Какво си припомняме днес? В последната година от Своя земен живот Господ Иисус Христос взел със Себе Си трима ученици – Петър, Яков и Йоан, и се изкачил на планината Тавор да се помоли. Учениците заспали, а когато се събудили, видели Господ да разговаря за предстоящите страдания с пророците Моисей и Илия. Ликът на Спасителя сияел като слънце, дрехите Му били като сняг и се усещала неизречена радост. Искало им се всичко да остане така завинаги.
Сладко и радостно е да си с Бога. Нима сме лишени от това? Разбира се, че не. И не само можем да чувстваме тази радост и наслада, но понякога дори можем да видим отблясъка на Божията светлина. И в нашето време, и в нашия живот понякога срещаме дивни лица, сияещи с небесна радост. Особено често това може да се види в хората след причастяването със светите Христови тайни или след понасянето на големи страдания. Хората сякаш се преобразяват, божествена светлина излиза от тях.
В това няма нищо удивително, нали човекът е образ и подобие Божие. И всеки човек може да се преобрази така. Нещо повече: всеки трябва да се преобрази по този начин.
Светлината на Преображението, Божията светлина не е напуснала земята, трябва да я търсим и събираме. И голяма е наградата за събралия, голямо е щастието за намерилия. Заради тази радост и щастие можем да се ограничим и да се лишим от много неща.
Господи, дай ни да видим Твоята светлина! Озари сърцата ни с нея! Изпрати ни светлината Си – тишина, мир, радост, любов!...
„Да осияе и нас, грешните, Твоята вечна светлина по молитвите на Богородица, Светодавче, слава на Тебе". Амин.
Превод: Радостина Ангелова
Източник: www.azbyka.ru
