Не се оплаквай, казвайки: „Къде си, Боже мой? Моля се, а Ти никога не си ми се разкрил, не си ми дал дори една радост, не си изпълнил нито една от мечтите ми. Моля Те за здраве – даваш ми болест. Моля Те за помощ – даваш ми смърт. Моля Те за добродетел – даваш ми болка. Какъв Бог си Ти?“ Не! Никога не мисли така. Бог знае кога сърцето ти ще бъде способно да вмести дара Му. Ако още не си получил нищо, това означава, че сърцето ти не побира. То е натъпкано, както когато слагаш много неща в една торба и ги притискаш така, че да не остане място дори за въздух. Даже въздух не може да влезе в сърцето ти, а ти искаш да влезе Бог, когото не побират дори небесата?
„Щом видя, чедо мое, подходящия момент, уверявам те, че няма да се забавя дори секунда, за да изпълня копнежите ти, тъгите ти, божествените ти мечти. Ще го направя веднага.“
Зъболекарят ти слага упойка и изчаква да подейства, за да те оперира. Ако те оперира веднага, ще подскочиш от болка и може да ти счупи зъба. Така и Бог чака точния момент, за да просветли ума ти и да ти подари целия рай. Това, което си жадувал от една, две, три, пет, двадесет, петдесет години, ще го получиш за един миг. Покаянието никога не е напразно, и никога не губиш, когато го практикуваш.
***
Никой от нас не пренебрегва факта, че молитвата е първостепенна потребност на всяка душа, дърво на живота, което храни човека и го прави нетленен, защото го прави причастен на вечния и нетленен Бог. Както не съществува човек без душа, така не може да има жив човек в Христа без молитва.
***
Забелязали ли сте кои хора са обичани и търсени? Това са онези, които служат, които са спокойни, смирени и готови да приемат мисълта, желанието, решението, действието, дори грешката и страстта на другия, благородството и грубостта му. Хора с голяма чувствителност за Бога и човека.
Обратно – онези, които упорито защитават себе си, които настояват да имат последната дума, да наложат мнението си, да отстояват правото си, да налагат волята си – такива стават отблъскващи. „Чуй ме, казват, и после направи каквото искаш.“ Че защо да те слушам, брате? Аз искам да постъпя според съвестта си. Ще те изслушат от учтивост или от смирение, което на практика е едно и също, но ти вече си загубил човека отсреща.
Онзи, който не натрапва себе си, а с присъствието си оставя другите свободни – да мислят, да действат, да бъдат такива, каквито са и чието отношение към тях е само служение и смирение, като на най-последния от хората, той е този, когото всички обичат. Простият, тихият, искреният човек привлича сърцата. А онези, които постоянно искат нещо, настояват, молят и притискат – още отдалеч ги усещаш и предпочиташ да се отдръпнеш.
