Случаят с историческия Синайски манастир „Св. Екатерина“ придобива измерения на по-широка църковна криза, след като монасите на обителта свалиха от длъжност дългогодишния игумен архиепископ Дамян. Намесата на Йерусалимския патриарх Теофил III (на снимката) обаче беше посрещната с остра реакция от страна на архиепископа на Синай, който я определи като „неприемлива и нахлуване в чужда територия“.
В писмо до патриарх Теофил архиепископ Дамян изразява възмущението си от опитите на Йерусалим да се намеси в самоуправлението на автономната архиепископия на Синай и припомня, че според сигилия на Вселенската патриаршия от 1782 г. манастирът е „независим, неподчинен и извън юрисдикцията на който и да е патриаршески престол“.
Според архиепископа инициативата на Йерусалимската патриаешия не цели решаване на конфликта, а създаване на „свършен факт“ срещу законния игумен. Той настоява, че не е търсил намеса, а очаквал просто потвърждение, че Йерусалимската патриаршия не подкрепя бунта на братството.
Архиепископът предупреждава, че евентуална официална намеса от страна на патриарх Теофил ще бъде разглеждана като „канонично нахлуване“ в самоуправляваща се църковна единица и че в такъв случай ще се обърне към най-висшата църковна инстанция – Вселенския патриаршески престол.
Тричленна делегация на Йерусалимската патриаршия вече е в Атина за разговори с архиепископ Дамян, като се очаква следващата ѝ спирка да бъде Египет за срещи с монасите на Синайския манастир. Според патриарх Теофил III самата покана за намеса представлява „ясно признание“ за духовната и каноничната юрисдикция на Йерусалимския престол над манастира. „Всяко помирение може да се случи само по признатия каноничен път и под пастирската грижа на Престола на Църквата на Сион“, заявява патриарх Теофил в свое писмо. В посланието си той уверява, че патриаршията е готова да започне необходимата църковна процедура, като целта на делегацията ще бъде „в дух на истина, помирение и сътрудничество с братството на Синай да положи всяко усилие за желаното и мирно уреждане на възникналия проблем“.
Припомняме, че автономният статут на дадена църква предполага участието на "църквата-майка" в решаването на затруднения от такъв характер и няма канонични основания за намеса на трета страна.
