този период. Авторът дефинира църковната общност чрез понятието за „нормалност“, като показва кое тази общност смята за „нормално“ в своето функциониране, в определянето на отношенията между членовете си. И твърди, че бруталната намеса на Държавна сигурност във вътрешно-църковния живот постепенно променя критериите за това, коя е „нормалната биография“ за един църковен човек, за един член на църковната общност. Това е едно от първите постижения на изследването, а именно, че показва как ДС чрез радикална, но и хаотична намеса в църковния живот подменя църковното разбиране за общност с лоялност към държавата и режима. Д-р Каравълчева представи два от портретите – на свещеника-емигрант от Русия Петър Василковски, който служи в Девическия манастир „Въведение Богородично“ в Казанлък, и на Пловдивски митрополит Арсений, с чийто портрет завършва книгата.
Разрушаване на общността е не просто църковна история, а богословски и морален анализ на травмата, преживяна от Българската православна църква в епохата на комунизма. Тя поставя въпроси не само за миналото, а и за духовната цялост на Църквата днес. Неслучайно един от изводите на книгата е изведен в самостоятелна глава накрая, а именно: един нов поглед към църковния разкол от 90-те не само като политически, но и еклисиологичен срив, резултат от разложена вътрешна структура.
* Снимки: Владимир Друмев, Creative Visual Solution
