„Проклех Бога на върха на планината – никой не чу. Проклех царя в потока – всички чуха“. С тази народна мъдрост може да се опише най-новото дело на църковния съд в Сърбия.
Въпреки че заседава редовно и разглежда предимно административни дела като разводи, за съда на Сръбската православна църква се чу едва когато призовка да се явят пред него получиха свещеникът Вукашин Миличевич и Благой Пантелич, богослов – известни с откритата си критика към патриарх Порфирий и църковното ръководство заради сътрудничеството им с държавната върхушка.
С аплодисменти и единодушни възгласи „Достоен“ и „Аксиос“ събралите се техни поддръжници посрещнаха о. Вукашин Миличевич пред сградата на Патриаршията в Белград, а ден по-късно и Благой Пантелич. Тези възгласи се използват от вярващите като израз на подкрепа и одобрение към свещеници и епископи при тяхното встъпване в длъжност.
Те се явиха пред църковния съд с обвинението, че са извършили провинения, които трябва да се накажат според свещените канони, устава на СПЦ и правилника – се казва в призовката до Пантелич. Последният често критикуваше в социалните мрежи подкрепата на патриарха към Вучиш и заемаше страната на антиправителствените студентски протести.
„Поисках да ми бъде предоставено решение на висшия църковен съд за прехвърляне на делото от една в друга епархия, което те направиха, макар че за мене това действие да е спорно. Въпросите бяха относително кратки и освен първия – дали акаунтът в социалната мрежа е мой – всички останали бяха злонамерени и в себе си съдържаха обвинение“, каза Пантелич след излизането си от съда.
Ден по-рано о. Вукашин Миличевич заяви, че членовете на Църковния съд са били приятелски настроени, но не е ставало дума за конкретна вина. „Цитираха някои мои изявления и ме попитаха дали стоя зад тях и дали съм наясно, че съм нарушил някакви закони. Единственият закон, който признавам, е Евангелието, а него не съм нарушил. Когато става дума за канони и подобни неща – това вече е въпрос на тълкуване“, каза Миличевич пред Патриаршията. Църковният съд го разпитвал за това какво е отношението му към СПЦ: „Питаха ме за някои, според тях, недопустими критики, както и за ангажимента ми в Демократическата партия (работа във фондация на опозиционната партия). Интересуваха се какъв личен опит имам от СПЦ, но също и за моите възгледи за отношенията между Църквата и държавата“, каза Миличевич пред BBC. Той поясни, че църковните съдилища в епархиите заседават редовно, но те се занимават с административни дела. „Църковният съд никога не се е събирал заради педофилия, злоупотреба с църковна собственост или обвинения в изнасилване. Но сега съвсем очевидно е, че се събраха заради публичните ми изяви – свободното слово е нещо, което пречи на Църквата“.
BBC се опита да получи отговори от различни религиозни анализатори, свещеници и професори за това, каква е работата на Църковния съд, но никой от тях не пожела да коментира официално „без благословията“ на църковното ръководство. Неофициално ни обясниха, че църковните съдилища не могат да водят разследвания или дела за престъпления или нарушения, преди това да направят държавните органи. Всички духовни лица подлежат и на гражданските закони. „Църковните съдилища нямат възможност да разследват случаи като педофилия, изнасилване или кражба.“
„За престъпления трябва да има присъда на държавния съд и ако вината бъде доказана, автоматично се предава на Църковния съд, за да произнесе и той присъда“, казва добре запознат с църковното право източник пред сръбското издание на BBC. Той пояснява, че никой не може да получи църковен развод, докато няма официален, държавен развод, като това показва какво преимущество има държавният съд пред църковния.
Справка: Какво е църковният съд?
Висшият църковен съд е вътрешен орган на Църквата, който тълкува и прилага религиозните правила и решава спорове в рамките на църковната общност. Той не е част от съдебната система на държавата, а принадлежи към организацията на Църквата. Една от компетенциите на Висшия църковен съд е да установява вината на свещеници, монаси и миряни, както и да решава църковно-брачни спорове в Църквата, е описаната функция на съда в сайта на СПЦ. Той се състои от епископи, които са същевременно и членове на Синода, свещеници и техни заместници, избирани от Светия Синод за срок от четири години.
„Църковният съд може да съди и миряни, тоест хора, които не са част от духовенството. Обикновено заседава по дела за присвояване, лъжесвидетелстване, развод или повторен брак, както и когато някой свещеник отказва да бъде преместен, например, в друга енория“, обясниха пред сръбското издание на BBC нашите събеседници.
Членовете на съда трябва да имат завършено юридическо образование и 10 години опит в църковното съдопроизводство и административната практика.
Висшият църковен съд разглежда, одобрява, отменя и променя решенията на по-ниските църковни съдилища – епархийските. Той може също да анулира бракове, да постановява присъди на свещеници като запрещение, доживотна забрана за извършване на свещенослужение, лишаване от свещенически сан или отлъчване (изключване от църковната общност). Седалището на Висшия църковен съд е в патриаршеската сграда в Белград. Процедурите се водят според каноничното право, което се различава от държавното.
Обвиненията
Съществува член в Правилника за действие на църковните съдилища, според който всяка публична критика срещу Църквата и нейните действия подлежи на наказание.
Правилникът е създаден през 60-те години, когато Църквата е била под силното влияние на Комунистическата партия и е било необходимо да се укрепи църковната дисциплина.
О. Спиридон Миличевич е поставен под запрещение от времето на пандемията, след участието му в радио предаване през 2020 г. Той все още е свещеник, затова се яви на църковния съд в расо.
„Запрещението да служи литургия, да отслужва опела, кръщения или венчавки не би трябвало да продължава повече от 15-30 дни, а в неговия случай продължава години“, разказва наш събеседник.
Според двамата църковният съд е формален и „присъдата“ вече е произнесена. Както заяви о. Вукашин Миличевич, там няма да има истински процес, всичко е просто представление. „Заради публичните ми изяви първо ще ме лишат официално от свещенство, а след това ще се прибегне и до най-драстичните канонични наказания, а именно – отлъчване от църковната общност“. За вярващите това е болезнено решение, защото означава, че не можеш да участваш в никое църковно тайнство. Решението може да бъде със срок от няколко години, но и безсрочно. Който е отлъчен от една църква, е отлъчен от всички православни църкви. Засега и двамата имат забрана за приемане на св. причастие.
„Наказан съм с драконовско наказание за дела, които не са посочени, а решението е взето преди самия процес. Въпреки че смятам наказанието за незаконно, го приех по начина, по който се очаква от християните в такива ситуации – със смирение и с надежда, че накрая правдата ще надделее над беззаконието“, написа Благой Пантелич в отговор до патриарха в края на юли тази година. В писмото, адресирано до предстоятеля на СПЦ, той подчертава, че без ясни, конкретни и публично формулирани обвинения няма възможност нито да се защити, нито да свидетелства, нито да покаже покаяние – с което е нарушено не само каноничното право, но и елементарното човешко достойнство.
От СПЦ до публикуването на този текст не са отговорили на въпросите на журналистите от BBC.
Подкрепа
Сред събралите се пред Патриаршията беше и дъщерята на отец Вукашин – Калина. „Дори и да не ми беше баща, пак щях да дойда тук, защото вярвам в Бога, в хората, в истината и в справедливостта“, каза тя. Там бяха и студенти от Богословския факултет в Белград. „Събрахме се, за да подкрепим този, който е пример за осъществяване на идеалите, в които вярваме“, каза Славолюб Гаврилович, студент във втори курс на Богословския факултет. „Той е истински християнин. Истински свещеник и се грижи за своите. Никога не се е отказвал от нас, винаги беше с нас – и сега ние дойдохме, за да му отвърнем със същото“, каза Гаврилович.
Кой е свещеник Вукашин Миличевич?
Роден е през 1982 г. в Белград, където е получил образованието си. Завършил е Православния богословски факултет и е защитил магистърска степен по история във Философския факултет. Заедно с няколко свои колеги от Богословския факултет през 2017 г. изпрати публичен апел срещу петицията за ревизия на изучаването на теорията на еволюцията, на което църковното ръководство реагира с освобождаването на подписалите от всички църковни длъжности. С изявленията си, че „е възможно да бъдеш социалист, без да си християнин, но не е възможно да бъдеш християнин, без да си социалист, и същото важи и за борците за свобода“, си спечели прозвището „революционер“ в Църквата. По време на пандемията от COVID-19 Миличевич публично постави под съмнение практиката на общо причастяване с една лъжичка. Тогавашният патриарх Ириней и синодът реагираха със забрана за публични изяви и участие в медиите, както и за публикации в социалните мрежи. Свещеник Вукашин Миличевич обаче без разрешението на архиепископа продължи да изказва мнението си и „становища, противоположни на позициите на Синода… без да се въздържа от открита, за църковната общност съблазнителна, критика на официалните възгледи на Църквата“, пишеше тогава в изявление на патриарх Ириней. Поради това, че е „поставил своите разсъждения и умувания над съборния разум на Църквата“, на Миличевич му е било забранено да се изявява публично, да служи, а през 2020 г. е извикан пред църковния съд на Белградско-карловашката архиепископия и тогава е освободен от енорийските си задължения.
„Църквата не отстоява универсалните ценности, християнските ценности, а точно обратното: крайно частни, етнорелигиозни „ценности“, които по своята същност са противопоставени на универсалните християнски ценности. Църквата се превръща в собствен антипод“, каза той в подкаст през 2024 г.
През април 2024 г. загуби и преподавателското си място във Факултета по богословие в Белград, където дотогава работи.
Миличевич подкрепи и студентските протести. Студентите повече от девет месеца блокират факултети в Сърбия и протестират, настоявайки за отговорност за срутването на навеса на ЖП гарата в Нови Сад, при което загинаха 16 души, както и заради нападенията над студенти и граждани по време на протестите.
Кой е Благой Пантелич
Роден е в Белград, където е завършил бакалавърска и магистърска програма в Православния богословски факултет на Белградския университет. Въпреки че не е свещеник, а (мирянин) богослов, Пантелич от дълги години е активен в църковния и академичния живот. Работи като редактор на онлайн списанието Theologia.net и в издателство Библос. По време на студентските протести, започнали през ноември 2024 г., подкрепя младите хора и отправя критики към Сръбската православна църква. „Мисля, че патриархът наистина е дълбоко загрижен, но то е, защото режимът, който го подкрепя лично и който той лично подкрепя, сериозно се разклаща“, казва в едно интервю. Той осъжда и действията на професори от Богословския факултет, които подронват авторитета и достойнството на институцията. „Стигматизират и преследват колеги и приятели, уволняват ги само защото не се харесват на някои хора от т.нар. църковен връх. От това студентите могат да заключат, че сляпото послушание се отплаща, че пред църковния властник трябва да се навежда глава, че истината не е нужна на никого, че християнската нравственост е пречка за напредък в Църквата и във факултета.“
Случаите без развръзка в СПЦ
Докато двамата (Миличевич и Пантелич) очакват бърз развой на делото пред Църковния съд, някои случаи никога не стигат до съдебния състав в Патриаршията. Отговорността на някои владици, обвинени в педофилия в Сърбия, и до днес не е установена нито пред граждански, нито пред църковен съд. Три случая предизвикват особено внимание на обществеността.
Вранският владика Пахомий (светско име Томислав Гашич) е обвинен през 2002 г. в сексуално насилие над двама непълнолетни. След дългогодишен процес през 2006 г. е оправдан поради изтичане на давността. През март 2013 г. Районната прокуратура във Враня започва предварително разследване срещу Пахомий след нови обвинения в сексуално насилие. Година по-късно прокуратурата заключава, че няма основание за повдигане на наказателно производство. По време на съдебните процедури Пахомий остава на поста епископ на Враня – длъжност, която заема и днес. На съда той твърди, че не е виновен.
Окръжният съд в Нови Сад през 2006 г. осъжда бившия игумен на манастира Хопово – Иларион (светско име Йован Мишич) – на една година затвор за склоняване на непълнолетни момчета към „недопустими полови действия“. Година по-късно Върховният съд връща делото за ново разглеждане, но процес така и не се състои, защото изтича давността.
Случаят на бившия Зворничко-Тузлански владика Василий (Качавенда) никога не достига до съд. След многогодишни обвинения в педофилия и склоняване на непълнолетни момчета към проституция, Качавенда подава оставка „поради болест“, след като в публичното пространство излиза видеозапис, на който той, както изглежда, е интимен с млад мъж.
