- Не се навеждай много, отец – стабилно е, но това все пак е временна конструкция.
- Като мравки се виждат долу хората! – впечатлено каза отец Ипомоний.
- И това е само една трета от планираната височина! Като я завършим, дори автомобилите няма да се виждат. При хубаво време ето натам ще гледаме Бяло море – да напомня на някогашната слава на Велика България!
- Да, наистина впечатляващо…
- Това ще бъде най-високата сграда, построена някога от човек. По мой проект е, но това не е най-важното. За слава Божия – ние сме слуги негодни.
- Не е ли редно да направим водосвета след завършването? – попита отецът.
- По принцип да, но в случая – не! – усмихна се Строителят. – Ще правим водосвет на всеки един от трите етапа. Ако трябва и по-често. Заради инвеститорите – няма как да искаме ново финансиране, ако не видят, че нещо вече е построено. А този строеж струва много пари – някой трябва да ги даде, нали разбираш.
- Разбирам, разбирам. Но такава голяма сграда – кой ще обитава в нея?
- Всички! Всички, които могат да си го позволят. Ще има хотели, офиси, казина, търговски центрове, банкови клонове, VIP-апартаменти, театри, кина, ресторанти, нощни барове, басейни и всякакви други атракциони. Дори истински плаж с морска вода и вълни. И родилен дом за най-елитната част от обществото. „Клубът на родените в Кулата“. Ще им даваме златен пръстен за принадлежност. Веднъж като влезеш, да можеш да останеш със седмици вътре – докато имаш пари. За бизнеса това ще е легитимацията на пазара – нямаш ли офис в Кулата, значи не си в играта. Хората ще се женят тук, ще прекарват медения си месец, ще създават тук най-хубавите спомени от живота си. Всичко съм измислил до най-малките детайли.
- Че то това наистина си е Вавилонска кула! – смаяно каза отец Ипомоний.
- В известен смисъл – да. Само че новозаветна – православна и благочестива! За слава Божия – ние сме слуги негодни.
- Че как така благочестива – нали казахте казина и нощни барове. Това са развъдници на греха!
- Грехът, отец, и с нас, и без нас си го има. Ние не можем да го изкореним. Но защо да не го управляваме? Всеки има право да реши как да си прекарва времето. Всеки ще отговаря за себе си. „Не съдете, за да не бъдете съдени“. Защо част от постъпленията да не отиват за благотворителност – да се помага на вдовици и сираци, на даровити деца, да се изографисват запуснатите из страната храмове и манастири? – Не си ли съгласен?
- Но нали Христос изкупи греховете ни на Кръста. Нали със славното си Възкресение…
- Знам, знам, отец – на мене няма нужда да четеш проповеди. Имам магистратура по богословие. Построил съм десетки църкви. Помагам на много манастири. Не искам да се изтъквам, защото „лявата ти ръка да не знае какво прави дясната“, но ти малко ме провокира и влязох в грях, да ми прости Господ на мене, немощния. Ето, прекъсна ме, и не ти казах, че на последния етаж ще бъде патриаршеската резиденция. Целият етаж! А на самия покрив – достолепен храм, посветен на всички български светии. С огромен кръст на върха. „От днеска нататък българският род кула ще има и става народ“ – нали, ако мога така малко да перифразирам преподобния наш отец Паисий Хилендарски.
- Но защо му е на патриарха резиденция там горе. Той трябва да е близо до хората.
- Той трябва да е близо до Бога най-паче. Това не пречи да е близо до хората. Но то зависи и до кои хора. Днес ще дойдат хора, до които наистина има смисъл да си близо. Апропо, той лично щеше да отслужи днес водосвета, но съвпадна с пътуването му в чужбина, а няма как да променя датата, защото инвеститорите идват от цял свят.
- Но нали знаете какво се е случило с онази, библейската Вавилонска кула…
- Знам, знам – но тука нещата са различни. Недей сега, да не ни урочасаш. Няма да допуснем да „се смесят езиците“.
- Смесили сте май вече доброто и злото, Бога и Мамона. Съвестта ми на свещеник се смущава, като виждам, че…
- „Да се не смущава сърцето ви“ и „В дома на Отца ми има много жилища“. Не са случайни тези думи. Всичко за слава Божия го правим, отец. Хайде, ще имаме време да разговаряме по тези теми. Не е сега моментът. Гостите започват да пристигат. Подготви си нещата за водосвета – аз отивам да ги посрещам… Здравейте, здравейте – добре дошли! А-а-а, ослепителна, ослепителна – както винаги! Не, тя е намерила начин да връща времето назад, нали? – Но то и с такъв мъж до себе си, как няма да изглежда великолепно! Ама къде са ви чашите – с какво ще си кажем „Наздраве“? – Ето го шампанското! А така – така вече приемаме гости. Добре дошли, добре дошли, приятели! След малко започваме водосвета, после ще има кратка бизнес-презентация. Съвсем кратка – обещавам! След което, разбира се, коктейл – няма да ви пусна лесно, ха-ха-ха! Така, къде отиде отецът? А, ето го там, в ъгъла. Отче, заповядай – заповядай напред! Когато кажеш, ние сме готови…
